ЛЮБОПИТНО

180-годишнината на църквата

„Свети Атанасий“

В град Съединение беше отбелязана 180-годишнината на църквата „Свети Атанасий“. В храма беше отслужена благодарствена света литургия, извърши се водосвет и осветен курбан. Службата беше извършена от архиерейския наместник на духовна околия Карлово-свещеноиконом Марко Марков и свещеници от Пловдивската епархия.

От името на обществеността г-н Кръстю Манчев поздрави църковното настоятелство и миряните, а след това поднесе подаръци на гостите и на енорийския свещеник на храма Наско Атанасов.

Църквата в град Съединение е осветена от Владиката Никифор 12 април 1839 година. Но най-голямата заслуга за нейното изграждане е на Васил Бухалски и Стойчо Лапков, които през 1838 година успяват да издействат разрешително за построяването й. Тя е изградена от брациговски майстори с дарителската лепта на голямоконарци и пловдивските родолюбци Чалъкови, Кесякови и Търневи.

В храма е пял Васил Левски през 1882 година, който имал в Голямо Конаре верни сподвижници – даскал Еню Бекирски, протойерей Тодор Райков и поп Иван Генов.

Накратко за историята на църквата

На 12.04.1839 година е открита църквата “Свети Атанасий”. В същия ден започва да работи и килийното училище. Това е сграда залепена за църквата, построена специално за първите 10 голямоконарчета. Kак се стига до тук, за да започне това учение ще се върнем малко назад в историята на Голямо Конаре. Как се появява това селище? Защо се нарича така? Защо се ползва с привилегията на турския султан?

На 12.09.1683 година пред крепостните стени на град Виена, турската армия е разбита. Нейното настъпление към Европа е спряно.

Конницата е ликвидирана, именно тогава турците пробягват към нашите селища, в които се отглеждат коне. Такива в нашия регион са били 7: Пищигово конаре, Дъганово или Мало конаре в днешни дни, Куртово конаре, Ръжево конаре, Катурсо конаре, Манолско конаре и Голямо Конаре, като Голямо Конаре е най-голямото от всички конарета и затова му дават името Голямо Конаре. Първите заселници идват тук в края на 16-ти и началото на 17-ти век. Те създават своите колиби на брега на река Потока, но откъде са дошли всичките тези хора?

Те са били тридесет семейства. Дошли са тук от село Чакарлае, то се намира между днешното Точиларци и Найден Герово.

Трийсетте семейства идват тук подгонени от турците, които са живеели в село Дуротли, днешното Правище. То е било турско село, от там идват около 250 човека и това са фамилийте: Тагрови,Тумбошки, Тютюнджийски, Скорчеви, Валенцови, Шумански, Зайкови, Манчеви, Доеви, Гълъбови и Рунташки. Още преди да бъде построена църквата през 1791 година, като водач на преселници от Костурска Македония идва поп Благой. Той бил и свещенник и учител. Първоначално учи децата в собствената си къща. Обучението било доста примитивно, но все пак са учили да четат от Евангелието, Салтира и други черковно-славянски книги на славянски език. Истинското начало на образованието в Голямо Конаре е именно 12 април 1839 година.

Има надпис за началото на образователната дейност в Голямо Конаре и той все още се намира отстрани на църквата “Свети Атанасий”.

Разкази от времето на комунизма и малко преди това от г-н Стоян Енчев

Интересни дни предстоят май месец. Преди много години, когато бях на вашите години, ние празнувахме 01.05, 24.05, 09.09 – това бяха 3-те официални празника в годината. На 01.05 имаше манифестация, това беше и все още è бойният празник на труда. Манифестацията в Съединение започваше от сегашният булевард 6-ти Септември , към центъра, продължавало се е покрай сегашната община и е отивала до поликлиниката, където преди години там е имало болница. Тогава площада на града не е бил както сега. През него е минавала улица. Най-отпред вървели учениците от духовият оркестър. Имало е трибуна, направена на ремарке от трактор, срещу панорамата, т.е. на тротоара на сегашният парк на гр. Съединение. Имало е дървена стълба, по която са се качвали официалните лица, за да гледат от високо. Официалните лица са били: кметът,партийният секретар на селото, комсомолският секретар, директорът на училището - Злати Иванов, Тодор Попов – учител и читалищен деец, заместник директорката на училището – Лара Кукулашева, Андрея Баевски – заместник директор на училището, Стоян Гудов – председателят ТКЗС-то и др. Всички граждани са били наредени около трибуната (ремаркето). Музикантите са били наредени пред всички. Те са откривали парада. Били са облечени в опълченски калпаци с лъв отпред, бели ризи, на които на яките са били вързани червени връзки – защото са били пионери. Има Чавдарчета – те са били от 1-4 клас и са били с сини връзки, от 5-8 – пионерчета, които са били с червени връзки на яките , а от 8-11 клас ставали комсомолчета. Най-отпред вървяла голяма табелата, носена от 2-ма ученика примерно на училище „Христо Ботев“ ,след това са следвали учителите, който са били пременени и с прически, след тях вървели учениците, които са били на блокове: начален курс от 1-4 клас са били 1 блок. 5-8 са били 2 блок и тъй като все още е имало само основно училище в Голямо конаре, не е имало ученици от 8-11 клас. Най-отпред на блоковете вървели пълните отличници, те носели ленти, на които било написано с черен маркер „Отличник“. След това минавали и другите училища – Отец Паисий (сегашното горно училище или малката сграда на СУ „Христо Ботев“), Любен Каравелов (долното училище), вървели по един и същ ред , т.е. отличниците били най-отпред, следвани от останалите ученици. Все пак 01. Май е било бойният празник на труда и за това след учениците са минавали първо шивачките, след това минава администрацията, хората които работят в СЕО – съвета, ТКЗС-то и училищната канцелария. После били лекарите и медицинските сестри. Малко преди края на манифестацията били тракторите. За тракторите били закачени ремаркета, а на ремаркетата отгоре били сложени по една маса, едно канапе, няколко стола, диван, телевизор, което тогава е било „събитие“ да имаш телевизор в дома си, имало е още радио точка, пералня, за да се покаже как започваме да се модернизираме. Най-накрая на манифестацията е била моторизираната част, най – отпред на последната част били хората, които имали мотори в къщи, човека, който се е возел отзад задължително е държал червено или национално знаме. След моторите минавали леките коли и това е било финала на манифестацията по случай

01. Май – Бойният празник на труда.

На 24.05 е било по-интересно, защото тогава е касаело главното учениците и учителите , иначе казано училищата, тогава са минавали само учениците и учителите. Тържеството е представлявало голям празник или в киносалона на читалището или на площада. Преди години паметника на обединението го е нямало, а на негово място е имало магазин - Велковият магазин, а на мястото на сегашната община е имало хотел, на първият етаж на хотела е имало сладкарница, там са се черпили учениците и учителите. Там са работели две жени, който и до ден днешен са живи. Също така е имало и голям ресторант – ресторант Тракия. В ресторанта са влизали само мъже. През нощта влизат ергени – мъже за женене, на които по тази част на България са им казвали БЕТЕРИ . Те влизали, напивали се, а децата по центъра, които нямали какво да правят, стояли пред ресторанта и гледали, кой се биели и как се биели. В ресторант Тракия . , който е открит или 1963 или 1964 година, имало е жива музика: оркестър и певица. Младежите по онова време са разбрали от полянкаджийте – хора, които не работели, не вадели и по 2 лева, а само стояли на пейките на поляната (центъра; площада) и чакали само да ги пуснат в ресторанта, за да ги почерпи някой или пък пред сладкарницата да ги почерпи някой, та от полянкаджийте младежите разбрали, защо ресторанта се казва Тракия . Та ресторанта се казвал така, поради много прости причини, били взети първата буква от името и фамилията, на някой влиятелни хора, живеещи там ТР е взето от – Тотьо Румин – кмет на Голямо конаре, дядо на един от бившите кметове Георги Румин; АК е взето от – Асо Команов – е имал работилница за колелета; ИЯ е от – Илия Янев, той не е един от най-влиятелните по онова време, но е известен с това, че не знае как се отваря вратата на ресторанта.

Събора е бил през лятото, имало е две места, в който хората са се събирали: големият ресторант Тракия и Акациева горичка - малкият ресторант. Тъй като нямало много място за всички хора в ресторанта, те само влизали, за да си вземат каквото искат: кюфтета, кебапчета, ракия, бира, а после излизали отвън и лягали под акациевите дървета и пиели и яли. На тревата под акациевите дървета е ставала и борбата на събора. След като повечето хора се напивали там, лягали за да поспят малко, а като станели тръгвали към центъра, към ресторант Тракия . След като влизали в ресторанта, хората продължавали да пият до отказ, а после жените им ходили да ги прибират от поляната. Не е имало възпроизвеждания както днес. След 09.Септември, след като се е качила новата власт, след като Комунистите започнали да управляват, те забранили,така наречените царски празници (3-ти март, 6-ти септември и като цяло всичко свързано с царската власт), комунистите също така забранили и да се влиза в църквите. Взривили са паметника на независимостта, който се е намирал до началото на село Правище. Паметника е взривен през 1970 година. За да се събори паметника, са направени 3 опита и на края на 3-я път паметника пада върху буквите. Още по времето на цар Борис, там са се провеждали конни маневри. Тъй като той е бил цар, тоест и главен военно командващ неговата палатка е била отстрани до паметника. След маневрите , са го возили в открит автомобил – Кабриолет и са минавали Малко Борисово – Правище, а после и през Голямо Конаре до ЖП линиите. Тъкмо са били открили ЖП линията Пловдив – Панагюрище. Той се качва на царският влак и минава през ЖП линията на града към Панагюрище, когато Чобаните – най-богатите хора в Голямо конаре, го пресрещат и му подаряват млад кон – жребец, който е бил черен като смола. От благодарност Цар Борис, остава царските си вагони, за да возят хората между линиите Пловдив – Панагюрище, обаче голямо конарци, като се качват да пътуват към Пловдив или Панагюрище, започват да се подписват по кожената тапицерия на седалките и кожата с ножове, за да се направят на „интересни“ , че са се возили в царските вагони, отрязват си по малко от кожата на седалките, за да може в къщи да си направят цървули и тем подобни, защото това е била естествена кожа, защото по онова време не е имало изкуствена кожа. И когато някой докладва на царя, какво се случва в Голямо конаре с царските му вагони, той заповядва вагоните веднага да се върнат в София за реставрация, а на Голямо конарци да им се закарат, конски вагони и 1,2 вагона с пейки.