Филипи или Филипопол - критически бележки

Bozman                                                                                                                                                         Bozman                                                                                                                                                                                                              

ФИЛИПИ  ИЛИ  ФИЛИПОПОЛ

Д-р Асен Чилингиров

К о м е н т а р

B o z m a n

    В Деяния на светите Апостоли, както и в Посланията на ап. Павел до Римляните и до Филипяните се съдържат някои сведения, които не съответстват на интерпретацията им, възприета от гръцката и римокатолическата църква. Нещо повече: те очертават началото на християнството в Европа по начин, който не отговаря на наложените от източната и от западната църква представи.

--- Ще кажем нещо повече, че те по никакъв начин не очертават или бележат дори съвсем незабележимо някакво “християнство в Европа”., като разбира се ще представим документални основания за това по-надолу от самата Библия.

     Независимо от наличните различия помежду им, двете църкви обаче показват пълно единомислие по отношение представянето на свързаните с това начало събития, последствията от което намират отражение в невярната интерпретация на фактите и тяхната манипулация. Според разказа в Деянията на апостолите (16,9-40), пред апостол Павел се явява като видение „мъж-македонец“, който го моли: „Ела в Македония и ни помогни!“.

--- Държим за коректност при цитатите, още повече, че сам д-р Чилингиров упрекна църквата още във второто изречение, че “интерпретациите не съответстват на фактите”. Тук обаче се получава същото и с него самият. Не се явява пред него мъж-македонец  като видение или като таласъм, а се явява видение в образа на македонец : Деяния 16 глава, 9 : И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. Смятаме, че има съществена разлика, дали се явява човек като видение, което може да бъде и губене на частично зрение следствие на алкохолно омайване например, или се явява видение под образа на мъж, което си е чиста проба халюцинация, която има медицинска диагноза – шизофрения, защото не е казано, че Павел е спял и сънувал. Да предположим леката форма – съновидение.

      Павел разбира, че Господ му повелява да проповядва там Евангелието и още на следващата сутрин се отправя заедно с апостол Сила за Македония. Двамата се качват на кораб, след един ден те са на о-в Самотраки, а на следващия ден пристигат в пристанищния град Неаполис (днес Кавала). От там двамата отиват във Филипи, за който се казва, че е „първият град на Македония – римска колония“.

--- Не “се казва” така за Филипи. Не е написано „първия град на Македония”, а „който в тази част на Македония е първи град – римска колония”. Очевидно това уточнение което е пропуснато дава локално значение на града по отношение на Македония, което означава, че Филипи НЕ Е първи град в цяла Македония, а само в „тази част”. Освен това, целият този израз едва ли има смисъла, който му придава д-р Чилингиров и тълкува като “голям, значим град”, а по-скоро това е уточнение, че това е първата римска колония в тази част на Македония. И това е твърде вероятно да е така и според историческите събития, тъй като Филипи е бил разрушен и на негово място ( по наши дани  мястото е друго, вж. https://sites.google.com/site/runiistorianew/kde-e-filipi-spored-apian )

се строи колония за римски войници-ветерани.

 Събитията, последвали пристигането на двамата в града са описани подробно в разказа от Деянията на апостолите. Те са свързани с първата проповед, която в следващия съботен ден апостол Павел изнася пред събралото се множество жени „при реката“. Там той покръства една от тях на име Лидия, с което поставя началото на първата християнска община в Европа.

--- Нищо подобно не е станало, поне според Библията, ЗАЩОТО ТОВА това не е “множество жени” събрали са на седянка или да перат дрехи, а “множество жени” събрани за молитва, Каква е общността събрана  за молитва е спестено да се уточни от д-р Чилингиров, но пък е доста откровено определено от текста:   „а в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят”.Гл. ХVІ., 13. Съботния ден индикира еврейската общност. Т. е. Павел пропагандира сред еврейска общност своите разбирания, че Исус е Месия и Бог. Чий Месия и чий Бог – очевидно на евреите, като смисловият превод на гл. ХVІ, 13 е : “а в съботния ден излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят еврейските жени”. Павел дотолкова е встрастен да проповядва сред евреите, че дори собственият си помощник обрязва, за да е изряден пред евреите: „Него (Тимотей – б.м.) поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе обряза го заради иудеите които бяха по тези места; защото всички знаеха, че баща му беше елин”. Гл. ХVІ., 3. От всички тези факти д-р Чилингиров  заедно с цялата християнска многомилионна армия, обявява, че това е “началото на първата християнска община в Европа”. Кое е християнското, на евреина Павел, разпространявал еврейска секта сред евреите на нас никак не ни е ясно.

Там произлиза също и първият конфликт на апостолите с местните власти:

 Статията е отпечатана за първи път във: Византия – Балканите – Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова, София: БАН Институт По Балканистика, 2006, с. 74-87 (=Studia Balcanica 25), също издадена и в: Диалог и Духовност І, Сборник в чест на Румяна Златанова – Festschrift fur Rumjana Zlatanova zum Geburtstag. Съставител Спартак Паскалевски, София:  ЕМТО, 2006, с. 280-304. Тук библиографията е актуализирана.

господарите на една обсебена от зъл дух робиня  когото Павел прогонва, хващат двамата и ги отвеждат на тържището, където е седалището на князете (гр. Ґrcontaj).  Двамата биват наклеветени пред местните началници (в гръцкия оригинал те са наречени στρατηγοί, а българският, респ. църковнославянският превод им дава названието „воеводи“), че бунтуват народа и по тяхна заповед на Павел бива нанесен публично побой, след което него и Сила оковават във вериги и хвърлят „в тъмницата“. През нощта става земетресение, вратите на тъмницата се разтварят и оковите на затворниците падат. Тъмничарят е силно впечатлен от това събитие и иска да бъде покръстен заедно със семейството си. На сутринта, уплашени от произлезлите събития и от това, че Павел и Сила са римски граждани и не могат да бъдат съдени от местните власти, началниците идват в тъмницата да се извинят пред тях и ги извеждат от града.  За верността на разказа за първото пътуване на апостол Павел В Европа, както и за неговото изпълнение на задачата, която Му е поставена, а именно да посети страната на македонците и да помогне на нейния народ, като му предаде благата вест на Христовото учение, ние нямаме никакво основание за съмнение.

--- Вие нямате, но ние имаме, ЗАЩОТО през всички свои странствания и “проповядвания” Павел е изряден евреин, държащ именно еврейството да приеме неговата формула за Божеството. Ето няколко примера от Библията, където болд-текста е наш :

1. В Антиохия: „Като отплуваха от Пафос, Павел и ония които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска . . .и като заминаха от Пергия стигнаха в Антиохия Писидийска и съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.”. Гл. ХІІІ., 13 и 14.

„. . . първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците” Гл. ХІІІ., 46.

   Виждаме, че проповедите започват в синагогата, но тъй като Павел не може да намери достатъчно съмишленици за новите постулати на йудейската секта, проповядваща Вечен живот, се обръща към други народности. След което е прогонен от този град със съдействието и настояванията на иудейската община, казано просто – прогонен е от самите евреи.

2. В Икония: „ те влязоха заедно в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха” . Гл. ХІV., 1.

От там Павел и другите отиват в Листра и Дервия, и проповядват, но идват евреи от Антиохия и Икония и провеждат контра проповед, след което народа набива „Павла с камъни” и го „извлякоха извън града мислейки го за мъртъв”. В гл. ХV се обясняват някои разногласия между Апостолите на които няма да се спираме, но че Павел твърдо върви по пътя да проповядва сред йудеите говори и факта, „Него (Тимотей – б.м.) поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе обряза го заради иудеите които бяха по тези места; защото всички знаеха, че баща му беше елин”. Гл. ХVІ., 3.

3. В Филипи: „а в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят”.Гл. ХVІ., 13.Този цитат вече го ползвахме по-горе и обяснихме смисъла на подтекста.

4. В Солун: „дойдоха в Солун, дето имаше юдейска синагога. Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред йм говореше от Писанията”. Гл. ХVІІ., 1, 2.

5. В Берия: „А братята веднага през нощта отратиха в Берия Павла и Сила, които като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога”. Гл. ХVІІ. 10.

6. В Атина: „Докато чакаше в Атина . . .той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните и всеки ден на тържището с които случеше”. Гл. ХVІІ., 16, 17.

7. В Коринт: „и като намери един иудеин на име Акила . . . дойде при тях. И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.” Гл. ХVІІІ., 2,3 и 4.

8. В Ефес: „Като стигна в Ефес, остави ги там ( Акила и Прискила – б.м.), а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.” Гл. ХVІІІ., 19.

Тук в Ефес, Павел се среща с „ученици” за които не е уточнено чии ученици са, които са кръстени в „Йоановото кръщение” и тези кръстени „нито са  и чули дали има Дух Светий”. Очевидно е че маршрута на Павел следва пътя на друг Апостол проповядвал кръщение с вода, за когото „Деяния на Св. Апостоли” нищо не споменава.

9. Второ идване в Ефес: „А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие”. Гл. ХІХ., 8.

„Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса”. Пак там., 10.

10. В Йерусалим: Яков казва: „Виждаш брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи и те всички са ревнители на закона. А за тебе много йм е говорено, че учиш всички иудеи които са между езичниците, да отстъпят от Мойсея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичая. . . а на повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да съ въздържат от от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство”. Гл. ХХІ., 20 – 25.

   До тук, обекти за проповед на Павел са еврейските общности и само когато е прогонен или бит от тях се обръща и към неюдеи.  Иначе с месеци не излиза от синагогите. А в сектанство го обвинява не кой да е, а първосвещеника на 12 първоапостола – Ап. Яков.

    В своето Послание до римляните (15,19), Павел по-късно изрично потвърждава изпълнението на тази своя задача с думите, че „предал учението на Христос чак до Илирик“ 3

--- Ето и още факти от Библията, какъв е Павел, чии интереси защищава и чия вяра:

1 И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.              

2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.           

3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?      

5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".   

6 А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите....

26 От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.             

27 Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.         

28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им.

29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.         

30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].

        Ето това разбира и това проповядва ап. Павел – юдейската секта на фарисеите, а незапознатите с юдейската религия по онова време,  го считат за някаква нова вяра.

Съмнение предизвиква само интерпретацията на този разказ,  възприета и установена от традицията на Римокатолическата и Гръцката православна църква. Според тази традиция пътуването на апостолите Павел и Сила е до малкия и незначителен град Филипи, отстоящ само на 15 км от Кавала. Противоречие между разказа и неговото тълкувание намираме още при споменаването целта на пътуването: страната на македонците, а  не административната единица, носеща името Македония, където, според всички коментатори на текста, протича мисионерското пътуване на апостол Павел.

--- Няма такава цел дефинирана по този начин – нито “страната на македонците”  според д-р Чилингиров, нито “административната единица, носеща името Македония” според неизвестно кои коментатори.  Има “част на Македония”. Ето и цитат от Вулгата : et inde Philippis quae est prima partis Macedoniae civitas colonia eramus autem in hac urbe diebus aliquot conferentes.  Тъй като това застъпвано мнение на д-р Чилингиров не е ново и следва всички негови книги, като се препечатва от една в друга, въпреки че го споменахме бегло в началото , смятаме че трябва да го разгледаме основно и за наше съжаление този път компромиси няма да правим, както беше в началото.

 Анклав:

 Ето спор по този въпрос от преди 6 години от сайта на Милен Радев “de-zorata-de”:

christo_tamarin: Ето какво пише тук {Acta 16:12}: "εις Φιλιππους, ητις εστιν πρωτη[ς] μεριδος της Μακεδονιας πολις, κολωνια. ημεν δε εν ταυτη τη πολει διατριβοντες ημερας τινας".

     Забелязахте ли сигмата в квадратните скоби, "πρωτη[ς]"? Без нея преводът е: "на частта Македония първия град", а с нея преводът е: "град в първата част на Македония". Вторият превод е по-гладък. На английски: (King James)"And from thence to Philippi, which is the chief city of that part of Macedonia."/"And from thence to Philippi, a city in the first part of Macedonia".

      На което д-р Чилингиров отговаря, но не на Тамарин, тъй като го смята недостоен за отговор, а на Вл. Помаков. Ние ще коментираме всяко изречеине на д-р Чилингиров по стар корсарски маниер :

     Чилингиров: Един от главните принципи, които спазвам от началото на научната си дейност преди повече от 60 години, е да не отговарям  на неграмотни и анонимни рецензии. Моята оспорвана от посочения от Вас автор статия е публикувана в издание на Българската Академия на науките и аз бих се радвал да отговоря на всеки въпрос във връзка с работата ми, поставен на съответното ниво.

--- Ние например ще дадем такова ниво на критиката, че д-р Чилингиров няма да може да го прескочи и след 20 г. – да е жив и здрав. Твърдението, което  звучи отчасти и като хвалба, че материала е публикуван в издание на БАН нас по-скоро ни притеснява, защото изданията на БАН по въпросите на историята отдавна са се превърнали в пародия на научност.

 А авторът на тази "рецензия" дори не си е направил труда да прочете моята публикация, в която посочвом за всяко мое твърдение източника.  А това се отнася и за твърденията ми за смесването имената на Филипи и Филипопол, на което обръща внимание още първият автор на монография за Филипи. Отнася се и за цитата от Деянията на апостолите. Аз не зная какъв източник г-н Христаки Тамарин(ис) цитира - аз съм ползвал 23-тото издание от 1963 година на Новия завет от Курт Ален, който единствен се ползва днес в научната литература като авторитетен.

---  Д-р Чилингиров може да не знае какъв източник е ползвал Тамарин, но той също така не знае САМ КАКВО ЦИТИРА от така нареченият от него “единствен авторитетен източник”. Защо ? Защото е съвършено просто, да се види (стига да се гледа, разбира се), че цитираният текст от Тамарин е СЪЩИЯТ, спрямо източника ползван от Чилингиров, НО самият текст на Чилингиров НЕ Е същият от същият този източник, сиреч сбъркан е при преписването. Ето текста на Чилингиров от последната му книга “Българската църква”, стр. 32-33. :  “ първото изречение в което се казва, че Филипи бил “първият град на Македония – римска колония” (πρωτητης μεριδος  Μακεδονιας πολις κολωνια).  Ето и текста който сме копирали от “най-авторитетното издание”: 12. κἀκεῖθεν εἰς Φιλίππους, ἥτις ἐστὶν πρώτη [ς] μερίδος τῆς Μακεδονίας πόλις, κολωνία. Ἦμεν δὲ ἐν ταύτῃ τῇ πόλει διατρίβοντες ἡμέρας τινάς.

1. По-подробно. Тамарин обръща внимание на сигмата в крадратните скоби изписана в ползваният от двамата един и същ източник; ето тук е гръцкият текст : http://www.ubsgnt.com/read-online/text/bibeltext/lesen/stelle/54/200001/209999/  Поясняваме за незапознатите с правилата за употреба на квадратни скоби при предаване на стари текстове -  квадратните скоби означават, че графемата в тях не съществува в източника, а е поставена по-късно за коригиране граматика на текста.  Тези скоби не правят никакво впечатление на д-р Чилингиров и той не ги предава, а ТРЯБВА да ги предаде, АКО държи за коректност при цитиране на източници. Припомняме, че Тамарин дава превод -  “Без нея (сигмата в квадратните скоби – б.м.) преводът е: "на частта Македония първия град", а с нея преводът е: "град в първата част на Македония". Вторият превод е по-гладък”; 

Чилингиров дава превод  без сигми “първият град на Македония”. Нека видим какъв е превода от гръцки на немски език от изданието на Нестле-Алън, обявено от Чилингиров за единствен авторитетен източник за превод на Библията:

 “11 като заминахме от Троада, дойдехме  направо в Самотраки, а на следващия ден в  Неапол 12 от там до Филипи,  град на първа област на Македония, римска колония. Останахме няколко дни в този град”. Ние се извиняваме ако сме сбъркали някъде превода на немски,  но ersten Bezirks няма как да го сбъркаме – това значи “първи район, първа част”.

Превод от гръцки на английски: частта която ни интересува πρώτης μερίδος τῆς Μακεδονίας   се превежда като the first batch of Macedonia Polis, което значи на български  първа част (сектор / отрязък/парче) и т.н. от Македония.

Където city of the first District of Macedonia, се превежда като “град в първа област/район на Македония”.  Оказва се какво: И гръцкият и немския и английският преводи съобщават за това което твърди "необразованият"  Тамарин, а не д-р Чилингиров.  Да видим какво твърди по-нататък д-р Чилингиров:

 И въпросния текст съм предал точно според този текст.

--- Нищо подобно и в това може да се увери всеки, който може да чете., защото горе с дебел болд сме повдигнали въпросният текст, като освен промяната местата на μερίδος  и τῆς (което не важно при смисловият превод, но указва, че текста НЕ Е предаден точно) е пропусната и уточняващата сигма от ползваният “единствен авторитетен източник”.

Също така това сведение, предадено по този начин в Светото писание, се оспорва - както съм посочил в моя текст - и от авторката на статията за Филипи в известната на всеки историк Pauli-Wissowa Reallenencyclopädie, считана също от 100 години насам за най-авторитетното издание за класическата история.

--- То е похвално, че това или онова издание се оценяват все на най-най-авторитетни, но май няма кой да ги преведе тези авторитетни издания, а само ги окипазява, както казваше баба ми, със смешни преводи.

      Останалите данни предавам според официалния църковен гръцки и български текст на Светото писание. 

--- И това не е яврно. Нито според Библиите на български - от 1940 г., която цитирам тук като лепя части от нея, така и от 1925 г., която имам като семейна Библия вкъщи. Ето цитата от Библията от 1940 г.- : “12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.” http://biblia.bg/index.php?k=44&g=16&tr%5B%5D=1 

Ето и Цариградският превод: 12 и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседехме неколко дена;http://biblia.bg/index.php?k=44&g=16&tr%5B%5D=2 

 Вижда се, че не само от немския текст на Библията, но и от българските текстове на същата хабер си няма д-р Чилингиров. Питаме се, с какви познания е тръгнал да пише книги, след като НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНИ  текстове не може да схване  на нито един от езиците които "ползва" !?

А Филипи посетих сам преди повече от 30 години - и бях дълбоко разочарован да не открия там реката!

--- Разбира се, д-р Чилингиров търси реката от която е отплавал Павел. Няма нищо по естествено от това да не намери такава река, защото ТАКАВА РЕКА, от която е отплавал Павел няма в нито едно сведение от тази грешна земя и най-вероятно и извън нея. Човека обаче решил река да търси и толкова. Бихме си представяли какво щеше да стане ако беше решил да търси водопад !?

Както и от тъмницата, която екскурзоводите ми показаха, защото тя се оказа обикновен резервоар за вода.Толкоз по въпроса.

--- Да се приема за чиста монета някакъв резервоар за вода, пробутан от гидовете за затвор на екскурзиантите,  е твърде наивно от страна на д-р Чилингиров. Това е все едно гидовете да твърдят за Балдуиновата кула във Велико Търново, че е открито генетичното дърво на Балдуин по ноктите му останали на пода, когато са му правили педикюр. Тези пасажи се повтарят и на  други места на материала, но и фантазиите на д-р Чилингиров също така се повтарят от книга в книга, така ще повторението е оправдано отчасти.

Край на анклава.

 Но противоречие съдържа и първото изречение, в което се казва, че Филипи бил „първият град на Македония –  римска колония“ (πρώτη tAj μερίδος 4Μακεδονίας πόλις, κολωνία).

--- Това вече го опровергахме, по ще го повторим пак, дано се запомни най-накрая : Не е написано „първия град на Македония”, а „който в тази част на Македония е първи град – колония”. Навярно Чилингиров не е чувал, че Македония по това време НЕ СЪЩЕСТВУВА като понятие за единна територия, а САМО И ЕДИНСТВЕНО като четири македонски части, римски провинции.

  Това обаче не е вярно, защото първият град в страната на македонците не е Филипи, който не е и първият град, посетен от апостол Павел в Европа, защототози град е Неапол/Кавала, нито пък първият град на провинция Македония, който е Амфиполис.

--- Първо д-р Чилингиров дава цитат който не е верен и после доказва, че твърдението му не е вярно – това е недопустимо според здравия разум, но изглежда е приемливо от "научна гледна точка". Освен това и другите твърдения не са прецизни. Амфиполис не е първи град на провинция Македония, а САМО  на тази ЧАСТ от провинция Македония - Македония е разделена на четири части от римляните. И още, първият град в Европа посетен от ап. Павел не е Кавала, а гр. Самотраки от едноименният о-в, където  прекарват нощта и продължават към Кавала на следващият ден. О-в Самотраки, както съседният Лесбос и другите по-малки около тях от най-дълбока древност се смятат за част от Европа, а не от Азия.

 Ако туй противоречие  и да е забелязано от някои историци 5  които го тълкуват като преувеличаване значението на града във връзка с мисията на апостол Павел, другите обстоятелства, свързани с това и със следващото негово пътуване до този град, както и противоречията, свързани с изясняването им, остават незабелязани или умишлено премълчавани от изследователите. А това се отнася преди всичко за институциите на римската администрация – седалището на княза и затвора, каквито не е имало в малкото градче Филипи 6,

--- Не разбираме защо са тези елементарни измислици; няма никаква римска администрация упомената в разказа, ще го поместим целият от електронното издание на Библията от 1940 г,, налична в НЕТ; единствените представители на властта са στρατηγοὶ -те, преведени като войводи и не виждаме по-неудачно сравнение от това началници да се приравняват на администрация :

7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.    

8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.         

9 И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.       

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,   

12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.    

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.    

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше. 

15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни. 

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.         

17 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.     

18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.           

19 А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.        

20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,             

21 като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

22 На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.               

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;    

24 който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.            

25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.       

27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.       

28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.  

29 Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;               

30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?              

31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.    

32 И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му. 

33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.     

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.     

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.      

36 И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.      

37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;            

39 и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.

    Четем, че няма “римска администрация”, няма и “княжески седалища”, те са измислици на д-р Чилингиров. А да се твърди, че е нямало и затвор , защото разкопки след 2000 г. не са го намерили е несериозно. Този “затвор” може да е бил голям колкото обор за три магарета, който няма как да се запази през вековете. Добре са известни класификациите на древните писания за “кораби”, “морета” и т. н., тези термини нямат нищо общо с обектите, които разбираме днес под тези названия. Ако твърди, че го има в най-авторитетното издание Нестле-Алан пак няма да повярваме, защото д-р Чилингиров не може да си преведе десетте  думи от там (κἀκεῖθεν εἰς Φιλίππους, ἥτις ἐστὶν πρώτη [ς] μερίδος τῆς Μακεδονίας πόλι), какво остава за 40-те стиха на 16 глава.

( http://www.nestle-aland.com/en/read-na28 online/text/bibeltext/lesen/stelle/54/160001/169999/  )

 – но преди всичко реката, спомената в разказа, която играе твърде важна роля при първото и второто пътуване на апостол Павел (Деяния на апостолите 20, 6). 

--- Ето текста на Деяния на апостолите 20, 6:  и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни. Каква река му се е присънила на д-р Чилингиров е тайна неведома.

 При първото си пътуване Павел и Сила отиват в съботния ден „при реката край града“, като се надяват да намерят там юдейски молитвен дом; там те срещат жената на име Лидия, която е първата, възприела от апостол Павел на европейска земя светото кръщение  – тук следва да напомним за значението,  което християнската традиция отдава на първенството, отразено и в титлите „първомъченик“, „първоапостол“ или „първозвани“. Тази жена и  семейството на тъмничаря стават членове на първата християнска община на европейския континент.

--- Нищо подобно, тази жена и семейството на тъмничаря стават първите членове на еврейската секта, почитаща евреина Исус като Месия - останалите ортодоксални евреи все още очакват Месията до ден днешен. И това до доказахме с много примери по-горе, докато твърденията за християнство са абсолютно голословни. „ И веднага започна на проповядва в синагогите за Исуса, че той е Син Божий”. Гл. ІХ., 20. и т.н.  Казано образно според християанските твърдения и тези на Чилингиров - влязъл евреина в синагогата, повярвал на Савел и излязъл от синагогата праведен християнин. Вярно е, че и аз преди години влязох като чавдарче и излязох като пионерче от кино Тракия във Варна, но едва ли подобни аналогии могат да се приложат за исторически събития. В противен случай хриситяните ще трябва да признаят, че християнството е просто разновидност на фарисейството: „защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни Дух, а фарисеите признават и едното и другото.” Деяния, Гл. ХХІІІ., 8.

      Но реката играе важна роля и при второто пътуване на апостол Павел в Македония. Когато той научава, че юдеитеискат да Го убият по време на пътуването му за Троя, той се отказва да замине по море и избира значително по-дългия речен път през Македония, качва се във Филипи на кораб и отплува за Троя, където пристига след петдневно пътуване. Всичко това се  съобщава в разказа за Деянията на апостолите просто и ясно. Само че при Филипи няма – а не е имало и в миналото – никаква река, по която да са плували кораби и която междувременно да е пресъхнала!

--- Как може да се повтаря хиляди пъти в няколко книги нещо, което никога, никъде не е писано очевидно е вид невменяемост. Не е вярно, че избира РЕЧЕН ПЪТ, това са измислици, не е казано къде се е движил Павел, но най-вероятно да е ползвал Via Egnatia като охранявана от римски стражи за да се спаси от преследващите го евреи. Истината е, че няма река или поне такава, по която да плава съд, който може да стигне до Троада за 5 дни. Но пък никъде не е казано, че Павел е отплавал по река или от река, нито е казано, че се е качил на кораб, сал или летящо килимче. То бива  фантасмагории, но това вече е твърде прекалено за сериозен материал, а именно такъв претендира д.р Чилингиров да е материала – научен !. Още по-абсурдно е предположението, че при това второ пътуване Павел от Елада ще отиде до Пловдив. Преди него няколко човека отпътуват за Троада, където го чакат, а Павел според д-р Чилингиров трябва да измине към 400 км. през дивите планини на одрисите за да стигне до Пловдив, само заради удоволствието (или заради Лидия) да вземе лодка и да се спусне по Марица обратно. Да пропътува 100 - 150 км. из Родопите и да намери от другата страна Пловдим и невероятно постижение което ние само от спортна гледна точка не сме склонни да приемем. Ето и една примитивно направена карта на маршрута на Павел.

  Със синьо е общият маршрут на Павел и учениците му, от Ефес неизвестно до къде в Елада, където сме избрали една произволна точка.  От там по лилавият маршрут учениците отиват в Троада и го чакат. Със зелено е маршрута през  Филили, с червено през Пловдив. Но Пловдив НЕ Е в Първа Македония; като изрично е казанов в гл. 20 на "Деяния..." : "т. 1. ...опрости се с тях и излезе да иде за Македония", но пристига в Елада където престоява три месеца. Точка 3 "...когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония". (цитатите са от Библията на Св. Синод изд. 1925 г.). Ако се вгледаме по внимателно в точка трета, то не е изключено и отиването до Филипи да е било по море, защото за това има податки в първата част на израза - "когато реши да отплува за Сирия, реши да се върне през Македония", защото това "връщане" е смислово свързано с "отлуването", т.е. равнозначното е "когато реши да отплува за Сирия реши да го направи през Македония". И най-вероятното е да е отплувал за Филипи (тъй като го гонят да го убият) само с лека промяна на маршрута, защото не пише да се е заседявал там, във Филипи. Като погледнете сега червеният маршрут, той изглежда доста абсурден, както за един пешеходец през планините, така и за пътуване до Абдера по Виа Егнатия и нагоре по р. Марица до Пловдив и обратно. 

      Имало е – както има и сега – само една вада, която през лятото пресъхва, а през другите сезони се влива в блатото Берекетли-гьол,  което от своя страна се оттича в Бяло море 7  при Кавала.

--- И това не е вярно, аз се питам има ли ИЗОБЩО нещо вярно написано досега !? Никакво блато или поток намиращ се в равнината, където е днешното Филипи не може да се изкатери нагоре по над 200 метровите възвишения съединяващи пл. Пангей със южните склонове на Родопите, в чийто южни склонове е и Кавала, та „да се оттича при Кавала”; това може да бъде направено от магаре, но не от блато.  Поне карти дал НЕТ по които човек може да се разходи къде ли не и дори да надникне  в някое кафене на Кавала, но изглежда д-р Чилингиров не ползва този вид помагала, въпреки че ги лепи като картинки като „доказателства”.

А по нея не могат да плуват дори рибарски лодки.  През цялата античност и чак до средновековието на Балканския полуостров има само две плавателни реки – Дунав и Марица (гр. EUroj, бълг. Хебър), от чието име произлиза и гръцкото название на нашия континент.

--- Въпреки, че това е без значение за тази статия, все пак държа да уточня, че плавателните реки на Балканите са не по-малко от десет, ако не се търси естествено такава река,  по която да плава “Куин Елизабет”.

 А както е добре известно, на тази река се е намирал Филипопол – или на български Пловдив.

--- Да, на река Марица се намира Пловдив  до днес и това те е "тази река" защото такава река НЯМА в източниците, освен във възбуденото въображение на д-р Чилингиров  и както споменахме, никъде не е писано, че отплаването има някаква връзка с река, написано е “6. и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.” http://biblia.bg/index.php?k=44&g=20&tr%5B%5D=1  Разбира се попове-моряци няма, иначе нямаше да напишат “отплувахме”, а “отплавахме”.  Плуват  юрдечки и риби, а лодки и кораби – плават.

И от този град се е пътувало по реката пет дни до Троя – колкото време е било нужно и на апостол Павел за завръщането му.

 --- Не само че не „се е пътувало по реката пет дни до Троя” от Пловдив; проблема е,  че ТЪКМО ТОВА трябваше да се докаже. Материята на доказателството не може да бъде материя на аргументите и основанията. Дори нещо повече – няма в историята друго пътуване до Троада, нито от Пловдив, нито от гръцкото Филипи, така че да се прави аналогия, че се е ПЪТУВАЛО до Троада, т.е. много пъти, та да се правят изводи, че това пътува от 5 дни е същото по време, като други пътувания.

    Макар още първият изследовател, посветил на град Филипи обширна монография, гръцкият автор Мерцидис, да отбелязва в своя труд, че в миналото имената на Филипи и Филипопол нерядко са били смесвани 8  в случая с двете пътувания на апостол Павел не може да става и дума за случайна грешка 9Апостол Павел предприема пътуването си в „страната на  македонците“, а не на гърците или на римляните

--- Да, лошо взе да залита материала, бихме казали, че трюма му е пълен до половината с мътна вода.  За каква “страна на македонци” може да се говори, когато по времето на ап. Павел, Македония е покорена и няма никакви “страни” по тези места – съществува само Римска империя, тракийските владетели вече е разбрали за какво става въпрос и е въпрос на време да влязат доброволно в Римската империя и Тракия да стане имперска провинция и т.н. Да се перефразира “първа част на Македония” като “страна на македонците” е невероятно плитка манипулация предназначена за хора слезли от гората след 9 ІХ. 1944г.

при това той явно е бил в състояние да прави разлика както по отношение на населението, така и по отношение на земите, в които то e живеело. А в този смисъл Филипи не отговаря на целта на пътуването му, защото след „най-страшната битка от Цезарианската епоха и изобщо от цялата античност“ 10 както някои автори наричат станалото при Филипи в 42 г. пр. Хр. сражение между войските  на убийците на Юлий Цезар, Касий и Брут, от една страна, и на Октавиан Август и Антоний, от друга страна, градът и цялата му околност били напълно опустошени и биват отново заселени с римски колонисти.

--- Не звучи добре през ХХІ в. термина “убийци на Цезар”, тъй като ликвидирането на тиранин е нечистоплътно да се нарече “убийство”,  убиването на тирани се смята за дори за геройство дори в детските приказки. Брут и Касий са твърди привърженици на републиканското сенатско управление, противопоставящи се на тираничното императорстване на Цезар, продължено от двамата съавгусти Антоний и Август. Наистина е много странно, как по учебници, филми и т. н. се възхваляват Цезар, Марк Антоний и Октавиан, пък техните прототипи от ново време - Хитлер и Сталин повсеместно се заклеймяват – наистина странно животно е човек. Друго – Филипи, „не отговаряло на целта на пътуването му” – и откъде накъде да не отговаря !? Да не би разрушеното Филипи да е било по-голямо, по-обширно и по-населено от колонията Филипи !? Никъде не са дадени такива сведения.  Освен това Павел пътува ИМЕННО до колонията Филипи, каквато и да е била тя, така, че сведенията за минали разрушения на Филипи в този случай нищо не доказват или опровергават. Второ - точно за това пътуване няма оповестена някаква цел - то е предприето по необходимост и вероятно с нежелание, защото закъснява с пътуването до Сирия, откъдето трябва до отиде до Йерусалим, където пък го викат да дава обяснения за сектанските си проповеди.

 Проповедта на апостол Павел „край реката“ не е била пред римляни, а пред местни жители и конфликтът, в който той и Сила са замесени, е с представителите на провинциалната римска власт, каквито е имало в големия град Филипопол – за разлика от малкото градче Филипи, в което не можем да търсим нито княз, нито съдилище и затвор.

--- И най-забутаните села по планините от това време, състоящи се само от един клан е имало съдилища и вожда на клана/племето е изпълнявал ролята на съдия, защо да няма и в малко градче и то римска колония !? Както казахме по горе князът е измислица, а търсенето на затвор като Бастилията – проява на лош вкус. Крайно озадачаващ е също израза “проповедта . . .не е била пред римляни, а пред местни жители”. Това е смехотворно – естествено, че всички жители на Римската империя са римляни, отделен е въпроса кои римляни с какви права се ползват, но че са римляни е несъмнено. Изглежда д-р Чилингиров не може да проумее, че когато Македония пада под римска власт, всички македонци СТАВАТ римляни, и по-късно всички траки също стават римляни и най-същественото, че римлянин НЕ Е термин за народност по това време. Този термин след преместването на столицата на Римската империя в КПол, което преместване някои неизличимо болни "учени" люде определят като начало на нова държава, рефлектира на езикова основа върху титлите на  римските императори, които започват да се наричат гръцки императори (според текста на Анастасий Библиотекар за VІІІ Вс. Събор) и т.н. Това определение  “не е била пред римляни, а пред местни жители” много ясно индикира, че д-р Чилингиров определено търси „страната Македония”, забравяйки, че такава няма по времето на ап. Павел, а съществуват четири отделни части на Македония именувани Първа Македония, Втора Македония и т.н.  Лесно е да се залепи лепенка под линия, че имало четири части на Македония, но е трудно в изложението да се осъзнае и помни какво е залепено и се търси отново духа на страната Македония, като духа на Караджата.

 Но Филипопол се намира в съседната провинция, Тракия, а не в Македония, макар и  да носи името на македонския император.  А какво общо могат да имат траките и македонците с Христовото учение, за което в богословската литература се твърди, че апостол Павел проповядвал на юдеите, гърците и римляните, но не и на населението в централната част на Балканския полуостров?

--- Може и да е, може и да не е ап. Павел, може да е друг проповедник :  „Деяния на Св. Ап.”, гл. ХІХ., 1, 2, 3 и 5: „Павел . . .дойде в Ефес и като намери там някои ученици, каза йм : като повярвахте, приехте ли Светаго Духа ? А те му отговориха; нито сме и чули дали има Духъ Светий. Той йм рече: а в какво се кръстихте ? Те отговориха: В Йоановото кръщение. . . .Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Исуса”.

Може и Йоан да е бил по тези места преди Павел или Андрей, или Андроник– това няма връзка с посещението на Павел, защото никъде не е упоменато Павел да е пътувал из вътрешността на Балканите – той очевидно ползва оживените римските пътища и градове, където се чувства сигурен с имунитета си на римски гражданин. А приемането на Св. Дух е именно фарисейската интерпретация на юдаизма, която той пропагандира в синагогите и т.н.

 Въпросът какъв е етническият произход на македонците и траките и коя територия са населявали е стар колкото историческата наука – но тъкмо Херодот, който пръв от историците го поставя, дава също така и съвсем ясен отговор на него . И след повече от две и половина хилядолетия спорове, това, което той казва по този въпрос, е единственото, което се знае с положителност за тях, а то е, че етническият им произход и езикът, на който са говорили, са били различни от тези на елините и че са населявали различни територии – макар че има автори, които твърдят, че езиците им били твърде близки, и дори че македонците говорели на някакъв гръцки диалект, както и че земята, на която живеели, била гръцка 12.

--- Това е вярно, но няма връзка с темата.

 Но както разказът за първото пътуване на апостол Павел в  Европа в Деяния на апостолите,

--- Това уточнение „при реката край града” от първото пътува е потвърждение, че Филипи край Кавала се предполага да е бил град, но това не е индикирано в името му. Каква река има край града – такава няма, както казва  д-р Чилингиров, въпреки че един пълноводен поток може да е бил наречен река. При една по-наситена с дъждове епоха през І в., сред силно песъчливите и каменисти хълмове на Филипи е много възможно да е имало извори с вода  за пиене, още повече че има и поселище в района с такова име доста по-ранно от колонията Филипи, Кринидес – Изворско. Следи от поток обаче се виждат едва на 2.5 – 3 км. в източна посока по отношение на днешното Филипи, чието корито минава между Κριονερι и Ζυγος. Може би около този поток е имало и други жени заедно с Лидия,  както съобщава Библията. Тук в библейският текст има вътрешно противоречие, след като се заявява, че „мъж-македонец” го вика „да помогне”, а Павел очевидно отива при реката при евреи, а не при македонци. Както и по късно в Солун, отново търси юдейска синагога за да проповядва в нея. Ако се приеме, че Павел действително проповядва на македонци, които изповядват юдаизма и очевидно са юдеи, то термина “македонец” би трябвало да се разбира от Павел като топоним, а не като етноним. При такъв ракуерс на разсъждения, християнството просто отпада от сметките. Това естествено не може да се допусне от съвременните попове, затова “македонец” трябва да е етноним и т.н.

 така и неговото послание до филипиняните показват съвсем недвусмислено разликата в отношенията на апостола с римската власт и с местното македонско население: между апостол Павел и „филипяните“ се създават особено сърдечни и близки отношения, които той изрично отбелязва в посланието си до тях 13(Според апостол Павел Солун е извън Македония: „когато излязох из Македония... ...и в Солун, и веднаж, и дваж ми пращахте за нужди.“- от бел. под линия) – такива отношения не са засвидетелствувани от негова страна спрямо  жителите на  никой друг от градовете, които той посещава.

--- С този израз : “Според апостол Павел Солун е извън Македония” Чилингиров действително надминава себе си. Ето го въпросният текст, от който д-р Чилингиров си прави извода, че за ап. Павел, Солун не е в Македония:

“15. А и вие, филипяни, знаете, че когато излязох от Македония и почнах делото на благовестието, ни една църква, освен едни вие, не влезе във връзка с мене за даване и вземане;

16. защото и в Солун един-два пъти ми пращахте за нуждата ми.”

 Ще се наложи да обясняваме подробно и бавно. Ето я Македония, разделена на четири области от римляните:

  http://ancientrome.ru/antlitr/livi/kn45-f.htm

Далее, быть Македонии отныне разделенной на четыре области: первая — земли между реками Стримоном и Нессом, (6) а впридачу к ним бывшие Персеевы селения, крепостцы и города по другую сторону Несса, к востоку (кроме Эноса, Маронеи и Абдеры), а также — к западу от Стримона — вся Бисалтика вместе с Гераклеей — местность, которая у них зовется Синтикой; (7) вторая область — земли между Стримоном с востока (кроме названных Синтики с Гераклеей и земли бисалтов) и Аксием с запада и к ним впридачу земля пеонийцев к востоку от Аксия; (8) третья область — земли между Аксием с востока, Пенеем с запада и горой Борою с севера и к ним впридачу та часть Пеонии, что к западу от Аксия (сюда же отходят Эдесса и Берея); (9) четвертая — за горой Борою, с одной стороны примыкающая к Иллирии, с другой — к  Эпиру. Для каждой области Павел определил главный город, куда сходились бы на собрания: для первой — Амфиполь, для второй — Фессалонику, для третьей — Пеллу, а для четвертой — Пелагонию.

    Превеждаме същественото за нас по този въпрос със съвременните им наименования за улеснение при географското ориентиране, като спазваме посоката на изброяването което дава Тит Ливий, т. е. от изток към запад:

 Първа област – земите между р. Места и р. Струма, втора област – земите между р. Струма и р. Вардар, трета област – между р. Вардар и Пеней и т.н. На първа област главен град е Амфиполис, на втора Солун, на трета – Пела и т.н. Нас ни интересуват първа и втора област в контекста на думите на ап. Павел, ЗАЩОТО именно чрез знаене на областите и главните градове в тях, можем да си обясним словата на Павел, от които дори интелигентен мъж като д-р Чилингиров прави потресаващи за науката изводи.

1.         Когато ап. Павел казва “когато излязох из Македония”, то очевидно той има пред вид Първа част на Македония с главен град Амфиполис, където е и Филипи и това уточнение “първа” или е изпуснато от десетките преписвачи през вековете или изобщо не е подозирано за съществуването на такова административно деление  от съчинителите на “Деяния на апостолите” през ІV в. Което сигнализира само за едно – това е правено доста след времето на Тит Ливий и християнските съчинители не са познавали древното административното деление на Македония. 

Текст от http://www.academic-bible.com/en/online-bibles/english-standard-version/bibeltext/bibel/text/lesen/stelle/60/40001/49999/ch/ceb07a741264282fc8398c9ecdac95e4/

 5 And you Philippians yourselves know that fin the beginning of the gospel, when I left Macedonia, gno church entered into partnership with me in giving and receiving, except you only. Even in Thessalonica you sent me help for my needs once and again.

Ето и текста от Синайския кодекс: 

http://www.codexsinaiticus.org/en/manuscript.aspx?book=42&chapter=4&lid=en&side=r&verse=15&zoomSlider=0

But you also know, Philippians, that in the beginning of the gospel, when I departed from Macedonia, no church communicated with me as to an account of giving and receiving, but you only; for even in Thessalonica you sent me help for my needs once and again.

   Превод на анг. текстове: 

Но вие също знаете, Филипяни, че в началото на Евангелието, когато отпътувах от Македония, никоя църква не ме подкрепяше с  даване и получаване, а само вие, посрещахте нуждите ми;

Съответните текстове от сайтовете на гръцки език:

  οιδαται δε και υμιϲ  φιλιππηϲιοι οτι  εν αρχη του ευαγγελιου  οτε εξηλθο  απο μακαιδονι αϲ ουδεμια μοι εκ κληϲια εκοινω νηϲεν ειϲ λογον  δοϲεωϲ και λημψεωϲ ει μη ϋμιϲ 

15  οἴδατε δὲ  καὶ ὑμεῖς, Φιλιππήσιοι, ὅτι ἐν ἀρχῇ τοῦ εὐαγγελίου, ὅτε ἐξῆλθον ἀπὸ Μακεδονίας, οὐδεμία μοι ἐκκλησία ἐκοινώνησεν εἰς λόγον δόσεως καὶ λήμψεως εἰ μὴ ὑμεῖς μόνοι

2. Когато ап. Павел казва “защото (в анг. преводи стои думата “дори”) и в Солун един-два пъти ми пращахте за нуждата ми”, това се разбира, че Солун е извън Първа част на Македония, а не изобщо извън Македония. Явно границата на областта е минавала източно от Солун и едва по на север е продължавала по реката.  По подготвените веднага ще си спомнят, че точно там минава и границата “на ромеи и българи”  (https://sites.google.com/site/runiistoriaii/narski-nadpis , т.3 ), източно от реката и опира до Солун.

3. Този пасаж допълва и утвърждава изказа от началото Philippis quae est prima partis Macedoniae, Филипи, който е първа част на Македония.

      А и жителите на  Филипопол не са забравили посещението на апостол Павел в своя град и са пазили спомена за него в продължение на много столетия, като го отбелязват в свой ръкопис дори през ХІІ век – това е кратка приписка в полето на така наречения Христинополски апостол от първата половина на ХІІ век.

--- Жителите на Филипопол да пазят спомен за посещение  в продължение на 1200 г. ?! В България няма хора запазили спомени от посещенията на Левски, Ботев или Караджата от преди по-малко от 200 г., пловдивчани обаче пазят подобни спомени 1200 години !? Ами тези хора с такава гигабайтова памет би трябвало да пазят спомени и от Филип Втори основал града, някакви си нищожни 30

  В тази   приписка, която е и най-старият  стигнал до нас извор за българското име на града, предадено като Плъп’див7, съответният текст се свързва именно с посещението на апостол Павел в него.

--- “Свързва се” може да го каже всеки, но как, по какъв начин се свързва е работата на специалиста да го покаже и докаже, а д-р Чилингиров не дълбае в тази насока, той дори  не превежда текста, навярно от скромност. Нека видим и самият текст, който ще пуснем като “ картинка”, като ще направим опит и да го преведем, за да видим тази заявена от  Асен Чилингиров “връзка”:   

    Този текст може да се свърже с Ап. Павел, единствено чрез присъствието на Тимотей в текста, в качеството му на ученик на Павел,  но и това не е важно за темата, тъй като тя е дали става въпрос за Пловдив в пътуванията на Павел.Запетайката след второ „П” на Плъп’див7 индикира една изчезваща като графема, но продължаваща да се произнася ерова гласна (Ъ), според която  името има вида „Плъпъдиве Македонъскемъ”. Аз не съм сигурен, че този термин „плъпъдиве” означава точно името на Пловдив или евентуално Филипи, но че „Македонъскемъ”  пояснява Плъп,диве е извън всяко съмнение. Т.е. преразказано текста има вида в съществената част, която изследваме : “Апостола понесе много страдания във Верии и Македонският Плъпдиве, също и в Коринт разбира се . . .  “

1. Aemilius Kaluzniaсki, който е обнародвал за пръв път тази преписка свързва името Плъпъдиве с Филипи вероятно въз основа на пътуванията на ап.Павел описани в “Деяния на Апостолите”. Това е историографско разсъждение, което не е подкрепено по никакъв начин от текста който се публикува. Живка Велкова за да не изостане от европейската фантастика повтаря Kaluzniaсki.

1. Самата фабула на разказа описва местност около Солун, като и самият Солун е споменат два пъти – Вериа се намира западно от него на двайсетина километра, а Коринт е продължение на сушата надолу – на югоизток.  Филипи е на североизток на около 65-70 км. и фантастичното припознаване на Плъпдиве с Филипи е основано само на псевдо-географски принцип, защото самото упоменаване на Плъп’див7 в група с  Вериа, Солун и п-в Коринт (като последно име където е бил тормозен Павел) би трябвало да се търси именно в тяхната околност, а не 60-70 км. на североизток, САМО ЗАЩОТО това се комбинира с Библейски писания.

    Припознаването, което прави д-р Чилингиров напуска дори това географско основание и припознава  Плъп’див7 на Пловдив единствено по фонетично подобие. Този спаторокистки метод дава много любопитни “научни” резултати и при други области на хуманитарните науки. Например на български език, когато човек строши, изтърве нещо или се сепне, придружава тази реакция с възгласа “ох” и резултат е приказката “Д-р Ох Боли”.  Класическото от корсарският речник е Цар Кару - от каруцар. Няма да изписвам възклицанието на кастилците от благоприличие.

      А арменските географи Хугас Инджеджиян и Степанос Кювер Агонц, като описват пътуването си в Пловдив в шестия том на тяхната пътеписна историческа География за четирите страни на света, излязъл във Венеция през 1806 година, съобщават, че в града „освен гръцките църкви има и два кръстообразни ,  зидани с камък параклиси, в единия от  11 които според преданията, разказвани ни от местните жители-християни,  е проповядвал апостол св. Павел“ 16

--- Ние нямаме нищо напротив д-р Чилингиров да ползва предания от местни жители за историографски сведения отпреди 1200 г., 12 000 или 120 000 г.   Няма да коментираме тези загадъчно паметливи жители-християни, тъй като това не са исторически извори, а приказки и легенди, но ще направим добро да припомним, че един от 1000-та  намерени досега черепа на Св. Йоан бе открит и край нашето черноморие – може да му свърши работа. За стъпките от коня на Крали Марко по планините няма да говорим, за да не му излезе лошо име на юнака.  Ето и Стъпката на коня Шарколия, "запазена в спомените" на жителите на с Грабене.

  Защо да не се ползва като доказателство, че великаните от гръцките легенди и митове са македонци – колко му е !?

      Противно на твърденията на католическите и православните богослови и историци на църквата, мисионерската дейност на апостолите Павел и Андрей протича главно сред негръцкото население на Балканския полуостров, където още в самото начало на тази дейност, преди средата на първия век, възникватзначителен брой християнски общини.

--- Противно на твърденията на д-р Чилингиров, ние доказахме с писмени сведения от Библията, а не по догадки и попски кандърдисвания, че проповедите на ап. Павел са предимно и най-вече сред юдеи.  А на каква основа възникват тези “християнски общини”, дали изобщо са “християнски” ще докажем по друг повод, защото не му е тук мястото.

      Докато в центровете на античната култура Атина и Солун апостол Павел среща силно противодействие от „образованите елини“, сред „необразованото“ местно население проповедите му намират голям отзвук.

--- Така е и при други прояви на ниско културни човешки дейности. Например “чалгата” не се понася от образованите българи, жълтата преса също е предназначена за необразованите, като дори се предлага и безплатно под форма на “социални вестници”, предаванията на популярният продуцент Слави Трифонов също обслужват този социален слой на първичните инстинкти и т.н. това обаче няма никаква връзка с темата дали Филили е Пловдив в историческите анали.

      Начело на християнската община както във Филипопол (Пловдив), така и в Сирмиум (Срем) и в Томи (Кюстенджа) още преди средата на първи век застават епископи, при това от най-тесния кръг ученици на Христос, които християнската църква отбелязва като „седемдесетте апостоли“. Във Филипопол (Пловдив) първият епископ е свети Ерм (Hermas) 17, комуто апостол Павел в своето Послание до римляните, написано не по-късно от 52 година сл. Хр., изпраща своите поздрави 18.

--- Нас ни удивлява този факт (ако е факт), как през 52 г. вече има християнска община в Пловдив, като и поразителното име на епископа – Св. Ерм, което значи Св. Хермес, т. е. Святото Слънце ! Много чуден християнски епископ ще да е бил еп. Ерм, за да вземе името на Бога на омразните езичници. Това е все едно днес папата да се казва Юда Искариотски, а Патриарха на България – Сидхарта Буда. Освен това видяхме, че за две пътувания около Егейско море, ап. Павел е най-вече гонен и бит от евреите, които омайва с измисленото от него ново Божество – Исус. Посещавайки десетки градове, поддръжниците  му не стигат и числото едно – нали така се оплаква в обръщението си към филипяните малко по нагоре по страниците – никой не му помагал, само македонците. Лично на нас ни се струва твърде пресилено християнското твърдение, че 50 г. след смъртта на Исус, ще има в наличност не само християнска общност на Балканите и то създадена от фарисеина Павел, и не къде да е, а в синагогите, но дори и големи групи от последователи на ап. Павел ИЗВЪН юдейските общности. Къде са тези християнски общности, като дори през ІV в. на Първият Вселенски Събор, няма НИТО ЕДИН ПРЕДСТАВИТЕЛ от вътрешността на Балканите – да не би да ги е покосила тежка болест !? Да не се отклоняваме повече от текста на  д-р Чилингиров.

 също както до Епе(ме)нет И  Андроник 20   първите двама епископи на Сирмиум – към Андроник апостол Павел се изказва  дори с особено почитание,като на негов сродник и съзатворник, повярвал в Христа преди  него. Към тези три главни центъра на ранното християнство в западната, североизточната и югоизточната част на Балканския полуостров ще се прибавят през ІІ и ІІІ век също така и седалищата на епископи, респ. Митрополити, в Сердика, Адрианопол и Хераклея, като по този начин северозападната, централната и източната част на Балканския полуостров ще бъдат в значителна степен християнизирани.  Непосредствено свързано с посещението на апостол Павел във Филипопол/Пловдив очевидно е и ръкополагането на първия епископ, Ерм  Но и неговото име – също както името на  епархията му – е подложено на манипулации с цел да се заличи

или поне да престане да се свързва с Филипопол. Макар и всички църковни календари, почиващи на надеждни за християнската историография извори, а именно списъците на 70-те апостоли, приписвани на св. Иполит Римски и Доротей Тирски, както и Месецесловът

     Това е снимката от Синайският кодекс, която поставя д-р Чилингиров, а ние се постарахме да дадем точно мястото и неговия превод на съвременен гръцки и  английски език, взети  от същото издание и съответната страница. Заявяваме, че този пасаж в Синайския кодекс е предаден точно в Библията на Св. Синод на Българската църква издадена през 1925 г., “Деяния на Св. Апостоли”, гл. 20, т. 6, стр. 1337, а именно: „А ние отплувахме от Филипи следъ  дните на безквасниците и в петъ дни стигнахме въ Троада при техъ, дето прекарахме седемъ дни”.  

    Такъв е текста  от Билията, изд. на Св. Синод от 1925 г., която ползваме в къщи, такъв е текста от ел. издание на Библията от 1940 г., ( и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни. http://biblia.bg/index.php?k=44&g=20&tr%5B%5D=1 ). 

   Такъв е текста в Синайският кодес, ( ние отплавахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме в Троада, гдето преседяхме седем дни) .такъв е И текста от “единственият научен превод” - изданието от 1966 г. , 28 издание на “Nestle-Aland” което ползваме горе и навсякъде: http://www.nestle-aland.com/en/home/  и т.н.  

И в нито едно от тях няма отплаване от реката, по реката и т.н. Има го само в "научните" интерпретации на д-р Чилингиров.

на император Василий ІІ от края на Х век, да отбелязват името му и неговия ранг като „епископ на Филипопол“, както и дните 4 януари и 31 май за честване на паметта му, в по-ново време без никакви основания се правят опити името му да се свърже с Филипи а в официалния списък на епископите на католическата църква то се придружава с въпросителен знак В никой от синаксарите не се споменава по какъв начин  апостол Ерм се е озовал във Филипопол и каква е връзката му с апостол Павел, който му изпраща изрично поздрави в посланието си до римляните.

--- По този въпрос за еп. Ерм, ще приложим опровержителна статия от Пламен Радев, без да вземаме страна в този спор за еп. Ерм. Тя е снета от вестника на ПУ, брой 4-5, 14 юни 2011 г., защото дали е писал послание до еп. Ерм и дали същият епископ е живял в това или онова време, НЕ КАСАЕ темата дали ап. Павел е бил във Филипи или Пловдив, дали е отплавал от река и т.н.

      При това старата християнска традиция му приписва и авторството на книгата Пастирът (Et virgines in domum meam), която до края н ІV век се счита за канонична и е неотменна част от Новия Завет. През V век обаче тя се изключва от състава на каноничните книги и всички нейни  преписи на гръцки и латински език се унищожават. Едва в средата на ХІХ век бива открит нейният коптски превод, от който се прави нов латински превод, издаден в пълен обем заедно с френски превод едва след Втората световна война .Свързването на книгата Пастирът с името на апостол Ерм и 25 идентифицирането му като неин автор почиват на сведенията,  които е дал за него друг бележит раннохристиянски автор и  учен, Ориген, а по-голямата част и от неговите съчинения биват унищожени през V век, включително неговата История на църквата, от която до нас са стигнали само отделни цитати. И макар че изследвания и коментари за книгата Пастирът се появяват в повечето от обобщаващите богословски съчинения на католици и протестанти още в началото на ХХ век, в които за нея се отделя едно от централните места в старохристиянската литература, в същото време продължават да се препечатват справочниците, в които името на апостол Ерм е придружено с въпросителен знак относно времето и мястото на неговото епископство26 или с бележката, че бил епископ във Филипи – при това имената на всички епископи в този град са известни, а между тях неговото име не се среща27. Колкото и да изглежда странно, потвърждение за апостолската дейност на Павел във вътрешността на Балканския полуостров срещаме тъкмо в коментарите на един от главните и най-усърдни разпространители на елинизма сред българското население, гърка Теофилакт Охридски, архиепископ Български (1089-1126?). В своите бележки за Посланието на апостол Павел към Римляните той пише:  „[апостол Павел казва:] ‘...тъй че разпространих Благовестието от Йерусалим и околността дори до Илирик’. Искаш доказателства за това, което говоря ли, казва [апостол Павел]? Виж големия брой на моите ученици – от Йерусалим до Илирик, който е покрайнина на това, което днес се нарича България.Той не казва ‘възвестих’, а ‘разпространих Благовестието’, за да покаже, че неговата проповед не е била безплодна, а успешна.

--- Ние прочетохме, че ап. Павел се жалва и говори съвсем други неща в посланието си до Филипяните, но за момента Теофилакт Охридски не е сред нашите приоритетите за коментар. Как християнският епископ Теофилакт Охридски ще е „разпространител на елинизъм” оставяме на съвестта на д-р Чилингиров, дано някога проумее ЩО Е  ТОВА  ЕЛИНИЗЪМ. Ние много съжаляваме, че една от уважаваните от нас  личности Асен Чилингиров, попадна под  фактологичната пиратска критика и се заричаме да не четем из основи „Цар Симеоновият сборник” – да не го постигне случайно съдбата на „Филипи и Филипопол”.

---------------------------

  За да не помислиш, че е вървял направо по главния път, като чуеш ‘от Йерусалим ... дори до Илирик’, той казва ‘и околността’, което ще рече, че е обиколил с проповедта си народите и на север, и на юг...28 Голям брой сведения за широкото разпространение на християнството. В централната и северната част на Балканския полуостров намираме и в агиографската литература, и в историческите извори, ако и те да се съдържат в издания, превърнали се  вече в библиографска рядкост 29. Потвърждават го също така и резултатите от археологическите изследвания, особено в последнитедесетилетия, макар и все още да не са напълно обработени и да оставят някои важни въпроси от хронологията нерешени – на първо място въпроса за времето и причините за разрушаването на многобройните църковни паметници по цялата територия на Балканския полуостров, построени между средата на ІV и края на V век 30. Силните гонения на християни в централната и източната  част на Балканския полуостров при императорите Деций и Диоклециан в края на ІІІ и началото на ІV век, засвидетелстванив достоверни исторически извори, не са в състояние да спрат разпространението на християнството нито в този район, нито в останалата част от полуострова.

--- Тези разсъждения са обект на друг разговор и затова няма да ги коментираме, само се загатнем, че това което се счита за първично християнство, всъщност е нямало нищо общо със фарисейките проповеди на ап. Павел, Андрей и другите евреи (или продължители) от сектата на Дванайсетте в Йерусалим , а е естествено продължение на езическата Слънчева религия, в която Исус (по подобие на Аполон и Орфей) се възприема за поредният Божи  вестител на Бога Слънце и т.н. Разбираме, че д-р Чилингиров не може да се опълчи срещу цялата фантасмагория на „началното християнство”, но за нас такива пречки от академично естество не съществуват и скоро ще разясним цялата (или поне отчасти) манипулация относно това християнство. Надолу  д-р Чилингиров продължава с една образователна разходка извън въпросите за "Филипи и Филипопол".

 Ако и жертва на гоненията да стават множество членове на християнските общиниглавно в провинцият Хемимунт, в района на Адрианопол (Одрин), както и в Малка Скития (Добруджа), голям брой местни жители-християни намират убежище от гоненията отвъд Дунав и повечето от тях се завръщат по родните си места още след Миланския едикт на Константин Велики (313 година), както и особено през втората трета на ІV век 31.  По това време апостолическата църква на префектурата Илирик, обхващаща след административната реформа на Диоклециан една от четирите части на империята, заема първо място по влияние сред християнските църкви. Столицата на префектурата Сирмиум/Срем е резиденция на императора и седалище на архиепископ – един от четиримата архипископи, под чието върховенство са всички диоцези на римската империя.  Това привилегировано положение на църквата в Илирик ще се промени само в течение на няколко десетилетия. По време на т. нар. „ариански спор“ за Символа на вярата, който през втората  четвърт на ІV век разкъсва християнството на два враждебни лагера, тази църква се стреми да играе помиряваща роля. От нея изхожда една нова формула за Символа на вярата, която трябва да доближи колкото е възможно схващанията на крайните ариани и на православните32. Император Констанций ІІ, чиято цел не е поощряването на нито една от спорещите партии, а постигането на единство в църквата, приема като предмет за обсъждане предложения от църквата на Илирик и одобрен от църковен събор в Сирмиум през 367 година „Сирмиански символ на вярата“, който да замени силно оспорвания предимно от голям брой източни епископи „Никейски символ на вярата“. Последвалите този събор преговори на императора с представителите на различни църковни партии водят до одобрението на компромисната Сирмианска формула дори от страна на най-крайните привърженици и противници на „Никейския символ на вярата“.

--- Тъй като тези писания вече нямат отношение към основният въпрос за Филипи и Филипопол, и ние ще си позволим волности извън разискваният предмет. Ето го Символа на вярата :  Вярваме в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо; и в Един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца, тоест от същността на Отца;  Бог от Бог;  Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото (чрез Сина) всичко е станало, както на небето, така и на земята;  заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти и стана Човек;  страда и възкръсна в третия ден и възлезе на небесата, и ще дойде да съди живи и мъртви; и в Духа Светаго.

   Ще предложим на вниманието на читателя само визията, че тези трактовки нямат никаква разлика от схващанията на Езичеството за Бог, с изключение САМО на едно – Вестителя/Месият е принизен до човек, т.е. Божият вестител е нарочен за човек в определен момент или по-правилно казано, един човек е нарочен за Божи Вестител/Месия.

Констанций ІІ свиква през следващата 368 година два църковни събора, които трябва да обявят за законно постигнатото споразумение: в Селевкия – за източните епископи, а в Римини – за западните.   След оживени спорове с някои от крайните привърженици на арианската теза източните епископи приемат компромисния Сирмиански символ на вярата. В Римини обаче съборът не протича съобразно очакванията. Макар че малко преди неговото откриване православните епископи, включително някои от непреклонните застъпници на Никейския символ на вярата, са дали съгласието си за приемане на компромисната формула,  папа Дамас успява да убеди повечето от присъстващите епископи да отхвърлят Сирмианския символ на вярата и да изключат от събора несъгласните с това делегати, включително всички епископи от Илирик. Съборът изпраща многочленна делегация да информира императора с това негово решение. Констанций ІІ, който се чувства лично засегнат от тези действия на западните епископи, не допуска делегацията да достигне Константинопол, дава нареждане всички нейни членове да бъдат отведени в малкото градче Нике при Адрианопол, където те биват подложени на натиск да потвърдят с подпис своето съгласие със  Сирмианския символ на вярата. По същия начин биват заставени да потвърдят приемането на компромисния символ на вярата и останалите делегати на събора в Римини, на който се оформя названието „Символ на вярата от Нике“ – за разлика от Никейския символ на вярата. След тази процедура Констанций ІІ, въз основа на подписите на почти всички епископи, счита своята цел за постигната и на 1 януари 361 година, в деня на своя 25-годишен императорски юбилей, обявява единството на църквата.  Последвалите събития обаче обръщат хода на събитията на 180 градуса.  Смъртта на Констанций ІІ на 3 ноември 361 година и краткото, но важно с последствията си управление на неговия наследник Юлиян (361-363), който ще бъде наречен „Отстъпник“, дават нова насока на историческите събития. След провалилия се опит на този император да премахне привилегированото положение на християнството и да възстанови равноправието на всички религии, православната партия взима връх и за кратко време успява да се наложи над останалите църковни партии. Символът на вярата от Нике вече бива наричан „полуариански“ (след 381 година ще се нарича „ариански“) и се замества с Никейския символ на вярата, като в течение само на едно десетилетие са отлъчени от църквата един подир друг всички епископи от северните провинции на Илирик, както и от провинциите Мизия, Хемимунт, Тракия, Родоп и (Малка) Скития. Това разделение на църквата бива утвърдено на Втория вселенски църковен събор в Константинопол през 381 година –  седем века преди нейното окончателно разделение. През следващите десетилетия от православната църква ще бъдат отлъчени и повечето от църквите в Мала Азия, обвинени за привърженици на монофизитската ерес, а много от техните членове в течение на VІІ век ще приемат исляма. Ако и църквата в Илирик да запазва своята независимост с подкрепата на император Теодосий ІІ (408-450), който поради това бива обявен от православната църква за привърженик на арианството, след неговата смърт натискът срещу „еретическата църква“ на Илирик се засилва. След като още в началото  на последната четвърт от ІV век започват гонения срещу отделни групи „еретици-ариани“ , тези гонения се разрастват в края на V и началото на VІ век във въоръжени походи срещу населението в  централната и западната част на Балканския полуостров и с разрушаването на по-голямата част от неговите църкви 34. Същевременно се засилва и натискът срещу неговите църковни водачи – в 516 година епископите от Източен Илирик биват закарани насила в Константинопол и хвърлени в затвора, където църковните глави на Никопол в Южен Епир и Ниш умират . Юстиниан І (527-565) успява да усмири за няколко десетилетия размириците между православните и еретиците и учредява независима архиепископияз църквите в централната и западната част на полуострова, но тя не просъществува дълго след смъртта му; влизащите в нейния състав диоцез продължават да се считат за независими от Константинопол и Рим, като отказват да вземат участие в следващите църковни събори.  На „еретиците – врагове на православието“ в Мала Азия и на Балкана се дават различни названия и се поставят всевъзможни етикети, с които се цели да се покаже, че те нямат нищо общо с християнството и водят началото си от някакви източни езически учения. Самите „еретици“ обаче не само твърдят, че са последователи на Христовото учение, но и подчертават, че техните учители са получили това учение непосредствено от апостолите, на първо място Павел и Андрей и техните най-близки сътрудници. Независимо от названието, което им дава православната църква, като ги нарича манихеи, фундагиагити, маркионити или масалиани, а по-късно и богомили, те считат себе си за съвършени християни и ако в редки случаи възприемат някакво друго название, то е свързано само с имената на техни учители от най-тесния кръг на апостолите. В този смисъл и най-многочисленото християнско общество извън православната църква възприема названието павликяни 36.  Макар и от страна на православната църква да се разпространява легендата, че основателите на това движение са били Павел и Йоан, синове на манихейката Калиника от Самосата в Месопотамия, последователите му отхвърлят категорично това  твърдение и настояват, че следват Христовото учение, което техните деди получили непосредствено от апостол Павел.  И тъкмо тук се натъкваме отново на въпроса за Филипи и Филипопол. Това, което създава най-големи затруднения за изследователите на павликянското учение, е въпросът за връзката му с  България.   След като не само малоазийските, а и българските павликяни свързват своето учение с апостол Павел, нито един изследовател не може да разбере как са се появили такива последователи на апостол Павел във Филипопол/Пловдив, с който град апостолПавел няма  нищо общо, а във Филипи, където той е идвал, и то два пъти, няма и никога не е имало павликяни 37 . 

--- Да припомним само, че ап. Павел е човек от І в., а павликянството при най-добрият случай не е по-ранно от 7 в. За много по малко време богомилството зарази Лазурния бряг, от павликяните се породи сектата на  тондракитите и т.н. Само от тези бегли отметки, въпроса "как са се появили павликяни в Пловдив" е крайно инфантилен. По същата система може научно да се заяви, че "нито един изследовател не може да разбере, как се е появил комунизма в България, с която държава Ленин няма нищо общо", и научното продължение  "пък в Женева, където и бил и то два пъти, няма и никога не е имало комунисти" и т.н. неправдоподобни аналогии чилингировски. 

Наистина, според някои автори  следващи сведенията на Теофан Изповедник и Патриарх Никифор  павликяните в Пловдивско били преселени там от император Константин Копроним още през VІІ век, но тези сведения трудно могат да се съчетаят със сведенията на Петър Сицилийски, чиято История на ересите на павликяните и манихеите се счита за главния и най-достоверен извор за павликянското учение 41 . Според този автор „арменските павликяни“ не само твърдели, че тяхната църква е македонската и е основана от апостолите Павел и Сила , но и един от техните главни учители и реформатор на тяхното учение, Константин, който от 653 до 684 година застанал начело на тяхното религиозно общество, приел името Силуан, т.е.  Сила, и бил считан от неговите последователи за реинкарнация на този апостол, докато наследникът му Симеон взел името Тит, считан от неговите съмишленици също за реинкарнация на едноименния ученик на апостол Павел. За основа на учението си и двамата възприемат единствено евангелията и посланията на апостол Павел, а при учението за реинкарнацията на душите следват християнската гностика, сочеща и за нея като изходна точка учението на апостол Павел 43. Историографията не дава отговор на тези въпроси, както и на  въпроса защо Петър Сицилийски посвещава труда си на първия  български архиепископ, заел своя престол след основаването на българската архиепископия в 870 година 44, докато повечето съвременни автори застъпват твърдо становището, че ересите се появяват като социално-политически движения в българските земи едва при засиленото развитие на феодалния строй, по-следвало покръстването на българите в 865 година. А това показва, че въпросите, свързани с разпространението на християнството в България, не могат да се считат за напълно изяснени и изискват още много допълнителни изследвания.

--- При снемането текста на д-р Чилингиров, някои от номерата на бележките му сме ги изтрили по невнимание, което разбира се няма да попречи на читателите да ги прегледат обстойно по-надолу и да се сетят, за кое пропуснато обозначение се отнасят.

БЕЛЕЖКИ

1.        Литературата за Деянията на апостолите и за Посланията на апостол Павел е огромна и почти необозрима, макар и да представя почти без изключениеофициалното становище на католическата, протестанстската и православнат църкви. Последните специални изследвания, в които се предлага и по-старата литература, са: Die Apostelgeschichte, ubersetzt und erklart von Josef Zmijewski (=Regensburger Neues Testament, begrundet von Alfred Wilkenhauser und Otto Kuss, hrsg. v. Jost Eckert und Otto Knoch), Regensburg: Verlag Friedrich Pustet, 1972, от гледна точка на католическата църква, и Die Apostelgeschichte, erklart von D. Hans Vonzelmann, Tubingen: J.C.B.Mohr (Paul Siebeck), 1972 – от гледна точка на протестантската църква. Доколкото те и двете представят официалното становище на съответната църква, в тях, както и в също така необозримото число справочни издания по Новия Завет, не може да се очаква отговор и дори поставяне на неудобни въпроси – като напр. въпроса защо църковните общини в цялата сфера на дейността на апостол Павел, с изключение на малкия район в южната част на Балканския полуостров, включена в началото на V век под непосредственото влияние на Константинополския патриархат, от края на ІV век се считат за еретически, а голяма част от тях преминават само няколко века по-късно към Исляма.

2.       Вж. Библия сиреч книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия Завет. Издава Св. Синод на българската църква, София, 1991, с. 1348 сл.

3.       Ако това сведение и да противоречи на установеното от векове в историографията  убеждениие, че християнството намерило привърженици само сред гръцкото население на Балканския полуостров,

--- Не знаем откъде черпи тези сведения д-р Чилингиров за “гръцкото християнско население”, но историографията разполага с достатъчно на брой факти, че християни  са предимно ромеите, т. е. населението на римската държава, а сред тази държава няма НИТО ЕДИН човек, чийто народност да е определена като “гръцка” до падането под  турска власт.

 докато „заселилите се през VІІ век славяни“, както и „прабългарите-татари“ са били убедени езичници и смъртни врагове на християните, негово потвърждение намираме не само при археологическите изследвания, сочещи непрекъснато строителство на църковни сгради по цялата територия на нашите земи,

--- Да, има непрекъснато строителство на църковни сгради, но те до една носят белезите на римската архитектура.

 а и от историческите извори, при това и от сведения на гръцки автори, като охридския архиепископ Теофилакт имащ всички основания да отричат християнството на българското население преди неговото „покръстване“ в 865 година (вж. пълния цитат от неговия коментар по-горе).  Не по-малко интересно е сведението, което дава за българите един друг грък, заемал Охридската архиепископска катедра – Димитрий Хоматиян (ок. 1216 – ок. 1234): „...[мизийците], които народът обикновено знае и като българи ... прогонени някога от ръката и мощта на Александър от Олимп при Бруса

--- Да, но не е такъв цитата. Цитата е, “мизийците, които ДНЕС народа обикновено знае и като българи . . .  Днес, това е ХІІІ в., когато са наречени българи и предшествениците на тези българи преди 1200 г. СА наричани мизи.

 [...] след много години преминали с голяма войска Дунава и завладели всички съседни земи: Панония и Далмация, Тракия и Илирия, а и голяма част от Македония и Тесалия“ – Димитрий Хоматиян, 27 юли, Памет на св. наш отец архийерарх и чудотворец Климент, епископ на България в Охрид: (Александър Милев, Гръцките жития на Климент Охридски. Увод, текст, превод и обяснителни бележки, София: Издателство на БАН, 1966, с. 175). Вж. и известието на църковния историк от ІV век Филосторг: „Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските скити, наричани някога гети, а сега готи, които поради своето благочестие избягали от собствените си земи“ (ГИБИ, І, с. 31).

4.       След окончателното присъединяване към римската империя на това, което  останало от македонската държава в началото на ІІ в. пр. Хр., страната бива  разделена на 4 части, които в 148 г. отново се обединяват в една преторианска провиция под названието Македония. При административната реформа на Диоклециан (284-313) провинция Македония се разделя на две части, Makedonia prima и Makedonia secunda, с което деление някои нейни райони се включват в съседните провинции.

5.       5. Вж. напр. Johanna Schmidt, Philippoi (Φίλιπποι) в: Paulys Real-Encyclopadie der classischen Altertumswissenschaft, Bd. 38/1938, кол. 2206-2244. Авторкатаобръща внимание и на сведението, че градът е римска колония, което показва, че информацията е по-късна интерполация, направена с цел да се придаде по-голямадостоверност на разказа за конфликта на апостолите с римската власт. В действителност, по време на пътуванията на апостол Павел по Балканския полуостров всички по-големи градове имат статута на колония, а това се споменава само за Филипи. 6.

6.       По време на археологическите разкопки през 1937 година биват открити „останките от затвора във Филипи“ и от тогава те се включват в екскурзоводната програма на смирените поклонници, макар и малко по-късно да се оказва, че този „затвор“ в действителност е бил водният резервоар (цистерна) на съседния езически храм.

7.       В гръцкия текст е казано: №me‹j d\e ™xepleUsamen met¦ t¦j №mέraj tin  ўζύmwn ўpO Filίppwn, kaˆ Ѕλqomen prOj aUtoYj e„j tѕn TrJЈda (Novum Testamentum Graece edit. E. Nestle et K. Aland, Stuttgart: Wurtenbergische Bibelanstalt, 1963). В българския превод на Библията четем: „А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни“  – Библия сиреч книгите на Свещеното писание... (вж. бел. 2), с. 1353. Но както на това място, така и на някои други места в установения от църковната традиция текст, при някои преводи се предприемат „малки“ поправки. Така в превода на Тилман, възприет от германската католическа църква за официален (Die Heilige Schrift des Neuen Thestamentes, ubersetzt von Fritz Tillmann, Leipzig: St. Benno-Verlag, 1951; Die Benedikt Bibel. Die Heilige Schrift des Alten und Neueun Bundes. Vollstandige deutsche Ausgabe. Freiburg im Breisgau: Herder, 2007) не се казва „absegeln“ (отплавахме), както в почти всички останали немски преводи, а „abfuhren“ (отпътувахме).

 8. Σ. Μερτζίδης, Όι Φίλιποι. ”Eρευναι καί μελέται χωρογράφικαι.  Κωνσταντινοπόλεος,

1897.

9.       Освен Филипопол и Филипи, още два града са носили през античността името Филипопол, респ. Филипополис, единият от които се намира в провинцияАрабия  и е основан в 244 г. сл. Хр. От римския император Philippos Arab,а другият е във Фригия и също не може да има връзка с пътуването на апостол Павел. За смесване имената на Филипи и Филипопол при разказа от Деянията на апостолите не пише нито този автор, нито бележитият френски историк Пол Люмерл в обширната си монография за Филипи и неговите архитектурни паметници: Paul Lemerle, Philippes et la Macedoine orientale a l’epoque chretienne et byzantine. Recherches d’histoire et d’archeologie, Paris: E. de Boccard, 1945 (=Bibliotheque des Ecoles francaises d’Athenes et de Rome, с. 158). 

10.    Вж. Johannes Kromayer und Georg Veith, Heerwesen und Kriegsfuhrung der    Griechen und Romer (=Handbuch der Altertumswissenschaft, Abt. 4, Teil 3, Bd. 2),  Munchen: C.H.Beck, 1928, c. 435.

11.     Както е известно, Херодот още в първата книга на своята История определя съвсем ясно различията между тези народи и гърците, както и границите нанаселяваната от тях територия, срв. Herodoti Нistoriae, rec. Carlos Hude, Oxonii 3,  1927, I, 57-58, V, 3,2; бълг. превод: Херодот, История І-ІІ, Превод от старогръцки П. Димитров, под редакцията на Георги Михайлов, София: Наука и изкуство, 1986.

12.     Вж. напр.: Otto Hoffmann, Die Makedonen, ihre Sprache und ihr Volkstum, Gottingen: Vandenhoeck & Ruprecht, 1906; Albert Thumb, Handbuch der griechischen Dialekte, I, Heidelberg Winter, 2 1932, c. 9 сл.; Jean N. Kalleris, Les anciennes Macedoniens. Etude linguistique et historique, 2, 1, Athene, 1954 (=Collection de l’Institut Francais d’Athenes 81). По този въпрос срв.: Ганчо Ценовъ, Народностьта на  старитѣ  македонци, София, 1938 и Gеоrgi Sotiroff, The Language of Constantine the Great (Elementa nova pro historia MacedonoBulgarica, Regina, Saskatchewan/Canada: Lynn Publishing Co., 1986).

       13. „...Аз твърде много се зарадвах в Господа, задето вече отново почнахте да се грижите за мене.[...] Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява. При все това добре сторихте, като взехте участие в моята скръб. А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен вас еднички; защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нужди. Казвам това, не че искам да ми давате, но търся плода, който се умножава във ваша полза.“ – Послание на апостол Павла до 9.       филипяни 4: 7-17, в: Библия сиреч книгите на Свещеното писание... (вж. бел. 2), с. 1448. Според апостол Павел Солун е извън Македония: „когато излязох из Македония... ...и в Солун, и веднаж, и дваж ми пращахте за нужди.“

14.     Части от Христинополския апостол се съхраняват в Историческия музей на Лвов и Библиотеката на АН на Украйна в Киев. Вж. Aemilius Kaluzniaсki: Actus epistolaeque Apostolorum palaeoslovenice. Ad fidem codicis Christinopolitani sжculo XII-o scripti. Vindobonae, 1896. Преглед на литературата в: Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР XIXIII вв. Москва: «Наука», 1984, с. 101-103.

15.    Тази приписка за първи път обнародва Aemilius Kaluzniaсki, Zur Geschichte der bulgarischen Benennung der Stadt Philippopel, в: Archiv fur Slavische Philologie,Bd. XVI, Berlin, 1894, с. 594-596: „Сию пуща9ть от Аθинъ вид7въ ихъ пр7же и ходивъ сквоз7 3. А съказани9 еписюли1 се 9сть – Аплъ многы печали приимъ въ Верии и в Плъп,диве Македоньск7мъ и в Коринθ7, разум73 же 9лико подъ3 стр~сти ` въ Селун,и и 3коже и въ ин7хъ град7хъ . . . ( и т.н. – съкращение bozman.)“. Въз основа на приписката, вместо да я свърже с пребиваването на ап. Павел във Филипопол, той вади заключението, че и „Филипи се наричал по тракийски език «Плъпдив»“. Това негово заключение възприема също и Живка Велкова – Zivka Velkova, Die Namen Plovdivs im Laufe der Jahrhunderte, в: PULPUDEVA. Semaines Philippopolitanes de l’histoire et de la culturthrace 1, Plovdiv, 4-19 Oktobre 1974, Sofia: Editions de l’Academie Bulgare des sciences, 1976, c. 175: „Im Text wird betonnt, daЯ es sich um das makedonische Philippi zum Unterschied vom thrakischen am Hebros handelte“.

16.    Чужди пътеписи за Балканите. Арменски пътеписи за Балканите (ХVІІХІХ век), София: Наука и изкуство, 1984, с. 73.

17.     Гръцкият текст на Новия Завет прави разлика между имената Хермес и Ерм, което деклинирано се предава като ‛Eρμ©ν (Nestle/Aland, пос. съч., с. 424). Макар етимологията на двете имена да ги свързва с една и съща първоначална форма, в езика на местното балканско население това име се явява последователно като Ерм, респ. Герман, за разлика от гръцкото Хермес.

18.    16, 14: „Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя“.

19.    16, 5: „Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия“.

20.   16, 7: „Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в  Христа“.

21.    Данните за дейността на Епе(ме)нет (Epжnetus episcopus sirmiensis I) и Андроник (Andronicus episcopus sirmiensis II) са подкрепени от документи,събрани от Даниел Фарлати: Daniele Farlatus, Ecclesia Sirmiensis olim metropolis, в Illyrici Sacri, VII, Ecclesia Diocletiana, Antibarensis, Dyrrhachiensis et Sirmiensis cum earum suffragantes, Appendix, Venetiis: Apud Sebastianum Coleti, 1817, c. 449-612.). За Епенет/Епеменет (Epжnetus/'EpainetOj) вж. с. 465-469; за Андроник – с. 469-482. Въпреки че по въпроса за автентичността на тези данни не съществуват съмнения, в списъка на светците, почитани от българската православна църква за същия св. Епенет се твърди, че бил епископ на Картаген (?!), а за св. Андроник – че „благовествал в разни страни и бил епископ в Панония“ – Жития на светиите, София: Синодално издателство, 1974, с. 358 и 254. Очевидно  авторите на този труд не са взели под внимание, че провинция Долна Панония се е намирала в префектурата Източен Илирик със столица Сирмиум, който е бил от ІV век седалище на автономен архиепископ, докато Горна Панония, включваща днешна Чехословакия, се е намирала в Западен Илирик и е била под върховенството на западната църква; през римската епоха Горна Панония няма епископ и едва в 972година папа Йоан ХІІІ учредява епископия в Прага.

22.    Преглед на старата литература за св. Ерм вж. при Otto Bardenhewer, Geschichte der altkirchlichen Literatur, I Vom Ausgang des apostolischen Zeitalte bis zum Ende des 2. Jahrhunderts, Freiburg i.B.: Herder, 1902,  Darmstadt: Wissenschaftliche Buchgesellschaft, 1962, с. 465-475, от гледна точка на католическата църква; Adolf von Harnack, Geschichte der altchristlichen Literatur bis Eusebius, I Die Uberlieferung und der Bestand, 1. Halbband, Leipzig: J. C. Hinrichs Verlag,  2 1958, c. 49-58, 475, от гледна точка на протестантската църква. Срв. също Robert Joly, Hermas – Le Pasteur, Introduction, texte critique, traduction et notes, Paris: Les Editions du cerf, 1958 (=Souces chretiennes Nr. 53). 2 1913, репр. Сведения за него се дават във всички православни и католически синаксарии,  изхождащи от Менология на Василий ІІ, където изрично е споменато, че той  е бил епископ във Филипопол – Menologium grжcorum Basilii Porphyrogeniti imperatorus jussu editum... в Migne PG, 117, Parisis 1848 [репринт Turnholti (Belgium): Typographi Brepols Editores Pontificii, 1966], кол. 144 В/С. За православните синаксарии вж.: Synaxarium Ecclesiae Constantinopolitanae edit. H. Delehaye (=Propylaeum ad Acta Sanctorum novembris), Bruxelles, 1902, index и Архиепископъ Сергiй (Спасскiй), Полный Мѣсяцесловъ Востока, I Восточ‐

ная агиологiя, Владимiр: Типо-Литографiя В. А. Паркова, 1901, репр. Москва: Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 1997, с. 595 (Ермъ), IІСвѣтой Востокъ, часть первая, Изданiе второе исправленное и много дополненное, Владимiръ: Типо-Литографiя В. А. Паркова, 1901, репр. Москва: Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 1997, с. 4 (4. январь, Соборъ свв. 70 апостоловъ), 68 (8. мартъ), 102 (8. Апрѣль), 163 (31. май), 344 (5. ноябрь). Интересно е какво се съобщава за него на руските читатели в интернет: „Римский гражданин, но по происхождению грек. Жил в конце I века. Был Епископом в Филиппополе Фракийском. О Ерме упоминается апостолом Павлом в Послании к Римлянам: приветствуйте Асигкриста, Флегонта, Ерма (Рим. 16, 14)“. – Как ще е живял в края на І век, когато ап. Павел му изпраща поздрави в Посланието до римляните, което е писано не по-късно от 52 г.? И откъде знае авторът на този текст, че бил римлянин от гръцки произход, след като името му в гръцкия текст на Новия Завет не се дава в гръцка, а в латинска транскрибция? Но за него пише и в Житияна светиите (вж.. бележка20), с. 268, под 31 май: „Св. Ерм е еди от 70-те апостоли на Иисуса Христа. Споменат е в посланието на св. ап. Павел до Римляни (Рим. 16:14). Бил е епископ във Филипопол (Пловдив), както това се вижда от списъците на 70-те апостоли, приписвани на св. Иполит Римски и Доротей Тирски. Св. ап. Ерм  свършил мъченически живота си. Той оставил твърде поучителната книга  «Пастир»“.

23.  Вж. напр. Vollstandiges Нeiligen-Lexikon, hrsg. v. J. E. Stadler, F. J. Heim und J. N. Ginal, II, Augsburg, 1861, репр. Hildeshеim/Zurich/New York: Georg Olms Verlag, 1966, c. 674 – виртуален текст (Neusatz und Faksimile) в: Digitale Bibliothek, Bd. 106, Directmedia, Berlin, 2005, с. 16116 сл.

24.   Pius Bonifacius Gams, Series episcoporum ecclesiae catolicae, Regensburg: Josef Manz, 1873 (репр. Graz: Akad. Druck- und Verlagsanstalt, 1958), c. 427.

25.   Robert Joly, Hermas – Le Pasteur... (вж. бел. 21) – през втората половина на ХХ век се появяват преводи на много други езици, вкл. немски, английски ируски. В Русия се преиздава многократно още от началото на последното десетилетие на миналия век излезлият през 1862 година, но останал настрана от вниманието на обществото превод на протойерей Пьотр Преображенски, издаден в сборника «Памятники христианской письменности», заедно с предисловие отпреводача – в съвременната руска литература това издание е последвано само от статиите на К. Скворцов, Когда написана книга “Пастырь”? в Труды Киевской духовной академии, 1872, т.3, №10, с. 205–241 и на Eп. Феофанъ (Говоровъ), Затворникъ. Четыре беседы по руководству книги  “Пастырь” Ермы. Москва, 1892, преиздадена в 1908 г. заедно с кратко изложение на текста. Преводът на П. Преображенски се преиздава през 1978 и  1988 г. от белгийското католическо рускоезично издателство «Жизнь с Богом», а  в 1990 и в Москва от съветското издателство «Политиздат» в книгата на А.Б. Ранович, Первоисточники по истории ранного християнства. Античные критики християнства, със съответни политически заострени коментарии, чиято тенденция следват повечето по-късни издания, вече в новото хилядолетие и с интернетни версии, като включената в интернетната библиотека на Руслан Хадзарзаев книга (http://khazarzar.skeptik.net/books/pastor.pdf) и «Пастырь Гермы», Москва: «Присцельс», 1997, с встъпителна статия и комментарии от И. С. Свенцицка, интерн.Текст библ. «ВЕХИ» http://www.vehi.net/apokrify/germa/index.html Смятам за излишно да отбелязвам, че при всички тези издания се цели да се „докаже по научен път“, че  «Пастырь Гермы», както се дава заглавието в повечето от тях, няма нищо общо с филипополския митрополит св. апостол Ерм. Срв. също и новия български превод на Никола Антонов по изданието Hermas, Pastor, ed. M. Whittaker, Die Apostolischen Vater I. Der Hirt des Hermas, Die griechschen christlichen Schriftsteller 48. 2. Ausgabe, Berlin: Akademie-Verlag, 1967: Пастирът, Св. апостол Ерм, с пълен текст в интернетния сайт «Православието» >http://www.pravoslavieto.com/books/Pastir_Erm.html. Вж. и статията на проф. Илия Цоневски, Ерм и неговият «Пастир», интернетен текст също на сайта «Православието» http://www.pravoslavieto.com/books/tsonevski/19_Erm.htm

26.   Вж. напр. The Catholic Encyclopedia, VII – интернетно издание: Robert Appleton Company Online Edition 2003: „First or second century“ >  http//www.newadvent.org/cathen/Hermas/htm

27.    За епископите на Филипи вж. P. B. Gams, Series episcoporum ecclesiae catolicae (вж. бел. 23).

28.   J.-P. Migne, Patrologia graeco-latina, 124. Theophylacti Bulgariae archiepiscopi opera omnia. Parisis, 1879, кол. 544 ; срв. ГИБИ 1994: ІХ, 2, 233; тук се цитира българският превод на Илия Илиев.

29.     Основните изследвания и сборници на документи във връзка с историята на християнството на Балканския полуостров са: Michaelis Le Quien, OriensChristianus, in quatuor patriarchatus digestus; quo exhibentur ecclesiж, patriarchж, cжterique prжsules totius Orientis. Opus Posthumum, tomus I-III, Parisiis, 1740(репр. Graz: Akademische Druck- und Verlagsanstalt, 1958) и Daniel Farlatus, Illyriciim sacrum, І-VІІІ, Venetiis, 1751-1819 – по-късно непрепечатван. Някои от тези сведения са предадени в изследването на Jacqes Zeiller, Les origines chretiennes dans les provinces Danubiennes dans l`Empire Romain, Paris 1918 (=Bibliotheque des Ecoles Francaises d’Athenes et de Rome publiee sous les Auspices du Mimistere de l’Instruction publique, fasc. 102), където се дава и подробна библиография за източниците.

30.   Не е убедителен опитът да се припише на „готите“ и „славяните“ разрушаването на такъв голям брой монументални и солидни църкви – досега разкопанитепо цялата територия на Балканския полуостров, включително Гърция, са над 900. Това не се потвърждава и от историческите извори, които свидетелствуватсамо за грабителски нападения.

31.    Вж. Philostorgius, Kirchengeschichte. Mit dem Leben des Lucian von Antiochien  und den Fragmenten eines arianischen Historiographen, hrsg. von Jos. Bidez,  besorgt von Fr. Winkelmann, Berlin: Akademie-Verlag, 1981, c. 173-4. Срв.  ГИБИ І/1954, с. 30.

32.    Основното различие между възгледите на „православните“ и „арианите“ е по отношение естеството на Бога Отец, Бога Син и Светия Дух, както то сеизразява в Символа на вярата. Според „православните“, Светата Троица е единосъщна, т.е. Бог Отец, Бог Син и Светият Дух са от едно и също естество, докато според „арианите“ Бог Син и Свети Дух имат различно естество от това на Бога Отец, който единствен е извън времето и пространството. Според Сирмианската формула на Символа на вярата естеството на Бога Син и Светия Дух е „подобносъщно“ на естеството на Бога Отец, а Илирийската църква твърди, че е наследила Христовото учение направо и непосредствено от апостолите. От тук се вижда, че разликата в схващанията на „православните“ и „арианите“ е качествена, а не количествена и следователно не може да се твърди, че компромисната формула на Илирийската църква е „полуарианска“, а още по-малко, че е „арианска“, което обозначение за нея ще срещнем не само в трудовете на „православните“ богослови от ІV и V век, но и в повечето съвременни трудове по история на църквата, независимо от това дали са православни, католически или протестантски. По този въпрос вж. моята статия Единосъщен и подобносъщен в интернетен текст насъщия сайт > http://www.ivanstamenov.com/files/podobnosushten.pdf

33.   Първото изгаряне на група от 26 ариани на 26 март 378 година по нареждане на папа Дамас и императорите Валенс и Грациан, за което сме осведомени от историческите извори, е последвано от масов бунт на местното „арианско“ население, в помощ на което идват многочислени въоръжени отряди от народите отвъд Дунав, завършил с пълното поражение на римската войска при Адрианопол на 9 август 378 година и изгарянето на император Валенс от въстаниците. За разлика от Менология на Василий ІІ, който не посочва имената на изгорените мъченици, публикуваният от кардинал Анджело Маи откъс от „ариански“ календар, открит в един палимпсест в Амвросийската библиотека (Scriptorum veterum nova collectio e Vaticanis codicibus edita ab Angelo Maio bibliothecae Vaticanae praefecto, tomus V, Romae: Typis Vaticanis MDCCCXXXI) дава тези имена, сред които срещаме редица добре познати на нас, свидетелствуващи не самоза народността на техните притежатели, но и за езика, говорен от тях – напр. имената: (поп) Верко, Агньо, Сава, Сила, Фильо, Анна, Ала, Лариса, Мика, Мами(н)ка, Вирка, Гатя, Дуклида. По този въпрос вж. също моята студия Кои са 26-те мъченици, чиято памет църквата чества на 26 март? – на същия сайт винтернет.

34.   По същия начин централната власт на империята преследва и привържениците на „еретиците“ в Мала Азия. През следващите три века, особено при  управлението на императорите Константин Копроним (741-775), Михаил  Рангаве (811-813), Лъв Арменец (813-820) и императрица Теодора (842-856),преследванията ще добият чудовищни размери – вж. подробности при Ignaz von Dollinger, Beitrage zur Sektengeschichte des Mittelalters. І Geschichte der gnostisch-manichaischen Sekten im fruheren Mittelalter, Munchen 1890 (репр. Darmstadt: Wissenschaftliche Buchgesellschaft, 1968), с. 9-15.

35.   Вж. J. Zeiller, Les origines chretiennes... (вж. бел. 28), с. 382. 

36.   Главни източници за историята и учението на павликяните са трудовете на  Петър Сицилийски (Petri Siculi historia et refutatio atque everio hжreseos Manichеorum qui et Pauliciani dicuntur, Bulgariж archiepiscopo nuncupata) и патриарх Фотий (Contra Manihеos). Макар и силно пристрастни, те предава многофакти, спомагащи за разбирането на това учение. Петър Сицилийски пише своята история въз основа на сведенията за павликяните, които придобива в тяхната страна при горното течение на Ефрат, където е изпратен от император Василий І, за да преговаря за размяна на пленници след войната между Византия и арабите в 867 г. Неговата книга е публикувана по единствения стигнал до нас ръкопис във Ватиканската библиотека за първи път в 1604 г., a най-доброто нейно издание е на Johann Carl Ludwig Gieseler, Petri Siculi historia Paulicianorum, I-III, Appendix, Gottingж: Typus expressit Huthius, 18451849. Малък откъс от текста в български превод и с бележки от В. ТъпковаЗаимова вж. в ГИБИ, ІV, София 1961, с. 107-112. Обширно резюме в немски превод – при Dollinger (вж. бел. 34), с. 1-33. Библиография за павликяните вж.  при Димитър Ангелов, Богомилството в България, София: Наука и изкуство, 1969, с. 123 сл. Там са изложени и възгледите на автора за учението на павликяните и неговата връзка с богомилите.

37.    По този въпрос вж. преди всичко студиите на Грегоар – Henri Gregoire, Les Sources de l’Histoire des Pauliciens. Pierre de Sicile est authentique et «Photius» un faux, в: Bulletin de la Classe des Lettres et des Sciences Morales et Politiques, 5 e  Serie, XXII, Bruxelles, 1936, c. 102 сл.; Sur l’Histoire des Pauliciens, в: Bulletin de la Classe des Lettres et des Sciences Morales et Politiques, 5 e  Serie, Tome XXII, Bruxelles, 1936, c. 224-226, Pour l’Histoire des eglises pauliciennes. Kainocerion du Pont, Episparis en FanЈroia, в: Orientalia Christiana periodica, vol. XIII/1947 (=Miscellanea Guillaume de Jerphanion I), c. 509-514 и Richard Beiderbeck, Die Paulikianer >  http://www.inet-p.de/paulikianer.htm  

38.   Васил Златарски, История на българската държава през средните векове, І, 1, София/ Наука и изкуство, 2 1970, с. 267. Вж. също Петър Мутафчиев,История на българския народ (681-1323). Под редакцията на проф. Васил. Гюзелев, София: Издателство на БАН, 1986, с. 121.

39.   „Император Константин заселил в Тракия сирийци и арменци, които докарал от Теодосиупол и Мелитена. От тях се разпространила павликянската ерес“ (ГИБИ ІІІ/1960: 269 сл.).

40.   Пак там, с. 301: „Константин почнал да укрепва градовете в Тракия, гдето заселил сирийци и арменци, които преселил от град Мелитена и Теодосиопол, и им подарил щедро това, от което се нуждаели“.

41.    Противно на установеното сред историците мнение, при изселеното в Тракия население не може да става и дума за арменци. То е населявало високото плато в горното течение на Ефрат в граничната област между Сирия и Персия, на югозапад от арменските земи, с център древния град Орф/Урф (понастоящем Шанлъурфа), преименуван от наследниците на Александър Македонски „в чест на неговия роден град Едеса/Воден“. Това население не е било привърженик на „монофизитската ерес“ и не е говорило на арменски език – което обяснява отсъствието на арменски топоними в областите, населявани от него преди и след изселването му, както и изобщо на каквито и да   било остатъци от арменски език в тези области.

42.   Вж. І. Dollinger, пос. съч., с. 3-5. Срв. също коментариите на Грегоар, пос. съч. (вж. бел. 36), по този въпрос.

43.   Вж. Geddes MacGregor, Reincarnation in Christianity, Wheaton: The Theosophical Publ. House, 1985; немски превод: Reinkarnation und Karma im Christentum,Munchen: Droemersche Verlagsanstalt Th. Knaur Nachfolger, 1990, и по специално гл. V, Der Angriff auf Origenes, с. 68-86, където се предават изказвания по този въпрос на Климент Александрийски и Ориген, както и възгледите на албигойците.

44.   Вж. коментарите на В. Тъпкова-Заимова към нейния превод на откъсите от труда на Петър Сицилийски (ГИБИ ІV, 1961: 107-112).

К р а й