Herodot - Evterpa
Херодот
История
Превод от старогръцки: г-н Петьо Ангелов
Книга втора – Евтерпа
1. След като Кир умрял, царската власт поел Камбис, който бил син на Кир и Касандана, дъщеря на Фарнасп, която била умряла преди това. Самият Кир бил в голям траур и наредил на всички, които управлявал, да бъдат в траур. Та бидейки син тъкмо на тази жена и на Кир, Камбис смятал йонийците и еолийците за роби, наследени от баща му, и като потеглил на поход срещу Египет, взел със себе си както другите, които управлявал, така и онези от елините, които владеел.
2. А египтяните, преди Псаметих да стане техен цар, смятали себе си за най-древни от всички хора. Но след като Псаметих, като се качил на престола, поискал да разбере кои са се появили първи, от този момент нататък мислят, че фригийците са се появили преди самите тях, а те – преди всички останали. А Псаметих, след като не можал с разпитване по никакъв начин да открие кои са били първите хора, измисля следното. Дава две новородени деца от случайни хора на един пастир да ги отгледа в кошарите си както може, като добавя, че никой не бива да казва каквото и да е пред тях, че те трябва да лежат сами в празно помещение; в необходимия момент да им доведе кози, и след като се заситят да свърши и другите неща покрай тях. Псаметих нагласил и извършил това с желание да чуе децата, след като престанат да издават безсмислени звуци, коя дума ще кажат първо. Така и станало. След като овчарят правел това в продължение на две години, веднъж, като отворил вратата и влязъл, двете деца паднали в краката му и извикали “бекос” с вдигнати ръце. Когато за пръв път чул това, овчарят останал спокоен; но понеже често, докато ги посещавал и се грижел за тях, чувал тази дума, той известил това на господаря си и завел децата по негова заповед пред очите му. След като и самият Псаметих чул това, поискал да узнае кои хора и какво наричат “бекос”, и с разпитване открил, че фригийците така наричат хляба. Така египтяните отстъпили и по тази случка отсъдили, че фригийците са по-древни от тях. Това чух, че се е случило, от жреците на Хефест в Мемфис; а гърците разправят и много други глупости, както и че Псаметих отрязал езиците на някакви жени и наредил децата да живеят при тези жени.
3. За отглеждането на децата такива неща казаха. Чух и други неща в Мемфис, докато общувах с жреците на Хефест; стигнах и до Тива и до Хелиопол заради същите тези неща, искайки да видя дали ще се съгласуват с онова, което чух в Мемфис; защото хелиополците се смятат за най-мъдри от египтяните. Онова, което чух от техния разказ относно божествените дела, не съм склонен да го излагам, освен единствено техните имена, тъй като смятам, че всички хора знаят еднакво много за боговете; и ако ги спомена, ще го сторя, принуден от развитието на разказа си.
4. Що се отнася до човешките дела, ми казаха, съгласувайки се помежду си, че от всички хора египтяните първи са открили годината, като разделили за това сезоните на дванадесет части; казаха, че са открили това от звездите. Струва ми се, че те изчисляват дните по-разумно от елините, тъй като елините на всяка втора година вмъкват допълнителен месец заради сезоните, а египтяните смятат дванайсетте месеца с по тридесет дни, добавят към цялата година пет дни извън общия брой, и така кръгът на сезоните се явява в един и същи момент. Казват, че египтяните първи определили названията на дванадесетте богове, а елините ги взели от тях, че първи определили олтари, статуи и храмове на боговете, и че издълбали животни в камъните. За повечето от тези неща те на дело доказаха, че са станали тъкмо така.
Казаха, че първият човек, царувал над Египет, бил Мина; по негово време, с изключение на Тиванския ном, цял Египет бил блато, и от него нищо не се показвало отгоре в земите под сегашното езеро Мойрис, което е на седем дни плаване нагоре по реката.
5. И ми се стори, че правилно говорят за страната. Понеже е ясно и за този, който не е слушал, а само е видял и има разум, че онази част от Египет, в която елините често плават, е земя, прибавена за египтяните и дар от реката, а земята, която е над онова езеро чак до разстояние от три дни плаване, за която те не са ми разказвали нищо такова, е нещо различно.
Понеже естеството на египетската земя е такова. Първо, при пристигането дори и на един ден път от брега, ако хвърлиш лот, ще извадиш тиня, и ще си на единайсет разтега; така става ясно, че земята се състои от наноси.
6. След това, ширината на самия Египет покрай морето е шестдесет схени, съгласно нашето определение, че Египет е от Плинтинетския залив до Сербонитското езеро, до което е планината Касий; броено от това езеро са шейсетте схени. Хората, които нямат много земя, я мерят на разтези; които имат малко повече, на стадии; които имат много – на парасанги, а които притежават извънмерно много – на схени. Една парасанга е тридесет стадия, а всеки схен, който е египетска мярка, е шестдесет стадия. Така частта от Египет покрай морето ще да е около три хиляди и шестотин стадия.
7. Оттам чак до Хелиопол във вътрешността Египет е широк, целият е равен, богат на вода и тинест. Има път към Хелиопол от морето нагоре, почти същия на дължина като този, който води от Атина, от Олтара на Дванайсетте богове до Пиза и до храма на Зевс Олимпийски; ако някой измери тези пътища, би намерил малка разлика – те не са равни за не повече от петнайсет стадия; понеже на пътя от Пиза до Атина му липсват петнайсет стадия, за да бъде хиляда и петстотин, а този от морето до Хелиопол изпълва тази бройка.
8. От Хелиопол нагоре Египет е тесен. Понеже от едната страна се простира Арабската планина, разположена от север на юг и нотос, и без прекъсване продължава навътре до така нареченото Червено море, а в нея са кариерите, отворени заради пирамидите в Мемфис; там планината спира и се обръща натам, накъдето вече казах; а там където е най-дългата й част, както разбрах аз, е два месеца път от изток на запад, а източните й краища носят подправки. Та такава е тази планина. А от страната на Египет, която е към Либия, има друга каменна планина, в която са пирамидите, покрита с пясък, разположена по същия начин като онази част от Арабската планина, която се простира на юг. Така от Хелиопол частта от Египет не е много широка, но в разстояние от четири дни плаване нагоре по реката Египет е тесен, земята е равнинна, и ми си стори, че там, където е най-тесен, да има не повече от двеста стадия от Арабската планина до така наречената Либийска; а след това Египет отново е широк. Та такова е положението на тази област.
9. А от Хелиопол до Тива плаването нагоре по реката е девет дни, стадиите на пътя са 4860, а схените – 81. Като се съберат всички стадии на Египет, а аз и по-рано вече споменах, че покрай морето са 3600 стадия, ще кажа и колко са от морето до вътрешността при Тива – това са 6120 стадия; а от Тива до така наречения град Елефантина са 1800 стадия.
10. По-голямата част от описаната страна, както казаха жреците, а както и на самия мен ми се стори, е прибавена придобивка за египтяните. Понеже средата между планините, които вече споменах и които са над град Мемфис, ми се стори, че е била някога морски залив, както тези около Илион, Тевтрания, Ефес и долината на Меандър, стига да можем да сравняваме тези малки неща с големите; защото нито една от тези реки, образували земята с наноси, не е достойна да се сравни по големина дори и с един от ръкавите на Нил, а той при това има пет такива. Има и други реки, които на големина не са като Нил, но с оглед на това, което са извършили, са големи; мога да назова по име някои от тях, но най-вече Ахелой, който, течейки през Акарнания и вливайки се в морето, вече е направил половината от Ехниадските острови част от континента.
11. А в Арабската земя, недалеч от Египет, има морски залив, който се вдава в сушата от така нареченото Червено море, доста дълъг и тесен, както ще стане дума; дължината на плаването от най-вътрешната точка, за да се доплава до открито море, са необходими четиридесет дни с употреба на гребла, а на ширина там, където заливът е най-широк, е половин ден плаване; там всеки ден има прилив и отлив. Мисля, че Египет е бил друг такъв залив, като той е прониквал от северното море към Етиопия, а Арабският идва от южното море към Сирия, като най-вътрешните им точки почти се срещали, разделяни от съвсем малко земя. Та ако реши Нил да обърне течението си към този Арабски залив, какво ще му попречи, течейки, да го запълни с наноси в рамките на двадесет хиляди години? Аз поне мисля, че и за десет хиляди години би го запълнил. Че как в изминалото време, преди мен, не би се запълнил залив, много по-голям от този от страна на толкова голяма и дейна река?
12. Относно Египет вярвам на онези, които казват това, а и сам аз съм убеден, че е така, виждайки, че Египет лежи по-навътре в морето от околния бряг, че по планините се появяват мидени черупки, че солеността е такава, та вреди даже и на пирамидите, а единственото място, където има пясък, е онази планина над Мемфис, а освен това, че Египет не прилича нито на Арабия, която е съседна на него, нито на Либия, и още по-малко на Сирия (защото районите от Арабия покрай морето са заети от сирийци), ами почвата му е черноземна и трошлива, тъй като се състои от тиня и наноси, които реката е донесла от Етиопия. За Либия знаем, че земята й е червеникава и песъчлива, а в Арабия и Сирия е глинеста и камениста.
13. Жреците ми разказаха и за следното важно доказателство за тази земя: по времето на цар Мойрис, когато реката стигнела най-малко осем лакътя, заливала Египет надолу от Мемфис; а не бяха изминали и деветстотин години от смъртта на Мойрис, когато чух това от жреците; а сега, ако реката не се покачи най-малко на петнадесет или шестнадесет лакътя, не се разлива по земята. И ми се струва, че онези от египтяните, които живеят под езерото Мойрис и в другите области на така наречената Делта, ако земята им все така продължава да наддава на височина, и в съответствие с това, да се увеличава по площ, тъй като Нил вече няма да я наводнява, египтяните ще страдат завинаги в бъдеще така, както самите те казват, че страдат елините. Понеже, като разбрали, че цялата елинска земя се напоява от дъжд, а не от реки като тяхната, казали, че елините някога ще се излъжат в големите си надежди и ще бъдат подложени на лош глад. Това твърдение ще рече, че ако богът не иска да им прати дъжд, или продължи да поддържа сушата, елините ще погинат от глад, защото при тях няма никакъв друг източник на вода, освен единствено Зевс*.
14. И египтяните с пълно право казват това за гърците. Но нека сега кажа как стоят нещата и при самите египтяни. Ако трябва, както казах и по-горе, земята, която е под Мемфис (понеже тя е тази, която продължава да расте), да наддава на височина със същата бързина, с която и в миналото, могат ли тези от египтяните, които я обитават, да направят нещо друго, освен да гладуват, като нито дъжд напоява земите им, нито реката е в състояние да се разлее върху нивите? Понеже сега тъкмо те с най-малко труд събират плод от земята не само в сравнение с другите хора, но и с останалите египтяни, понеже нито се мъчат с рало да изорават бразди, нито копаят, нито правят каквото и да е от нещата, за които останалите хора доста се трудят, ами след като реката от само себе си придойде и напои нивите, и след като ги напои се оттегли, тогава всеки, като засее нивата си, пуска в нея свине, а след като семето бъде натъпкано от свинете, той чака жътвата, и го събира, като го овършава пак с помощта на свинете.
15. Ако решим да си послужим с мнението на йонийците за Египет, които казват, че само Делтата е Египет, твърдейки, че частта му покрай морето е от така нареченото Персеево възвишение до работилниците за осоляване на риба на пелузийците, простирайки се на четиридесет схени; казват също така, че от морето навътре в сушата се простира до град Керкасар, при който Нил се разделя, течейки към Пелузион и към Каноп, и че останалите части от Египет принадлежат едни към Либия, други към Арабия; но ако се съобразим с това мнение, ще излезе, че преди египтяните изобщо не са имали земя. Понеже Делтата, както самите египтяни казват и на самия мен ми се струва, е образувана от наноси и така да се каже новопоявила се. Та ако не са имали никаква земя, защо толкова са се старали да се изкарат първи сред хората? Нито пък им е трябвало да прибягват до опита с децата – коя дума ще кажат първо. И не смятам, че египтяните са се появили заедно с Делтата, наричана от йонийците “Египет”, а че са съществували, откак го има човешкият род, и че с напредването на земята мнозина от тях са останали по местата си, но и мнозина са слезли надолу. Освен това в стари времена Тива се наричала Египет, обиколката на която е 6120 стадия.
16. Та ако ние правилно сме разбрали тези неща, то йонийците не разсъждават правилно за Египет. Ако пък мнението на йонийците е правилно, ще покажа, че гърците и йонийците в частност не могат да смятат, като казват, че цялата земя се състои от три части, Европа, Азия и Либия*. Към тях трябва да се прибави като четвърта Делтата на Египет, след като не е част нито от Азия, нито от Либия. Понеже в този случай не Нил е този, който разделя Азия от Либия; на върха на тази Делта Нил се разделя и се разлива наоколо, така че тя остава по средата между Азия и Либия.
17. Но да оставим и мнението на йонийците настрана, а ние самите за тези неща казваме следното: Египет е цялата тази земя, която се обитава от египтяни, както Киликия е обитаваната от киликийци и Асирия – от асирийци, и не знаем между Азия и Либия да има друга действителна граница, освен египетските предели. Ако пък си послужим с мнението на елините, следва да сметнем, че цял Египет, който започва от Праговете и град Елефантина, се разделя на две и има и двете имена: защото една част от него принадлежи на Либия, а друга – на Азия. Нил от Праговете нататък тече към морето, разделяйки Египет по средата. До град Керкасор Нил тече в едно корито, а от този град се разделя на три ръкава. Един от тях продължава на изток и се нарича Пелузийско устие, а другият е обърнат на запад; той е наречен Канопско устие. А средният от ръкавите на Нил е такъв: идвайки отгоре пристига до върха на Делтата, а оттам я разсича на две и се влива в морето, като нито носи по-малка част от водата в сравнение с другите, нито е по-малко известен, и се нарича Себенитско устие. Има и още две устия, които се отделят от Себенитското и текат към морето, чиито имена са следните: едното от тях е Саитско, а другото – Мендесийско. А що се отнася до Болбитинското и Буколическото устие, те не са естествени, а прокопани.
18. Свидетелство за мнението, че Египет е толкова голям, колкото го описвам аз, е и оракулът на Амон, до който обаче аз се допитах след като утвърдих собственото си мнение за Египет. Понеже хората от градовете Марея и Апис, обитаващи границата на Египет с Либия, се смятали за либийци, а не за египтяни, и се гневели на свещените практики, искайки да не бъдат лишавани от краве месо; изпратили хора при оракула на Амон да кажат, че няма нищо общо между тях и египтяните: понеже живеят извън Делтата и говорят различен от техния език, искали да им се разреши да вкусват всичко. А богът не им позволил да правят това, като казал, че Египет е земята, която Нил напоява като придойде, и че египтяни са тези, които живеят под град Елефантина и пият от тази река. Такъв отговор получили от оракула.
19. А Нил, като се напълни, залива не само Делтата, но и част от земите, наричани либийски и от тези, наричани арабски, като понякога достига до два дни път и от двете страни, ту малко повече, ту малко по-малко.
А за природата на реката не можах да науча каквото и да е нито от жреците, нито от някого другиго. Имах голямо желание да разбера от тях защо Нил приижда и се разлива, в продължение на сто дни, започвайки от лятното слънцестоене, а като наближи този брой дни се оттегля назад и нивото му спада, така че цялата зима е плитък чак докато не настъпи отново лятното слънцестоене. За тези неща не бях в състояние да науча нищо от когото и да било от египтяните, разпитвайки ги каква сила има Нил, за да се държи обратно на другите реки. Та разпитвах с желание да узная споменатите току-що нещо, а също и защо единствен от всички реки не създава въздушни течения.
20. Но някои елини, които искат да се прочуят с мъдрост, дават за тази вода три обяснения, от които две не смятам да споменавам, освен само за да ги отбележа. Едното от тях казва, че пасатните ветрове са причината реката да прелива, тъй като пречат на Нил да се оттича в морето. Но често пасатите не са духали, а Нил си прави същото. Освен това, ако пасатите бяха причината, трябваше и другите реки, които текат срещу пасатните ветрове, да претърпяват същото, което и Нил, и то толкова повече, колкото те, бидейки по-малки, притежават по-слабо течение; а има много реки и в Сирия, и в Либия, на които не се случва нищо такова, каквото на Нил.
21. Другото твърдение е по-ненаучно от току-що споменатото, то е така да се каже по-необикновено, и казва, че Нил прави така, понеже извира от Океана, а Океанът пък тече около цялата земя.
22. Третото твърдение, въпреки че е много по-уместно от другите две, е най-лъжливото. Понеже не казва нищо смислено, твърдейки, че Нил тече от топящите се снегове, тръгвайки от Либия, през земите на етиопците и стига до Египет; че как ще тече от снегове, като тече от най-топлите райони към по-хладните? Има много доказателства, особено за човек, който е в състояние да разсъждава за такива неща, че не е дори и правдоподобно да тече от снега. Първото и най-важното свидетелство представляват ветровете, които духат горещи от тези земи. Второто е, че тази земя няма дъжд и лед, а при падането на сняг е абсолютно необходимо да завали до пет дни, така че, ако падаше сняг, щеше и дъжд да вали в тези райони. Третото са хората, които са черни заради жегата. Ястребите и лястовиците живеят там по цяла година и не отлитат, а жеравите, които бягат от зимата в скитската земя, се насочват за зимуване към тези места. Дори и ако съвсем малко валеше сняг в тази страна, през която Нил тече и от която извира, нищо такова нямаше да се случва, както необходимостта изисква.
23. А относно онзи, който е говорил за Океана*, понеже е отхвърлил думите си в областта на непознатото, за тях няма обяснение; понеже и аз не знам да има някаква река на име Океан, а ми се струва, че Омир или някой от по-старите поети е открил името и го е въвел в поезията.
24. А ако трябва, след като порицах изложените по-горе мнения, сам аз да изкажа виждане за тези неясни неща, ще кажа защо по мое мнение Нил се напълва през лятото: зимно време слънцето, отместено по вина на студовете от стария си маршрут*, минава през горните части на Либия*. Казаното е достатъчно, ако имаме нужда от възможно най-кратко обяснение; защото страната, до която е най-близо този бог и в която е, следва да има най-голяма нужда от вода и местите течения на реките да пресъхват.
25. Ако искаме по-подробно обяснение, то е такова. Като прекосява горните части на Либия, слънцето прави следното. През цялата година в този район небето е ясно, а земята е гореща и без влажни ветрове*; минавайки оттам слънцето прави това, което прави и другите през лятото, движейки се в средата на небето – привлича към себе си водата, а като я привлече, я отблъсква към горните земи*, където ветровете я подхващат, разпръскват и разпрашават; и естествено ветровете, които духат от тази земя, нотос* и липс*, са много по-влажни от всички останали ветрове*. Струва ми се, че слънцето не праща в Нил цялата вода, събрана през годината, ами задържа и за себе си*. Когато зимата превали, слънцето се връща обратно в средата на небето и оттам вече привлича еднакво вода от всички реки. Те, докато в тях се влива много дъждовна вода, а земята е напоявана от дъжда и с течащи потоци, текат пълноводни; а през лятото, когато дъждовете не стигат до тях и привличани от слънцето, са по-слаби. Но Нил, който не зависи от дъжда, а пък се привлича от слънцето, в следствие на това единствен от реките през този сезон тече много по-плитък от състоянието си през лятото; защото тогава се привлича еднакво с всички останали води, а през зимата единствен страда*. Така реших, че слънцето е причината за тези неща*.
26. По мое мнение същото това слънце е и причина за това въздухът там да е сух, понеже го прегрява по пътя си; така в горната част на Либия има вечно лято. А ако се променеше положението на годишните времена, и на небето там, където сега е северният вятър и зимата, беше положението на южния вятър и на юг, а там, където сега се намира южният вятър, беше северният, та ако това беше така, слънцето, отблъснато от средата на небето от студа и северния вятър, щеше да се движи над горните части на Европа*, както сега се движи над Либия, и, минавайки през цяла Европа, предполагам, че щеше да прави с Истър това, което сега прави с Нил.
27. Що се отнася до въздушните течения, дето не духат от Нил, аз съм на мнение, че от топлите райони не би трябвало да духа нищо, а течението следва да идва от някой по-хладен.
28. Нека оставим нещата такива, каквито са, и каквито изпърво са били.
Относно изворите на Нил никой от египтяните, либийците или елините, с които ми се случи да общувам, не ми каза да знае нещо със сигурност, освен в Египет, в град Саис, писарят на свещените дела на Атина*. Но ми се стори, че се шегува*, казвайки, че знае със сигурност. Той каза следното: че има две планини, завършващи с остър връх, разположени между град Сиена в Тиваида и Елефантина, чиито имена са на едната Крофи, а на другата – Мофи*; изворите на Нил са бездънни и изтичат от средата на тези планини, и половината вода тече към Египет и към северния вятър, а другата половина – към Етиопия и южния вятър. А че изворите са бездънни, той каза, че Псаметих, цар на Египет, е успял да го докаже: той спуснал там хубаво плетено въже, дълго много хиляди разтега, и не достигнал до дъно. Та този писар, стига само да е разказал реално случили се неща, всъщност е имал пред вид, както мога да заключа, че там има силни течения и водовъртежи, като водата се блъска в скалите така, че хвърлената сонда не може да достигне до дъно.
29. От никого другиго не можах да узная каквото и да е, но узнах с разпитване толкова други неща, простиращи се възможно най-далеч, понеже стигнах до град Елефантина и видях всичко със собствените си очи*, а от там нататък излагам нещата вече съобразно онова, което съм чул.
Нагоре от град Елефантина има един стръмен район; там трябва да се напредва, като се върже корабът от двете страни като вол; ако корабът се измъкне, се устремява назад, носен от силата на течението. Този район е от четири дни път и там Нил криволичи като Меандър; разстоянието, което трябва да се измине по този начин, е дванадесет схени. И след това ще пристигнеш в едно равно поле, в което Нил тече около един остров, чието име е Тахомпсо*; нагоре от Елефантина вече живеят етиопци, които обитават и половината от острова, а другата половина обитават египтяни. След този остров има голямо езеро*, около което живеят етиопци-номади; като го преплаваш, ще се върнеш в течението на Нил, който се влива в това езеро. И след това като слезеш от кораба*, ще направиш покрай реката пътуване от четиридесет дни, понеже в Нил има остри подводни скали и много стърчащи от водата камъни, през които не може да се плава. След като преминеш за четиридесет дни тази местност, пак ще се качиш на друг кораб, ще плаваш дванадесет дни и след това ще пристигнеш в голям град, чието име е Мерое*. Казват, че този град е метрополия за останалите етиопци; в него те почитат от боговете единствено Зевс и Дионис*, и им отдават големи почести; при тях съществува и прорицалище на Зевс – те тръгват на поход, след като този бог им нареди чрез прорицание, и то натам, накъдето им заповяда.
30. Плавайки от този град също толкова време, за колкото си стигнал от Елефантина до метрополията на етиопците*, ще стигнеш при дезертьорите. Името на тези дезертьори е Асмах, а тази дума, преведена на езика на елините, значи “тези, които са откъм лявата ръка на царя”*. Тези двадесет и четири мириади египтяни* от воинското съсловие избягали при тези етиопци по следната причина. По времето на цар Псаметих били основани гарнизони – един в град Елефантина срещу етиопците, друг в Дафне при Пелузия срещу арабите и асирийците, и трети в Марея срещу либийците; даже и по мое време, при персийското управление, гарнизоните са на същите места, на които са били и по времето на Псаметих, понеже персите пазят и в Елефантина, и в Дафне. А египтяните, които три години стояли на стража в гарнизона, никой не ги освободил от служба; а те се посъветвали и по общо решение всички се отделили от Псаметих и отишли в Етиопия. Псаметих, като разбрал, тръгнал след тях; като ги настигнал, ги умолявал с много думи, не им позволявайки да изоставят бащините си богове, децата и жените си; казват, че един от тях посочил члена си и казал, че където и да иде това, там за тях ще има и жени, и деца. След това те пристигнали в Етиопия и се предали на етиопския цар. А той в замяна им дал следното: имало някои етиопци, които били станали враждебни на царя; той наредил на новодошлите да ги изгонят и да живеят в тяхната земя. След като те трайно се настанили при етиопците*, последните станали по-кротки*, след като се научили на египетски нрави.
31. До тук Нил е познат на разстояние от четири месеца плаване и пътуване по суша, отделно от течението му в Египет; понеже ако сметнем месеците, ще излезе, че толкова са употребени за пътя* от Елефантина до споменатите дезертьори; а реката идва от запад и откъм залез слънце*. А какво има след това никой не може ясно да каже, защото онази земя е пустинна заради жегата.
32. Но аз чух следното, което разказваха хора от Киренайка, че отишли при оракула на Амон и общували с Етеарх, царя на амонийците, и че от други теми стигнали до това да коментират Нил, че никой не знае изворите му. А Етеарх казал, че веднъж при него дошли насамонци (този народ е либийски и живее в Сирта, в онази нейна част, обърната на изток, на неголяма територия), та пристигнали насамонците и, запитани дали могат да кажат нещо повече за пустинните части на Либия, рекли, че при тях има разглезени деца на могъщи родители, които, достигнали мъжка възраст, покрай другите неща, които измисляли, теглели жребий петима от тях да влязат в пустинните части на Либия и дали ще успеят да видят нещо повече от онези, които са стигали най-далеч. Понеже частта от Либия покрай Северното море, от Египет чак до нос Солоис*, с който свършва Либия, се обитават изцяло от либийци и много либийски народи, с изключение на земите, държани от елини и финикийци; оттатък морето и хората, които живеят покрай него, Либия е пълна с диви животни; а оттатък дивите животни е песъчлива, ужасно безводна и лишена от всичко. Та онези младежи, изпратени от връстниците си, първо се движели през обитаемата земя, след като я прекосили, стигнали при дивите животни, а после тръгнали през пустинята, пътувайки към западния вятър*. Прекосили много голяма песъчлива местност и за много дни, и видели веднъж дървета, и като отишли до тях, започнали да берат плодовете, растящи по тях; докато берели, при тях дошли едни дребни хора, по-ниски от среден ръст*, хванали ги и ги повели; нито насамонците знаели езика им, нито водещите ги – този на насамонците. Водели ги през огромни блата и като ги прекосили, пристигнали в град, в който всички били на ръст колкото пленилите ги, а на цвят черни. Покрай града минавала голяма река*, която течала от запад към изток, а в нея се появявали крокодили.
33. Нека изложа само до тук разказа на амониеца Етеарх; ще добавя само, че казал, че насамонците се върнали у дома, както казаха киренайците, и че хората, при които били стигнали, били всички магьосници.
А за онази река, дето минавала покрай града, и Етеарх заключил, че била Нил, а и логиката го показва. Понеже Нил тече откъм Либия, прорязвайки я по средата*; и доколкото аз чрез разсъждение мога да разбера непознатите неща чрез видимите, той идва от същото разстояние, от което и Истър. Понеже реката Истър започва от земите на келтите и град Пирена* и тече, разделяйки Европа през средата (а келтите са оттатък Херкулесовите стълбове, близо до кинесийците*, които живеят най- на запад от жителите на Европа); Истър свършва при Черно море, течейки през цяла Европа, там, където милетски колонисти обитават град Истрия.
34. Истър, понеже тече през обитавана земя, е познат на много хора, докато за изворите на Нил никой нищо не може да каже, понеже Либия, през която тече, е необитавана и пустинна. Вече разказах за неговото течение, доколкото далеч успях да се информирам, разпитвайки. Той се влива в Египет, а Египет е почти точно срещу планинска Киликия; оттам до Синопа на Черно море са пет дни път по права линия за подвижен човек; а Синопа лежи точно срещу мястото, на което Истър се влива в морето. Така смятам, че Нил, минавайки през цяла Либия, е равен на Истър. Това е достатъчно за Нил.
35. Стигам до Египет, като ще разширя описанието си, понеже има повече чудеса и предлага повече достойни за описване неща от всяка друга страна; поради това и за него ще се каже повече.
Египтяните, поради климата, който при тях е съвсем друг, и заради реката, чиято природа е различна от тази на другите реки, са възприели в повечето случаи нрави и закони, обратни на тези на другите хора. При тях жените пазаруват и продават на дребно, а мъжете стоят вкъщи и тъкат/. Другите тъкат, като бутат нишките нагоре, а египтяните – надолу*. Мъжете носят товарите на главите си, а жените – на раменете. Жените пикаят прави, а мъжете – клекнали. Ходят по нужда в къщите, а ядат вън на улиците, оправдавайки се, че срамните нужди трябва да се удоволетворяват скришом, а не срамните – явно. Никоя жена не е жрица* нито на мъжко, нито на женско божество, а само мъже на всички богове и богини. Ако не искат, момчетата нямат никакво задължение да изхранват родителите си, а за момичетата е задължително, дори и да не искат.
36. Жреците на боговете другаде носят дълги коси, а в Египет се бръснат. При другите хора е закон по време на траур най-засегнатите да си бръснат главите, а египтяните заради мъртвите оставят да им поникнат косми по главата и брадата, дотогава обръснати*. Другите хора предпочитат да живеят отделно от животните, а египтяните живеят заедно с животните*. Другите живеят от жито и ечемик, а за онези от египтяните, който живее от тези неща, това е голям срам – те приготвят храната си от лимец, който някои наричат зея*. Хлебното тесто месят с крака, глината – с ръце, а тора събират*. Другите оставят членовете си такива, с каквито са се родили, освен тези, които са се научили от египтяните*, които се обрязват. Всеки мъж има по две дрехи, а всяка жена по една. Другите привързват халките и въжетата на платната отвън, а египтяните – отвътре. Елините изписват буквите и смятат с камъчета, движейки ръката си от ляво на дясно, а египтяните – от дясно наляво; и правейки това казват, че те го правят правилно, а елините го правят наобратно*. Използват два вида букви, едните от тях се наричат свещени, а другите – народни*.
37. Бидейки по-религиозни от всички останали хора, си служат със следните закони*. Пият от бронзови чаши, които чистят всеки ден, но не един да чисти, а друг – не, ами всички го правят. Носят ленени дрехи, винаги току-що изпрани, като се грижат за това особено много. Обрязват членовете си заради чистотата, предпочитайки да бъдат чисти повече, отколкото по-прилични. Жреците им бръснат тялото си на всеки два дни, за да няма по тях нито въшка, нито някаква друга мръсотия, докато служат на боговете. Жреците носят само ленена дреха и сандали от папирус, и не им е позволено да взимат друга дреха, нито други обувки. Мият се два пъти всеки ден със студена вода и два пъти всяка нощ, и изпълняват едва ли не десетки хиляди други ритуали. Но пък се радват и на не малко благини: не използват и не харчат нищо от собствените си неща, ами им се пече свещен хляб, всеки ден се доставя на всеки един много месо от волове и гъски, дава им се и вино от грозде; не им е позволено обаче да ядат риба. Боб египтяните изобщо не сеят в земята си, а като поникне, не го ядат нито суров, нито варен; а жреците не понасят дори вида му, смятайки, че този зеленчук е нечист*. На всеки бог служи не по един жрец, а по мнозина*, от които един е първожрец; след като някой умре, на неговото място се поставя синът му.
38. Смятат, че биковете принадлежат на Епаф* и поради това ги оглеждат по следния начин: ако проличи дори и един-единствен черен косъм, смятат ги за нечисти. Тези неща се изследват от един от жреците, назначен за това, като животното първо стои право, после легнало, като му се вади и езикът, за да се види дали е чист от определени белези, за които ще кажа на друго място; жрецът оглежда и космите на опашката, дали са поникнали както трябва. Ако животното е чисто от всичко това, жрецът го белязва с папирус, увивайки го около рогата, и, слагайки глина за печати, полага върху нея пръстена си, и така го отвеждат. За този, който принесе в жертва небелязано животно, се постановява смъртно наказание.
Та животното се изследва по този начин, а жертвоприношението при тях се извършва така.
39. Като заведат белязаното животно до олтара, където ще принасят жертвата, палят огън, след това до него правят възлияние с вино според ритуала, призовават бога и заколват животното; след като го заколят, му отрязват главата. Тялото на добичето одират, а главата отнасят, след като я прокълнат*; ако има пазар и при тях има установили се гръцки търговци, я носят на пазара и я продават, а ако няма елини при тях, я хвърлят в реката. Проклинат, като изричат следните думи над главите – ако предстои да се случи някакво зло на принеслите жертвата или на цял Египет, да се обърне към тази глава. Относно главите на принесените в жертва животни и възлиянието с вино всички египтяни си служат с едни и същи закони еднакво при всички ритуали*, и в следствие на този закон никой египтянин няма да вкуси от главата на каквото и да е одушевено същество*.
40. А изваждането на вътрешностите и изгарянето при тях са различни за различните ритуали; сега ще кажа как става това при тази, която смятат за най-голямо божество и на която правят най-голям празник*. След като одерат бика, се помолват и изваждат всичките му черва, но оставят в тялото сърцето, дробовете и мазнините му, отрязват краката, бедрата, плешките и врата. След като направят това, напълват остатъка от тялото с чисти хлябове, мед, стафиди, смокини, тамян, миро и други аромати, а след като го напълнят с това го изгарят, поливайки го обилно със зехтин*. Принасят жертва, след като преди това са гладували, а докато телата горят, всички се удрят*; след като свършат с удрянето, им се предлага гощавка от онова, което е останало от жертвите.
41. Всички египтяни принасят в жертва чистите бикове и телета, но женските им е забранено да жертват, защото са свещени животни на Изида. Понеже статуята на Изида е женска, но с рога на крава, също както елините изобразяват Йо, и египтяните почитат кравите много повече от всички останали видове добитък. Поради това никой египтянин, нито мъж, нито жена, не би целунал елин по устата, нито би си послужил с ножа на някой елин или с негов шиш или котел, нито пък би вкусил месото от чист бик, заклан с елински нож.
Погребват умрелите бикове и крави по следния начин: женските хвърлят в реката*, а мъжките погребват всеки в своето предградие, като единият или двата рога остават да стърчат като знак. След като изгние и дойде определеното време, във всеки град пристига лодка от острова, наречен Просопитида. Той е в Делтата*, а обиколката му е девет стадия. На този остров Просопитида има и много други градове, освен този, от който идват лодките, за да приберат костите на воловете, чието име е Атарбехис и в който има почитано светилище на Афродита*. От този град тръгват много хора, всеки за различен град, и като изкопаят костите, ги докарват и ги погребват всички на едно място*. И по същия начин като воловете погребват и другите умрели добичета – при тях за тези неща така е постановено, понеже не убиват и тях*.
42. Онези, които са основали светилище на Зевс Тивански* или са от Тиванския ном, всички те се въздържат от овце и принасят в жертва кози (понеже египтяните не почитат еднакво всички богове, освен Изида и Озирис, за когото казват, че е Дионис; тях двамата всички почитат еднакво); а тези, които имат светилище на Мендес или са от Мендесийския ном*, те пък се въздържат от кози и принасят в жертва овце. Тиванците и онези, които като тях се въздържат от овце, казват, че този закон им е бил наложен поради следното: Херакъл* искал на всяка цена да види Зевс, а последният не искал да бъде видян от него*, но накрая, след като Херакъл настоявал, Зевс измислил следното: одрал един овен и държейки главата му пред себе си, я отрязал и, облякъл руното, така се показал. Оттогава египтяните правят статуята на Зевс с лице на овен, а от египтяните са се научили амонийците, които са колонисти на египтяните и етиопците и говорят език по средата между тези на едните и другите. Струва ми се, че и самото си име амонийците са взели поради това, тъй като египтяните наричат Зевс Амон. Така тиванците не принасят в жертва овни, а ги смятат за свещени поради току-що изложеното. Но веднъж в годината, на празника на Зевс, убиват и одират един овен, като с него обличат статуята на Зевс, и след това докарват при нея друга статуя на Херакъл; и като направят това, всички около светилището се удрят заради овена и след това го погребват в свещен ковчег.
43. За Херакъл чух твърдението, че бил един от дванадесетте богове*. А за другия Херакъл, когото елините познават, никъде в Египет не можах да чуя нещо. За това, че не египтяните са взели името на Херакъл от елините, а по-скоро елините от египтяните, и то онези елини, които дават името Херакъл на потомъка на Амфитрион, има според мен много доказателства, сред които е и това, че родителите на този Херакъл, Амфитрион и Алкмена, били и двамата от стар египетски произход* и защото египтяните казват, че не знаят имената нито на Посейдон, нито на Диоскурите, нито при тях тези богове са приети сред другите богове. И ако от елините бяха заели името на някой бог, щяха да си спомнят за тях не на последно, а на първо място, особено пък ако тогава са се занимавали с плаване и е имало някои гръцки лоцмани, което мисля и ми се струва правилно; та по-скоро имената на тези богове щяха да знаят египтяните, отколкото името на Херакъл. Но за египтяните Херакъл е стар бог; както казват те, 17 000 години са изтекли до царстването на Амазис след като от осемте богове* се родили дванайсетте, един от които смятат, че е Херакъл.
44. Искайки да узная за тези неща колкото се може по-ясно, плавах и до Тир във Финикия, след като разбрах, че там има почитано светилище на Херакъл*. Видях, че то е богато украсено с много други дарове, а в него имаше и две стели, едната от чисто злато, а другата от смарагдов камък*, който свети силно нощем*. Като общувах с жреците на бога питах колко време е минало откакто е било основано светилището им; открих че и те не се съгласуват с елините, понеже казаха, че светилището е основано заедно с основаването на Тир, а откак обитават Тир са изминали 2 300 години. В Тир видях и друго светилище на Херакъл, наречен Тасоски. Пристигнах и в Тасос, където открих светилище на Херакъл, основано от финикийци, които, след като отплавали да изследват Европа, основали Тасос; и това е станало пет поколения преди Херакъл, син на Амфитрион, да се роди в Елада*. Разказаните* тук неща ясно показват, че Херакъл е стар бог; и ми се струва, че най-правилно правят онези от елините*, които са основали светилища на двама Херакловци, и на единия принасят жертви като на безсмъртен и го наричат Олимпийски, а на другия извършват надгробни ритуали като на герой*.
45. Елините разказват и много други неща без да мислят; глупава тяхна приказка е и тази, която разказват за Херакъл*, че, като пристигнал в Египет, египтяните го увенчал и с шествие го повели, за да го принесат в жертва на Зевс; той дотогава стоял спокойно, но след като пристъпили към ритуала при олтара, той се вбесил и ги избил всички. На мен ми се струва, че елините, като казват това, изобщо не познават природата и законите на египтяните. Защото на тях им е забранено да убиват животни, освен свине, бикове и телета, които са чисти, и гъски*, как изобщо биха принасяли в жертва хора; А и ако Херакъл е бил сам и при това човек, както казват те, как ще е бил в състояние да убие десетки хиляди? Та дано се отнесат благосклонно и боговете, и героите към нещата, които бяха казани от нас по този повод.
46. Споменатите египтяни не принасят в жертва кози и козли поради следното. Мендесийците смятат Пан* за един от осемте богове и казват, че тези осем богове са се появили преди дванадесетте; художниците и скулпторите изписват и издълбават статуята на Пан както и елините, с лице на коза и кози крака, като не смятат, че той изглежда така, ами вярват, че е подобен на другите богове; а защо го изобразяват така, не ми е приятно да казвам. Мендесийците почитат всички кози, и повече мъжките, отколкото женските, а на тях и козарите им отдават големи почести; от тях почитат особено един, който, след като умре, целият Мендесийски ном изпада в голям траур*. Козелът и Пан се казват на египетски Мендес*. Докато бях там, в този ном се случи следното нечувано нещо: жена се съвкупи явно* с козел и това стана общоизвестно.
47. Египтяните смятат, че свинята е нечисто животно; и ако някой от тях се докосне до свиня, докато минава покрай нея, се хвърля в реката с дрехите, с които е облечен, а пък свинарите, ако и по род да са египтяни, не могат, единствени от всички, да влизат в което и да е светилище в Египет, нито пък някой иска да им даде дъщеря си за жена или пък да си вземе жена от тях, а свинарите дават и взимат жени само помежду си. Египтяните не смятат за правилно да принасят в жертва свине на другите богове, освен единствено на Селена и Дионис* по едно и също време, при едно и също пълнолуние*, и като принесат в жертва свинете, вкусват от месото им. А защо по време на другите празници се гнусят от свинете, а на този ги принасят в жертва, има оправдание за това, разказвано от египтяните, но аз, макар и да го знам, смятам, че е неприлично да го разказвам. Тази жертва от свине на Селена се прави така: след като се заколи, се събират заедно краят на опашката, далакът и деветте гънки на перитонеума и се покриват с цялата мазнина около корема на животното, а след това се изгарят. Другото месо изяждат по време на пълнолунието, когато принасят жертвата, а в друг ден дори не биха го вкусили. А бедните сред тях поради сиромашията приготвят тестени свине, изпичат ги и ги принасят в жертва.
48. По време на тържествената вечеря в навечерието на празника* на Дионис всеки заколва прасе пред портите си и го дава да го отнесе този свинар, който му го е дал. Останалата част от празника на Дионис, с изключение на хоровете, египтяните правят почти като елините. Но вместо фалос са измислили нещо друго – статуйки с подвижни крайници, един лакът високи, които жените носят из селищата, с член, който се клати, и е почти толкова голям, колкото и цялото тяло; пред тях ходи флейтист, а те го следват, възпявайки Дионис. Защо членът е по-голям и единствен от цялото тяло се движи, за това се разказва една свещена история.
49. Освен това ми се струва, че Меламп*, син на Амитеон, не е бил незапознат с това жертвоприношение, а е бил опитен в него. Защото именно Меламп е известил на елините и името на Дионис*, и жертвите за него, и фалическото шествие. Със сигурност не е взел и предал наведнъж всичко това, ами мъдреците, дошли след него, са обяснили повече; но относно фалоса, който се носи в чест на Дионис, Меламп го е въвел и от него елините са се научили да правят това, което правят. Аз твърдя, че Меламп като мъдър мъж и опитен в гадателското изкуство, и научил от Египет и много други неща, обяснил на елините и нещата около Дионис, като променил някои от тях. Не мога да се съглася, че това, което се прави в Египет в чест на бога случайно съвпада с това, което се прави при елините; понеже би трябвало да е съобразено с нравите на гърците*, а и въвеждането му не следва да е скорошно*. Нито пък мога да се съглася, че египтяните са взели от елините било този, било друг някакъв обичай. Най-вероятно ми се струва Меламп да е научил нещата, свързани с Дионис, от Кадъм от Тир* и от дошлите заедно с него от Финикия в страната, която сега се нарича Беотия*.
50. Почти всички имена на богове са дошли в Гърция от Египет. Че те идват от варварите, разбрах че е така, разпитвайки; струва ми се, че са дошли най-вече от Египет. Защото освен Посейдон и Диоскурите, за които и преди споменах това, и Хера, Хестия, Темис, Харитите и Нереидите*, имената на другите богове винаги са съществували в египетската земя. Казвам това, което казват самите египтяни. А имената на боговете, които те казват, че не знаят, ми се струват назовани от пеласгите, с изключение на Посейдон. Този бог са го научили от либийците; защото никой не е познавал името на Посейдон от самото начало, освен либийците, които почитат този бог от край време. Египтяните не отдават никакви почести и на героите*.
51. Тези неща и някои други, за които ще стане въпрос, елините са възприели от египтяните; а това, дето правят статуите на Хермес с изправен член, не са го научили от египтяните, ами атиняните, първи от всички елини, са го възприели от пеласгите*, а от тях – останалите. Атиняните вече се брояли за част от елините, когато пеласгите дошли* да живеят в земята им, поради което и започнали да се смятат и те за гърци. Който е посветен в мистериите на Кабирите, които хората от Самотраки извършват, научени от пеласгите, той знае за какво говоря; понеже преди* Самотраки се обитавал от онези пеласги, които после отишли да живеят при атиняните, и от тях самотракийците са се научили на мистериите. Атиняните първи от всички елини се научили от пеласгите да правят статуите на Хермес с изправен член. А пеласгите разказваха за това една свещена история, която се разиграва по време на мистериите на Самотраки.
52. Преди пеласгите принасяли жертви, молейки се на боговете, както чух аз в Додона, без да използват название* или име за никой от тях, понеже изобщо не били ги и чували. Наричали ги просто богове, поради това, че установили* ред притежават всички неща и правото да ги разпределят. След като минало много време узнали пристигналите от Египет имена на останалите богове, а това на Дионис узнали много по-късно; и след време запитали оракула в Додона за имената, понеже това прорицалище се смята за най-старото при елините, и по това време било единствено. След като пеласгите попитали в Додона дали да приемат имената, дошли от варварите, прорицанието било да ги използват. От този момент нататък започнали да принасят жертви, служейки си с имената на боговете; а от пеласгите по-късно ги взели елините.
53. А откъде е произлязъл всеки бог, дали винаги са съществували всички, как са изглеждали, те не са знаели до съвсем скоро, до вчера, така да се каже. Защото мисля, че Хезиод и Омир на възраст са с четиристотин години по-стари от мен, не повече*; а те са тези, които са сътворили* родословие на боговете за елините и са дали на боговете названия, почести, разпределили са уменията им и са описали как изглеждат; а поетите*, за които се казва, че са живели преди тези мъже, всъщност са живели по-късно, както ми се струва. От тези твърдения първото казват додонските жрици, а второто, относно Хезиод и Омир, е моето мнение.
54. Относно прорицалищата, едното при елините и другото в Либия*, египтяните казват следното. Жреците на Тиванския Зевс казаха, че две жени жрици били отведени от Тива от финикийци, и за едната от тях разбрали, че е продадена в Либия, а другата – при елините; тези жени били първите основателки на прорицалища при споменатите народи. Като ги попитах откъде знаят, та говорят толкова уверено, те рекоха, че са провели голямо издирване на тези жени, и понеже не били в състояние да ги открият, разбрали по-късно за тях онова, което казах*.
55. Това чух от жреците в Тива, а гадателките в Додона. Две черни гълъбици излетели от Тива в Египет, като едната от тях пристигнала в Либия, а другата при тях; кацнала на един дъб* и казала с човешки глас, че на това място трябва да има прорицалище на Зевс, а те разбрали, че известеното им е работа на някой бог и веднага го изпълнили. Казват, че гълъбицата, отлетяла при либийците, заповядала либийците да направят прорицалище на Амон; то също е на Зевс. Жриците в Додона, от които най-старата се казваше Промения, средната Тимарета, а най-младата Никандра, ми казаха това; с тях бяха съгласни и другите додонци, които бяха около светилището.
56. А аз за тези неща имам следното мнение. Ако наистина финикийците наистина са отвели жриците и са дали едната от тях в Либия, а другата в Елада, струва ми се, че тази жена е била продадена в сегашна Елада, преди наричана Пеласгия, при теспротите; след това, бидейки робиня там, основала под един дъб светилище на Зевс, тъй като е вероятно, че след като е служила в Тива в светилище на Зевс, след като е пристигнала там, да си е спомнила за това. А след това основала и оракул*, след като научила елинския език. Казала е, че сестра й е била продадена в Либия от същите финикийци, от които е била продадена и тя самата.
57. Струва ми се, че жените са били наречени от додонците гълъбици поради това, че са били варварки и им се е струвало, че издават звуци, подобни на птичите*. Казват, че след време гълъбицата заговорила с човешки глас, след като жената започнала да говори разбираемо; а докато говорела на варварски език, им се струвало, че говори птичи език, защото как изобщо гълъбица би заговорила с човешки глас? Казвайки, че гълъбицата е била черна, имат пред вид, че жената е била египтянка*. А гаданието в Тива при египтяните и това в Додона случайно много приличат едно на друго. Гадаенето по вътрешности също е дошло от Египет*.
58. От всички хора египтяните са първите, които са правили всенародни тържества, шествия и храмови процесии, а елините са се научили от тях. Доказателство за това е следното: изглежда, че онези правят това от много време, а елините са започнали да го правят съвсем скоро.
59. Египтяните не правят всенародни тържества веднъж в годината*, при тях те са чести. Най-големите и обичаните са тези в Бубастис* в чест на Артемида*. Втори са тези в Бузирис* в чест на Изида; понеже в този град има голямо светилище на Изида, самият град се намира в средата на египетската Делта, а Изида на гръцки език е Деметра. Трети са тези, празнувани в град Саис* в чест на Атина*. Четвъртите са в Хелиополис* в чест на Хелиос. Петите са в град Буто* в чест на Лето. Шестите са в град Пампремис* в чест на Арес*.
60. След като пристигнат в Бубастис, правят следното*. Плават заедно мъже и жени, голям брой от едните и другите във всяка лодка; някои от жените имат кастанети и тракат с тях, а някои от мъжете свирят на флейта по време на цялото плаване, докато другите жени и мъже пеят и пляскат с ръце. След като, плавайки, стигнат срещу някой друг град, приближават лодката до брега и правят следното: някои от жените правят това, което вече казах, а други се присмиват с викове на жените в този град, трети танцуват, четвърти се изправят и повдигат дрехите си; правят това във всеки град покрай реката. След като пристигнат в Бубастис, празнуват с принасяне на много жертви и по време на този празник използват повече гроздово вино, отколкото през цялата останала година. Както казват местните, там се събират и до седемстотин хиляди души, мъже и жени, без да броим децата.
61. Та такива неща се правят там, а в град Бузирис, когато празнуват празника на Изида, вече казах какво правят*. Понеже след жертвоприношението всички мъже и жени се удрят, хиляди и хиляди хора; а заради кого се удрят, не ми е позволено да казвам*. А карите, които живеят в Египет*, правят дори и нещо повече и нарязват челата си с кинжали, и по това си личи, че са чужденци, а не египтяни.
62. А в град Саис, след като се съберат, в нощта на жертвоприношението всички запалват много светилници под открито небе в кръг около домовете си. Светилниците представляват плоски гърнета, пълни със сол* и зехтин, като фитилът им е на повърхността и гори през цялата нощ. Името на празника е Горящи лампи. А онези египтяни, които не дойдат на това всенародно празненство, спазват нощта на жертвоприношението и всички палят светилници, така че те горят не само в Саис, но и из цял Египет. А защо тази нощ е заслужила светлина и почит, има свещена история, която се разказва по този повод*.
63. А в Хелиопол и Буто при поклонническите си пътувания правят само жертвоприношения.
В Пампремис принасят жертви и извършват другите свещенодействия, както го правят и на другите места; а когато слънцето тръгне да залязва, малък брой жреци работят около статуята, а повечето от тях стоят на входа на светилището с дебели дървени тояги; други, които извършват молебени, повече от хиляда души, и които също имат дървета, стоят заедно от другата страна. А статуята, която е в малко дървено параклисче, покрито със злато, предната вечер пренасят в друго светилище. Малцината, които са останали около статуята теглят каруца с четири колелета, на която е натоварено параклисчето и статуята, която е в него, а другите стоят на портите и не им дават да влязат; молещите се помагат на бога и ги удрят, като им нанасят рани. След това става жестока битка с тояги*, чупят се глави и, както ми се струва, мнозина умират от раните си; но пък египтяните ми казаха, че никой не умира. Местните казват, че този празник е установен поради следното: в това светилище живеела майката на Арес, а Арес, отгледан далеч от нея, като възмъжал, дошъл с желанието да се срещне с майка си*, а вратарите на майката, понеже не били го виждали преди това, не се съгласили да го пуснат да влезе, ами го отблъснали, а той довел хора от друг град, отнесъл се сурово с вратарите и влязъл при майка си. Поради това, казват, е установено удрянето на празника в чест на Арес.
64. Те са и първите, които са постановили да се извършва съвкупление с жени в светилищата, или пък да се влиза в светилищата направо след общение с жена без да са се измили. Понеже почти всички останали хора, с изключение на египтяните и елини, се съвокупляват в светилищата и като станат от леглото с жена влизат в светилищата без да са се измили, смятайки, че хората са като другите животни – виждат всички животни и всички видове птици да се съвокупляват в храмовете на боговете и по свещените места; и ако това не било приятно на бога, то даже и животните нямало да го правят. Та те правят това, оправдавайки се по този начин, но на мен това не ми е приятно.
65. Египтяните съблюдават строго както останалите свещени неща, така и следното. Ако и Египет да граничи с Либия*, няма много животни; тези, които ги има, се смятат всички за свещени, както тези, които живеят с хората, така и тези, които не живеят. Ако кажех защо се извършва това свещенодействие, щях да навляза в описанието на божествените неща, които особено много избягвам да казвам; а онова, което казах и ги извадих на светло, го направих, подтикнат от необходимост. За животните имат следния закон*. Някои египтяни, мъже и жени, са определени да гледат и хранят отделно всеки вид животни*, като тази чест преминава от родители към деца. Всеки един от онези, които живеят в градовете, извършват молебен, молейки се на бога, на когото принадлежи животното, по следния начин: бръснат на децата си или цялата глава, или половината, или една трета и измерват косата на везни със сребро; количеството сребро, което я уравновеси, дават на гледача на животни; а той за това сребро реже риба на парчета и я дава за храна на животните. Така е наредено при тях относно храната. Ако някои убие някое от тези животни, ако е било умишлено, се наказва със смърт или глоба, а ако е неволно, плаща глоба, която определят жреците. Който обаче убие ибис или сокол, независимо дали умишлено или неволно, трябва да умре.
66. Животните, които живеят заедно с хората са много, и щяха да са още повече, ако на котките не им се случваше следното. След като женските родят, те не се събират повече с мъжките; те пък се стремят да се съвкупят с тях, но не могат. И затова измислят следното: открадват и отвличат далеч малките, след което ги убиват; но макар и да ги убиват, не ги ядат. А женските, лишени от малки и желаещи други, така идват при мъжките, понеже това животно обича да има деца. Когато стане пожар, на котките им се случват неща, свързани с божественото. Понеже египтяните стоят на страна и пазят котките, без да се грижат да изгасят това, което гори, а котките се провират или скачат над хората и се хвърлят в огъня. Когато това стане, голям траур обхваща египтяните. В къщата, в която котка умре от естествена смърт, всички обитатели бръснат само веждите си; а при които умре куче – цялото тяло и главата*.
67. Откарват умрелите котки в свещени сгради, и след като ги балсамират, ги погребват в Бубастис. А кучетата погребват всеки в своя си град в свещени гробища*. Също като кучетата погребват и ихневмоните*. Земеровките и соколите откарват в град Буто, а ибисите в Хермопол*. А мечките, които са редки*, и вълците, които не са много по-големи от лисици, погребват там, където ги намерят умрели.
68. Природата на крокодилите е такава. През четирите зимни месеца не ядат нищо. Четирикраки са и живеят на сушата и в нетечащи води; снася яйца на сушата и ги оставя там, като по-голямата част от деня прекарва на брега, а цялата нощ – във водата, понеже водата е по-топла и от въздуха, и от росата. От всички познати ни животни това става от най-малко най-голямо, защото снася яйца не много по-големи от гъшите, а малкото се ражда съразмерно с яйцето, но като порасне става до седемнайсет лакътя и даже по-голям. Има свински очи, големи зъби и бивни, съразмерни с тялото. Единствен от всички животни няма език, и не движи долната си челюст, ами и пак единствен от всички животни движи горната си челюст към долната*. Има и силни нокти, както и непробиваема люспеста кожа на гърба. Във водата е сляп, а на сушата има изключително остро зрение. Тъй като прекарва много време във водата, устата му отвътре цялата е пълна с пиявици*. Другите птици и животни го избягват, но с дъждовника са в мир*, понеже му е полезен, понеже след като крокодилът излезе от водата на брега и отвори уста (той обикновено прави това почти винаги обърнат на запад), дъждовникът прониква в устата му и изяжда пиявиците; а той, облекчен, се радва и никаква вреда не нанася на дъждовника.
69. За някои от египтяните крокодилите са свещени*, а за други не, и се отнасят към тях като към врагове. Хората, които живеят около Тива и езерото Мойрис, ги смятат със сигурност за свещени*. И в двата района хранят по един крокодил от всички, той е дресиран и опитомен, на ушите му слагат обици от топени камъни* и злато, на предните крака – гривни, дават им определени храни* и жертвено месо и изобщо се грижат колкото се може по-добре за тях, докато са живи; а като умрат ги погребват, след като ги балсамират, в свещени ковчези. А онези, които живеят около град Елефантина, ги ядат и не ги смятат за свещени. Наричат ги не крокодили, ами хампси*; името “крокодили” са им дали йонийците, понеже са ги уподобили на крокодилите, които се въдят при тях по стените*.
70. Установени са много и разнообразни начини за лов на крокодили; аз ще опиша този, които ми се струва най-достоен да бъде изложен. След като гърбът на едно прасе се сложи на кука, тя се мята в средата на реката, а ловецът стои на брега с живо прасенце и го бие. Като чуе писъците, крокодилът се насочва към тях, а като се натъкне на гърба, го поглъща, а ловците го издърпват. След като го издърпа на сушата, ловецът най-първо му замазва очите с глина*; след като направи това, останалото става съвсем лесно, а ако не го направи – с голям труд.
71. Хипопотамите са свещени в Папремитския ном*, а за другите египтяни не са свещени*. Изглеждат по следния начин. Това е четириного, чифтокопитно като кравите, с тъпа муцуна, има конска грива, бивни, конска опашка и цвили като кон, а на големина е като най-големия бик*. Кожата му е толкова дебела, че като изсъхне я изрязват и правят копия от нея.
72. В реката се въдят и видри*, които се смятат за свещени. От рибите за свещени смятат така наречения люспеник и змиорката, за които казват, че са посветени на Нил, а от птиците почитат дивите патици*.
73. Има и друга свещена птица, чието име е феникс*. Аз не съм го виждал, освен нарисуван; но пък и той рядко ги посещава, както казват хелиополците*, веднъж на петстотин години; казват, че идва тогава, след като умре баща му. Той изглежда по следния начин, стига да прилича на изображението: едни от перата му са златисти, а други червени; по външен вид и по размери изключително много прилича на орел*. Казват, че прави следното (но ми се струва, че не казват истината): идва от Арабия в светилището на Хелиос, като носи баща си, увит в миро*, и го погребва в светилището на Хелиос. Носи го така: първо прави яйце от миро колкото голямо може да носи, а след това се опитва да го носи; като успее в опита си, го издълбава и полага вътре баща си, а с останалото миро замазва това, което е издълбал, за да положи баща си, с когото теглото става същото, а като го замаже го носи в Египет в светилището на Хелиос. Казват, че това прави тази птица.
74. Около Тива има свещени змии, които по никакъв начин не вредят на човека*, малки са на размери и имат два рога, растящи от върха на главата; като умрат, ги погребват в светилището на Зевс, защото казват, че са посветени на този бог.
75. Има една местност в Арабия, разположена почти срещу град Буто*, и аз ходих там, за да разбера за крилатите змии*. Като пристигнах, видях кости и гръбнаци на змии в такова количество, че е невъзможно да се опишат, имаше купища гръбнаци, големи, средни и малки, и бяха много. Това място, където земята е покрита с гръбнаци, е такова: тесен планински проход там преминава в широко поле, а то е свързано с египетското поле. Казват, че с идването на пролетта крилатите змии летят от Арабия* към Египет, а ибисите ги посрещат при този проход и не им позволяват да нахлуят в тази земя, ами ги убиват. И затова арабите казват, че ибисът много се почита при египтяните; египтяните също са съгласни, че поради това почитат тези птици*.
76. Видът на ибисът е следният: целият е съвсем черен*, краката му са на жерав, клюнът му е силно извит, на големина е колкото воден дърдавец. Такъв е видът на черните ибиси, които се бият срещу змиите. А на тези, които често се мотаят в краката на хората (понеже ибисите са два вида) е такъв: главата и шията му са голи, има бели пера, освен по главата, врата, края на крилата и трътката (те, както казах, са съвсем черни), а по краката и човката прилича на другия вид*. А видът на змиите е като на водните змии, крилата им са без пера, а приличат най-много на крилата на прилепите.
Достатъчно бе казано за свещените животни.
77. От самите египтяни онези, които живеят около обработваемата част от Египет, поради това че се грижат за спомените повече от всички хора, са възможно най-мъдрите от всички, които съм срещал. Начинът им на живот е следният: очистват се* три дни подред всеки месец, като пазят здравето си със средства за повръщане и клизми, смятайки, че всички болести по хората идват от храните, които използват. А и по принцип египтяните след либийците* са най-здрави от всички хора, поради сезоните, както ми се струва, понеже годишните времена не се сменят; понеже най-често вредите по хората идват от промените, и то най-вече от промяната на сезоните. Ядат хляб, направен от лимец, който наричат кюлистис*. Използват вино, направено от ечемик, защото в земята им не растат лози*. От рибите едни ядат сурови и изсушени на слънце, а други осолени в саламура; от птиците ядат осолени и сурови пъдпъдъците, патиците и пиленцата, а другите птици и риби, които се срещат при тях, с изключение на тези, които при тях се приемат за свещени, останалите ядат или сварени, или печени.
78. А на събиранията у по-богатите от тях, след като свърши яденето*, един човек разнася мъртвец в ковчег, направен от дърво, възпроизведен възможно най-добре и по цвят, и по форма, на големина един или най-много два лакътя, и като го показва на всеки от пируващите, казва: “Гледай тогова, пий и се наслаждавай, защото като умреш, ще станеш такъв.” Това правят на пировете.
79. Тъй като си служат с традиционни закони, не добавят никакви нови. Сред другите достойни за отбелязване е и това, че имат само една песен*, Линос, който се възпява във Финикия, на Кипър и другаде, при различните народи има различни имена*, но всички са съгласни, че това е онзи, когото елините възпяват под името Линос; заедно с другите неща, които ме удивяват относно египтяните е и това, откъде са взели този Линос*? Изглежда, че те винаги са го възпявали*. На египетски Линос се казва Манерос*. Египтяните казаха, че той бил единствен син на първия цар на Египет, умрял твърде млад и бил почетен от египтяните с тази оплакваческа песен, която станала първата и единствената им песен.
80. И със следното египтяните се съгласуват с елините, но само с лакедемонците: по-младите, като срещнат по-възрастни, се отдръпват от пътя им и се отклоняват, и когато възрастните идват, те се вдигат от местата си. Но за следното не се съгласуват с никои елини: вместо да се поздравяват с думи един другиго по пътищата, се покланят, сваляйки ръката си до коляното.
81. Обличат се с ленени хитони, украсени с ресни около краката, които наричат каласирис*; върху тях носят наметнати вълнени покривала. При тях вълнените дрехи не се внасят в храм и не се погребва с тях, понеже не е благочестиво. По това приличат на така наречените орфици и бахкици*, които по произход са египтяни, и на питагорейците*, понеже и при тях за никого, който е участвал в мистериите, не е позволено да бъде погребван във вълнени дрехи. За това се разказва една свещена приказка.
82. Следните неща също са открити от египтяните: на кой бог принадлежи всеки месец и ден, какво ще се случи на някого в зависимост от деня, в който се е родил, как ще умре и какъв ще бъде; и тези от елините, които се занимават с поезия*, са използвали това*. Те са открили повече поличби от всички останали хора, защото като се случи поличба, те я съхраняват, записвайки случилото се, и ако по-късно стане нещо подобно, смятат, че и резултатът от него ще е същият.
83. При тях гадателното изкуство е уредено така: то не е свойствено за никой човек, а за някои богове*. При тях има оракули на Херакъл, Аполон, Атина, Артемида, Арес и Зевс, и онзи, който най-много почитат от всички, оракулът на Лето в град Буто*. А начините на гадания при тях не са едни и същи, а различни.
84. А лекарското изкуство е уредено по следния начин: всеки лекар лекува само по една болест, а не по повече. Навсякъде е пълно с лекари: едни са лекари за очи, други за глава, трети за зъби, други за корем или за неявни болести*.
85. Траурът и погребенията им са следните. Като умре в някоя къща човек и той е с определена тежест, всички жени от тази къща намазват с кал главата и дори лицето си, и след това оставят мъртвеца вкъщи и скитат из града, превързани с колан, и се удрят, показвайки гърдите си, а заедно с тях ходят и всичките им роднини; на друго място се удрят мъжете, и те също препасани с колан. След като направят това, носят тялото за балсамация*.
86. Има хора, определени за тази работа и владеещи това изкуство. Те, след като им докарат мъртвеца, показват на докаралите го дървени модели на мъртъвци, реалистично оцветени. Казват, че най-качественият от тях е на този, чието име няма да се осмеля да спомена при подобни обстоятелства*, показват и втори, по-лош от този и по-евтин, и трети, най-евтин. Като обяснят това, питат ги по кой начин искат да се приготви мъртвият. Роднините, след като се разберат за цената, си отиват, а онези, които остават в работилниците, извършват най-качественото балсамиране по следния начин. Първо с криво желязо изкарват мозъка през ноздрите, отчасти със самото желязо, отчасти като наливат отвари. След това с остър етиопски камък* разрязват около корема и изваждат всички вътрешности, почистват ги и ги промиват с финиково вино, и пак ги промиват със стрити аромати*. След това напълват корема с несмесено стрито миро, с касия* и всички други аромати, освен тамян, и го зашиват пак. Като направят това, го изсушават, покривайки го с натрон в продължение на седемдесет дни; повече от това не бива да се държи. След като изминат седемдесетте дни, измиват мъртвия и увиват цялото му тяло с ленти, изрязани от много тънко платно, покрити с гума*, която египтяните често ползват вместо лепило. Сетне роднините го взимат обратно и правят дървен сандък с формата на човек, затварят го вътре и го пазят като скъпоценност в погребално помещение, сложен прав до стената.
87. Така приготвят по най-сложния начин мъртвите. А за тези, които искат средния начин, избягват сложността и правят следното. След като напълнят тръбички с кедрово масло, с тях напълват корема на мъртвия, без да го разрязват и да вадят вътрешностите, ами ги вкарват през седалището и пречат на промивката да се върне назад, след което го осоляват необходимия брой дни. На последния ден изливат от корема кедровото масло, което са вкарали преди това; а то има такава сила, че изкарва със себе си разложени червата и вътрешните органи*; мускулите се стопяват от натрона и така от мъртвеца остава само кожата и костите. След като направят това, връщат мъртвеца, без да се грижат повече.
88. А третото балсамиране е следното, то се прави за най-бедните: промиват корема със сирмея*, осоляват го в продължение на седемдесет дни и след се връща и го отнасят.
89. Жените на известните мъже, след като умрат, не ги дават веднага за балсамиране, нито пък много красивите или прочутите жени, ами едва след като минат два или три дни, тогава ги дават на балсаматорите. Правят това, за да не могат балсаматорите да се съвокупяват с жените, понеже казват, че един от тях бил заловен да се съвокуплява с пресен труп на жена, издаден от свой колега.
90. Ако някой, независимо дали египтянин или чужденец, бъде отвлечен от крокодил или от самата река и се появи мъртъв, в който град бъде отнесен, негова основна грижа е да го балсамира, да го обгради с грижи и да го погребе в свещен ковчег. До него не може да се докосва никой друг, нито роднина, нито приятел, освен жреците на Нил, които го погребват със собствените си ръце, смятайки го за нещо повече от мъртъв човек.
91. Избягват да си служат с елински обичаи, а и като цяло с обичаите на които и да е други хора. Останалите египтяни спазват това. Но има един голям град Хемис* в Тиванския ном, близо до Неапол, в този град има четириъгълно светилище на Персей*, син на Даная, а около него растат финикови палми*; пропилеите* на светилището са каменни и доста големи, а при тях стоят две огромни каменни статуи; в това оградено място има храм и статуя на Персей. Самите хемитци казват, че Персей често им се явява из страната, често вътре в светилището, че намират износения му сандал, два лакътя дълъг*, който след като се появи, цял Египет благоденства. Това казват, а по елински обичай правят следното в чест на Персей: уреждат гимнастически игри с всякакъв вид състезания, като предлагат за награди животни, наметки и кожи*. Като ги попитах защо само на тях има навика да се показва Персей и защо се отличават от другите египтяни, като уреждат гимнастически игри, те казаха, че Персей е от техния град; понеже Данай и Линкей били хемитци и отплавали за Елада; а от тях изведоха генеалогията до Персей*. Той пристигнал в Египет по същата причина, която споменават и елините, а именно за да донесе от Либия главата на Горгоната, и казаха, че идвал и при тях и познал всичките си роднини, че пристигнал в Египет, вече знаейки името на Хемис, което бил научил от майка си; а гимнастическите игри се уреждали по негово нареждане.
92. Такива са нравите на всички египтяни, които живеят над блатата. А жителите на блатата си служат със същите закони, с които и другите египтяни, включително и това, че всеки от тях живее с по една жена*, както и елините; а за да имат по-лесно храна те са открили следните други способи. След като реката се напълни и превърне полетата в море, във водата растат много лилии, които египтяните наричат лотоси*. След като ги оберат, ги изсушават на слънце и средната част на лотоса, подобна на мак, я раздробяват и от нея правят хляб, който пекат на огън. Коренът на този лотос също е ядивен и сладникав на вкус, топчест, а на големина е колкото ябълка. Има и други лилии, подобни на рози*, те също растат във водата, чиито плод расте на друго разклонение, излизащо от корена, на вид подобно на гнездо на оси; на него растат много ядивни зърна колкото костилка от маслина, които се ядат или сурови, или сушени. А що се отнася до папируса*, който расте всяка година, след като го отскубнат от блатата, отрязват горната му част, която използват за друго* и я продават, а останалото от долу, около лакът дълго, ядат; а които искат да имат наистина вкусен папирус, го пъхат в нажежена до червено пещ с духало и след това го ядат. Някои от тях живеят само на риба, която след като хванат и изкормят, сушат на слънце и като изсъхне, я ядат.
93. Стадните риби изобщо не се въдят в реките, ами се отглеждат в блатата и правят следното. След като ги обземе страст за размножаване, те на стада отплуват към морето; водят ги мъжките, които разпръскват семе, а женските ги следват, гълтат го и така забременяват*. След като заченат в морето, отплуват обратно нагоре по реката по обичайните за всички места; но водят вече не мъжките, водачеството е преминало към женските. Водейки стадото, правят това, което са правили и мъжките – разпръскват яйцата по малко на зрънца, които идващите отзад мъжки поглъщат*. А тези зрънца са риби; от оцелелите и непогълнатите зрънца се раждат отглежданите риби. Ако ги хванат докато отплуват към морето, виждат, че главите им са протрити от лявата страна, а ако това стане, докато се връщат обратно нагоре по реката, са протрити от дясната. Това им се случва поради следното: плават към морето, като земята им се пада от ляво, и като плуват обратно нагоре се придържат към същия бряг, като се притискат и се търкат о него колкото се може повече, за да не объркат пътя поради течението. След като Нил започне да се пълни, вдлъбнатините в почвата и блатата около реката първи започват да се пълнят*, тъй като водата се просмуква от реката; и веднага се напълват едновременно с вода и с малки рибки. Откъде е възможно да идват те, ми се струва, че разбрах. След като предната година Нил се е оттеглил, рибите, снесли яйца в тинята, са се оттеглили с последната вода; а след като годината е минала и водата се върне, от тези яйца веднага се излюпват рибките*. Стига толкова за рибите.
94. Египтяните, които живеят около блатата, използват масло от плодовете на рицина, което египтяните наричат кики и го произвеждат по следния начин. Сеят по бреговете на реките и езерата този рицин, който при елините расте сам в диво състояние*, но в Египет го сеят и носи много плод, само че мирише лошо; след като го оберат, едни го смилат и го смачкват, други го варят, след като са го изпекли, и събират онова, което изтича от него. То е мазно и не е по-лошо за лампите от зехтина, но има тежка миризма.
95. Срещу комарите, които изобилстват, при тях е измислено следното. Тези, които обитават над блатата, ползват кули*, в които се качват и спят, понеже комарите поради ветровете не са в състояние да летят нависоко. А обитателите на блатата вместо кули са измислили нещо друго: всеки от тях има мрежа, с която през деня лови риба, а през нощта я използва така: поставя мрежата около леглото, в което си почива, и след това се провира под нея и ляга*. А комарите, ако се увиеш в дреха или покривка, хапят през тях, докато през мрежата даже не се и опитват.
96. Корабите, използвани за товари, се правят от акация, чиято форма е съвсем подобна на киренския лотос, а изтичащото от нея е гума. От тази акация отрязват парчета дърво около два лакътя и ги сглобяват като тухли*, правейки кораб по следния начин: съединяват дървените парчета с дълги и здрави скоби; след като направят така корпуса на кораба, слагат отгоре греди, а ребра не използват изобщо; отвътре шевовете се запълват с папирус. Правят едно кормило*, което минава през кила; използват акациева мачта и папирусови платна. Такива кораби не могат да плават нагоре по реката, освен ако няма силен вятър, ами се влачат от брега. А по течението се носят така: има сал, направен от тамариск, свързан с тръстикови въжета, и пробит камък, който тежи около два таланта; салът, вързан с въже, се пуска да плава пред кораба, а камъкът, вързан с друго въже – зад него; салът, понесен от течението, се движи бързо и тегли барис-а* (така се наричат тези кораби), а камъкът, влачен отзад и потънал надълбоко, изправя движението на кораба. Такива кораби има много и някои от тях карат по много хиляди таланта товар.
97. След като Нил залее земята, единствено градовете се показват отгоре, подобно на островите в Егейско море; понеже останалата част от Египет става море, а градовете единствени остават отгоре. След като това стане, плават не по течението на реката, ами направо през полето*. Например от Навкратис* за Мемфис се плава нагоре покрай самите пирамиди, а пътят не е това, той е покрай върха на Делтата и град Керкасор. А ако плаваш от морето и Каноп към Навкратис, ще минеш покрай град Антила и покрай така наречения град Архандър*.
98. От тях единият, Антила, е голям град и е отделен и даден завинаги на жената на египетския цар за обувки; това е така откак персите владеят Египет. Другият град ми се струва, че е взел името си от зетя на Данай, Архандър, син на Фтий, син на Ахей*; понеже се нарича Архандрополис. Сигурно има и друг Архандър, но името със сигурност не е египетско.
99. До тук излагах това, което съм видял сам аз, мнението си и онова, което разбрах, а оттук започвам да разказвам египетските неща, както ги чух; към тях ще се прибавят и неща, които аз съм видял.
За Мин*, който пръв царувал над Египет, жреците казаха, че оградил с дига Мемфис, понеже реката си течала цялата покрай пясъчната планина откъм Либия, а Мин отгоре, на около сто стадия на юг от Мемфис, направил насип, така че реката да заобиколи, пресушил старото й корито и накарал реката да тече между планините. Дори и сега персите много добре охраняват тази извивка на Нил, така че да тече встрани, като я укрепват всяка година, защото ако реката реши да пробие и да прелее тъкмо там, има опасност цял Мемфис да бъде залят. След като Мин, първият цар, пресушил мястото, откъдето отклонил реката, основал там град, който днес се казва Мемфис (а Мемфис вече е в тясната част на Египет*), извън него изкопал езерото*, захранвано от реката, което е на север и на запад (защото на изток самият Нил го ограничава), а в самия град основал светилище на Хефест, което е голямо и достойно да бъде описано.
100. След него жреците изброиха от една книга имената на други триста и тридесет царе. Сред толкова поколения хора е имало осемнадесет етиопци, една местна жена, а останалите са били египтяни мъже. Името на жената, която царувала, било като на вавилонянката Нитокрис*. Казват, че тя отмъстила за брат си, когото египтяните убили, докато царувал над тях, а след като го убили, дали на нея царската власт, и отмъстила като убила с измама мнозина египтяни. Тя направила много голяма подземна зала, уж за да направи тържествено откриване, но всъщност била замислила нещо друго; поканила онези от египтяните, за които знаела, че имат най-много общо с убийството, дала голяма гощавка, а докато пирували, тя пуснала вътре реката през скрит голям канал*. Това беше всичко, което казаха за нея, освен че, след като направила това, се хвърлила в стая, пълна с пепел, за да остане ненаказана.
101. Другите царе, понеже не били направили нищо важно, нямали никакъв блясък, освен единствено последният от тях, Мойрис*; той издигнал като спомен пропилеите* на светилището на Хефест, обърнати на север, и изкопал езеро, чиято обиколка колко е ще кажа по-късно, и в него построил пирамиди, чиято големина ще спомена заедно с тази на езерото. Той направил това, а от другите – никой нищо.
102. Като ги отмина с мълчание, ще спомена царя, който дошъл след тях, и чието име било Сезострис*.
За него жреците казаха, че първо с военни кораби тръгнал от Арабския залив, за да подчини народите, които живеят около Червено море, по което като плавал, стигнал до море, което вече не било плавателно заради плитчините*. След това, като се върнал обратно в Египет, според разказите на жреците с голяма войска тръгнал през континента, подчинявайки всеки народ, който срещнел. В земите тези от тях, които се оказвали храбри и се сражавали смело за свободата си, той поставил стели, на които било изписано неговото име е това на родината му и как със силата си ги е подчинил; а при онези, чиито градове завладявал лесно и без битка, изписвал на стелите същото, което и на онези при мъжествените народи, но добавял и женски полови органи, с желание да подчертае, че са били мекушави.
103. Правейки това прекосил континента, и, като преминал от Азия в Европа, покорил скитите и траките*. Струва ми се, че до там най-далеч е достигнала египетската армия; защото в техните земи има положени такива стели, а по-нататък няма. След това се обърнал и се върнал назад; и като стигнал до река Фасис, не мога със сигурност да кажа дали самият цар Сезострис е отделил част от войската си и я е оставил, за да колонизира страната, или пък някои от войниците, сами уморени от скитането, са останали около река Фасис.
104. По всичко личи, че колхите са египтяни. Казвам това, тъй като сам го забелязах преди да го чуя от други; а като се заинтересувах сериозно, разпитах и едните и другите, и колхите повече си спомняха за египтяните, отколкото египтяните за колхите; египтяните казаха, че смятат колхите за потомци на войската на Сезострис. Аз сам ги уподобих поради следното: те са с тъмна кожа и къдрокоси (всъщност това нищо не доказва, тъй като има и други такива народи), но най-вече това, че единствени от всички хора колхите, египтяните и етиопците обрязват членовете си от край време. Финикийците и сирийците, които са в Палестина, се съгласяват, че са се научили от египтяните, а сирийците около река Термодонт и Партениос*, както и макроните, които живеят в съседство с тях, казват, че са се научили наскоро от колхите. Те единствени от хората се обрязват, и очевидно го правят по същия начин като египтяните. За египтяните и етиопците се съм в състояние да кажа кои са се научили от другите, тъй като това очевидно е стара практика. А че са се научили, като са ходили в Египет, според мен има следното важно доказателство: финикийците, които отидат в Елада, спират да имитират египтяните относно членовете, и не обрязват новородените.
105. Нека кажа сега и нещо друго за колхите, че са родствени на египтяните: само те и египтяните обработват лена по един и същи начин. И начинът им на живот, и езикът им са подобни едни на други*. Колхидският лен се нарича от гърците сардонически, а този, който пристига от Египет – египетски.
106. От стелите, които поставил в различните земи египетският цар Сезострис, повечето вече не се виждат и ги няма, но в Палестинска Сирия сам видях, че има такива и на тях има споменатите надписи и женски срамни части*. И в Йония има две изображения на този човек, изрязани в камъни, от които едното е на пътя от Ефес за Фокея, а другото – от Сарди за Смирна*. И от двете страни е изобразен мъж, висок четири и половина лакътя, с копие в дясната ръка и лък в лявата, като и останалото му въоръжение е такова – има и египетско, и етиопско*. От едното до другото рамо пред гърдите има гравирани свещени египетски букви, които казват: “Със силата на раменете си завладях тази земя”. Кой е и откъде е, там не е споменал, но другаде е обяснил. Някои от тези, които са го видели, го уподобяват на изображение на Мемнон, но са много далеч от истината.
107. Този Сезорстрис, египтянин, докато се връщал и водел със себе си много хора от народите, чиито земи бил подчинил, казаха жреците, след като пристигнал на връщане в Дафне до Пелузия, неговият брат, на когото Сезострис бил поверил Египет, го поканил заедно с децата му на гости, но натрупал около къщата дърва и ги запалил. А Сезострис, като разбрал това, веднага се посъветвал с жена ти, понеже и нея водел със себе си. А тя го посъветвала от шестте деца, които имали, две да хвърлят върху огъня, за да прехвърлят пламъците, а те да стъпят на тях и да се спасят. Така и направил Сезострис*, и две от децата му изгорели по този начин, а другите се спасили заедно с баща си.
108. След като Сезострис се върнал в Египет и отмъстил на брат си, използвал по следния начин тълпата, която довел от завладените страни: камъните, които при този цар били донесени в светилището на Хефест, с доста големи размери, били влачени от тях, и каналите, които сега са в Египет, всичките те са били принудени да ги копаят, правейки без да искат от Египет, който преди това бил страна, която можела да се прекоси с кон* и кола, лишена от тези неща; и от това време Египет, който целият е равен, е станал невъзможен за прекосяване с кон и кола, като виновни за това са каналите, понеже са много и се простират във всички посоки. Царят прокопал страната поради следното: онези египтяни, чиито градове не били до реката, а навътре, те, след като се оттеглела реката (…), били лишени от вода и използвали възсолена течност, вадена от кладенци; поради това Египет бил набразден с канали*.
109. Казват, че този цар разделил египетската земя между всички, като давал на всекиго еднакъв четириъгълен участък*, и по тях определил приходите си, нареждайки да се плаща ежегоден данък*. А ако реката отнесяла част от нечий участък, собственикът идвал при него и известявал случилото се; той пък пращал хора да видят и да измерят с колко е намалял парцелът, за да намали в бъдеще съобразно с това определения данък. Струва ми се, че оттам е възникнала геометрията и е била пренесена в Гърция. Защото елините са се научили да използват слънчевия часовник* и да делят деня на дванадесет части от вавилоняните.
110. Този е единственият египетски цар, който е владял Етиопия*. За спомен оставил пред Хефестейона две каменни статуи по тридесет лакътя, на него и на жена му, и на четирите им деца, всяка по двадесет лакътя*. А след много време жрецът на Хефест не позволил на персиеца Дарий да постави отпред статуя, казвайки, че не е извършил такива дела като Сезострис египтянина; защото Сезострис победил не по-малко народи от него, включително и скитите, а Дарий не могъл да завладее скитите; така не било справедливо да издига статуя пред неговите, ако не го е надминал по подвизи. Казват, че Дарий се съгласил с това*.
111. Казаха, че след като Сезострис умрял, царската власт преминала по наследство към неговия син Ферос*. Той не направил нито един военен поход, и му се случило да ослепее поради следното нещо: реката била придошла твърде силно тогава, до осемнадесет лакти, така че заляла нивите, а и заради духащия вятър имала вълни; казват, че царя, без оглед на благочестието, взел едно копие и го хвърлил сред бурните вълни на реката, а веднага след това очите му се разболели и той ослепял. Бил сляп в продължение на десет години; а на единадесетата получил гадание от град Буто, че е изтекло времето на наказанието и ще прогледне, ако намаже очите си с урината на жена, която се е събирала само със собствения си мъж и не познава други мъже. Първо опитал със собствената си жена, а после, понеже не прогледнал, пробвал с много по ред. След като прогледнал, събрал жените, с които опитал, с изключение на онази, от чиято урина прогледнал, в един град, който днес се нарича Червена земя*, и като ги събрал, ги изгорил заедно с целия град. А онази, от чиято урина прогледнал, я взел самият той за жена. След като се отървал от болестта на очите, посветил дарове във всички известни светилища, и, което е най-достойно за споменаване, в светилището на Хелиос дарил неща, достойни да се видят – два каменни обелиска, всеки от един-единствен къс, като всеки от тях е сто лакътя дълъг и осем лакътя широк*.
112. Казаха, че от него властта поел един мъж от Мемфис, чието име на гръцки език е Протей*. Има от него сега един свещен парцел в Мемфис, много хубав и добре украсен, разположен на юг от Хефестейона. Около този парцел живеят финикийци от Тир, а целият този район се казва Тирски лагер. В свещения парцел на Протей има светилище, наречено на Афродита Чужденка*. Предполагам, че това светилище и в чест на Елена, дъщеря на Тиндарей, и защото съм чувал, че Елена е живяла при Протей, и защото е наречено на Афродита Чужденка, а колкото други светилища на Афродита има, тя никъде не е назована Чужденка.
113. Жреците отговориха на питанията ми, разказвайки, че с Елена се случило следното. Александър* откраднал Елена от Спарта и отплавал за дома си; но като излязъл в Егейско море, бурни ветрове го отхвърлили към Египетско море, а оттам (понеже ветровете не спирали) пристигнал в Египет и то в онази негова част, която днес се нарича Канопско устие и Тарихея*. На брега имало – и сега го има – светилище на Херакъл*, в което ако избяга роб, принадлежащ на който и да е човек, и си изпише свещени белези*, отдавайки се на бога, не може да бъде пипан; този закон е останал непроменен от древността до мое време. А слугите на Александър, като разбрали за закона на светилището, избягали от него и се явили като молители пред бога, обвинявайки го с желанието да му навредят, и изложили всичко, което се било случило с Елена и с неправдата спрямо Менелай; изричали обвиненията пред жреците и пред пазителя на това устие, чието име било Тонис*.
114. Като чул това, Тонис пратил по най-бързия начин съобщение на Протей в Мемфис, което гласяло следното: “Дойде чужденец, по род тевкър*, извършил непочтено дело в Елада, понеже е измамил домакина си и е отвлякъл жена му, с която е пристигнал, както и с много богатства, отклонен от земята си поради вятъра. Дали трябва да го оставим безнаказано или да му вземем това, с което е дошъл?” Протей отговорил следното: “Този човек, който и да е, след като е постъпил нечестиво спрямо домакина си, го заловете и го доведете при мен, за да видя какво ще каже.”
115. Като чул това, Тонис заловил Александър и задържал корабите му; след това го завел в Мемфис заедно с Елена и богатствата, а освен това и молителите. След като всички били закарани, Протей попитал Александър кой е и откъде плава. Той му разказал за рода и родината си, името си и откъде плава. След това Протей го попитал откъде е взел Елена; а Александър не отговарял направо и не казвал истината, и хората му, станали молители, го изобличили, излагайки всичко около неправдата. Накрая Протей им казал следното: “Ако и да държа много на това да не убивам никой чужденец, който е дошъл в земята ми, отвлечен от вятъра, все пак ще ти отмъстя за оня грък, ти, най-лош от хората, който си получил гостоприемство, а се постъпил толкова зле. Отишъл си при жена му; и това не ти е стигнало, ами си я подбудил да избяга, тръгнал си с нея, откраднал си я. А и тези неща сами не са ти стигнали, ами си дошъл, след като си ограбил дома на домакина си. А сега, понеже много държа на това да не убивам чужденци, няма да ти позволя да откараш тази жена и богатствата, ами ще ги пазя за твоя гръцки домакин, дотогава, докато реши да дойде и да си ги вземе; а на теб и твоите спътници нареждам до три дни да отидете от моята земя в някоя друга, а ако не го направите, ще се отнеса с вас като с врагове.”
116. Така казаха жреците, че пристигнала Елена при Протей. Струва ми се, че и Омир е чувал тази история, но понеже не било толкова подходяща за епоса колкото онази, която използвал, я оставил настрана, като все пак е споменал, че я знае. Това става ясно, понеже е описал в “Илиада” (и никъде другаде повече не се е отклонявал) скитанията на Александър, как е бил отнесен заедно с Елена и е обиколил различни места и по-специално е пристигнал в Сидон във Финикия. Това е споменато в “Подвизите на Диомед”, където стиховете казват следното*:
имаше пеплоси шарени, дето жени сидонийки
бяха тъкали, а тях пък сам Александър божествен
беше довел от Сидон, като плавал в морето широко,
тъкмо по пътя, по който довел благородна Елена.
Това се споменава и в “Одисеята”* в следните стихове:
имаше щерката Зевсова тези изкусни отвари,
силни, които жената на Тон, Полидамна, в Египет
беше й дала, където се въдят треви многобройни,
много от тях с лековити отвари, а много с отровни.
Освен това Менелай казва на Телемах следното:
Исках Египт* да напусна, но ме боговете държаха,
тъй като още не бях им принесъл във дар хекатомба.
В тези стихове става ясно, че е знаел за блуждаенето на Александър към Египет – Сирия граничи с Египет, а финикийците, чиито е Сидон, живеят в Сирия.
117. От тези стихове става ясно, и то съвсем сигурно, че “Киприи” не са на Омир, а на някого другиго, защото в “Киприи” се казва, че на третия ден след като напуснал Спарта, Александър пристигнал в Илион с Елена, плавайки с попътен вятър и спокойно море; а в “Илиада” се казва, че се отклонил, докато я водел. Да оставим сега на мира Омир и “Киприи”.
118. Като попитах жреците дали елините говорят глупости относно случилото се в Илион или не, те по този повод ми казаха следното, твърдейки, че знаят това от самия Менелай. След грабването на Елена в Тевкрида* дошла голяма елинска войска, за да помогне на Менелай; след като армията нахлула в страната и се установила там, изпратила вестители в Илион, с които отишъл и самият Менелай. След като влезли между стените, те поискали Елена и богатствата, които бил откраднал Александър, както и обезщетение за неправдата. А тевкрите отговаряли по един и същи начин, както тогава, така и след това, и под клетва, и без клетва, че не притежават нито Елена, нито съкровищата, за които ги обвиняват, ами че всички те са в Египет, и не е справедливо да плащат те за това, което притежава египетският цар Протей. Но елините решили, че им се подиграват, и ги обсадили, докато не ги превзели. След като превзели крепостта, понеже Елена не се показвала, а продължавали да слушат все същите обяснения, елините накрая повярвали и изпратили самия Менелай при Протей.
119. След като Менелай пристигнал в Египет и плавал нагоре до Мемфис, разказал истината за нещата и му било оказано голямо гостоприемство, върнали му Елена, непонесла никакво зло, а освен това и всичките му богатства. Въпреки че се отнесли така с Него, Менелай се показал несправедлив към египтяните. Искал много да отплава, но лошото време го задържало. Тъй като това продължавало много време, той замислил нещо противно*: хванал две местни деца и ги принесъл в жертва. След това, когато стореното се разбрало, мразен и преследван той избягал с корабите си към Либия*. А оттам накъде е продължил, египтяните не бяха в състояние да ми кажат. Казаха, че знаят част от това, тъй като са го чули, а онова, което е станало при самите тях, знаят със сигурност.
120. Това казаха египетските жреци. Аз се присъединявам към онова, което казаха за Елена, добавяйки следното: ако Елена беше в Илион, щяха да я дадат на елините независимо дали Александър е искал това или не. Защото не са били толкова луди Приам и неговите приближени, за да излагат на риск себе си, децата си и града, за да може Александър да живее с Елена. А дори и през първите години да са мислели така, след като мнозина други троянци, когато се сблъсквали с елините, загивали, а и няма как двама или трима, или дори повече синове на Приам да не са загивали, когато се разразяла битка (ако можем да кажем това, основавайки се на поемата), след като ставали такива неща, мисля аз, дори и сам Приам да е живял с Елена, пак са щели да я дадат на ахейците, за да могат така да се отърват от настъпилите беди*. Нито пък царската власт е щяла да премине към Александър, така че, понеже Приам бил стар, от него да зависят нещата, ами Хектор, който бил и по-стар и по-доблестен мъж от него щял да я поеме, когато Приам умре, и не му приличало да защитава прегрешилия си брат, и то когато заради него такива големи злини са се случили лично на него и на всички останали троянци. Но те не можели да предадат Елена, а елините, макар че те казвали истината, не им вярвали, защото, както аз лично смятам, божеството е направило така, че чрез пълна гибел да стане ясно на хората, че за големите грешки боговете отреждат и големи наказания*. И казвам това, защото на мен така ми се струва.
121. Казаха, че от Протей царската власт поел Рампсинит*, който за спомен оставил пропилеите на Хефестейона, обърнати на запад, а пред пропилеите сложил две статуи, на височина по двадесет и пет лакътя, като египтяните наричат северната Лято, а южната Зима, и на тази, която наричат Лято, се покланят и я почитат, а за така наречената Зима правят точно обратното*.
Този цар бил много богат със сребро, и никой от по-късните царе не можел да го надмине или дори да има колкото него*. С желанието да пази парите си на сигурно място, построил каменна страда, една от чиито стени била от външната страна на дома му*. А строителят измислил следното: направил един от камъните така, че да може лесно да се измъква* от стената от двама души или дори от един. Когато сградата била завършена, царят започнал да пази богатствата си в нея; а като минало време и строителят бил на смъртно легло, той повикал синовете си (понеже имал двама) и им разказал какво, мислейки за тях, как да имат охолен живот, бил измислил, докато строил съкровищницата на царя; обяснил им ясно всичко за издърпването на камъка, дал им размерите му*, казвайки, че ако спазят това, ще бъдат надзорници на царските пари.
После умрял, а синовете му не след дълго се заели за работа. Отишли при двореца през нощта, открили камъка в зидарията и лесно го преместили, а после взели много пари. А когато царят случайно отворил сградата, се удивил, като видял парите да липсват от съдовете*, без да има кого да обвини, тъй като печатите били цели, а помещението – затворено. Тъй като и при второто и при третото отваряне парите ставали все по-малко (крадците не спирали да грабят), той направил следното. Наредил да направят капани и да ги поставят около съдовете, в които имало пари. А крадците като дошли, както и преди, и един от тях се вмъкнал вътре, щом се приближил до съда, веднага се хванал в капана. Като разбрал в каква беда е попаднал, веднага извикал брат си, обяснил му каква е работата и му наредил да влезе и да му отреже главата, за да не би като го видят и разпознаят да погине и той. А на другия му се сторило, че говори правилно, убедил се, направил така, след което нагласил обратно камъка и си тръгнал към къщи, носейки главата на брат си. Като се съмнало, царят влязъл в помещението и се удивил, като видял тялото на крадеца в капана без глава, а сградата била недокосната и нямала нито друг вход, нито изход. Като не знаел какво да стори, направил следното: окачил трупа на крадеца на градските стени*, разположил около него пазачи и им наредил, когото видят да го жали или оплаква, да го арестуват и да го доведат при него.
След като трупът бил окачен, майката много се натъжила, обърнала се към оцелелия си син и му наредила по какъвто начин може да направи така, че да освободи тялото на брат си и да го донесе; а ако не поискал да го направи, го заплашила, че сама ще отиде при царя и ще донесе, че той е взел парите. А оцелелият син, тъй като майката много го притискала, и той, въпреки многото си опити, не можал да я убеди, измислил следното. Приготвил магарета, напълнил мехове с вино, натоварил ги на магаретата и ги подкарал. Като стигнал при онези, дето пазели окачения труп, той дръпнал две или три от лапите на меховете и сам развързал възлите; виното потекло, а той започнал да се бие по главата със силни викове, сякаш не знаел към кое от магаретата да се обърне първо. А пазачите, като видели, че тече много вино, се затичали по пътя с чаши в ръка и започнали да събират изливащото се вино, понеже било безплатно*. Той започнал да ги ругае всички, уж заслепен от гняв, а пазачите започнали да го утешават и с времето той уж се успокоил и забравил гнева, а накрая изкарал магаретата от пътя и оправил товара им. Понеже започнал разговор, и даже един се пошегувал и го разсмяла, той им подарил един от меховете; а те, на самото място и както били на служба, мислели само как да пият, и го поканили да остане и да пие с тях. Той се оставил да го убедят и останал; и понеже заради пиенето започнали приятелски да го прегръщат, той им подарил и още един от меховете. Понеже стражите пили твърде много, се напили и, победени от съня, заспали там, където пили. А той, тъй като нощта напредвала, освободил тялото на брат си и на шега обръснал на всички пазачи десните бузи*, сложил трупа на магаретата и го откарал вкъщи, изпълнявайки нарежданията на майка си.
А царят, след като му докладвали, че трупът на крадеца е откраднат, се вбесил, и, искайки на всяка цена да открие кой е този, който е измислил това, направил следното, което на мен не ми се вярва. Вкарал дъщеря си в публичен дом, заповядвайки й да приема всички без разлика, но преди да се съвкупи с тях, да ги принуди да й кажат какво най-хитро и какво най-нечестиво са направили в живота си; а който разкаже случилото се с крадеца, да го хване и да не му позволи да излезе. Дъщерята направила нареденото от бащата, а крадецът, като разбрал защо се прави това и искайки да надмине изобретателността на царя, направил следното. Отрязал ръката до рамото на един неотдавна умрял човек и продължил, като я прибрал под дрехата си; влязъл при дъщерята на царя и, запитан както и другите, разказал, че най-нечестивото нещо, което е правил, е че е отрязал главата на брат си, хванат в капана в съкровищницата на царя, а най-хитрото – че е напил пазачите и е освободил окачения труп на брат си. А тя, като чула, го хванала, но крадецът в тъмното и протегнал ръката на мъртвеца, а тя я хванала а задържала, смятайки, че държи неговата ръка; крадецът пък я пуснал и побързал да избяга през вратата. Когато и това било известено на царя, той се удивил от изобретателността и дързостта на този човек, и накрая разпратил хора във всички градове да известят, че му прощава и му обещава големи дарове, ако се появи пред погледа му. Крадецът повярвал и дошъл при него, а Рампсинит много се удивил и му дал дъщеря си за жена, като на най-мъдрия от хората; понеже египтяните са по-умни от другите, а той – по-умен от египтяните*.
122. След това казаха, че този цар е слязъл жив под земята, там, където елините смятат, че е царството на Хадес*, и там играл на зарове с Деметра и според едни я победил, според други бил победен от нея, и след това се върнал обратно горе, като получил в дар от нея златна кърпа. Казаха, че от слизането на Рампсинит, след като се върнал обратно, египтяните установили празник, за който знам, че и по мое време още го празнуват*; но не мога да кажа със сигурност, че тъкмо поради тази причина празнуват. В деня на празника жреците изтъкават едно покривало, с което обличат един от тях, с превръзка на очите, и го водят с покривалото по пътя, който отива към светилището на Деметра, а после те се връщат обратно. Казват, че този жрец с вързаните очи го водят два вълка* до светилището на Деметра, което отстои от града на двадесет стадия, и после пак вълците го връщат на същото място.
123. Нека си служи с нещата, разказвани от египтяните, онзи, за когото те са правдоподобни; моята работа е в цялото си изложение да запиша онова, което съм чул от всеки един.
Египтяните казват, че подземният свят се управлява от Деметра и Дионис*. Египтяните са и първите които са казали, че човешката душа е безсмъртна*, и че когато тялото погине, тя преминава в друго животно, което се ражда; а след като премине през всички сухоземни, морски и въздушни животни, тя пак преминава в раждащо се човешко тяло; тя изпълнява този кръговрат за три хиляди години*. С това твърдение си служат някои елини, едни от по-рано, други от по-късно, и то така, сякаш е тяхно собствено; аз, въпреки че знам имената им, няма да ги напиша*.
124. Разказваха, че до цар Рампсинит в Египет имало добри закони и Египет много процъфтявал, а след това, когато царувал Хеопс*, изпитал всякакви злини*. Понеже той първо затворил всички светилища и забранил да се принасят жертви*; след това накарал всички египтяни да работят за него. На едни било наредено да влачат камъни от каменоломните в Арабската планина до Нил; след като прекарали камъните с кораби през реката, наредил на други да ги поемат и да ги влачат към така наречената Либийска планина. Във всеки един момент работели групи от по сто хиляди души, по три месеца всяка. На народа били необходими десет години, за да проправи пътя, по който теглели камъните, което постижение, по мое мнение, е не по-малко от пирамидата (понеже дължината му е пет стадия, ширината му е десет оргии, а височината, там, където е най-висок, е осем оргии), камъните са полирани и в тях са гравирани животни. За това били необходими десет години и за подземните помещения на хълма, на който стоят пирамидите, в които направил гробница за себе си на остров, при който канал докарвал вода от Нил*. За строежа на самата пирамида били необходими двадесет години, тя отвсякъде има лице от по осем плетъра, четириъгълна е и височината й е също толкова, направена е от полиран камък, сглобен възможно най-добре; никой от камъните не е по-малък от тридесет стъпки.
125. Самата пирамида била направена по следния начин: първо на стъпала, които едни наричат кроси, а други бомиди*; след като първо я направили такава, започнали да вдигат останалите камъни с машини, направени от къси парчета дърво, вдигайки ги от земята до първото стъпало; след като вдигнели камъка на него, го слагали в друга машина, разположена на първото стъпало и с нея го вдигали на второто стъпало в друга машина. Колкото били стъпалата, толкова били и машините, или пък една-единствена машина, лесна за пренасяне, прехвърляли на всяко стъпало, като вдигнели камъка; трябва да опишем и двата начина, както се описват. Първо били завършени най-високите части от нея, след това тези под тях, а накрая тези, които били близо до земята и най-долу. Записано е с египетски букви върху пирамидата колко е похарчено за сирмея*, лук и чесън за работниците; и ако си спомням добре онова, което ми каза преводачът, четейки буквите, са били похарчени хиляда и шестотин таланта сребро. Ако това наистина е така, колко други средства ще да са похарчени за желязото, с което са работили, за храна и дрехи на работниците, след като се е строило споменатия вече брой години, а освен това, по мое мнение, и още не малко време за това да се издялат камъните, да се довлекат, да се изкопае подземният канал?
126. Хеопс стигнал до такова падение, че когато му трябвали пари, изпратил дъщеря си в публичен дом и й наредил да се продава за определена сума, която не назоваха. А тя изпълнила нареденото от баща й, но поискала да остави и свой собствен паметник, и от всеки, който влизал при нея, искала да й подари по един камък; от тези камъни, рекоха, била издигната пирамидата, която е в средата между трите, пред голямата пирамида, всяка страна на която е по един и половина плетъра*.
127. Египтяните казаха, че този Хеопс царувал петдесет години, а след като умрял царската власт поел брат му Хефрен*. Той продължавал да прави всичко по същия начин, издигнал и пирамида, която не достигнала предишната по размери (нея ние сами я измерихме)…; нито пък има подземни помещения*, нито в нея влиза канал от Нил, както в другата водата тече по построен канал и заобикаля един остров, на който казват, че почива самият Хеопс. Положил в основата й пъстроцветен етиопски камък*, и я построил, отстъпваща на височина на голямата с четиридесет стъпки; и двете стоят на един и същи хълм, висок около сто стъпки.
Казаха, че Хефрен царувал петдесет и шест години.
128. Изброяват тези сто и шест години като страшно бедствие за египтяните, а през това време светилищата били затворени и не се отваряли. От омраза египтяните не обичат много дори да споменават тези царе, ами даже и пирамидите наричат на името на пастира Филитис*, който по това време пасял добитъка по тези места.
129. Казаха, че след това над Египет царувал Микерин*, син на Хеопс. Той не одобрявал делата на баща си, отворил светилищата и оставил народа, изморен от невероятните злини, да си върши работата и да принася жертви; от всички царе той издавал най-справедливите присъди. Заради това от всички египетски царе хвалят най-много него; освен че отсъждал добре, а на недоволния от присъдата давал от своето и успокоявал гнева му.
Въпреки че Микерин бил благ към гражданите и изпълнявал това, започнали злините, тъй като умряла дъщеря му, която била единственото дете в дома му. А той, изключително много натъжен от това, което му се случило, и искайки да я погребе по по-забележителен начин от другите, наредил да направят куха дървена крава, да я позлатят отгоре и в нея да погребат починалата му дъщеря.
130. Тази крава не била скрита в земята, ами дори и по мое време можеше да се види, в град Саис*, поставена в украсено помещение в двореца; по цял ден около нея горят всякакви благовония, а всяка нощ до нея има постоянно горяща лампа. Близо до тази крава, в друго помещение, стоят изображения на наложниците на Микерин, както казаха жреците в град Саис; там има дървени колосални статуи, на брой около двайсетина, изработени голи*; но кои са всъщност не мога да кажа със сигурност друго, освен това, което ми казаха.
131. А някои казват за тази крава и за колосалните статуи това, че Микерин се влюбил в собствената си дъщеря и спал с нея, без тя да иска*; след това, казват, момичето се обесило от отчаяние, той я погребал в тази крава, а майка й отрязала ръцете на прислужничките, които предали дъщерята на бащата, и сега с техните изображения се правело същото, което те препатили, докато били живи. Но по мое мнение това, което говорят, са глупости, включително и това за ръцете на статуите; тях и ние даже ги видяхме, че заради времето са им паднали ръцете и се виждаха в краката им даже и по мое време.
132. Почти цялата крава е покрита с пурупурна наметка, а вратът и главата се виждат, покрити с дебел пласт злато; а между рогата има златно изображение на слънчевия диск. Кравата не е права, а е на колене, и на размери е колкото голяма жива крава. Всяка година я изнасят от светилището, когато египтяните се удрят в чест на онзи, чието име не споменах по този повод*; тогава изнасят и кравата на светло, понеже казват, че тя помолила баща си Микерин, след като умре, веднъж в годината да вижда слънцето.
133. След нещастието с дъщеря му на царя се случило и второ: получил гадание от град Буто, че ще живее само шест години и на седмата ще умре. Той се разгневил и изпратил упрек на бога в прорицалището, оплаквайки се, че баща му и чичо му, ако и да затворили светилищата, да забравили боговете и да ограбвали хората, живели много време, а той, благочестивият, трябвало толкова бързо да умре. А от прорицалището дошло второ гадание, че именно поради това той съкратил живота си, понеже не направил това, което трябвало да направи – Египет трябвало да страда в продължение на сто и петдесет години, и двамата царе преди него го били разбрали, а той – не. Като чул това, Микерин, разбрал, че вече е осъден, направил много светилници, и като се мръкнело, ги запалвал, пиел и се веселял, без да спира нито денем, нито нощем, скитайки из блатистите земи* и горичките, и навсякъде, където чувал, че има хубави развлечения. Измислил това с желанието да упрекне оракула в лъжа, като от шестте години направи дванадесет, превръщайки нощите в дни.
134. Той също оставил пирамида, много по-малка от тази на баща си, на всяка страна и липсват по двадесет стъпки, за да бъде три плетъра, четириъгълна, до средата от етиопски камък. Някои казват, че тя е на хетерата Родопис*, но не казват истината. Изглежда, че говорят без дори да знаят каква е била Родопис (иначе нямаше да твърдят, че е построила тази пирамида, за която са похарчени така да се каже безброй хиляди таланта), освен това и че Родопис е процъфтявала* по времето на цар Амазис, а не при този. Едва много години след тези царе, които оставили споменатите пирамиди, е живяла Родопис, по род тракийка, робиня на Ядмон, син на Хефестополис, от Самос, другарка по робство на Езоп баснописеца. И той е бил притежание на Ядмон, което личи и от следното: след като делфийците многократно обявявали поради прорицанието кой иска да вземе кръвнината за живота на Езоп*, никой друг не се явил, освен един син на Ядмон, също Ядмон, и я взел. Така че Язон е бил притежание на Ядмон.
135. Родопис пристигнала в Египет, след като Ксант от Самос я довел; пристигнала, за да търгува със себе си, но била освободена срещу много пари от един митиленец, Харакс, син на Скамандроним, брат на Сафо, поетесата. Така Родопис било освободена и останала в Египет, и понеже била много хубава, спечелила много пари, които са били достатъчни за Родопис, но не и за построяването на такава пирамида. Ако и до днес всеки, който иска, може да види една десета част от нейните богатства*, не трябва да й приписваме много голямо богатство. Родопис поискала да остави спомен за себе си в Елада, като направи нещо, което никой друг не се е сещал и не е посвещавал в светилище, и да го посвети в Делфи като спомен за себе си. От една десета част от имуществото си тя направила много железни шишове*, способни да пронижат вол, толкова, колкото позволявала тази една десета, и ги изпратила в Делфи; те и сега са натрупани зад олтара, посветен от хиосците, пред самия храм.
Като че ли е обичайно в Навкратис хетерите да са красиви. Понеже тази, за която разказваме това, станала толкова известна, че всички елини научили името Родопис*, а по-късно името на една друга хетера, Архидика, станало популярно из цяла Гърция, но за нея говорели по-малко, отколкото за предишната.
А Харакс, след като освободил Родопис, се върнал на Лесбос, а Сафо в едно стихотворение много го е нападала. Спирам да говоря за Родопис.
136. Жреците казаха, че след Микерин цар на Египет станал Асихис*, който е направил пропилеите на светилището на Хефест, които са обърнати към изгрев слънце и които са най-красивите и най-големите. Всички пропилеи имат гравирани фигури и друга прекрасна архитектура, но тези са далеч по-добри. Казаха, че по време на неговото управление имало голяма нужда от пари и той наложил закон на египтяните заем да се взима, като се остави в залог мумията на бащата; към този закон се прибавил и още един, че кредиторът владее и цялата гробница на длъжника; този, който дадял такъв залог и не искал да върне дълга, го очаквало следното наказание: ако умре, не може да използва гробница, нито бащината си, нито някоя друга, нито пък може да погребва когото и да е от близките си. С желание да надмине предишните царе, този цар оставил като паметник пирамида, направена от тухли, в която надпис, гравиран на камък, казва следното: “Не ме презирай пред каменните пирамиди; защото аз съм над тях толкова, колкото Зевс е над другите богове. Понеже хвърляха прът в езерото, а калта, която се залепеше по него, я събираха, правеха тухли* и по този начин ме издигнаха.”* Та този цар направил това.
137. След него царувал един сляп човек от град Анисис, чието име било също Анисис*. По време на неговото управление етиопците нахлули в Египет с голяма армия, начело с етиопския цар Сабакос*. Онзи слепец побързал за избяга в блатата*, а етиопецът управлявал Египет в продължение на петдесет години, по време на които направил следното. Когато някой от египтяните извършел престъпление, той не искал да убива никого от тях, ами според големината на неправдата нареждал на всеки да натрупа купчина пръст пред своя град, от който бил всеки един престъпник. И така градовете станали по-високи; защото първо били направени насипи от онези, които копаели каналите по времето на цар Сезострис, после при етиопците, и така станали много високи. Въпреки че и други градове в Египет са високи, с най-висок насип по мое мнение е град Бубастис, в който има и светилище на Бубастис, изключително достойно за описване; има и други и то скъпи светилища, но това е най-приятно за гледане. А Бубастис на елински език е Артемида.
138. А светилището изглежда по следния начин. Освен входа, останалата част е остров, защото от Нил идват два канала, които не се смесват, ами стигат поотделно чак до входа на светилището, като единият го заобикаля от едната страна, другият от другата, като от всяка страна ширината им е от сто стъпки и са засенчени от дървета. Височината на пропилеите е десет оргии и са украсени с фигури от по шест лакти, достойни за споменаване. Светилището е в средата на града и се вижда отвсякъде, отгоре надолу; защото градът е наддал на височина заради насипите, а светилището не е мърдано оттам, където е било направено отначало, и затова се вижда. Заобикаля го каменна ограда с гравирани фигури; вътре има горичка от огромни дървета, посадени около голям храм, в който е статуята; дължината и ширината на светилището от всяка страна е един стадий. Пред входа има път, застлан с камък, дълъг около три стадия, който минава през пазара на изток, а ширината му е около четири плетъра; от двете страни на пътя растат дървета, високи до небето; пътят води до светилището на Хермес. Та такова е това светилище.
139. Казаха, че краят на оттеглянето на етиопеца бил такъв: той видял насън нещо, което го накарало да побърза да избяга. Сънувал, че до него седи човек и го съветва да събере всички жреци в Египет и да ги разреже през средата. Като видял този сън, той казал, че по негово мнение боговете му дават този претекст, за да постъпи нечестиво спрямо свещените неща и да пострада било от боговете, било от хората; нямало да направи това, ами понеже изтичало времето, което му било предсказано, че ще управлява Египет, той щял да се оттегли. Понеже в Етиопия получил гадание от оракула, с който си служат етиопците, че трябва да царува над Египет петдесет години. Тъй като това време било изтекло и той се притеснявал от съня си, Сабакос доброволно напуснал Египет*.
140. Веднага след като етиопецът напуснал Египет, слепецът пристигнал от блатата и взел властта, а там петдесет години обитавал остров, който бил насипал от пепел и пръст; понеже всеки път, когато египтяните го посещавали, за да му донесат храна, както той бил им наредил скрито от етиопеца, им заповядал към даровете си да прибавят и пепел. Никой не можал да открие този остров преди Амиртей*, а царете преди него не били в състояние да го намерят в продължение на повече от седемстотин години; името на този остров е Елбо*, а големината му отвсякъде е десет стадия.
141. След него царувал жрецът на Хефест, чието име било Сетон*. Той пренебрегвал и се отнасял лошо с воините сред египтяните, тъй като нямало да му трябват, направил им много други злини и им отнел земите, които били дадени на всеки един от тях от предишните царе по благоволение в размер от дванадесет арури*. След като срещу Египет тръгнала голямата войска на цар Синахериб* от араби* и асирийци, египетските воини не пожелали да му помогнат. А той, изпаднал в безизходица, влязъл в храма и започнал да се жалва на статуята за злото, което рискувал да преживее. Докато се оплаквал, сънят го надвил и му се присънило, че богът стои до него и го окуражава, че нищо лошо няма да му се случи, ако се изправи срещу войската на арабите, защото сам той щял да му прати защитници. Доверявайки се на този сън, той взел онези от египтяните, които искали да го последват, и установил лагер в Пелузия (понеже оттам става влизането); никой от воините не го последвал, само дребни търговци, занаятчии и хора от пазара*. След като враговете пристигнали там… през нощта били залени от полски мишки, които започнали да ядат едни колчаните им, други лъковете, както и дръжките на щитовете, така че на другата сутрин, докато бягали невъоръжени, много от тях загинали*. И сега в светилището на Хефест стои този цар от камък, с мишка в ръка*, а в надписа казва следното: “Нека този, който ме гледа, бъде благочестив.”*
142. До тук в моята история говореха египтяните и жреците, разказвайки, че от първия цар до този жрец на Хефест, който царувал последен, са триста четиридесет и едно човешки поколения*, и във всяко едно от тях е имало главни жреци и царе. Триста човешки поколения са равни на десет хиляди години, защото три човешки поколения са сто години; четиридесет и едното останали поколения, които се прибавят към тристате, са хиляда триста и четиридесет години*. Така за единадесет хиляди триста и четиридесет години казаха, че нито един бог не се е явил в човешка форма*. И казаха, че нищо такова не е ставало нито преди това*, нито след това при управлението на останалите египетски царе. Рекоха, че до настоящия момент слънцето четири пъти е променяло природата си; два пъти е изгрявало от там, където сега залязва, и там, откъдето сега изгрява, два пъти е залязвало; и тогава в Египет не се е променило нищо, нито онова, което става със земята, нито онова, което става с реката, нито пък нещата, свързани с болестите и смъртта.
143. Преди с историка* Хекатей, който изложил в Тива генеалогията си и свързал семейството си с бог като негово шестнайсето поколение, жреците направили същото, което и с мен, като аз не излагах генеалогия. Въведоха ме в светилището, което е голямо*, и ми показаха и изброиха толкова дървени колоси, колкото вече споменах*; защото всеки главен жрец поставя там своя статуя още приживе; като изброяваха и ми показваха жреците ми доказаха, че всеки от тях е баща на предишния, като започнаха от този, който последен е умрял, и минаха през всички, докато стигнаха до последния. На Хекатей, който излагал генеалогията си и се свързвал с бог като негов шестнадесети потомък, те противоположили генеалогия, основана на изброяването, като не приели твърдението му, че човек се е родил от бог. Противоположили му тяхната генеалогия с думите, че всеки от колосите е пироми, роден от пироми, като показали триста четиридесет и петте колоса като всеки бил пироми, роден от пироми, без да ги свързват нито с богове, нито с герои. А на гръцки пиромис* означава “добър и благороден”.
144. Така че тези, чиито бяха изображенията, за всички тях твърдяха, че са били такива, съвсем различни от боговете. Преди тези хора боговете управлявали Египет и живеели заедно с хората, и винаги един от тях управлявал. Последен управлявал Хор, син на Озирис, когото елините наричат Аполон; той царувал последен над Египет, след като победил Тифон*. Озирис на гръцки език е Дионис.
145. При елините Херакъл, Дионис и Пан се смятат за най-млади богове, а при египтяните Пан е най-старият, един от осемте богове, които се смятат за първи, Херакъл е от вторите, за които се казва, че са дванайсет, а Дионис е от третите, които са се родили от дванайсетте богове. Колко години твърдят египтяните, че са изминали от Херакъл до цар Амазис, споменах по-горе*; казват, че от Пан са още повече, а от Дионис – най-малко от всички и за него пресмятат, че са петнадесет хиляди години до цар Амазис. Египтяните казват, че знаят това със сигурност, тъй като винаги са пресмятали и винаги са записвали годините. Така казват, че от Дионис, син на Семела, дъщеря на Кадъм, до мое време има около хиляда години най-много*, от Херакъл, син на Алкмена, около деветстотин години, а от Пан, син на Пенелопа (понеже елините казват, че Пан се е родил от нея и Хермес) има по-малко години, отколкото от Троянската война, около осемстотин най-много до мое време.
146. От тези две твърдения всеки може да приеме онова, на което вярва повече; аз вече изказах мнението си за тях*. … Защото ако се бяха появили и бяха остарели и те в Гърция, както Херакъл, син на Амфитрион, то и Дионис, син на Семела, и Пан, син на Пенелопа щяха да бъдат смятани за хора, които са носели имената на богове, живели преди тях. А сега елините казват за Дионис, че веднага щом се родил, Зевс го зашил в бедрото си и го отнесъл в Ниса, която е оттатък Египет, в Етиопия, а за Пан не могат да кажат къде е отишъл, след като се е родил. Така ми стана ясно, че елините са научили имената на тези богове по-късно, отколкото на останалите; и от времето, в което са ги научили, от него извеждат тяхното раждане.
147. Това казват самите египтяни, а сега аз ще изложа това, което казват другите хора, че се е случило в тази страна, а египтяните са съгласни с тях; ще добавя и неща, които сам аз съм видял.
След като египтяните били освободени с края на царуването на жреца на Хефест (понеже не били в състояние да живеят нито миг без цар), те избрали дванайсет царе и разделили цял Египет на дванайсет части*. Те се свързали помежду си с бракове и си служили с правилото да се унищожават едни други, нито единият да има повече от другия, а да бъдат близки приятели. Направили тези закони и ги спазвали стриктно поради това, че им било предсказано в самото начало, когато встъпвали във властта, че този от тях, който направи възлияние с бронзова купа в светилището на Хефест, той ще царува над цял Египет; а те се събирали във всички светилища.
148. Решили да оставят и общ паметник; след като решили, направили лабиринт*, който се намира малко нас езерото Мойрис, около града, наречен Крокодилополис*. Видях го и е неописуем. Ако някой събере всичко, което елините са построили и изработили, то ще изглежда по-малко и като труд, и като разходи от този лабиринт; като все пак храмовете и в Ефес, и на Самос са достойни за споменаване. Даже и пирамидите са неописуеми и всяка една от тях може да се сравнява с елинските достижения, дори и с големите сред тях, но лабиринтът надминава и пирамидите. Той има дванадесет покрити двора, чиито врати са едни срещу други, шест обърнати на север, шест – на юг, една до друга; отвън ги обгражда обща стена. Има двойни помещения, едни подземни, а други над тях, на брой три хиляди, по хиляда и петстотин под и над земята. Надземните помещения видяхме сами, обходихме ги и казваме онова, което сме видели, а за подземните разбрахме с разпитване; защото пазещите ги египтяни изобщо не искаха да ни ги покажат, казвайки, че са гробове на царете, които в началото са построили този лабиринт, и на свещените крокодили. Така за подземните стаи казваме онова, което сме чули, но сами видяхме надземните, които са по-велики от всяко човешко дело. Понеже изходите през помещенията и извивките през дворовете, които са изключително пъстри, ни удивиха безкрайно, и при влизането от двора в помещенията и от помещенията в колонадите, от колонадите в други помещения и от тях – в други дворове. Покривът на всички тях е каменен, както и стените, а стените са пълни с гравирани изображения, а всеки двор е обграден с колонада от бял камък, сглобен възможно най-добре. На ъгъла на края на лабиринта има пирамида*, дълга четиридесет оргии, в която са гравирани големи фигури; пътят към нея е направен под земята.
149. Лабиринтът е такъв, но още по-голямо удивление от него предизвиква така нареченото езеро Мойрис*, до което е построен въпросният лабиринт. Неговата обиколка е 3 600 стадия*, или шестдесет схени, и е равна на протежението на Египет покрай морето; дългата страна на езерото е разположена от север на юг, а дълбочината там, където е най-дълбоко, е петдесет оргии. А че е направено от човешка ръка и е издълбано*, самият му вид го показва. Понеже в средата на езерото има две пирамиди*, които се показват над водата по петдесет оргии всяка*, а под водата е построено още толкова*; и на двете има по един каменен колос, седнал на трон. Така пирамидите са от по сто оргии, а сто оргии са равни на един стадий и шест плетъра, като мерим оргията по шест стъпки или четири лакътя, а стъпките са от по четири длани, лакътят – по шест. Водата, която е в езерото, не извира оттам (защото тази страна е ужасно безводна), ами се докарва по канал от Нил*, и шест месеца тече навътре в езерото* и шест – обратно към Нил*. И след като изтече навън, рибата носи на царската хазна всеки ден по един сребърен талант в продължение на шест месеца; е когато влиза водата в него, по двадесет мини.
150. Местните казаха, че това езеро се влива в Сирта в Либия под земята, тъй като е обърнато на запад към континента*, покрай планината, която е над Мемфис*. Понеже никъде не виждах пръстта от копаенето, се заинтересувах и попитах тези, които живееха най-близо, къде е изкопаната от езерото пръст. А те ми казаха, че е била изнесена и аз лесно се убедих, понеже знаех, че и в асирийския град Ниневия е станало нещо подобно. Там Сарданапал, цар на Ниневия, имал големи богатства и ги пазел с подземни съкровищници, а крадци замислили да ги отмъкнат; крадците прокопали от собствените си къщи тунел с измерване до царския дворец, а пръстта, която изнасяли от изкопа, като се мръкнело, я изхвърляли в реката Тигър, която минава покрай Ниневия, докато направили това, което искали. Чух, че същото това е станало и с копаенето на езерото в Египет, само че не се е правело нощем, а денем; като изкопаели пръстта, египтяните я хвърляли в Нил, а той я поемал и щял да я разпръсне. Така казват, че е изкопано това езеро.
151. Дванадесетте царе били справедливи, но след време, когато принасяли жертва в храма на Хефест, на последния ден на празника, когато щели да правят възлияние, главният жрец им донесъл златни купи, с които обикновено възливали, но объркал бройката и донесъл единайсет купи, а те били дванайсет. Тогава, понеже нямал купа, последният в редицата, Псаметих, свалил бронзовия си шлем*, подложил го и възлял с него. Всички други царе носели шлемове и тогава били на главите им. Така че Псаметих възлял с шлема без никакви задни мисли за измама. Но те сравнили направеното от Псаметих с предсказанието, което им било дадено, че който от тях възлее с бронзова купа, той единствен ще владее Египет, та като си спомнили предсказанието, не смятали че е справедливо да убиват Псаметих, тъй като открили, след като го разпитали, че не го е направил нарочно, ами решили да го изгонят в блатата, като го лишат от по-голямата част от могъществото му, и да му забранят да излиза и да общува с останалата част от Египет.
152. Този Псаметих преди това бил избягал от етиопеца Сабакос*, който бил убил баща му Некос*, и тогава избягал в Сирия*, а след като етиопецът се оттеглил заради съня си, жителите на Саитския ном го върнали обратно. След като царувал нас тях за втори път, заради дванайсетте царе и шлема си, трябвало да бяга в блатата. Смятайки, че са се отнесли твърде нагло с него, решил да отмъсти на преследвачите си. Изпратил въпрос в град Буто, при оракула на Лето, който е най-безгрешното прорицалище на египтяните, и получил отговор, че отмъщението му ще дойде от морето, когато се появят бронзови хора. А той с голямо неверие се отнесъл към това, че на помощ ще му дойдат бронзови хора. След като минало не много време, съдбата принудила йонийци и кари, отплавали за плячка, да бъдат отнесени към Египет, и те слезли на сушата, въоръжени с бронзови доспехи, а един египтянин отишъл в блатата и известил на Псаметих, че бронзови мъже са пристигнали от морето и опустошават полята, тъй като не бил виждал преди това хора в бронзови доспехи*. А Псаметих разбрал, че предсказанието се изпълнява, се отнесъл приятелски с йонийците и карите, обещал им много неща и ги убедил да застанат на негова страна; след като ги убедил, заедно с египтяните, които искали да останат с него, и с новите си помощници, победил другите царе.
153. След като завладял цял Египет, Псаметих* направил в чест на Хефест пропилеите в Мемфис, които са обърнати към южния вятър, и двор за Апис, в който го хранят, когато се яви, построил срещу пропилеите, целия обграден с колони и пълен с изображения; вместо колони, там покрива подпират колоси* от по дванадесет лакътя. А Апис на елински език е Епаф.
154. На йонийците и карите, които му помагали, Псаметих дал земи за обитаване, които били едни срещу други, а Нил минавал по средата, които били наречени Лагери. Дал им тези земи и всичко, което им бил обещал. Дал им и египетски деца, за да научат гръцки език; от тези, които научили езика, произлизат днешните преводачи в Египет. Йонийците и карите обитавали тези земи в продължение на дълго време; те са към морето, малко под град Бубастис, при устието на Нил, което се нарича Пелузийско. Малко по-късно цар Амазис ги преместил оттам и ги заселил в Мемфис*, като ги направил свои телохранители вместо египтяните. Тъй като те живеели в Египет, елините научили със сигурност от общуването с тях нещата, които ставали в Египет от времето на Псаметих нататък; защото те били първите чужденци*, които се установили в Египет. От местата, от които ги преместили, по мое време още съществуваха доковете на корабите и останките от къщите. Така Псаметих завладял Египет.
155. Вече много пъти споменавах оракула в Египет*, а сега ще изложа по-подробно, защото заслужава. Това прорицалище в Египет е светилище на Лето, основано в голям град при така нареченото Себенитско устие на Нил, като се плава от морето нагоре. … Името на града, в който е прорицалището, е Буто, както и по-горе споменах; в този град Буто има светилище на Аполон и Артемида. А храмът на Лето, в който е прорицалището, самият той е голям, а пропилеите му са десет оргии високи. Ще кажа какво от нещата, които могат да се видят, предизвика у мен най-голямо удивление. В това светилище на Лето има храм, направен от един-единствен камък, и на височина, и на дължина, и всичките му стени са равни, като всяка една е по четиридесет лакътя*. Покривът на сградата е направен от друг камък, като корнизът е от четири лакътя*.
156. Така този храм ми направи най-голямо впечатление от всички неща, свързани с това светилище; а на второ място е островът, наречен Хемис*. Той се намира в дълбоко и широко езеро, близо до светилището в Буто, и египтяните казват*, че този остров е плаващ. Самият аз не съм го виждал нито да плава, нито да се движи; като чуя такива неща се чудя, дали изобщо остров може да плава*. Но на него са построени голям храм на Аполон и тройни олтари, там растат и много финикови палми и други дървета, плодни и недаващи плод. Египтяните подкрепят твърдението, си че островът е плаващ, като разказват, че преди това той не плавал, а Лето, една от осемте богове, които първи се родили, живеела в град Буто, където е и нейното прорицалище, получила от Изида Аполон, за да го пази, и го скрила на острова, за който сега казват, че плава, когато Тифон обикалял цялата вселена с желанието да открие сина на Озирис (казват, че Аполон и Артемида са деца на Дионис и Изида, а Лето била тяхна кърмачка и спасителка; на египетски Аполон е Хор, Деметра е Изида, а Артемида е Бубастис. Тъкмо от този разказ и от никъде другаде Есхил, син на Евфорион, е откраднал онова, което ще кажа, единствен от поетите преди него – дето е направил Артемида дъщеря на Деметра); и островът затова станал плаващ. Така говорят за тези неща.
157. Псаметих царувал над Египет в продължение на петдесет и четири години*, от които двадесет и девет упорито обсаждал големия сирийски град Азот*, докато не го превзел. Доколкото знаем, този град Азот е бил превзет след най-дълга обсада измежду всички градове.
158. На Псаметих му се родил син Некос*, който се възцарил над Египет и пръв започнал прокопаването на канала*, който стига до Червено море, и който персиецът Дарий продължил след това*. Дължината на плаването по него е четири дни, а на ширина е прокопан така, че две триери с весла да могат да преминат заедно; водата в него е докарана от Нил; започва малко над град Бубастис, покрай Патум* в Арабия и стига чак до Червено море. Той е прокопан първо през онази част от египетската равнина, която е обърната към Арабия, точно до която е планината, която тръгва около Мемфис, и в която са каменоломните; от полите на тази планина каналът продължава далеч от запад на изток*, и след това продължава към пещерите, течейки от планината на юг, към южния вятър, до Арабския залив. Най-късото разстояние и най-прекият път от северното море за преминаване в южното, наречено Червено, от планината Касий*, която отделя Египет от Сирия, оттам са хиляда стадия* до Арабския залив; това е най-краткото разстояние, а каналът е много по-дълъг*, понеже е и много тесен. По времето на Некос от египтяните, които го копаели, загинали 120 000; Некос спрял на средата на прокопаването, след като едно гадание се противопоставило с твърдението, че той работи в полза на варварина; а египтяните наричат варвари онези, които говорят различен език.
159. След като прекратил прокопаването, Некос се обърнал към военни походи и били построени триери* – едни за северното море, други в Арабския залив за Червено море*, чиито докове още стоят. Използвал ги при нужда, и когато Некос се сблъскал по суша със сирийците при Магдол*, ги победил, като след битката превзел Кадитис*, голям сирийски град. А дрехата, с която успял да извърши това*, посветил на Аполон, като я изпратил в светилището на Бранхидите в Милет. След като управлявал всичко шестнадесет години*, умрял и оставил властта на сина си Псамис*.
160. По време на царуването на този Псамис над Египет пристигнали вестители от Елея*, хвалейки се, че са устроили най-справедливо и най-добре от всички хора Олимпийските игри, и мислели, че дори и най-мъдрите хора, египтяните, нищо не били в състояние да прибавят. След като пристигнали в Египет елейците и казали за какво са дошли, тогава царят събрал онези египтяни, които имали славата на най-мъдри. След като египтяните се събрали, разпитали елейците за всичко, което са установили, че трябва да се прави за игрите; а те, като изложили всичко, казали, че са дошли, за да научат дали египтяните могат да измислят нещо по-справедливо от това. Те пък се посъветвали и попитали елейците дали техните съграждани участват в състезанието. Отговорът бил, че и те, и всеки от другите елини, който поиска, може да се състезава. А египтяните им казали, че като са установили нещата така, изцяло са се отклонили от справедливостта; защото нямало никакъв начин да не са на страната на своя съгражданин, който се състезава, във вреда на чужденеца; а ако искали справедливо да постановят работите и затова са дошли в Египет, трябвало да уреждат игрите за чужди състезатели, без нито един от елейците да се състезава. Това отговорили египтяните на елейците.
161. Псамис царувал само шест години над Египет*, направил военен поход в Етиопия* и веднага след това умрял, наследен от сина си Априес*; той след своя предшественик Псаметих бил най-щастлив от царете преди него, управлявал двадесет и пет години*, в които направил поход срещу Сидон и водил морска битка срещу Тир*. След това обаче трябвало да си изпати, и това станало поради причините, които ще изложа по-нашироко в разказа си за Либия*, а сега само накратко ще спомена. Понеже Априес изпратил голяма войска срещу киренците, но претърпял голяма загуба, а египтяните му се разгневили и се разбунтували срещу него, казвайки, че Априес нарочно ги е изпратил на явна гибел, за да ги погуби и след това по-сигурно да царува над останалите египтяни*. Така ядосани, тези, които се били върнали и приятелите на загиналите се разбунтували открито.
162. Като разбрал това, Априес пратил при тях Амазис*, за да ги успокои с думи. Той пристигнал и започнал да ги убеждава да не правят това, но докато говорел, един от египтяните, застанали отзад, му сложил шлем и казал, че го коронясва за цар*. И това не било направено против волята му, както станало ясно – след като бунтовниците го поставили за цар на египтяните, той се приготвил да тръгне срещу Априес. Като разбрал това, Априес изпратил при Амазис един човек, уважаван от хората около себе си, чието име било Патарбемис, като му наредил да доведе при него Амазис жив. Патарбемис пристигнал и извикал Амазис да дойде с него, а онзи (в този момент седял на кон) се надигнал и изпуснал газове, нареждайки му да занесе това на Априес. Но Патарбемис продължавал да го моли да отиде при царя, понеже го бил пратил да го търси; а онзи му отговорил, че отдавна се кани да направи това и че Априес няма да му се разсърди, понеже не само ще дойде, но и други ще доведе. А Патарбемис, като разбрал от думите му какво е намислил и като видял подготовката, бързо си тръгнал, искайки да извести колкото се може по-бързо на царя какво става. Когато пристигнал при Априес без да доведе Амазис, той много му се ядосал и изобщо не му дал да проговори, ами заповядал да му отрежат ушите и носа. Когато видели останалите египтяни, които още били на негова страна, че човекът, когото толкова много уважавали, е така грозно осакатен, без да губят време се присъединили към другите и се предали на Амазис.
163. Като разбрал и това, Априес въоръжил помощниците си и тръгнал срещу египтяните; водел със себе си помощни войски от кари и йонийци на брой тридесет хиляди, а дворецът му бил в град Саис, голям и заслужаващ да се види. Така хората на Априес вървели срещу египтяни, а тези на Амазис – срещу чужденци; и двете страни стигнали до град Момемфис* и се канели да изпитат взаимно силите си в битка.
164. Има седем рода египтяни*, и те са жреци, воини, пастири, свинари, търговци, преводачи и кормчии*. Такива са египетските родове, а имената им са заради професиите им. Воините се наричат Каласирии и Хермотибии*, и са от изброените по-долу номи; понеже цял Египет се дели на номи.
165. Хермотибите са от следните номи: Бусиритски, Саитски, Хемитски*, Папремитски, островът, наречен Просопитис, половината от Нато*; от тези номи са Хермотибите, които, когато са били най-много, са били 160 000*. И от тях никой не е учил занаят, а се посвещават само на военното изкуство.
166. Каласирите притежават следните други номи: Тивански, Бубаститски, Афтитски, Танитски, Мендесийски, Себенитски, Атрибитски, Фарбетитски, Тмуитски, Онуфитски, Анисийски, Миекфоритски* (този ном се намира на остров срещу град Бубастис); това са номите на каласирите, които са били, когато са били най-много, 250 000 души. На тях също не им е позволено да упражняват друг занаят, освен единствено военния, който синът наследява от баща си.
167. Дали и това от египтяните са научили гърците, не мога със сигурност да преценя, като виждам, че и траките, и скитите, и персите, и лидийците, и почти всички варварски народи смятат за по-презрени от другите онези граждани, които се занимават със занаяти, както и тяхното потомство, а онези, които са далеч от производството, смятат за благородни, и особено онези, които са се посветили на военно дело. Всички елини са възприели това, и то най-вече лакедемонците*; а най-малко порицават занаятчиите коринтяните*.
168. Само на тях от всички египтяни, с изключение на жреците, е оказвана следната почит*: на всеки са дадени по дванадесет арури земя, свободни от данъци. Арурата е сто египетски лакътя, а египетският лакът е равен на самоския*. Това било отредено на всички тях, а от следното се възползвали по ред и никога едни и същи. Всяка година хиляда каласири и хиляда хермотиби ставали телохранители на царя; на тях освен арурите се давали още всеки ден по пет мини печено жито, по две мини телешко месо, по четири аристери* вино; това се давало на телохранителите.
169. След като се срещнали Априес с помощните войски и Амазис с всички египтяни, пристигнали до град Момемфис и се сблъскали; чужденците се били добре, но на брой били много по-малко и затова били надвити. Казват, че Априес си втълпил, че никой, даже и бог, не може да прекъсне управлението му, за толкова стабилно го смятал; но все пак тогава бил победен, пленен и отведен в град Саис, в който преди това бил дворецът му, който станал вече дворец на Амазис. Там известно време бил хранен в двореца и Амазис се отнасял добре с него; накрая обаче, понеже египтяните го порицавали, че не прави добре, като храни най-злия враг за тях и за него, той предал Априес на египтяните. А те го задушили и след това го погребали в гробницата на дедите му; тя е в светилището на Атина, съвсем близо до храма, вляво от входа. Сатитците погребвали всички царе от този ном вътре в светилището. И въпреки че гробът на Амазис е по-далеч от храма от този на Априес и неговите предци, той все пак е в двора на светилището, има голяма каменна колонада, украсена с колони, които имитират финикови палми, и с други украшения; вътре в колонадата има двойни врати, зад които е гробницата.
170. Съществува и гробът на този, за чието име не смятам, че е благочестиво да го споменавам при такива обстоятелства*, в Саис, в светилището на Атина, зад храма, покрай цялата стена на храма. В светилището има големи каменни обелиски, а до тях има езеро, украсено с каменна ограда, изработена в кръг и на големина, както ми се стори, колкото езерото в Делос, наречено кръгло.
171. При това езеро нощем дават представление на Неговите страсти, които египтяните наричат мистерии*. Ако и да знам повече как се провежда всяко от тях, ще ги запазя в благоговейно мълчание*. И за посветителните обреди на Деметра, които елините наричат Тесмофории, и тях ще запазя в благоговейно мълчание, освен онова, което благочестието позволява да се спомене*: дъщерите на Данай са тези, които са донесли тези посветителни обряди от Египет и са научили на тях пеласгийските жени; след напускането на Пелопонес под натиска на дорийците обредите се загубили, запазили ги единствено онези пелопонесци, които останали и не избягали, а именно аркадците.
172. След като Априес унищожен, Амазис станал цар, той бил от Саитския ном, от град, чието име е Сиуф*. В началото египтяните го презирали и изобщо не го уважавали, понеже преди това бил прост човек и от незнатно семейство; след това обаче Амазис ги склонил към себе си с мъдрост и без несправедливости. Той, освен другите безбройни богатства, имал и един златен леген, в който самият Амазис и неговите сътрапезници всички си миели всеки път краката; той го начупил и направил от него статуя на божество и я сложил на най-посещавания площад на града. Египтяните често идвали при статуята и й отдавали голяма почит. Амазис, като научил какво правят гражданите, събрал египтяните и им разкрил как е направил статуята от легена, в който преди това египтяните повръщали, уринирали и миели краката си, а сега го почитали твърде много. Казал, че самият той прилича на този леген, и ако преди е бил прост човек сега е техен цар, и наредил да го почитат и да го обграждат с уважение. По този начин убедил египтяните, че му служат с право*.
173. Занимавал се с делата си по следния начин: рано сутрин, докато площадът бил пълен, ревностно се занимавал с представените му дела, а след това пиел, шегувал се със сътрапезниците си и бил весел и несериозен. Приятелите му се ядосвали на това и го увещавали със следните думи: “Царю, не управляваш правилно, тъй като се държиш твърде лекомислено; трябва да седиш величествено на величествения трон и цял ден да се занимаваш с делата си; и така египтяните щяха да знаят, че са управлявани от велик човек и щеше да чуваш по-добри неща за себе си; а сега изобщо не се държиш като цар.” А той им отговорил: “Тези, които имат лъкове, когато трябва да си послужат с тях, ги натягат, а след като ги използват, ги отпускат. Защото ако бяха натегнати през цялото време, щяха да се счупят, и така ако им потрябват пак, нямаше да могат да си служат с тях. Така става и с човека: ако иска винаги да е сериозен и поне за миг да не се оставя на забавлението, ще сбърка, защото ще стане или луд, или слабоумен. Аз знам това и отделям време и за двете.” Така отговорил на приятелите си.
174. Казва се, че Амазис, когато още бил обикновен гражданин, обичал да си пийва и да се шегува и изобщо не бил сериозен човек. Когато обаче, покрай пиенето и забавленията, започнело да му липсва необходимото, той ходел наоколо и крадял. Онези, които твърдели, че той е взел имуществото им, а той отричал, го водели при оракул, кой какъвто имал; често бил осъждан от оракулите, но и често оправдаван*. А след като станал цар, направил следното: на онези богове, които го били оправдали, че не е крадец, за техните светилища нито се грижел, нито им пратил дарове, нито ги посетил и принесъл жертви, понеже не били достойни за нищо и имали лъжливи оракули; а които го осъдили, че е крадец, за тях положил най-големи грижи, понеже били истински богове и давали правдиви гадания.
175. В Саис построил прекрасни пропилеи на Атина, далеч превъзхождащи другите и на височина, и на големина, както и с големината и качеството на камъните; там поставил големи колоси и огромни мъжки сфинксове*, и докарал за ремонта камъни с впечатляваща големина. От тях едни докарал от каменоломните, които са около Мемфис, а другите, огромните, от град Елефантина, която е на най-малко двадесет дни плаване от Саис. А от всичко това нещото, което най-много ме учудва, е следното: докарал от град Елефантина монолитна сграда, и пренасянето траяло три години; две хиляди носачи били разпределени за това, и те всичките били кормчии. Дължината на това помещение от външната страна е двадесет и един лакти, ширината четиринадесет, а височината осем. Такива са мерките от външната страна на монолитната сграда; а от вътрешната страна дължината е осемнадесет лакти и двадесет пръста, ширината е дванадесет лакти, а височината – пет лакътя. Това помещение е поставено при входа на светилището. Казват, че не са го извлекли вътре поради следното: старшият строител, докато влачели сградата, изстенал, тъй като било минало вече много време и бил уморен от работата, а Амазис се обезпокоил и не позволил да го теглят по-нататък. Но някои казват, че един човек от онези, които работели с лостовете, загинал под сградата, и затова не я извлекли.
176. Амазис посветил и в другите светилища, в най-прославените, предмети, чиято големина ги прави достойни да бъдат видени, като в Мемфис – колоса, който лежи по гръб пред Хефестейона, който е дълъг шестдесет и пет стъпки. На същия постамент стоят изправени два други колоса от етиопски камък, всеки от които е висок по двадесет стъпки, разположени от двете страни на големия. Има друг един такъв каменен в Саис, лежащ също като този, който е в Мемфис. Амазис е този, който е построил и светилището на Изида в Мемфис, което е голямо и изключително достойно да се види.
177. Казва се, че по време на управлението на Амазис Египет е бил най-благоденстващ и заради отдаваното от реката на полята и от полята на хората, и в него имало общо двадесет хиляди обитавани градове*.
Амазис наложил на египтяните и следния закон, че ежегодно всеки един египтянин трябва да докладва на номарха от какво живее*; ако не направи това или не може да докаже, че се издържа почтено, да се наказва със смърт*. Солон Атинянинът взел този закон от египтяните и го приложил при атиняните*; те оттогава непрекъснато си служат с него, понеже е безупречен закон.
178. Амазис обичал гърците* и на някои от тях дал много неща, по-специално на тези, които идвали в Египет, дал за живеене град Навкратис; на тези от тях, които не искали да го обитават, а плавали нататък, дал места, където да издигнат олтари и светилища на боговете си. Най-голямото от тези светилища, също и най-известното и най-посещаваното, наречено Хеленион*, било основано общо от следните градове: от йонийските Хиос, Теос, Фокея и Клазомена, от дорийските Родос*, Книдос, Халикарнас и Фаселис, а от еолийските само Митилена. На тези градове е споменатото светилище, и те са градовете, назначили търговски инспектори; всички други градове, които твърдят, че са участвали, го правят без никакво право. Освен това егинците са основали сами светилище на Зевс, самосците – друго на Хера, а милетците – на Аполон*.
179. А в стари времена Навкратис била единственият пазар и в Египет друг нямало; ако някой пристигнел при другите устия на Нил, трябвало да се закълне, че не е дошъл доброволно, и след като се закълне да плава със същия кораб до Канопското устие*; а ако не може да плава поради ветровете, трябвало с лодки да прекара стоките около Делтата, докато пристигне в Навкратис. Такъв бил престижът на това място.
180. След като амфиктионите определили за изработката на храма, който сега е в Делфи, триста таланта (защото онзи, който преди това бил там, случайно изгорял*), наложили на делфийците да внесат четвърт от цялата сума. А делфийците обикаляли от град на град и събирали дарения, и като правели това, получили не по-малко от Египет: Амазис им дал хиляда таланта стипца*, а Елините, които живеели в Египет – двадесет мини*.
181. Амазис сключил с киренците договор за приятелство и военно съдействие*. Поискал и да си вземе жена оттам, било защото бил закопнял за елинска жена, било просто заради приятелството си с киренците. Все пак се оженил, едни казват, че за дъщерята на Бат*, син на Аркезилай, други – за тази на Критобул, известен гражданин, чието име било Ладика. След като легнал с нея, Амазис не могъл да я люби, а другите жени можел. След като това се случвало често, Амазис й казал следното: “Жено, омагьосала си ме, и няма как да не умреш най-мъчително от всички жени.” А Ладика, след като отричала, но Амазис не се смилил никак, се помолила на Афродита, ако Амазис успее да я люби следващата нощ, и това я спаси от бедата, ще й изпрати статуя в Кирена. Веднага след молитвата Амазис се съвкупил с нея. И оттогава нататък вече всеки път, когато идвал при нея, я любел и след това много я обикнал. А Ладика изпълнила обещанието си към богинята – направила и изпратила в Кирена статуя, която беше цяла и по мое време, поставена извън града на киренците. Тази Ладика, след като Камбис завладял Египет и разбрал коя е, я отпратил невредима в Кирена*.
182. Амазис посветил и жертвени дарове в Елада, първо в Кирена позлатената статуя на Атина и портрет на самия себе си, второ в Линдос в чест на Атина две каменни статуи и ленена ризница, достойна да бъде видяна, трето в Самос в чест на Хера свои двустранни дървени портрети, които се намират в големия храм дори и по мое време, зад портите. А в Самос посветил заради гостоприемството към себе си и към Поликрат, син на Еак, а в Линдос не заради някакво гостоприемство, а защото се казва, че светилището в Линдос в чест на Атина е основано от дъщерите на Данай, заловени, когато бягали от синовете на Египт. Такива дарове е посветил Амазис.
Освен това пръв от хората завзел Кипър и го накарал да плаща данък.