Embedded Files
Здравей, в този пътепис ще ти разкажа за моето приключение- град Карлово- лифт Сопот- хижа Добрила- хижа Васил Левски-водопад Карловско пръскало- хижа Балкански рози- хижа Хубавец- град Карлово - 14-15 септември 2019 година.
Здравей, в този пътепис ще ти разкажа за моето приключение- град Карлово- лифт Сопот- хижа Добрила- хижа Васил Левски-водопад Карловско пръскало- хижа Балкански рози- хижа Хубавец- град Карлово - 14-15 септември 2019 година.
Още от вечерта си бях приготвил раницата/яке, щеки, храна, вода, дъждобран, зарядно за телефона, авариен комплект/. Станах сутринта в 05:00 ч. пих мляко с нес кафе, взех раницата и се запътих към гара Стара Загора където бях в 6:30 ч. Докато чаках да дойде влака се загледах в този надпис :
Още от вечерта си бях приготвил раницата/яке, щеки, храна, вода, дъждобран, зарядно за телефона, авариен комплект/. Станах сутринта в 05:00 ч. пих мляко с нес кафе, взех раницата и се запътих към гара Стара Загора където бях в 6:30 ч. Докато чаках да дойде влака се загледах в този надпис :
Влакът дойде в 7 ч. и потеглих към гара Тулово където направих прикачване на влак за гара Карлово. Времето се очертаваше да бъде слънчево и много приятно за преход.
Влакът дойде в 7 ч. и потеглих към гара Тулово където направих прикачване на влак за гара Карлово. Времето се очертаваше да бъде слънчево и много приятно за преход.
В 8:10 ч. бях в влака за Карлово, настроението ми бе приповдигнато и ми беше много хубаво.
В 8:10 ч. бях в влака за Карлово, настроението ми бе приповдигнато и ми беше много хубаво.
Пристигнах на гара Карлово в 09:20ч. имах информация че от автогара Карлово има автобус до град Сопот, който стига близо до лифт Сопот. Така слизайки от влака се запътих веднага към автогара Карлово- тръгнах северозападно по улица "Васил Караиванов", след около 200-300 метра забелязах сграда която ми заприлича на автогара, само че нямаше нито един автобус. Автогара Карлово беше в ремонт и беше заключена, нямаше никаква информация от къде тръгват автобусите. В близост до автогарата има бутка за вестници където попитах жената, която ми каза че автобуса за Сопот тръгва от спирка до гара Карлово в 10 ч.
Пристигнах на гара Карлово в 09:20ч. имах информация че от автогара Карлово има автобус до град Сопот, който стига близо до лифт Сопот. Така слизайки от влака се запътих веднага към автогара Карлово- тръгнах северозападно по улица "Васил Караиванов", след около 200-300 метра забелязах сграда която ми заприлича на автогара, само че нямаше нито един автобус. Автогара Карлово беше в ремонт и беше заключена, нямаше никаква информация от къде тръгват автобусите. В близост до автогарата има бутка за вестници където попитах жената, която ми каза че автобуса за Сопот тръгва от спирка до гара Карлово в 10 ч.
Веднага тръгнах към гара Карлово и като си мисля че автобуса ще дойде от северна страна на спирката отидох там, имаше лафка където все пак попитах тук ли ще дойде автобуса за Сопот, момичето ми отговори че автобуса за Сопот е на южната спирка/малко след гарата/ и след малко ще тръгне, на бегом отидох и успях да се кача на автобуса. Оказа се че автобуса е градски и минава през всички спирки на град Карлово, за голямо мое учудване на всяка спирка имаше пътници и автобуса се напълни. Повечето пътници слязоха на центъра в град Карлово, а от там към Сопот спирките са на по рядко. Последната спирка е до лифт Сопот. Тръгнах по пътека между Професионална гимназия "Ген. Владимир Заимов", общежитие и стадион"Металик". После излязох на асфалтовия път и тръгнах към лифт Сопот, по пътя стигнах до "Дядо Стояновата воденица"
Веднага тръгнах към гара Карлово и като си мисля че автобуса ще дойде от северна страна на спирката отидох там, имаше лафка където все пак попитах тук ли ще дойде автобуса за Сопот, момичето ми отговори че автобуса за Сопот е на южната спирка/малко след гарата/ и след малко ще тръгне, на бегом отидох и успях да се кача на автобуса. Оказа се че автобуса е градски и минава през всички спирки на град Карлово, за голямо мое учудване на всяка спирка имаше пътници и автобуса се напълни. Повечето пътници слязоха на центъра в град Карлово, а от там към Сопот спирките са на по рядко. Последната спирка е до лифт Сопот. Тръгнах по пътека между Професионална гимназия "Ген. Владимир Заимов", общежитие и стадион"Металик". После излязох на асфалтовия път и тръгнах към лифт Сопот, по пътя стигнах до "Дядо Стояновата воденица"
В 10:30 ч. бях пред лифт Сопот, взех си билет и започна моето пътуване нагоре към Национален парк Централен Балкан.
В 10:30 ч. бях пред лифт Сопот, взех си билет и започна моето пътуване нагоре към Национален парк Централен Балкан.
На мен ми харесва да се возя на лифт, този обаче когато преминава през стълбовете си друса повече, като на моменти малко е страшно.
На мен ми харесва да се возя на лифт, този обаче когато преминава през стълбовете си друса повече, като на моменти малко е страшно.
Природата е много красива, откриват се невероятни гледки и пътуването е много приятно. Достигнах междинната станция и от там се откри гледка на юг към град Сопот, Средна гора, в близост има площадка за излитане с парапланери. На този ден нямаше никой.
Природата е много красива, откриват се невероятни гледки и пътуването е много приятно. Достигнах междинната станция и от там се откри гледка на юг към град Сопот, Средна гора, в близост има площадка за излитане с парапланери. На този ден нямаше никой.
Пътеката след междинната станция на лифт Сопот е доста стръмна, времето беше слънчево и аз тръгнах нагоре....
Пътеката след междинната станция на лифт Сопот е доста стръмна, времето беше слънчево и аз тръгнах нагоре....
Тук под това дърво реших да спра за кратка почивка на сянка, след стръмно изкачване на слънце, стана ми доста горещо. На долу се открива невероятна панорама към южна България.
Тук под това дърво реших да спра за кратка почивка на сянка, след стръмно изкачване на слънце, стана ми доста горещо. На долу се открива невероятна панорама към южна България.
Продължих с изкачването като пътеката преминава в близост до не работещият лифт от междинната станция до горната станция.
Продължих с изкачването като пътеката преминава в близост до не работещият лифт от междинната станция до горната станция.
Така наслаждавайки се на красивата природа в 11:30 ч. бях пред табелата за добре дошъл : Национален парк Централен Балкан. Направих си кратка почивка, няколко снимки.
Така наслаждавайки се на красивата природа в 11:30 ч. бях пред табелата за добре дошъл : Национален парк Централен Балкан. Направих си кратка почивка, няколко снимки.
Сопот 1ч. 50 мин.
Сопот 1ч. 50 мин.
бяло и жълто на долу
Горната станция на лифта
Горната станция на лифта
Пътеката след горната станция става хубав черен път, с невероятни гледки, лека денивелация и много приятно за вървене.
Пътеката след горната станция става хубав черен път, с невероятни гледки, лека денивелация и много приятно за вървене.
Не след дълго, стигнах и до хижа Добрила.
Не след дълго, стигнах и до хижа Добрила.
Въпреки хубавото време влязох вътре да обядвам, реших да си заредя и телефона през това време. Поръчах си боб чорба и безалкохолно. Направи ми добро впечатление, имаше ток, вода, wc, заредих си телефона, напълних си вода, направих си още някоя снимки и реших да тръгвам към хижа Васил Левски.
Въпреки хубавото време влязох вътре да обядвам, реших да си заредя и телефона през това време. Поръчах си боб чорба и безалкохолно. Направи ми добро впечатление, имаше ток, вода, wc, заредих си телефона, напълних си вода, направих си още някоя снимки и реших да тръгвам към хижа Васил Левски.
В 13:15 ч. тръгнах по маркираната пътека бяло и синьо към хижа Васил Левски, бях чел че този маршрут е с почти 0% денивелация и се върви много приятно. Наистина пътеката е почти равна и няма изкачване. Билото на балкана ми правеше завет и нямаше вятър, откриваха се гледки на юг и към изток.
В 13:15 ч. тръгнах по маркираната пътека бяло и синьо към хижа Васил Левски, бях чел че този маршрут е с почти 0% денивелация и се върви много приятно. Наистина пътеката е почти равна и няма изкачване. Билото на балкана ми правеше завет и нямаше вятър, откриваха се гледки на юг и към изток.
Пътеката продължава като стига до местността "Залъмово кладенче" където прави завой на ляво и извадих картата да видя дали това е правилната посока. До тук пътеката никъде не завива, но маркировката и указателните табели показват че това е пътеката и се слиза в гората. Бях чел за зли кучета по пътеката, за мой късмет нямаше такива. Свободно си пасяха стадо крави...
Пътеката продължава като стига до местността "Залъмово кладенче" където прави завой на ляво и извадих картата да видя дали това е правилната посока. До тук пътеката никъде не завива, но маркировката и указателните табели показват че това е пътеката и се слиза в гората. Бях чел за зли кучета по пътеката, за мой късмет нямаше такива. Свободно си пасяха стадо крави...
Всъщност е много приятно и в гората, прохладно на сянка. Не след дълго пътеката излиза от гората и отново се откриха панорамни гледки.
Всъщност е много приятно и в гората, прохладно на сянка. Не след дълго пътеката излиза от гората и отново се откриха панорамни гледки.
След още малко вървене пред мен се появиха връх Купена, връх Ботев и цялата панорама на изток.
След още малко вървене пред мен се появиха връх Купена, връх Ботев и цялата панорама на изток.
Не бързах да вървя за да стигна рано до хижа Васил Левски и да почивам, а се наслаждавах на красивата природа, спирах да снимам, почивах си. Беше ми много приятно. По тази пътека не срещнах нито един човек а е много приятна за вървене. По пътеката се мина в близост до няколко извора, на единия извор с повече вода се появи куче, което видимо беше много жадно и не злобно.
Не бързах да вървя за да стигна рано до хижа Васил Левски и да почивам, а се наслаждавах на красивата природа, спирах да снимам, почивах си. Беше ми много приятно. По тази пътека не срещнах нито един човек а е много приятна за вървене. По пътеката се мина в близост до няколко извора, на единия извор с повече вода се появи куче, което видимо беше много жадно и не злобно.
Пътеката достига до местността Раздела където туристическите маршрути се разделят. От тук можех да отида по маркирана пътека към х.Амбарица, х.Хубавец, х.В.Левски, х.Добрила.
Пътеката достига до местността Раздела където туристическите маршрути се разделят. От тук можех да отида по маркирана пътека към х.Амбарица, х.Хубавец, х.В.Левски, х.Добрила.
Продължих по туристическия маршрут бяло и синьо към хижа Васил Левски, срещнах стадо коне в най различни цветове, излезе приятен вятър. Харесва ми да правя снимки и доста често се спирах за да снимам.
Продължих по туристическия маршрут бяло и синьо към хижа Васил Левски, срещнах стадо коне в най различни цветове, излезе приятен вятър. Харесва ми да правя снимки и доста често се спирах за да снимам.
Ето я и снимката с кучето за което ти казах по горе..
Ето я и снимката с кучето за което ти казах по горе..
Толкова му беше горещо че легна в водата да се охлади...
Толкова му беше горещо че легна в водата да се охлади...
След тази снимка пътеката продължи към Буковата гора, тук имаше и маркировка: бяло и червено /КОМ-ЕМИНЕ/, може би при лошо време да се ползва като алтернативен маршрут към връх Ботев. Имаше и маркировката бяло и синьо към моята цел за деня хижа Васил Левски.
След тази снимка пътеката продължи към Буковата гора, тук имаше и маркировка: бяло и червено /КОМ-ЕМИНЕ/, може би при лошо време да се ползва като алтернативен маршрут към връх Ботев. Имаше и маркировката бяло и синьо към моята цел за деня хижа Васил Левски.
Тук се пресича едно поточе, около 18 ч. с нормално темпо бях в близост до хижата.
Тук се пресича едно поточе, около 18 ч. с нормално темпо бях в близост до хижата.
В 18:30 ч. пристигнах на хижа Васил Левски. Починах си малко и реших да се регистрирам и да си платя за нощувката /предварително се бях обадил да запазя място/. Хижата е много посещаема и задължително се обаждай предварително за запазване на място за нощувка.
В 18:30 ч. пристигнах на хижа Васил Левски. Починах си малко и реших да се регистрирам и да си платя за нощувката /предварително се бях обадил да запазя място/. Хижата е много посещаема и задължително се обаждай предварително за запазване на място за нощувка.
Поръчах си омлет за вечеря, които беше най-вкусния омлет които съм ям някога, аз си носих сникърси за десерт, седнах на скамейка пред хижата и си почивах.
Поръчах си омлет за вечеря, които беше най-вкусния омлет които съм ям някога, аз си носих сникърси за десерт, седнах на скамейка пред хижата и си почивах.
Вътре имаше направено импровизирано осветление с лед ленти, които не дават добра светлина, пробвах да заредя телефона си -нямаше ток. Реших да изляза на вън докато е светло, само че ми стана студено - та нали затова носих якето. Влезнах взех си якето и с него вече беше много по приятно да изпратя деня...
Вътре имаше направено импровизирано осветление с лед ленти, които не дават добра светлина, пробвах да заредя телефона си -нямаше ток. Реших да изляза на вън докато е светло, само че ми стана студено - та нали затова носих якето. Влезнах взех си якето и с него вече беше много по приятно да изпратя деня...
Нощувката ми беше в общо спално помещение, за първи път на хижа да спа в едно помещение с около 10 непознати хора. Вече се бях изморил и към 21 ч. реших да си лягам. Само че тока на хижата явно след 21 ч. се пускаше и започнаха някои хора едно ровене в раниците, отваряне и затваряне на вратата, влизане излизане и никакво съобразяване че е общо спално помещение и че има видимо хора на които им се спеше... Всичкото това продължи до около 23 часа, когато вече и заспах... Така завърши първия ми ден в национален парк централен балкан.
Нощувката ми беше в общо спално помещение, за първи път на хижа да спа в едно помещение с около 10 непознати хора. Вече се бях изморил и към 21 ч. реших да си лягам. Само че тока на хижата явно след 21 ч. се пускаше и започнаха някои хора едно ровене в раниците, отваряне и затваряне на вратата, влизане излизане и никакво съобразяване че е общо спално помещение и че има видимо хора на които им се спеше... Всичкото това продължи до около 23 часа, когато вече и заспах... Така завърши първия ми ден в национален парк централен балкан.
---------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------------------
Сутринта станах в 7 ч. закусих студени палачинки с сладко и топъл чай. Реших да посетя водопад Карловско пръскало- красив водопад, лесно достъпен, приятно място. Направих си няколко снимки и тръгнах по пътеката от х. Васил Левски към град Карлово
Сутринта станах в 7 ч. закусих студени палачинки с сладко и топъл чай. Реших да посетя водопад Карловско пръскало- красив водопад, лесно достъпен, приятно място. Направих си няколко снимки и тръгнах по пътеката от х. Васил Левски към град Карлово
Пътеката се спуска плавно на долу, върви се през много приятна дъбова гора покрай Стара река, не след дълго достигнах хижа Балкански рози- малко ми заприлича на къща. Реших да вляза и да видя как е, видях че има ток и реших да изпия един чай, като през това време си сложих телефона да се зареди малко. Хижарката се почуди защо искам вътре, а не от вън да изляза да пия чая. На мен ми беше интересно как са си направили интериора вътре, а така и наблюдавах телефона си все пак. Има доста неща които са еднаква информация и в хижа В.Левски и на хижа Балкански рози.
Пътеката се спуска плавно на долу, върви се през много приятна дъбова гора покрай Стара река, не след дълго достигнах хижа Балкански рози- малко ми заприлича на къща. Реших да вляза и да видя как е, видях че има ток и реших да изпия един чай, като през това време си сложих телефона да се зареди малко. Хижарката се почуди защо искам вътре, а не от вън да изляза да пия чая. На мен ми беше интересно как са си направили интериора вътре, а така и наблюдавах телефона си все пак. Има доста неща които са еднаква информация и в хижа В.Левски и на хижа Балкански рози.
Изпих два чая и телефона се зареди достатъчно за да мога да снимам отново, продължих по пътеката към хижа Хубавец. По пътеката се върви много приятно, а реката създава чувство на живот и пътуване... Пристигнах на хижа Хубавец около 12 ч. реших да обядвам леща. Отново седнах вътре за да видя столвата и интериора.
Изпих два чая и телефона се зареди достатъчно за да мога да снимам отново, продължих по пътеката към хижа Хубавец. По пътеката се върви много приятно, а реката създава чувство на живот и пътуване... Пристигнах на хижа Хубавец около 12 ч. реших да обядвам леща. Отново седнах вътре за да видя столвата и интериора.
Хапнах вкусна леща и продължих към град Карлово, пътеката не след дълго достига и до бараж, от където се отделя от реката. Започна стръмно спускане към града, щеките отново ми помогнаха доста и нямах проблеми. В Карлово реших да направя почивка и да хапна вкусен сладолед. Стана време да ходя към жп гарата. Отпътувах с влака към Стара Загора.
Хапнах вкусна леща и продължих към град Карлово, пътеката не след дълго достига и до бараж, от където се отделя от реката. Започна стръмно спускане към града, щеките отново ми помогнаха доста и нямах проблеми. В Карлово реших да направя почивка и да хапна вкусен сладолед. Стана време да ходя към жп гарата. Отпътувах с влака към Стара Загора.
Останах с много хубави спомени от този двудневен преход в Стара планина.
Page updated
Google Sites
Report abuse