Преход Рила планина 2018 г.

Здравейте, тук ще споделя първото ми приключение в високата планина, изкачването на най- високият връх на Балканския полуостров- връх Мусала 2925м.

Имаше реклама в фейсбук за предстоящо събитие и SPORT DEPOT бяха организирали игра, за всички които изкачат връх Мусала и се снимат с стикер " Аз обичам Рила" могат да спечелят чадър/спечелих/ . Дадох като предложение на колегата да отидем и ние. Тръгнахме от Стара Загора- Боровец >платен паркинг и набързо се ориентирахме към лифта където вече имаше опашка. С лифта до хижа Ястребец, където с слизането от лифта се откри една невероятна красота. Бяхме 2 коли група, като другите бяха приятели на колегата ми. Пътеката ми се видя супер приятна за вървене, времето беше супер и имахме приключенски дух. Неусетно пристигнахме до х. Мусала, където вече търсихме /wc/, на старата хижа тоалетната е външна и имаше опашка, а изглеждаше много зле. От среща е новата хижа където видимо изглежда че най-вероятно има wc, само че ми казаха че неработи и няма wc. Част от групата остана на хижа Мусала и гледката към езерото и върха. Другата част тръгнахме към върха и почти веднага се усети разликата в темпото ни, едни напред, другите с бавно темпо по назад...

Не сме ползвали туристически маршрути и аз поне изобщо не се заглеждах в маркировката, имаше много хора и гледахме те откъде минават, пътеката беше утъпкана и нямахме проблем. Пътеката започна да става стръмна, а лифта беше до 17 ч. и аз исках да успеем да се върнем преди лифта да е спрял, така че поддържах добро темпо. Разстоянито от хижа Ястребец до хижа Мусала го извървяхме за 1 час. Кратка почивка и от х.Мусала до заслон Леденото езеро го качихме отново за 1 час. Сега когато пиша ме яд че не си взех чай от заслона, но пък си взех магнитчета за спомен и продължих нагоре към връх Мусала. В 13:20 ч. бях много щастлив че се намирам на най-високият връх в България, изкачването не е лесно но си заслужаваше. От горната станция на лифта тръгнах в 10:20ч.- 13:20ч. бях на връх Мусала. Направих ме си почивка до 14 ч. и се поздравихме за успеха. Снимах се с рекламния стикер за играта, хапнах кроасаните,имах 2 банана и няколко сникърса, пих кола.

Тръгнах от върха по пътеката, но в последствие започнах слизането по зимната пътека/имаше въже/ но ми се видя много екстремно и бързо бързо се върнах на утъпканата пътека. Имаше много хора които също слизаха но с доста по бавно темпо от моето. Там забелязох че не ми харесва да вървя плътно след друг, немога да преценя къде да стъпя и стъпвам там където другия пред мен е стъпал но не винаги той преценя правилно. Така или изпреварвах колоната или вървях в близост до пътеката, но се предвижвах сравнително бързо, успявах да си направя и снимки докато колоната ме настигне, бях на х.Ястребец в 16:30 ч. направих си почивка и изчаках другите да дойдат от групата.

Отново се беше събрала опашка и с лифта слязохме в Боровец, седнах ме на заведение, почерпихме се и доволни тръгнахме за Стара Загора.

Времето беше перфектно за преход, но температурата веднага след слизането на горната станция на лифта -Ястребец, стана значително по ниска и се наложи да извадя якето.

Може би ако лифта беше работил по рано например от 7ч /а не от 8:30ч с опашка/ и до по късно например до 19 ч. а не толкова рано до 17 ч./ щяхме да имаме предостатъчно време за по нормална разходка. Поне за мен имаше едно бързане....

Въпреки това се влюбих в планината, а на мен Рила планина ми стана любима.

Така започнах моите приключения в планините на България.