" Иванко Тертер" : http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2009/06/v.html
І. ДАННИ ЗА ОСОБЕН СТАТУТ НА СОФИЯ /СРЕДЕЦ/ В РАМКИТЕ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО В ПЕРИОДА ДО СРЕДАТА НА ХІV ВЕК:
- нач. на ХІІІ в. - има сведения, че в София /Средец/ резидира.
севастократор Александър - брат на цар Йоан Асен ІІ /1218-1241 г./
- ср. на ХІІІ в. - в София /Средец/ резидират севастократор Калоян /този от Боянската църква/ и съпругата му севастократорица Десислава.
Резидентите в София са от най-близкото роднинско обкръжение на българския цар и носят втората в йерархията титла след царската - севастократор. Очевидно е, че в този период София се явява еквивалент на Преслав по времето на Асен І и Петър ІV. Цар Асен І резидира в столицата Търново, а брат му съвладетел цар Петър ІV е в Преслав. При цар Йоан Асен ІІ /след 1218г./ и при приемниците му, очевидно София заема мястото на Преслав, като резиденция на брата на царя и низходащите му, с ранг на съвладетели или поне втори в йерархията с титла “севастократори”. Най-вероятно и статута на София не е като на другите области, а е по-висок и обособен йерархично.
Вече към ХІV в. Видин заема второ място, след Търново, но едва ли София е изгубила особения си статут. По вероятното е Видин да е надскочил нейния, който е останал съхранен. Видин да е придобил статут на резиденция на съвладетелите на българския цар /не напразно именно видинския владетел Михаил ІІІ Шишман заема престола в 1323 г. след смъртта на Георги ІІ Тертер/, а София /Средец/ да е останал с втори по йерархията статут след този на двете престолнини – Търново и Видин.
ІІ. ДАННИ ЗА СТАТУТА, УПРАВИТЕЛИТЕ И ХРОНОЛОГИЯ НА ВОЕВОДСТВО СОФИЯ /БЪЛГАРИЯ С ЦЕНТЪР СОФИЯ/ В ПЕРИОДА ОТ КРАЯ НА ХІV – НАЧ. ХVІ ВЕК.:
1385-86 г. София се управлява от бан Янука. Някои /напр. Й. Андреев/ го идентифицират с Йоан Асен, брат на Йоан Шишман /1371-1395 г./. В народния епос и фолклор се говори за “цар Ясен” /Йо/ан/ Асен – Я/н/А/сен/ и “Шишманович Яне” /Шишман Йоан – Ио/я/ан/. Бан Янука е пленен от османците, приема исляма и отново се връща в София, отмята се от исляма, убит е от османците, а след това София е овладяна от тях, но очевидно запазва някаква автономия.
1413 г. След битката при Чамурлий, воеводата Радик /Радул/, като съюзник на Мехмед, получава за свое владение тази част от България, която е Воеводство с център София.
1428 г. сключено е тригодишно примирие между Османската държава и Унгария.
1431 г. изтича тригодишното примирие между Османската държава и Унгария.
1431 г. Висконти – посланик на миланския дук от името на император Сигизмунд преговарял с българите “да се върне цяла България до София под властта му и да убият всички турци в земите си, щото той не искал да се заеме с това лично” /известие от Бертрандон де ла Брокиер – “Задморско пътешествие”, 1432 г./. Според мен ето с кого е преговарял Висконти – с воеводата, българския първенец, който е имал ресурса да се освободи от всички турци в земите си. Явно тогава е отказал предложението на Сигизмунд отправено чрез Висконти. Обаче “потурнака Юсюф” /син на деспот Константин Деян/ от Кюстендил и деспот Георги Бранкович може би приемат предложението на Сигизмунд и заработват по тази схема.
1431 г. “деспот Георгий изгони всички турци от Сърбия и стигна до София” /известие от хроника от ХV век, касае се за Георги Бранкович/. Стигнал е “ДО София”, значи Радик си е още в София, но се “ослушва” и не “гони турците ОТ София”. Юсуф потурнака “гони всички турци от Кюстендил”.
1431-1432 г. Поход на Турахан паша срещу Георги Бранкович и Юсуф, като Георги Бранкович е изтласкан от земите си и държаните от него части на воеводство София и се укрива в Унгария. Потурнака Юсуф вероятно е убит и земите му се поемат от синовете му. Радик запазва статута си на български воевода в София, като даже си връща отнетите от Бранкович части на земите си.
1443 г. І Кръстоносен поход на Владислав Ягело – Варненчик и Ян Хуниади. В похода участва и господин Фружин Шишман, син на цар Йоан Шишман. В България до София към тях се присъединява тежковъоръжен отряд (вероятно на воеводата Радик), който дотогава – по думите им - воювал на страната на османците, но сега искали да воюват на страната на кръстоносната войска. Ян Хуниади ги приветства и ги изпраща като авангард пред армията понеже били “местни хора и познавали терена”.
ср. 1444 г. господин Фружин Шишман продава имението си Файдаш за да участва и във втория поход. Като проекто-крал на България обаче се е виждал и Ян Хуниади. Очевидно между Фружин и Хунияди се появява напрежение.
окт. 1444 г. ІІ кръстоносен поход на Владислав Ягело – Варненчик и Ян Хуниади.
кр. 1444 г. След поражението при Варна /10 ноември/ Ян Хунияди обвинява "българските князе" (очевидно Фружин и синовете му) в предателство. Възможно е действително тогава Фружин да "стопля" с турците. В Унгария е подета кампания срещу българския престолонаследник.
1454 г. Отнети са владенията на господин Фружин Шишман в Унгария (Максонд и др.).
1454 г. Георги Бранкович също е в немилост в Унгария, като са му отнети имотите там.
след 1444-1454 г. до 1490 г. "студена война" между рода Хуниад и Шишман за управление над балкански земи и специално тези на царство /кралство/ България.
1454 г. унгарски поход начело с Ян Хуниади, при който разбиват османците при Крушевац, превземат Ниш и стигат до Пирот.
1454 г. след като предната година е завзел Константинопол /1453 г./ османския султан Мехмед ІІ се насочил на север и след като “овладял България” достигнал до Смедерево, т.е. очевидно похода му е през София, която в качеството на българска престолнина е овладяна от султана /известие на Мачей Меховски от “Трактат за двете Сарматии”-1517 г./
1454 г. Заради “стари грехове” султанът откарва в плен воеводата на София Радик /известие от сръбска хроника от ХV в., в което даже се посочва името на воеводата – управител на България с център София – воеводата Радик - „вь тожде лето Мехмедь царь плени Радича блъгарьскаго войеводоу оу Софии” - Сръбските летописи в Гласник/.
1454 г. Между Свърлиг и Шекиркьой се заселват българите княз Фружин, Стойко - негов син, Стоян - негов син и Станислав - негов син /известие от османски данъчни регистри от ХV век/.
след 1454 г. Очевидно в София идва "Стоян хайдутин”, комуто се родило момче със “златно перчемче”, което после станало “войвода в голяма града София и войводствало до падане под турско". Дали това не е Стоян, синът на Фружин? Дали момчето със златно перчемче не е неговият син бан Михаил Шишманов? /известие от народния епос/.
След 1454 г. Георги Бранкович “стопля” с османците и си връща старите земи, западно от София – в Косово.
1479 г. унгарците превземат Видин.
1489-1493г. падане на България под властта на султана, според Петър Парчевич.
1490 г. край на управление на династията Хуниад в Унгария.
1490 г. крал на Унгария става чешкия крал Владислав ІІ. Последният е и “император на Свещената римска империя”.
октомври 1490 г. турците нахлули в Босна, но били отблъснати от бана на Яйце.
пролетта на 1491 г. унгарския военоначалник Пал Канижа прогонил османската армия достигнала до Надварад. След това турските нападения зачестили.
1492 г. Пал Канижа разгромил турците при Северин /доста близо до България с център София/.
февруари-март 1493 г. османците нахлули в Трансилвания, а лятото обсадили Белград който бил спасен от Пал Канижа.
1493 г. Баязид ІІ заема София и екзекутира “Бан Михаил Шишманов” /известие от “Българска анонимна летопис”, подрепено от друго известие на сръбска летопис, където се споменава за навлизането на Баязид ІІ в София на 5 април 1493 г.: “1493 Г. БАЯЗИД ДОШЪЛ НА 5 АПРИЛ В СОФИЯ, 12 ДНИ, ПРИБЪСТ И НА КОУНЕШ ВЪЗВРАШТЪ СА ПЛЕНИ СВОЮ ЗЕМЛЮ ЗА НЕКОЮ СЪГРЕХОЮ”/
1493 г Радивой “стяга” Кремиковския манастир в София. Дали не е първата работа на новоназначения от султана управител? В средновековната българска христианска традиция е да се строи или ремонтира църковна обител при възкачване на престола.
1508 г. договор между императора на Свещената римска империя Владислав ІІ и османския султан Баязид ІІ, с който се признава властта на султана над "Силистра, Тулча и другите градове на Шишмановото царство".
ІІІ. ТИТЛАТА “БАН” В СИСТЕМАТА НА СВЕЩЕНАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ:
Титлата "Бан" - "Ban" (viceroy) - в Свещената римска империя е равнозначна на "ВИЦЕКРАЛ" /Вайс-рой, Вице-рекс/ или в случая с българската титулатура "ВИЦЕЦАР". Съответно упоменатите с тази титла лица са съвладетели или наместници на “сеньора” им – императора на Свещената римска империя.
Докато Радич е споменат в сръбската хроника с титла "воевода" /съхранена от османците, като институт на българското царство/, то при Михаил Шишманов отново в сръбска хроника е поставена друга титла - "бан" /вицекрал или вицецар/. Естествено, че щом унгарските крале и императори на Свещената римска империя през целия ХІV век и след това, се смятат и за владетели на България /тяхна претенция/, то за следващия след тях в йерархията по отношение на България, ще е налице само титлата “бан” в смисъла на "вицекрал" или “вицецар”.
Това уточнение на термина указва, че наистина е много вероятно Михаил Шишманов да е бил в контакт с императора на Свещената римска империя и унгарски крал Владислав ІІ /ок. 1491 г.-1493 г./, като вероятно е преминал на негова страна в двубоя с османската държава. Тук се вързва хронологията с военните действия на унгарците с османците и нахлуването на султана в София, екзекутирането на "бана" /вицецаря или вицекраля/ Михаил, "поставянето на турска войска в София" и оттук Петър Парчевич брои, че България е паднала под османска власт /онези "преди 180 г.", за които той пише в ХVІІв./. В смисъл "пада" по виждането на католическия свят, тъй като е отстранен последния български владетел с титла "вицецар" /бан/ на императора и "български /според папството/ цар" Владислав ІІ.
Най-сетне, може би именно своя “вицецар” /бан/ Михаил Шишман има предвид Владислав ІІ, споменавайки "шишмановото царство" през 1508 г. Може би именно този договор е един вид капитулацията на императора и "български цар" /според папството/ Владислав ІІ, който по силата на договора от 1508 г. със султана се отказва за в бъдеще от претенциите си върху: "Силистра, Тулча и другите градове на Шишмановото царство", като ги признава за султана и назначаваните от него управители!?
ІV. АНАЛИЗ И РАЗЧИТАНЕ НА НАДПИСА от 1493 г. – ктитора на Кремиковския манастир РАДИ ВОЕВОДА /Ради-Воев/:
“РАДИВОЙ” /надпис от фреска в Кремиковския манастир, наложен в миналото от академичните среди за име на лице/
Обаче, както правилно е посочила изследователката К. Паскалева, на самата фреска няма имена, освен тези на двете деца: “Затова актът на дарението на Радивой, ктитора та Кремиковската църква, е всъщност продължение и преосмисляне на традицията в новите условия.... В ктиторската композиция не са посочени имената на изобразените лица, а само имената на починалите деца.” /Паскалева, К. Църквата “Св.Георги” в Кремиковския манастир, С., “Български художник”, 1980, с. 44./
Надписът на фреската всъщност е - “Рад (Д е над РА) Воев”.
Да не би името на изографисания ктитор да е "РадВоево"? РАДИ ВОЕВОДА /Условно “Ради ІІ Воевода”, ако "Радик от 1454 г." е “Ради І Воевода”/!
Подобно именуване се наблюдава при българските влашки воеводи. Например: "МирчеВоево" /фрески от манастирите в Козяк и Белград – Куртя де Арджещ/
Подобни внаждания на титла към името е налице в “имена” на средновековни балкански или български аристократи : БОРИВОЙ /Борис или Борил Воевод/, ЛИТОВОЙ /Лито или Люти Воевода/, РАДИВОЙ /Ради или Радул Воевода/, ВЕРИВОЙ /грецизирано произн. на Борис или Борил Воевода/, МИРЧОВОЙ /Мирчо Воевода/.
Гореизложеното ни дава оснавание да предложим работна хипотеза за списъка на владетелите на България с център София през ХV век.
V. ВЛАДЕТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ С ЦЕНТЪР СОФИЯ С ТИТЛА “ВОЕВОДА” В ПЕРИОДА 1385 – 1508 Г.
До 1385 г. - Йоан Асен – съвладетел на цар Йоан Шишман
След 1385 г. - Йоан Асен – васал на османския емир
1399-1403 г. - Георги Страцимир – васал на османския султан
1403-1413 г. - Балша ІІI Балшич – васал на османския султан
1413-1454 г. - Ради І Воевода – васал на османския султан
след 1454 г. - Фружин Шишман – младши, син на “Фружин Цезар”
1460-те г. – Стоян /Стан/ Воевода - син на Фружин
до 1493 г. - Михаил Шишман – съвладетел на императора на Св.римска империя
1493–1508 г. – Ради ІІ Воевода – васал на османския султан
след 1526 г. – начало на постепенно ограничаване на статута на воеводството и разтварянето му в централизиращата се османска административна система.
VІ. РОДОВИ ВРЪЗКИ НА ВЛАДЕТЕЛИТЕ:
Може да се търси логична връзка по сечението на назначаване на управители от два български рода - "Сенкови" /Ради І Воевода и вероятния му низходящ Ради ІІ Воевода/ и "Шишман" /Йоан Асен - брат на цар Йоан Шишман, Фружин - младши - внук на Йоан Шишман, Стоян /Стан/ - правнук на Йоан Шишман, Михаил - пра-правнук на Йоан Шишман/. В периода 1413 - 1454 г. управлява представител на рода "Сенкови" /Санкон/. От 1454 - 1493 г. управляват представители на рода "Шишман". След 1493 г. османския султан прави ново рокадо, като назначава за управител представител на рода "Сенкови", вероятно внука на стария и отведен в плен през 1454 г. Ради І Воевода /"Радич"/ в лицето на Ради ІІ Воевода /"Радивой"/.