Откровено с госпожа Спаска Ненчева

ДИРЕКТОР НА СУ "ХРИСТО БОТЕВ" И ДЪЛГОГОДИШЕН НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

КАКВО Е ДА СИ УЧИТЕЛ, КОИ СА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ЕДИН ДИРЕКТОР, КАК РАБОТАТА ДА НИ ДОСТАВЯ УДОВОЛСТВИЕ, КОГА Я ВЪРШИМ С ЖЕЛАНИЕ, ТРЯБВА ЛИ ДА УЧИМ ЦЯЛ ЖИВОТ....- ЧАСТ ОТ ОТГОВОРИТЕ ЩЕ ОТКРИЕТЕ В ИНТЕРВЮТО С ГОСПОЖА НЕНЧЕВА.

В ролята на журналисти: Албена Довърджиева (6.а) и Анелия Дребчева (6.б)

-От колко години сте учител?

-Аз съм учител от 20 години, а директор за втора учебна година, но смея да твърдя, че длъжността „директор “ е достатъчно сериозна и отговорна, защото включва много задължения и отговорности, свързани с учебната дейност- служители, учители, обслужващ персонал, родители, ученици. Работата е доста ангажираща и трябва да сме на 100% отзивчиви към проблемите, както към положителните, така и към отрицателните прояви в училищния живот.

-Каква специалност сте завършили и къде?

-Аз съм завършила Начална училищна педагогика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специализация "Физическо възпитание", също имам и други допълнителни квалификации.

-Това достатъчно ли е за, да се стане директор или са нужни и други квалификации?

-Нужни са и други квалификации, разбира се. Аз следвам девизът „Учене през целия живот“,също аз съм завършила и специалност „Начален учител“ с английски език, това се случи през 2008 година, също така съм завършила в Тракийския университет, в град Стара Загора, специализация "Организация и управление на образованието". Точно тази специализация е свързана със сегашната ми длъжност. Аз съм се учила на отделните компетенции, които трябва да притежава един ръководител-директор. Мисля, че съм наясно с ангажиментите, с отговорностите. Защитила съм и дипломна работа, която отговаря и на компетенциите на тази длъжност. Това беше в далечната 2009 година.

-Как се работи с деца?

- Смея да кажа, че с деца аз работя лесно. Децата винаги са били моята слабост, винаги съм ги обичала много, защото в тази професия на учител/,защото аз съм била и си оставам преди всичко учител,/ работата с децата или я можеш, или не. Човек трябва да бъде много сърдечен, достатъчно отговорен, добър психолог, неслучайно в университета се учи и психология, за да може да се справяш с проблемите, които ще възникнат, с отговорностите, които ще има всеки един учител.

Така също ще бъде и по-лесно за самите деца, самият учител и родителите, защото връзката между "учител, дете и родител" е много тясна и трябва да сме винаги отговорни.

Но аз по принцип работя с малки деца и смятам, че те имат моето доверие. И сега го имат. Част от моите ученици са вече пораснали, някои от тях сега са в 8. клас , други са в 12. клас, и разбира се, много от тях вече са завършили.

Мога да кажа, че това, което съм могла да дам като знания, като възпитание, то си е останало в техния характер, в тяхното съзнание, и на мен ми е много хубаво, когато децата го помнят с усмивка, с доброта, с човечност. Така се случват нещата.

- Как се работи с колеги - учители ?

-По принцип с колеги - учители проблеми нямам ,старая се да бъда достатъчно толерантен човек, винаги мога да разбера отсрещната страна. Държа на взаимното доверие, защото ако го няма и не е взаимно, аз мисля, че нещата няма да се случват добре.

-Промени ли се отношението към ученици и учители след като станахте директор?

-Няма как да се промени моето отношение към ученици, защото аз винаги съм казвала,че учениците са за мене все още малки хора, които тепърва почват да порастват, да се развиват .

Склонна съм да вярвам,че те могат да грешат в постъпките си, ние сме хората, които ги направляваме в правилната посока, ще даваме съвет, ще консултираме, ще разговаряме.

Това не означава, че моето отношение ще се промени спрямо тях, а напротив- ще се засили загрижеността ми, вниманието ми към тях.

Но така не стои въпросът с учителите , защото те са отговорни, големи хора и аз мисля че с тях, напротив, ще бъда още по-взискателна и по-точна в изискванията си .

Имам си мои забележки дори и към учителите.И те са хора, понякога грешат.Аз също.

-Как се става директор- само желание ли се иска или има и конкурси ?

-Желанието само не достига.Това е една голяма крачка и човек трябва добре да я премери .Желанието винаги го има- като израстване в кариерата ,но конкурсът е неизбежен .За да се стане директор, кандидатът трябва да се яви на конкурс, който наистина е един сериозен ангажимент. Трябва да се докаже на цяла комисия и да го спечели този конкурс, заедно с доверието на комисията.

-В какво конкретно се изразява работата на директора ?

-Работата на директора е всеобхватни. Задълженията на директора са много. Задължения ,отговорности ,свързани с учебния процес, с организация на учебния ден, с работата по класовете, работата с учители, с родители, работа с постоянни, временни комисии, работа с общинска администрация .

Смея да твърдя, че другите институции също са в контакт с нашата дейност - полиция, а също и Отдел "Закрила на детето". Работата е отговорна и по отношение на Районното управление на образованието, гр. Пловдив и експертите .

-Кои според вас са най-сериозните предизвикателства пред едно българско училище ?

-Най-сериозните предизвикателства според мен са :присъствието на учениците. Присъствието на учениците ежедневно е проблем във всяко едно училище в България. Изселването на българските семейства зад граница също ни създава проблеми, защото знаете, че ако родителите решат да ходят в чужбина, децата тръгват с тях. И това води до намаляване на бройката в класовете, което наистина си е един проблем на национално ниво. Други проблеми са също така дисциплината и агресията.

-Какви са най-сериозните предизвикателства в нашето СУ?

-Ами най-сериозните предизвикателства са същите.

-Как виждате СУ "Христо Ботев " след 5 години?

-Ще ми се да видя едно средно училище с много ученици и се боря с мисленето на учениците и на родители да не си оставят това хубаво училище и да предпочитат други училищата, не защото не им се полага ,а напротив.Но това е мястото, където ще се чувстват най-добре добре и имат прекрасни условия като материално-техническа база да учат. Не напразно съм казвала и на родители и на обществеността на град Съединение, че това е вашето училище, на вашият град .Аз съм съпричастна с проблемите на град Съединение и община Съединение . Работя тук вече 15 години и се боря тук в Съединение да предпочитат нашето училище ,за да може да завършат 12 клас без проблем. .Наистина това ми е мечта ,това ми е цел І- да виждам нашите ученици след 7. клас да продължат тук в 8. клас.

-Кои са най-важните Ви стъпки за развитието на СУ "Христо Ботев" ?

-Те са свързани с учителския колектив, който е от добри специалисти и да привличаме все повече млади учители. Можем да проучваме непрекъснато какви са желанията и потребностите на родители и ученици да учат и как ние може да предоставим добро качество на образованието в училище.Също съм отворена за други идеи ,които биха постъпили в тесни връзки и добро партньорство и с Общинска администрация .Отворени съм към идеи ,които могат да ни помогнат децата ни да учат и живеят в България И това ми е болният проблем,синът ми никога не е искал да живее ,да учи в друга държава, но така се случиха нещата .Страшно е, че младите хора напускат, живеят далеч от семействата си.

-Какво е да си директор (отговорност ,престиж или нещо друго) ?

-Да си директор е отговорност, даже сега съм много повече заета, много повече уморена, отколкото преди като учител. За престиж не бих казала.

ВНИМАНИЕ!!!

Бялата лястовица на надеждата и доброто е сред нас!

Наш съученик намери портфейл и го върна на собственика!

Браво, Янко!

Ти постъпи достойно. Показа на всички, че трябва да бъдем честни, отговорни. Трябва да си помагаме, да си вярваме!

Постъпката ти заслужава нашето голямо

БЛАГОДАРЯ!

Доброто е сред нас

Петокласник от нашето училище намери изгубен портфейл със 100 лева.За благородната си постъпка Янко Ангелов сподели пред нас.

На изгубената вещ Янко се натъкнал на ул.“Васил Левски“,придружавайки своя приятел в инвалидна количка.

Докато се разхождали,те видели портфейла по средата на пътното платно.От документите вътре децата научили,че притежателят е жител на града,затова отишли до дома му, за да го върнат на собственика.

В портфейла имало пари, лична карта,шофьорска книжка,банкова карта и други документи.

Мъжът бил впечатлен от честността на децата,затова ги възнаградил с по 20 лева.

Това е доказателство,че доброто все още съществува.

Изготвил:Ангел Паликрушев 7.a клас