Европейска централна банка

Европейската централна банка (съкратено ЕЦБ) е централната банка на държавите от еврозоната. ЕЦБ е официална институция на ЕС, ядро на Евросистемата и на единния надзорен механизъм за банков надзор. Тя е централната банка за 19-те страни членки на еврозоната и е базирана във Франкфурт.

Европейската централна банка заменя ИПС на 1 юни 1998 г. по силата на Договора от Маастрихт, но придобива реална власт на 1 януари 1999 г. с въвеждането на еврото.

Нейни членове са председателят и заместник-председателят на ЕЦБ и управителите на националните централни банки на всички държави от ЕС. В ЕЦБ има три органа, които вземат решения:

Управителен съвет — основният орган за вземане на решения. Оценява икономическите и паричните тенденции, определя паричната политика на еврозоната и лихвените равнища, на които търговските банки могат да получават заеми от банката.

·

Изпълнителен съвет - занимава се с ежедневната работа на ЕЦБ. Прилага паричната политика, ръководи ежедневните операции, подготвя заседанията на Управителния съвет и упражнява правомощията, делегирани му от Генералния съвет.

·

Генерален съвет - има предимно консултативна и координационна роля. Подпомага консултативната и координационна работа на ЕЦБ и помага при подготовката на нови държави за въвеждане на еврото.

Функции на ЕЦБ:

• Определя лихвените равнища, на които отпуска заеми на търговските банки в еврозоната, като по този начин контролира паричното предлагане и инфлацията.

• Управлява резервите от чужда валута на еврозоната и покупките или продажбите на валута, за да се балансират обменните курсове.

• Следи за това националните власти да упражняват подходящ надзор над финансовите пазари и институции и платежните системи да функционират безпроблемно.

• Гарантира сигурността и стабилността на европейската банкова система.

• Разрешава отпечатването на евробанкноти в страните от еврозоната.

• Управлява еврото, поддържа ценовата стабилност и провежда икономическата и паричната политика на ЕС.