Цел на игрите

Възпитателни игри за единяване на класа(колектива)

Цел на игрите: Създаване у всеки участник усещането за принадлежност в групата, както и разбиране, че добруването (успеха) както неговото, така и на групата (клас, колектив, общество) зависи от самия него.

Защо са нужни и са по този начин игрите: човек от малък се учи и приема за истина (правилно) само това, което е разбрал сам от живота. Само изживяното (опита) създава правилно разбиране за това кое е добро и кое е лошо. Затова са нужни групови възпитателни игри (в клас и на детските площадки), които да помогнат на децата да си създадат правилни самооценка и добро поведение. Това ще ги предпази от неправилни действия по нататък в техния живот. По време на игра с други деца (в група), умело водена от родител/учител, детето ще може да се научи на правилно държание с околните и ще може да придобие реална представа за себе си и заобикалящия го свят.

Възпитателните игри може да се провеждат в три етапа:

Първи етап включва игри, създаващи добри отношения между децата. Те помагат за изчистване на участниците от агресивно или лениво (лошо) поведение (ако някой от тях има такова). Онова, което всеки един от участниците по време на игрите през този етап трябва да разбере е: кое поведение го прави по-добър и кое по-лош?

По време на игрите всеки един от участниците трябва да разбере, че за да бъде групата (класа) добре, той трябва да е добър човек, като поведението му трябва да е такова: да не иска да побеждава другите, да не иска да ги командва, да не иска да вземе тяхното и да не иска да бъде най-отгоре, а да се стреми към сработване с групата (класа), независимо от различията на отделните й членове и със собствените си умения да допринася за общия успех. Всеки един от участниците трябва да разбере, че общото добруване и успех е и негов успех. За това знаещите и можещите трябва да помагат за развитието на по-слабите и незнаещите, понеже само така, колектива ще бъде по-здрав и те ще бъдат по-добре.

Трябва да се каже, че прочетеното от учебници и книги за правилното поведение и възпитанието, а неразбрано от житейски опит, не дава пълна представа, правилно разбиране и умение на децата, а в повечето случаи нахвърля наизустени знания, предизвикващи понякога объркани мисли у тях. Само изживяното(опита) дава правилна представа за това кое е добро и кое е лошо. За това и са нужни игрите-за да видят децата доброто и лошото.

Втори етап (провежда се успоредно с първи): Игри за развиване на индивидуалните способности на членовете на групата. Те са предназначени за развиване на уменията на всеки поотделно спрямо индивидуалните му способности, усъвършенствайки ги, научавайки го на нови умения и развивайки старите.

Трети етап (провежда се успоредно с първи и втори етап в зависимост от напредъка на групата): Игри за развитие на умението (способността) на цялата група да работи като екип (единно).

Игрите са лесни, с прости правила и лесни за възприемане дори и от най-малки деца в предучилищна възраст (6 години). Те са играни и усъвършенствани в продължение на 2 години, като са разработени така, че да могат да бъдат играни както на открити площадки, така и в затворени помещения.