Съветът на Европейския съюз е основният решаващ орган на ЕС. Както и Европейският парламент, Съветът е създаден с учредителните договори от 50-те години на миналия век. Той представлява страните-членки и на заседанията му присъства по един министър от националните правителства на страните-членки от ЕС.

Съветът на ЕС не бива да се бърка с други институции с аналогично име, каквито са Европейският съвет и Съветът на Европа.

Съветът заедно с Парламента определя правилата за всички дейности на Европейските Общности, които представляват „първият стълб“ на ЕС: вътрешния пазар и повечето от общите политики. В добавка Съветът носи основна отговорност за дейностите по „втория и третия стълб“ - т.е. междуправителственото сътрудничество в сферата на общата външна политика и сигурност и на правосъдието и вътрешния ред.

Работата на Съвета се подготвя от Комитета на постоянните представители на държавите членки към ЕС (COREPER). Посланиците се срещат всяка седмица, за да подготвят дневния ред на Съвета. Въпросите на земеделието се разглеждат от Специален комитет за земеделието. Работата на COREPER се подпомага от различни работни групи, съставени от представители на националните администрации на държавите членки.

Решенията на Съвета се вземат с гласуване. Колкото по-голямо е населението на една държава, толкова по-голяма тежест има гласът й в Съвета. Малките държави обаче имат преимущество при определяне тежестта на гласовете.

В някои особено чувствителни области като външната политика и сигурността, данъчната политика, политиката за предоставяне на убежище и имиграционната политика решенията на Съвета се вземат с единодушие, и въпреки това всяка държава членка има право на вето в тези области.