На гара Пловдив слязоха много пътници, влака прави почивка от около 15 мин. след което отново продължихме към София. В 14 ч. пристигнах на гара София откъдето направих прикачване на друг влак, към Дупница. По този маршрут не бях пътувал и ми беше много интересно, виждаше се Витоша планина и тв кула. В купето пътувах с жена от Радомир, след което бях сам до Дупница в купето.

Оставих си ненужните неща, взех си душ и излязох да се разходя до най-горещият гейзер в Европа и един от най-горещите в света. Температурата на водата му е 103 °C. Минералната вода, която блика от него, е с уникален състав и свойства.

Времето беше много приятно, около фонтана има красиво оформен парк с скамейки, направих си няколко снимки.

Стана време за вечеря и намерих спокойна атмосфера в пицария Fantasy, където си поръчах пица и бира. Докато ми приготвят пицата ме позна един фен, които ме попита дали може да вечеря с мен и да си правим компания. Разбира се нямах нищо против, разказа ми че той днес е ходил на Седемте Рилски езера и ми помогна с полезна информация- как да стигна до лифта. Даде ми телефон на човек които прави превоз на пътници като общата цена от Сапарева баня до лифта е 16 лв./ т.е. ако сте 4 човека се пада по 4 лв на човек, но ако сте сам е 16 лв./ Поговорихме си дълго и се оказа много интересен човек, с приятни теми за разговор. Сапарева баня е малък град , за това решихме да се разходим пак до фонтана с най-горещата вода.

Във 8:40 ч. си взех двупосочен билет който важи два дни- 20 лв. Бързо се наредих на опашката и реших този път да не пропускам цялата група, така дойде и моят ред и се качих на лифта в 9ч. с човек от групата /бяха фирма за недвижими имоти от Бургас/. Започна много красиво изкачване сред борова гора...

След 20 минути бях на горната станция или точно срещу хижа Рилски езера.

Още със слизането от лифта се откриват невероятни гледки във всички посоки. Времето беше супер слънчево и на мен ми беше много яко, че съм на такова красиво място.

Така започнах изкачване, по много добре виждаща се пътека. Слънцето ми се усмихваше и наистина се чувствах невероятно.

Наслаждавайки се максимално на красивата планина и невероятните гледки, започнаха да се виждат : Долното езеро, Рибно езеро и другата по стара хижа 7-те Рилски езера, връх Харамията. С умерено темпо стигнах първото езеро по пътеката- езерото Бъбрека.

От топящия се сняг се беше образувала красива река с няколко малки водопада...

На езерото Окото все още имаше неразтопен лед. Времето беше хубаво, но си беше хладно.

Продължих с изкачването към езеро "Сълзата" , то е и най-високо разположеното. в близост до него има панорамна гледка.

Преминах през този сняг, и започна леко изкачване където не след дълго достигнах местността"Раздела 2607м". Направих си кратка почивка и хапнах 2 кроасана, направих си няколко снимки за спомен.

Цветята по пътеката към хижа Иван Вазов ...

С наближаването на хижата ми направи впечатление зле изглеждащите бунгала, в близост до самата хижа. Имаше външна чешма която си течеше с студена вода...

Видя ми се много странно място, поне за мен неприветливо за гости. След малко се появи турист който си поръча омлет, аз бях си поръчал чай, но омлета стана по бързо от чая. Нямаше ток и тавана на столвата беше черен. Времето заваля и започнах да се чудя дали да не остана тук да преспя, но обстановката изобщо не ми хареса.

Реших да тръгна по маршрут х.Иван Вазов- Отовишки връх 2696 м.- Рилските езера като исках да мина по пътеката по която се мина в близост до езеро Близнака, Трилистника,Рибно езеро и Долното езеро. Този път маркировката е бяло и синьо, пътеката започва с стръмно изкачване зад хижата, лека по лека успях да се кача на Отовишки връх в 15:47 ч.

Любувах се на красивата панорама и продължих с слизане към езеро Окото, имаше останал сняг и се наложи да мина през тясна пътека.

Тук до езеро Окото часът беше вече 16:30 ч. лифт 7-те Рилски езера работи до 16:30 ч. последно качване от горната станция. В този час нямаше никой по пътеката около езерата, бях само аз сред тази красота.... Бавно слизах надолу към езеро Бъбрека, след него тръгнах по пътеката към езерото Близнака.

Пътеката премина покрай езеро Трилистника и сграда приличаща на хижа, реших да проверя дали е отворено. Беше заключена, има чешма и скамейка с маса. Налях си вода и тръгнах по пътеката към Рибно езеро.

От Додов връх, с доста спирания за снимки и почивка, с много бавно вървене към края на пътеката и се подпирах на един клон. Изминах разстоянието от Додов връх до Рилския манастир за 4ч. и 30 мин. Минах покрай река Друшлявица ,където реших малко да се разхладя и да спра за почивка преди да сляза на Рилския манастир.

В 21:40 ч бях на централна гара София, където в същата сграда има супермаркет и реших да отида да си взема за из път, нещо за хапване и вода за пиене. Харесах си едни бутерки които имаха примамващ вид, но после не ми харесаха и ги дадох на едно куче, то им се зарадва.

Така настъпи часа да се кача на нощният влак за морето, имаше време и се качих малко по рано. Бях доста изморен и се опънах на няколко седалки. Прозореца го бях отворил и подпрял с една бутилка, да влиза приятен въздух. В 22:55 ч. влака потегли към морето, след малко пристигнахме на гара Подуяне от където при мен се настаниха момче и момиче, които изобщо не им се спеше. При тръгване бутилката падна в купето аз я вдигнах но прозореца се затвори. Така започна да става доста горещо, момчето и момичето явно отиваха на преход в Пирин и си носиха въже, та с част от въжето момчето завърза прозореца за масичката и така прозореца беше отворен и отново стана приятно в купето. Разказах им набързо от къде идвам и те ме разбраха защо на мен ми се спеше и ми беше уморено....