Житейския опит

Само за хората които са изживяли нещо и накрая са се справили сполучливо, може да се каже, че имат добър опит в това нещо. При това, не е задължително това да са възрастни хора. Напротив.

При днешната свръх напрегната среда в която живееме, рядко се срещат адекватни възрастни хора. Така, когато родителите и учителите са хора, които не се справят "чудесно" в днешната свръх технологично-модернистична и прочие среда, излиза, че децата няма на кого да разчитат за съвет или помощ и трябва да се справят сами или да се доверят на медиите и на приятелите си. Днешните начални училища не се занимават с възпитание в морал, а с механично преподаване на общообразователните предмети. Там децата се учат да четат, смятат и пишат, рисуват, пеят, да хърлят топка, да тичат и до тук. А за придобиването на трайни навици и умения нужни за реалния живот(гражданско поведение, готвене, шофиране, работа с техниката, градинарство, занаяти и всичко друго за което се се сещате), въобще не става на въпрос. Така повечето деца(които нямат допълнително обучение) се начитат и придобиват опит в най-чистата си за запомняне възраст единствено за четене и говорене, т.е израстват без ум. А правенето за кого е тогава? Единственото и достатъчно силно средство за добро възпитание на детето в момента, а и винаги е било - личния пример на родителите и учителя. Децата се учат най-добре като подражават на своите родители и на по-силните, авторитетните личности. Т.е децата(важи и за възрастните) се учат и придобиват истински умения само от опита които имат, т.е. знания без опит - суха теория, която в повечето случаи е запомнена погрешно.