Меркурий е най-малката планета в нашата слънчева система и е кръстен на римския бог пратеник Меркурий. Това е най-близката планета до слънцето и има силно елиптична орбита, което кара разстоянието му от слънцето да варира значително през годината. Меркурий има скалиста повърхност с кратери и тънка атмосфера, съставена главно от хелий и водород. Повърхността му е силно наранена от ударни кратери, някои от които са на повече от милиард години. Планетата няма луни и значителна геоложка активност, въпреки че има доказателства за минала вулканична дейност. Близостта на Меркурий до слънцето го прави планета предизвикателство за изследване, тъй като изпитва екстремни температурни вариации. През деня температурите могат да достигнат до 800 градуса по Фаренхайт (430 градуса по Целзий), докато през нощта могат да паднат до -290 градуса по Фаренхайт (-180 градуса по Целзий). Въпреки тези предизвикателства, Меркурий е изследван от няколко космически кораби през годините, включително мисиите на НАСА Mariner 10 и MESSENGER. Тези мисии предоставиха ценна представа за състава, геологията и магнитното поле на планетата. Непосредствената близост на Меркурий до слънцето също го прави популярен предмет на изследване за астрономите, които се интересуват от разбирането на динамиката на вътрешната слънчева система. Малкият му размер и липсата на луни го правят полезен еталон за изучаване на формирането и еволюцията на планетите.