НИЕ ПИТАМЕ, ВИЕ ОТГОВАРЯТЕ

История на град Съединение

Историята преди Съединение – Град Съединение има богата история като своеобразен политически и икономически център на един общински район.

Твърде рано будните голямоконарци, участват активно в борбата за извоюване духовната и националната независимост – откриват килийно училище, Българска църкваинение има богата история като своеобразен политически и икономически център на един общински район.

Твърде рано будните голямоконарци, участват активно в борбата за извоюване духовната и националната независимост – откриват килийно училище, Българска църква, създават народно читалище. Тук Апостолът на българската свобода – Васил Левски намира благодатна почва за изграждането на революционен комитет, съзтавен от ревностни привърженици на идеята за освобождението от османско иго (османско присъствие).

Преди да се стигне до гр. Съединение е доказано, че е имало няколко други селища преди него и те са: с. Голямо конаре, с. Курукюои и неизвестно българско селище унищожено от турците. То се е намирало на около 6-7 километра от днешният град Съединение по посока на с. Правище.

Село Голямо конаре има голям принос към Освобождението на България, затова след Освобождението, след като от селото тръгват бунтовници към Пловдив, защотое направен военен преврат, османският губернатор в Пловдив, Гаврайл Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българският Княз Александър I. Там отбелязват, че Источна Румелия, се отделя от Османската Империя и се присъединява към княжество България, напълно противно на решенията на Великите сили: Англия, Франия, Италия,Русия и Австро-Унгария, а също така и на Берлинският конгрес. След това село Голямо конаре е преименуван на гр. Съедиинение.

История на образцовата дейност в Съединение.

През 1839г в с Голямо конаре е издигната църквата „Свети Атанасий“, към църквата е постоено и килийно училище с 10 ученика и чутел – поп Стоян, с което се поставя началото на образователната дейност в селото. В него учениците се учат на четмо и писмо и на църковно пеене. За девойките през 1841година в църковният двор е изградена стая на женски метох, в който има 5-6 момичета и послушнички – най – високият ранг преди монахинята в женското бого-отшелничество: те пеят в църквите.

През 1852/1858 год.от женският манастир в Калофер се завръща местната образцова монахиня Елисавета Иванова Костова, като открива към женският метох, църковно училище за момичета.

През 1876 година се открива първото светско училище, с учител Енъс Маринов Бекирски, който учителства до 1989 година.

През 1882 година се открива първото трикласно училище. Изградената училищна сграда през 1882 година е на два етажа и тя се използва до земетресението през 1928 година. След това земетресение – известно като „Чирпанското земетресение“ се изграждат две нови начални училища: „Любен Каравелов“ в Долната махала и „Отец Паисий“ - в Горната махала.

Централното училище е въстановено след земетресението след 1828 година и се нарича Начално Училище „Кирил и Методий“.

През 1922 година се открива допълнително земеделско училище, което съществува до 1945 година. Поради нарастналите нужди през 1985 година със средствата на насекението, започва изграждане на двуетажна сграда с 8 класни стаи и през 1997/1998 година се открива нова самостоятелна прогимназия найменована „Христо Ботев“

След 09.09.1944 година в сградата на прогимназията е открита гимназия, която функционира до 1961/1962 година.

От учебната 1968/1969 година поради намаляване на броя на децата в Точиларци и невъзможността да се обучават ученици в село Точиларци. В селото има една слята паралелка от 1-4 клас, същите ученици преминават в съучение в „Христо Ботев“.

През учебната 1971/1972 година поради уедряване на учебната мрежа, с цел да се подобри материално – техническата база на онучение на учащите се, качеството на знанията им и ефективността на педагогическият труд с решение на ОНС – дирекция Народна просвета на объчение към основно училище „Христо Ботев“ преминаха:

1) Прогимназията /Среден курс/ от ОУ „Любен Каравелов“ с. Правище, към НУ „Отец Паисий“ гр. Съединение .

Поради откриването на гимназията с прием на ученици в 9 клас от учебната 1971/1972 ОУ „Христо Ботев“ беше обявено от ОНС – гр. Пловдив за Единно средно-политическо училище „Христо Ботев“ – наследник на богатите културни и просветни Градищни завещани му от съществуващите училища в гр.Съединение от откриването на Селскостопанското училище през 1867 година до обединението на всички училища в града и селиащата Точеларци и Правище в ЕНСУ „Христо Ботев“ през учебната 1971/1972 година.

Директори на СУ „Христо Ботев“

1)Васил Златаров

2)Иван Сапунджиев

3)Георги Панов

4)Кирил Джирноб

5) Елена Команова

6)Тодор Попов

7)Иван Насков

8)Янко Джамбазов

9)Тодор Енчев

10)Стойца Манолов

11)Златаню Оннов

12)Христо Джоглев

13)Стоян Христов

14)Злати Иванова

15)Панайот Тучев

16)Георги Енчев

17)Стоян Енчев

18)Петър Нейчев

19)Йорданка Кичукова

20)Спаска Ненчева

Директори на НУ „Любен Каравелов“

1)Славчо Табаков

2)Иван Финджиков

3)Кръстьо Филчев

4)Иван Тенов

5)Клара Кукулашева

6)Георги Маринчешки

7)Маша Енчева

8)Милка Маринчешка

10)Радка Маринчешка

11)Чудомира Алова

12)Величка Кирова

Използвани източници:

По историческа справка ЕСПУ „Христо Ботев“

днешното СУ „Христо Ботев“ гр. Съединение от

04.01.1982 година

По историческа справка от НУ „Любен Каравелов“ гр. Съединение от

1979 година

По историческа справка на г-н Стоян Енчев, бивш директор

на СУ „Христо Ботев“ гр. Съединение от

2018/2019 година

По „История на град Съединение“

Уйкипедия

Изготвил: Иванс Петров VII^б клас

от СУ „Христо Ботев“ гр. Съединение,

с помощта на г-н Стоян Енчев