Средата на живот и възпитанието

В първите дванадесет години от човешкия живот се изграждат у децата най-важните черти на характера и ценностите им, изгражда се разбирането им за доброто и лошото(кое нещо е полезно и кое е вредно, какво да обичат или не, как да реагират или не). При лошо възпитание(лош родителски пример и среда), лошите черти заложени по рождение у човека(индивидуално), не само се запазват, но се и развиват. Под лоши черти най-общо може да кажем следните две: гнева и заблудата(наивността, сляпото доверие и подражание). За да растат децата здрави - устойчиви пред гнева и заблудата, те трябва да се възпитават на време с реални житейски неща с правилен приятелски подход(не заповеднически) и личен пример от страна на родителите и учителите. Също не трябва да се забравя, че човек се научава и си създава трудови навици само чрез опит(това само с книги и приказки не става). Затова родителите не трябва да се превръщат в слуги на децата си. Отвреме, те трябва да разпределят справедливо домашната работа, според възможностите на всеки, като показват на децата правилните неща с личен пример и обяснения, кое прави това нещо полезно и добро. Много е добре, на децата да се четат приказки, докато са малки, а много е зле, те да се оставят сами да си пускат рисувани филми и персонални компютри. Произволното гледане на програми за възрастни, обикновено вкарва децата в заблуди. Това е така, понеже те не могат сами да оценят кое е добро и кое е лошо. Така момчетата подражават на по-силния(агресивния), смятайки го за по-добър, а при момичетата обикновената заблуда е, че приемат кокетството и показването на физическите си дадености за нещо добро, което ще ги направи по-красиви и желани от момчетата и ще им донесе превъзходство пред другите момичета. Заблудените деца смятат труда за неприятен, а нормалния трудолюбив човек за глупак, който те трябва да управляват за да може да живеят добре с всички удобства и удоволствия. Възпитано ли е едно дете да се стреми само да се справя с трудностите, в уважение към останалите и трудолюбие, това ще му помогне да стане здрав и силен човек. Това на приказки е лесно, но на практика всеки човек се ражда различен и живее в различна среда и при различни обстоятелства, които определят неговото развитие.

Трябва да се уважава разнообразието на живота, трябва да се уважава свободния избор на всеки човек. Това е избора, който всеки човек(семейство) сам прави, което го и прави уникален и различен и чрез различието си става по-нужен и полезен на другите хора и на природата . По този случай народната мъдрост казва: "Без зло, няма добро"."Човек се учи от каквото му се случи", "Насила хубост не става", "Докато не видиш злото, не познаваш доброто". "Човек докато не се опари, не разбира". "Без криво, няма право" "Турен акъл в глава не седи" "Човек се учи докато е жив" и т.н. Това не са празни приказки, а есенции от опита на старите поколения. Нека всеки сам да си прави изводите...