Nicholas I Mystikos - коментари

Коментари по писмата на Н. Мистик

bozman

http://www.kroraina.com/knigi/gibi/4/gal/4_186.html

GIBI, t. IV (1961)

Целта на това разглеждане е да установим, дали Симеон е част от централната власт в Константинопол или е отделен самостоятелен владетел на отделна държава както се твърди от официалната  историография.

 

 

1.

Заглавието е изписано NICOLAI  CONSTANTINOPOLITANI ARCHEPISCOPI. Цялата стр. е озаглавена над линия „ Nicolaus Patriarca – Патриарх Николай Мистик”. Кое е вярното „архиепископ” (αρχ-επίσκοπος ) или „патриарх” (πατριαρχεω, πατριαρχευω), тъй като това са различни нива в църковната йерархия ? След като и двете думи са в словесният фонд и на лат. и на гр. език.

 

2. стр.  186-187

В храма на „Св. София” търси убежище, човек който е търсен от хората на Симеон. Това е указано с думите „ . . . понеже се страхуваше от вашата власт – прибягна в божият храм . . .”. Къде и докъде се простира властта на Симеон ? Очевидно тя е вътре в Константинопол и хората му действат и осъществяват правораздаване не къде да е, а в най-светият храм  на християнството, като не зачитат и древното предхристиянско право на убежище на потърсилият спасение в храма. Как е възможно, ако Симеон е „цар на царство, сражаващо се ден и нощ с кръвният враг Византия” да се разпорежда в пъпа на Империята и хората му също ? Нещо повече. Николай Мистик изрично заявява, че той и служащите свещеници „като призовахме бога и неговият пресвет олтар, щото той да не го остави без отмъщение, както в настоящия, така и в бъдещият живот . . .”. Николай Мистик взима страната на този, който е търсен и заловен от хората на Симеон. Дали е търсен по политическо, църковно или криминално престъпление не е интересно. Интересното е, че Централното попско ръководство е против Симеон, но не може да му противопостави централната силова власт. Чия е силовата власт при това положение в Константинопол при този епизод, ако не Симеонова или под негов контрол ?

 

3. Архиепископа Николай Мистик пише и ходатайства до архиепископа на България (αρχιεπισκοπω Βουλγαριας), който е „натоварен  да свещенодействува на българската нация (Βουλγαροω εθνοις) с даденото ти от Св. Дух дръзновение . . .”, за човека прибран от Св. София: „Той както казва, нито е от рода  (γενους) на българите, нито пък е бил служител на някого в България . . .”. Този човек измъкват от храма хора служещи на Симеон - беглец. Кои са тези хора ? Ето какво казва самият Николай Мистик: „Дойдоха хора, които за угода на [въздигнатия] от бога владетел . . . го взеха от всесветия олтар . . . и го изпратиха при него”.  Мистик казва, че това било от приятелство „като му угаждат като на приятел, да получат приятелска благодарност”. Твърде смешни и наивни са попските извъртания и напъни, да покажат, че тези, които се разпореждат в Константинопол и в самата Света София се разпореждат на  приятелски основания в угода на Симеон. Ами къде на „приятелите” и сподвижниците на Николай Мистик и Константинополският император под чийто мустаци приятелите на Симеон правят каквото си искат, че и го изпращат чак в България? Нима е възможно, Св. София, която има специална охрана от палатинската гвардия ( указана още в Notitia Dignitatum през ІV в.) да бъде смятана за пусто поле, където могат да влизат и излизат „приятели” на Симеон ? Невероятен разказ за реално събитие.  Вариантите са минимум два:

а. Или такива няма – Константинопол е лишен от християнско първопрестолие и то е на друго място.

b. Или Константинопол е изцяло на разположение на Симеон. Тук имаме и друг показател на „поставеният от Отца, Сина и Св.Духа” божи човек Николай Мистик: В  писмото до архиепископа на България казва, че „дойдоха хора, които. . . .го взеха от всесветият олтар”, а в писмото си до Симеон пише, че „ И тъй не мисли, че ти го получаваш от ръцете на ония, които са се явили при тебе, но смятай, че със присъствал самият аз, който го извлякох  от божественият храм, и с собствената  си ръка го предавам на твоята ръка”. В морален план, това показва, че божият човек е обигран ветропоказател, което нас не ни вълнува, но ние смятаме, че той си има своите опасения за такова поведение, т.е., че  „ръката на Симеон” може да се стовари върху главата му във всеки момент.

 

4. Нататък следват витиевати изречения от Мистик, кой ту казва че други извели човека от храма, ту че той го е извел, като си противоречи последователно и напълно. Пределно е ясно едно, хората които са извели този тайнствен човек от храма, също така могат да изведат и пратят на Симеон и самият Николай Мистик, и затова човека се скъсва да пише всичко което може да се напише, явно за да запази собствената си глава, защото явно не знае от „коя врата” ще влязат тези, които могат да го изведат.

 

5. (191 стр.) Отново пълен мрак в изписванията на ГИБИ. На лат. Симеон е наречен „принц”, на гръцки „владетел”, на бълг. „княз”. Тези разнопосочности не водят до една визия на титлата и на нас ни е пределно ясно защо е тази амалгама – размътвай водата с източниците и пиши каквото ти е наредено да пишеш. Тук откриваме много важни свидетелства за нашето търсене:

„ тиранически да нападнеш детето-сираче”

„ тиранията и пред бога и пред хората се смята за гнусно дело”

„Бог ненавижда тиранията”, „хората порицават тираните като злодеи” и т.н.

 Що е това тиранин ? Излизайки от популярното му литературно обширно обобщение,  тиранин означава диктатор най-общо казано. Как така, Симеон е наречен като претендент-диктатор на ИРИ, нали България си беше отделна държава и се биеше денонощно с върлият враг Византия ? Това, че Симеон е наречен като домогващ се до тиранство, означава само едно – Симеон и подвластните му територии са  ЧАСТ от ИРИ, защото само в качеството си на командващ войски на ИРИ (и то заемащ върхов пост) , той може да се реализира като тиранин. В противен случай би бил  окупатор, агресор, външен враг, нападател  и т.н.

 

5. стр. 192 .  Фалшификациите на ГИБИ продължават с пълна пара: „ . . . което още отначало, откак сте приели християнството, установи мира между ромеи и българи . . .”. В гръцкият текст обаче пише за τω  βαπτισματι – кръщение. През ХХІ в. и децата в детските градини зная каква е разликата между „християнство” и „кръщение”, затова няма да разглеждаме подробно тази проядена от сателитни молци версия на ГИБИ.

 

6. На стр. 193 и 194,  Мистик продължава тирадата си срещу тиранството, като очевидно визира Симеон: „ Кой зъл демон от завист към славата ти, те е насочил към това, та да придобиеш името тиранин ?”. Над кого е недопустимо според Н. Мистик да тиранства Симеон ? Очевидно това е ИРИ, защото властта му над българите е от Бога и неоспорима (поне няма такива източници, някой да му е оспорвал тази власт). Същ. име „тиранин” се използва и чрез глаголната си форма „тиранства” при сведенията за бунта на Виталиан през VІ в. Виталиан (синът на архонта на федератите Патрокиол) очевидно е на римска служба, тъй като при смяна на императорите, той отново получава титлата на главнокомандващ, която му е отнета, когато вдига бунта в защита на заточените епископи от Мизия и Тракия. Без съмнение е, че понятията „тиранин”, „тиранстващ” и т.н. са понятия за вътрешна политическа индикация не само в Източната Римска империя, но и преди това в изразяване на политически ситуации в древно-елинските градове. Тиранин не може да бъде външен човек.

Обобщения: Мистик казва: Онази власт, която Христос е възвеличил в „в империята”, ГИБИ превеждат „на земята”, Мистик казва „нация”, ГИБИ превеждат „поданици”.  .  .

„Погледни чедо накъде отиваме” казва Николай Мистик. Кои са тези които „отиват” ? Очевидно това са ИРИ, императора, Николай Мистик и Симеон. Ето тези са евентуалните действащи лица, за които Мистик говори „отиваме” и Симеон и Николай Мистик са на първо място по промисъл сред тях, тъй като монолога на  Мистик  е отправен към Симеон. Изобщо става въпрос за вътрешно имперски работи. Къде е „държавата България” в тези сведения ?. Тези стремежи на Симеон към диктатура са потвърдени и от императора на ИРИ:

Стр. 194  „Тъй аз възразявах и на императора, и на всички . . .когато подхвърляха думи за твоя стремеж към тиранията . . .”.

 

7.  ГИБИ, стр.197: „Но във всеки случай не се съмнявай, че отхвърлянето на договорите и клетвите, а тъй също и да грабнеш царската власт  . . .”.

 Ето и самият текст:” Παντως δε ουκ αμφιβαλλεις ως αθετησις,  εστι μεγαλον ονοματος η των σιμφωνων και των δρκων αθετησις και το βουληθηναι αρπασαι βασιλειαν την κατα μηδεν τω σω γενει προσηκουσαν…”

 

Четем, че дума σύμβασης – „договор”  няма в текста, в наличност е думата „споразумения” – των σιμφωνων. На пръв поглед нищо особено, обаче този превод на ГИБИ е в подкрепа на генералната измекярска линия, да се представи България за нещо различно от структурите на ИРИ. Защото споразумения МОЖЕ  да има вътре в една държава (както ги има и до ден днешен), но ДОГОВОРИ между членове на една и съща административна политическа единица (ИРИ) – едва ли. Какви са тези споразумения – точно тези, между Лакапин и Симеон, между централната власт и федератите, между централното командване и локалното и т.н.

 

   Отново се заявява от Н. Мистик : „Ако смяташ да се отправиш към столицата като тиранин . . .”. Това допълва по-ранните наши мисли за тиранството и това е абсолютно достатъчно, да се направи извод, че Симеон е главнокомандващ от ИРИ, но не и „цезар” на някаква измислена  монголска или тюркска държава, защото тогава няма да бъде „тиранин”, а агресор, нападател и т.н.

Шмекериите на ГИБИ продължават с пълна пара: „да се ограничиш в своята власт и да спазваш първоначалният мир и да не се осмеляваш да извършиш никаква промяна”, като се уточнява под линия, че става въпрос за някакъв „договор” от 896г. Изписа обаче е „αρχης ειρήνην”-  „принципен мир”,  а не „договор”; мир основан на принципи и не става въпрос нито за първоначален, второначален, третоначален и т.н „договор”. Защо не се използва изписаната дума „принципен” ? Защото ГИБИ иска да внуши, че Симеон е цезар на държана, която ден и нощ се сражава срещу ИРИ, на която съответно е измислено и подходящо име – Византия. Докато „принципния мир” има съвсем друг подтекст от наша гледна точка и това са принципните отношения между федератите (или граничните войски, минали на собствено командване и откъснали се (или откъсващи се) от централното командване в Константинопол по верски и др. причини) и Централната власт и това са принципи поставени от Константин Велики, между действащи войски, стационарни войски и т.н.

Израза „ да не се осмеляваш да извършиш никаква промяна” също недвусмислено говори, че става въпрос за имперски военачалник, който смята да промени установеното наследство на короната  по родов признак и да тиранства. Ако Симеон, беше глава на друга държава и се биеше „денонощно на живот и смърт с Визания” употребата на тази дума, към човек смятащ да съсипе Константинопол и ИРИ  е просто нелепа.

 

8. Това е следващо писмо на стр. 198. Тук имаме заявлението: ” . . (1)за обща полза на ромеи и българи . . . (2)Като знаем, че разногласието и размирието са вредни и за едната и за другата власт, и за поданиците йм.”

 (1) „ромеи” и „българи” са заявени в контекста на изпълнители на власти, (на силови изпълнители), и не е задължително нито кристално ясно, какво подразбира Н. Мистик под този термин. ГИБИ заявява, че „ромеи” и „българи” властват над „поданици”, но този съвременен термин индикира различни хора „под дан” (данъчно зависими) от различни държави. Н.Мистик не пише поданици, а пише λαοις – народи.

В статията си „Византийские димы и факции в V – VІІ вв.”, проф. Дьяконов дава следното обяснение (пр. м.) за λαοι :

„ В столицата,  водачите на фракции (Αρχοντες  λαων) взели участие в сключването на мира между император Анастасий и Виталиан в 515 г*. Тъй като термина λαοι, както е казано по-горе, се употребява вместо и в смисъл διμοι (дими -  жители на градска община или район –б.м.), то αρχοντες λαων трябва да означава αρχοντες  διμων, т.е. почти същото както и οι διμαρχοι (кметски. б.м.)”.

 

На стр. 199 „Това което е решено в сената и за което са проводени κομβεντον**,  да ти се изпраща това, което ти се изпраща по обичаят от Ромеската империя” и т.н. Несъмнено е, че под λαοι, през ІХ – Хв. се разбират не само хора от империята, но и което е особено важно, хора разграничени, различени, обособени по някакъв признак – дали е по местоживеене, политически, отраслово занаятчийски и т.н., в този въпрос който разглеждаме не е от значение. От значение е, че λαοι не е индикация на различни народи от различни държави, а хора над които са в сила различни „власти” вътре в империята. За тези власти говори и император Василий ІІ дори след 200 г., в хрисовулите си регулиращи и разширяващи българските църковни земи.

             ………………………………………………..

*- J. Antioh.,fr. 214c, FNG, V, 34.

**- Думите обикновено се дават в им.п., като основна форма, а осн. форма на conventum е convenio.  И етимологията на тази дума е сближение, събиране, среща за разбирателство, съчетание, съединение и т.н., а не договор. Съглашението предполага консенсус, разбирателство между двете страни, докато договор може да съдържа и наложени по силов път каузи. Отново виждаме напъни да се укаже междудържавна спогодба, а не разпореждане на сената (βοιλην), за каквото говори и Н. Мистик.

……………………………………………….

9. стр.201: В следващото писмо Симеон отправя писмени „разпоредби”. Ние не виждаме по каква презумция, Симеон ще отправя разпоредби, ако е глава на отделна държава. Към чужда държава се отправят закани и заплахи (απειλών),  претенции и искания (αιτήσεις), но всеки глава на определена териториална конфигурация ( в случаят ИРИ) може да има разпореждания само върху собствената си подвластна територия и съответно разпоредби върху нея.

 

10. стр.208. „От неговото злоумишление (на Сатаната – б.м.) произтича разкъсването на връзките на обич между чедата Христови и божии, между ромейската и българската власт”.

По ясно от това едва ли може да се каже, че двете власти римската и българската имат „връзки”, които в момента се „разкъсват”. Ние не сме чували римската власт да има „разкъсани връзки” с авари, с перси, със сарацини и т.н., които са доказано отделни полит. и религиозни формации.  Нито пък е казано, че тази „разкъсана власт” е била резултат от християнско обединение – след княз Михаил. Доколко Н. Мистик разбира и употребява понятието „род” ( γενος) е видно от следният израз: „. . . приобщи ( Бог – б.м.) към себе си рода на българите, свърза го в братство с ромейският род . . .”. Т.е. за Н. Мистик, „ римляните” са род. Това несъмнено трябва да се има предвид, ако се търсят някакви указания от Мистик за род (γενος), нация (εθνος) и т.н., защото явно за църковният лидер (или преписвачите му), тези понятия са били гъбена каша под килимявката.

 

На стр. 209 Н. Мистик заявява, „защото нямам точни сведения за съвещанията в двореца”. Т.е. Н. Мистик е „външен човек” на политическата ситуация и не е „пета колона” на централната власт в Константинопол и това до някаква степен морално оневинява доста невнятните му изрази.

 

11. стр.210. Тук започват политически сплетни и разкази на ромейски военачалници, Воган (стратега) на Херсон, в които няма да се впускаме, всеки може да ги прочете при желание. Не може да не забележим,  едно много любопитно  указание изказано от римляните. Те казват, че командващите на Тракия и Македония докладвали, че българите искали да разорят ромейската земя. Къде са темите Тракия и Македония през Х в.?

Тема Тракия : Thema Thracium ( без столицата КПол).

Подтериториалното  делене ( префектури в лат. и епархии в гръцкия на DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE) :

 

 

 

 

 

   Thema Makedoniae, без града Tesalónica.

Тази тема се дели на следните префектури:

 

 

 

( https://sites.google.com/site/runiyistoriabozman/archiepiscopus-bulgariae  т. А.2.)

 

Виждаме, че тези теми, обхващат територия, на север от Исакея (град недалече от устието на Дунав) и Capidava (Капидава : 44°29′37″N,  28°5′25″E ) , Томи и Балчик  (това е бившата Малка Скития) до Охрид, Солун, Пловдив и Одрин. Т.е. тези теми покриват ИЗЦЯЛО ТЕРИТОРИЯТА, КОЯТО СЕ НАРИЧА БЪЛГАРИЯ и се спряга за азиатско-монголска държава, в провинциите (темите) на ИРИ. Къде е при това положение територията на Симеон ? Очевидно ВЪТРЕ в Тракия и Македония. За какво става въпрос ? Очевидно за гражданска война и тази война за нас е между граничните поделения (федерати) и централното ръководство на Империята. Война като две капки вода, с тази водена от Виталиан през V –VІ в. Няма да се разпростираме върху въпроса за какво се води тази война, какви са подбудите на воюващите  – религиозни или икономически и т.н. Нататък с писмата на Н. Мистик.

 

12. Стр.214 : „Сключеният още тогава договор, определи пограничните владения на ромеите и българите . . .”. Отново имаме превод по ГИБИнски. Написано е „Сключеното още тогава споразумение |σιμφωνα|, определи границата между ромеи и българи . . .”. Каква е разликата ? Когато се каже „погранични владения”, се указва, че такива имат и българите и ромеите, което не е вярно. Никакви гранични ОБЛАСТИ не съществуват, а межда, разграничение между ромеи и българи и както видяхме в предната точка, става въпрос за една и съща територия. Защо е нужно да се определят граници, АКО територията е една и всичко това е ИРИ ? Очевидно защото, подопечните територии са източник на доходи на контролиращите ги военни поделения, тъй като плащането в наличност (КЕШ) от празната хазна на ИРИ отдавна е прекратено и това беше индикирано още при Крум, когато Никифор сам тръгна да си събира взятките от територии, които не са към централната власт, а към федератите (или комитасенсите) и главата му стана на сервиз за напитки.

 

13. стр 216 : „ но ние сме оглупели както казваш ти разумният . . .”. най-после се е случило и това, което лично аз мислено вече няколко стр. си повтарям докато чета  лоените  словоизлияния  на Н. Мистик. И на  Симеон му е кипнало и е нарекъл попа – глупак. Ние просто няма какво да добавим, освен, че тези писания на Н. Мистик са писнали и на Симеон, а и на нас, поради което и  спираме засега тази тема.

 

     Като заключение: Преводите на ГИБИ за български и римски „гранични владения” са измама. Дали пише „принципен мир”, дали „съглашение” за ГИБИ всичко е „договори”, защото иначе картинката за „варварската държава” ще се обезцвети. Дотук стана ясно, че противоречията са подклаждани от римски пълководци и става въпрос за римска (ромейска) територия. Когато се води битка на една териториална единица подвластна на ЕДНИ  ЗАКОНИ  и в  ЕДНА  РЕАЛНА ДЪРЖАВА, тези битки се наричат „гражданска война”. И дали императора е арменец, федератите – хуни и мизи, а централната армия от тракийци и африканци, изобщо не е от значение, защото Мистик пише, че се разделяха градове и семейства, по причини които няма да разглеждаме тук – но те са всеизвестни и валидни, и до днес  по тях избухват  люти кланета – въпроса за Вярата и въпроса за Парите. Този кратък материал не може и частично да изчерпи тази тема, но считаме, че посоката на разсъждения е реалната и съответстваща на тогавашната действителност. Най-сериозното основание говорещо в полза на това, че Симеон е висш главнокомандващ от ИРИ армията, по точно на нейните федеративни или гранични войски, е обвинението в тирански намерения, повторено поне десет пъти от Н. Мистик.

Край до VІІІ писмо.