Европейски съд

Европейски съд

Съдът на Европейския съюз е създаден през 1952 г. Той има за задача да осигурява „спазването на правото при тълкуването и прилагането" на договорите. Като част от тази задача Съдът на Европейския съюз:

Европейският съд е съдебният орган на Европейския съюз и в сътрудничество с юрисдикциите на държавите членки следи за еднаквото прилагане и тълкуване на правото на Съюза. Съдът на Европейския съюз, чието седалище е в Люксембург, се състои от две юрисдикции: Съд и Общ съд (създаден през 1988 г.). От създаването си досега двете юрисдикции са постановили около 15 000 решения.

За да се облекчи работата на Съда, който обработва едновременно хиляди казуси, през 1989 г. е създаден Първоинстанционен съд. Този съд, който функционира в рамките на Съда на ЕС, се произнася по определени казуси, предимно жалби на физически лица, компании и някои организации, както и случаи, отнасящи се до правото на конкуренцията. В неговите рамки е обособен Европейски административен трибунал, който се занимава с уреждане на спорове между ЕС и неговите служители.

Въпреки че договорите не дават указания за състава на Съда и националността на съдиите, на практика в Съда има по един съдия от държава членка. Работата на съдиите се подпомага от генерални адвокати, които представят публично и безпристрастно обосновани мнения по казусите.

Съдиите и генералните адвокати се назначават от държавите-членки за мандат от 6 години с възможност за подновяване. Част от състава на Съда се подменя на всеки 3 години. Съдът на ЕС и Първоинстанционния съд имат председатели с мандат от 3 години.

Тъй като всяка държава член има собствен език и специфична правна система, Съдът на Европейския съюз е многоезична институция. Езиковият му режим няма аналог в никоя друга юрисдикция по света, тъй като производството може да бъде на всеки от официалните езици на Съюза. Всъщност поради необходимостта да използва езика на производството в отношенията си със страните и да осигурява разпространението на своята практика във всички държави членки зачитането на пълно многоезичие е задължение на Съда.