Здравейте, след първия кратък преход от гара Кръстец до ГД"Българка", реших да направя по дълъг преход и пак да тръгна от гара Кръстец, но този път да нощувам на хижа Бузлуджа и на другия ден да се прибирам. Взех си нов телефон които за секунди ме открива къде съм и батерията му издържа по дълго време. Качих си и карта Windy maps където я има туристическата пътека Е3 Ком-Емине. Реших да тръгна този път рано сутринта на 21.05.2019 г.

Влака от Стара Загора тръгна в 7 часа и около 8:30 ч. бях на гара Кръстец, с наличната карта и бързия телефон реших да мина по друга пътека и тръгнах този път към хижа Кръстец по асвалтовия път. От гарата хижа Кръстец се намира на около 200-300 метра вдясно на пътя.

Хижата не работеше и нямаше никакви хора, времето беше идеално за преход и настроението ми беше отлично.

По пътя може да се отиде до: Царският кладенец. връх Кръстец, Трявна, спирка Бъзовец, ГД"Българка" и пътеката Е3-Ком-Емине по която реших да вървя аз. Беше ми интересно, за първи път минавах от там, сутринта си беше хладно и ободряващо. След стигане на мястото където се разделят много пътища продължих по пътеката по която бях вървял на предния преход до ГД"Българка".

В близост до ГД"Българка" се намира природна забележителност "Виканата скала" на която отидох да видя какво е. Всъщност е уникална панорама от където можеш да видиш красивата природа на Природен парк Българка. Има беседка и интересна скулптура на Бухал.

До Горски дом Българка има заслон със скамейки и огнище, има и няколко чешми с студена вода. Има поляна и катерушка за деца. И тази хижа не работи. Пристигнах на ГД"Българка" в 10:30 ч. хапнах си , починах си, направих си няколко снимки... Тук е много приятно.

Тръгнах в 11:15 ч. като пътеката след хижата започва де се изкачва, има туристически информационни табели.

След кратка почивка реших да тръгвам по пътеката, която не след дълго започна отново да се изкачва където на един от завоите се показа "Бабин Райкин чучур" и забавната маса с пейки и телевизор... Водата на Бабин Райкин чучур беше ледено студена, а аз спрях да си почина на пейката с телевизора....Разбира се няколко снимки си направих.

Отново пътеката започва с изкачване, където не след дълго се минава през много различен тип гора. Определено ми беше интересно и се чувствах супер готино.

Разбира се и тук обувките имаха значение на много места, минава се през различни видове настилка/пясък,чакъл,ронливи камъни, тиня, кални локви, паднали дървета, шишарки, иглички от иглолистни дървета/. Но като цяло пътеката от гара Кръстец до връх Бедек си е изкачване, има на малко места наклон. Много е приятна за вървене.

С наближаването на връх Бедек 1488м. започнаха да се виждат ветрогенераторите, отново е изкачване. След поредното изкачване се появи шезлонг на сред пътеката... Много му се зарадвах и веднага се изпънах за кратка почивка. Много красиво направен и удобен.

Честно казано, шезлонга много ми допадна и направо не ми се тръгваше. Само че целта за деня ми беше да стигна до хижа Бузлуджа и лека полека тръгнах по пътеката. Малко след шезлонга пътеката излиза на билото от където изкачих първия връх в Стара планина - връх Бедек 1488м.

Красиви панорами към северна България се откриха, големите ветрогенератори са също интересни. Тук имаше вятър и си беше хладно, нищо че слънцето напичаше.

Започнах да вървя по пътя който са направили за обслужването на ветрогенераторите, по пътя имаше неработеща чешма и освен на Бабин Райкин чучур, другаде вода не видях.

Пътя преминава в близост до хижа Младост която също не работи, приятен път за вървене и за каране на колело.

Продължих към Бузлуджа, започнаха да излизат облаци а аз вече се бях поизморил. въпреки това си разглеждах и вървях с темпо. След хижа Младост се излиза на асвалтиран път и една чешма с хубава вода.

След малко още вървене и паметника на Бузлуджа се появи. Времето започна да се променя и да става мрачно към дъжд. Ускорих крачката исках да отида до паметника, започна леко да роси, точно по стълбите... Успях да стигна до него.

Паметника на Бузлуджа впечатлява с формата си и мястото. Красивата панорама към северна България, на запад към Шипка, на юг към розовата долина, Казанлък и язовир Копринка. Впечатлява и с архитектурата си, този паметник е един от най- посещаваните целогодишно, привлича както Българи ,така и много чужденци. На мен лично мнението ми е че трябва паметника на Бузлуджа да се възстанови, само че да бъде музей на всички представили България по света спортисти и всички допринесли за доброто име на България. Чудесно би било да има ресторант или кафе, където човек да има възможност да се стопли, пие топла или разхлаждаща напитка, да се снима и да си спомни за онези лица които са допринесли България да бъде на 1 място. При моето посещение паметника се охраняваше от полиция. Времето започна да вали и намерих подслон под едната козирка. Изчаках да превали, направих си няколко снимки и в момента в които спря да вали тръгнах надолу към хижа Бузлуджа.

Стадо коне пасеше свободно и безгрижно, аз ускорих темпото на вървене но се спирах от време на време и поглеждах към Бузлуджа ...

Слизайки към хижа Бузлуджа по пътеката снигнах до няколко други по малки паметника... интересно дърво, набързо няколко снимки...

Телефона ми се зареди, времето спря да вали и реших че ще вървя надолу по пътя... Хубавото беше че времето се оправи, по асвалтирания път лесно се вървеше, имах добро темпо и по едно време се появи маркировка по която тръгнах и ме изведи до нещо като заслон, но не ставаше за нощувка.... имаше огледало обаче. Така лека по лека стигнах до разклона от където пътя започва към Бузлуджа.

На пътя Шипка- Казанлък вдигнах ръка на първата кола и човека спря- пътувах на стоп до Казанлък. Отивам на автогарата -последния автобус за Ст.Загора тръгнал преди 10 мин,отивам на жп гарата последния влак минал преди час. Викам ще остана на хотел, какво толкова веднага в booking проверих за няколко, всички бяха заети. Само един хотел Казанлък имаше стая за 180 лв. Викам си тук направо нещо не са добре. Отидох на първото такси и аз му предложих, попитах го дали за 20 лв. ще ме закара до Ст.Загора , момчето се съгласи. Не исках да се обаждам да идват да ме взимат от Ст.Загора, а исках да видя дали ще намеря начин да се оправя и сам. Разбира се намерих начин и се прибрах за 20 лв. от Казанлък.

Хубавото е че накрая се прибрах доволен, изморен и с много спомени. Разбира се и малко разочарование заради объркания план, но вината си е моя да не се обадя предварително на хижата.

Така този пътепис завършва... Ще се радвам ако ти е било интересно...