Започнах новата 2020 година с еднодневни преходи в близост до Стара Загора, успешно изкачих връх Бетер 809 м. връх Морулей 899 м. и други по ниски върхове на Средна гора над Стара Загора.

Закупих си нова раница Osprey rook 50 и нямах търпение да отида на преход за да я пробвам.

Очаквах по слънчев ден за да направя нов преход в Стара планина. Вече по дълъг и по непознат.

На 25 февруари 2020 година реших да направя еднодневен преход от спирка Бъзовец до град Трявна. Взех новата раница, направих си сандвичи за обяд, взех си плодове и вода. Раницата приляга много добре и се усеща комфортно.

Тръгнах със сутрешния влак от Стара Загора и слязох на спирка Бъзовец, в близост се намира и заслон / параклис"Вяра, Надежда и Любов"- има чешма която заради студените вечери беше спряна и нямаше вода. Маркираната туристическа пътека е бяло и синьо

Още в началото туристическата пътека беше затрупана от клони и слизането на пътеката си беше екстремно през бодливи храсти. После пътеката си беше много приятна, маркировката я има рядко, като основно за навигация използвах картата на телефона. Това е една от туристическите пътеки които се ползват доста рядко или поне на мен ми направи такова впечатление.

Точно преди село Креслевци пътеката отново беше затрупана от клони и бодили. Все едно нарочно някой ги беше сложил. Отново имаха значение обувките и заобиколих през стръмна пътека нагоре. После излязох на първата къща която ми направи впечатление че е много стара, но запазена... Надникнах през прозореца и вътре се виждаше обзавеждане от миналото на България.

Продължих към село Руевци, по пътя не срещнах никого. В началото от първата къща ме зала куче и разбрах че има живот, след малко пътя преминава покрай чешма- имаше вода. Тези села са далеч от големи градове и са като забравени...Пътеката преминава покрай ловен заслон където си направих обяд. Приятно местенце но няма чешма.

При преминаването ми през село Престой пътеката прави завой и се минава покрай овчарник, от където тръгнаха по големи кучета да ме лаят, но за кратко. Маркировката се загуби и вървях само по картата Bgmountain, изведеме отново на затрупана пътека с всевъзможни тръни, нямаше никаква маркировка.

След като преминах през тръните, продължих да вървя изцяло по картата в нещо като горска нива. Не след дълго се появи указателна табелка с маркировката и срелка към град Трявна. Продължих през борово гора. Не след дълго се стига отново до нещо като нива и се откри гледка към връх Ботев и връх Голям Кадемлия още целите в сняг.

Пътеката прави завой и започва слизане, но точно там има много нападали клони и учудващо маркировката я има, но пътека не се вижда. Очевидно че никой не се грижи за пътеката и природата си възвръща дивия облик. Наложи се да търся алтернативен вариант за преминаване, като открих друга пътека в близост до тази с маркировката, но много стръмна и опасна.

Пътека слиза към село Койчевци. близко село до град Трявна. Върви се по асфалтов път и така до края на пътеката и началото на град Трявна.

Още в началото от пътеката в Травна е имало навремето хубава чешма, само че вече е останала само постройката и нищо друго.

Лесно е да се ориентираш с карта за центъра на Трявна и старата част.

Трявна е един от градовете в които се чувствам много приятно. Има доза спокойствие, минало, красота, архитектура.

Стана време да се отправям към гара Трявна и да се прибирам към Стара Загора.