Chronique de Michel le Sirien
Коментари по
Chronique de Michel le Sirien
patriarche jacobit d'antioche (1166-1199)
Нека разгледаме част текстовете от превода на J. B. Chabot на книга ХІ., глава ХХІ. Точно там българската червена папагалщина вижда пристигане на българи от степите на Русия.
В текста (фиг. 1 ) на 363 стр. четем, че аварите са завладяват Сирмиум и император Анастасий плаща 8 κεντηναρια злато на Хагана на аварите, за да се оттегли от там. Тук ще припомним, че Сирмиум се намира в Горна Мизия.
Текста продължава – „От Вътрешна (1) Скития трима братя водещи 30 000 скити пътуваха 60 дни от дефилетата на планината Imaeon ( Имаеон, на гръцки ез. Ιμαιου – Имаиу, Имаю ). Откъде долетя този „Имеон” търсен под дърво и камък в Азия ? На нас ни е ясно откъде – от канцелариите на панславянскате ценрали, даваща указания на питомците си, кое къде да се търси и как да се нарича. Не е интересно дали е имало такъв изпис. Изписа е указан – Имеон, и трябва да се търси в Азия.
Е, какви са тези хора по народност, щом водят 30 хил. скити ? Очевидно са скити по народност, ако приемем че скити е народност; ако са сборно име, то те са от скитските народи. Скити обаче се приемат за народност от писателите от това време, значи спокойно можем и ние да ги приемем като скити по народност.
Откъде преминават братята – преминават през река Тanais (Танаис) според превода на J. B. Chabot, но Михаил Сирийски е изписал Tanios ( Таниос – това име е дадено под линия), която изтича от езерото Mantios, преведено от Chabot, като Maeotis (Маеотис). За нуждите на панлавянската историография Таниос и Мантиос, се префасонират на р. Днепър и Азовско море, въпреки очевидната невъзможност на тази река да започва от това море. За паславизма подобни идиотски разсъждения са допустими и започва да се разпространява версията, че братята минали покрай Северното черноморие, че дошли от Памир, Хиндукуш и т.н. Ние съвсем спокойно можем да посочим поне четири реки водещи от езера в Мала Азия, още докато погледнем на картата (фиг. 2), като най-малкото дори се намира в планината Tarsius. Къде е пречката, точно това да е планината Таурус, където се индикират скити в по-късните времена ? Тази планина единият брат подминава, пресича река Мантиос (според Михаил Сирийски) т.е. р. Macestus и отива в определената му от император Мавриций Горна Мизия ( Moesie superieure). Тук имаме две много интересни съобщения:
Този скит, който отива в Горна Мизия е „към църквата” - il fut chasse de l'Eglise, а църквата в Римската империя по това време е само една - християнската ! Този трети брат е наречен „българин” ( . . . l,un d,entre eux, appele Bulgarios, prit dix . . . ). Какъв е етноса на този брат ? Изрично е казано, че е скит. Е, след като той е НАРЕЧЕН „българин”, как можем да си обясним, че повсеместно е спряган като „българин по народност” ? Ако от три италианки, едната е наречена курва, то тя курва ли е по народност !? Безумието на такива твърдения е невероятно и лично ние си го обясняваме с наличието на една нискочела и полуобразована маса, наречена историографска интелигенция.
Третият брат е към християнската църква, т.е. той е християнин. Нека си припомним, че точно в Горна Мизия бяха индикирани териториите ТИДЕ , които се наричат „България по името на тези българи” през VІІІ в. Ето че открихме назад във времето и кои и какви са по „тези българи”. Те са скити по народност. И след като римляните ги наричат „българи” (през VІІІ в. на пренията след Вс. Събор), очевидно е, че тази „България” е там, откакто и те са там. А те са там от V - VІв.
l'epoque d'Anastas Ils habiterent la et furent une garde pour les Romains. Ils furent appeles par ceux ci : Bulgares.
„В епохата на Анастасий (430 - юли 518 - б.м.) те са били охрана (garde) на римляните. И са наричани от последните : българи”.
Видно е, че термина bulgares не е само във латинската реч, но също и в арменската (или в сирийската) под същото си значение – охранители, гардове.
Като цяло:
Северното Черноморие е равнинна местност и там няма реки, които да водят началото си от езера, а е точно обратното. На картите които даваме, две от езерата от които дават начало на реки са в Малоазиатска Мизия, и другите две – близко до нея. Езерото в планината Tarsius ( от което е извирала р. Mecesius ) днес е пресъхнало. Южен Казказ, където може да има такива образувания е terra incognita за римляните в това време, че и по-късно.
От тези 30 000 скити споменати от Михаил Сирийски, 10 000 са заселени в Горна Мизия. Дали останалите 20 000 са останали в Мала Азия, както предполагаме, или в пространството между Дунав и Днепър засега няма да търсим.
Тези скити са наречени от римляните „българи”. Тава важи за определението от по-горе, което указва, че „българи” СА само ТЕЗИ скити, които са охрана (garde ) за римляните. Дали останалите са били garde е отделен въпрос.
Тези скити от тези места през на VІІІ ВС. Събор се самонаричат българи. Скитите отправени за Горна Мизия са християни и тъй, като точно тези скити се самонаричат „българи” (освен че са „българи” за ромеите), това пък е доказателство за съществуването на Архиепископ на България още от V –VІв., това, което доказахме по други наличности в статията „„Архиепископ на България” –
https://sites.google.com/site/runiyistoriabozman/archiepiscopus-bulgariae
Разбира се е нужно време, за да се излъчи и архиепископ при едно нормално развитие на християнската общност, при наличие на епископи, презвитери и т.н. Но тези 10 000 „българи” едва ли са били струпани на едно място и е възможно да имаме наличието на епископ или архиепископ, в години много близки до указаната (времето на император Маврикий) – все пак това са почти 10 бойни легиона и 15-20 мирновременни.
Като цяло имаме поредното сведение от източниците за правдивостта на РТ доказващо, че скити стават „българи”; те СА наричани „българи” не само от римляните, но очевидно са познато понятие и за нейните провинции, тъй като Михаил Сирийски е живял в Мала Азия. Скитите „стават” българи по име, едва в съприкосновение с Римската империя, НО не са българи преди това – те са скити от Скития, сармати (от Сингидум), лангобарди (от Италия) и т.н. Убеждаваме се също, как това всеизвестно за цялата българска историография сведение е изманипулирано от червената папагалщина и продължава да се манипулира от сателитната българска историография до ден днешен – 01. 06.2011.
1ФИГ 1
