Пътеката ми се видя много приятна, откриват се невероятни гледки на север към балкана, но вече започнах да изоставам с времето и спрях да снимам. В един момент пътеката завива на ляво към хижа Планинец, но има малка пътека направо по която реших да продължа, тъй като аз не отивах на хижата а исках да изляза пак на пътеката с бяло и червено маркировка. След малко вървене пътеката изчезна, извадих телефона да видя къде съм и къде е пътя за Кръстец, само че телефона не можеше да ми открие местоположението. Бях си снимал картата и прециних колко съм долу горе далеч от пътеката. Така тръгнах на долу и изведнъж излязох на горски път по който тръгнах, само че в грешната посока и така излязох на пътеката която отива към х.Планинец. Отново направих опит телефона да ми покаже местоположението ми, този път се свърза с сателитите и видях къде се намирам и на къде да тръгна. Часът беше вече 15:10 и ускорих темпото на вървене, като постоянно си мислих за грешката която направих да тръгна по пътека без да съм я проучил и без GPS устройство. Започнах да срещам табелки за х.Планинец към посоката от която идвах, но в посоката на която отивах нямаше табелки на къде отивам, за мой късмет не след дълго но с бързо темпо излязох на познатата вече пътека.