Някои съвпадения

Някои  съвпадения

bozman

А. Ще стане въпрос за следните текстове от декодирането на иберийските руни и Веда Словена:

І. От плочка с руни Orleyl V, 3.1 И 4 ред : АЗЪАТИЗЩВЛВОУ и към края АТИЗЩВЛВОУТЗЛæ, които бяха декодирани и сепарирани от нас по следният начин:

 АЗЪ  АТИЗ  ЩъВ  ЛъВОУ . . . . ЗЪЛæВА  – Аз Атиз, който злият лъв . . .(следва името на лъва ГШ КВЪВА,   за което все още нямаме задоволително обяснение) и втория израз АТИЗ ЩъВ ЛВОУ Тъ ЗЛæ . . . – Атис, който лъвът зъл . . .

ІІ. От плоча с руни Botorrita ІІІ, заглавието:  РАМВЩНДЛЪМФРВАВКРВДУВАИНТАЗВВТЗВИШ, декодирано и сепарирано по следният начин РАМ  ВеЩи  НаД  ЛЪМаФ  РВАВ  КъРъВ  ОУВА  ИНТА  ЗъВа  Въ  ТаЗи  ВИШ – Рам опитният надделя изтръгвайки кръвта на всички. Инта зова в тази вселена 

ІІІ. Веда Словена,

ІІІ.1. кн. 1, песен 1,стих 21  : Тоя молъба, кралю, Вишну Бога си услуше,

ІІІ.2.  кн. 1, п.3, ст. 73 : Молба Огнену Богу да су помолиме, стих 75:  Огнени Бога огань да си всякне,   стих 83: Огнену Богу молба су помолиха,

ІІІ.3. кн. 1, п.4,  стих 54-57: Де се дойде юда Самувила: Утъ лику й грее ясну сонце!  Афъ гръди има ясна месечина! В' скути й се дребни звезди! и т.н.

В. Нека се поразходим из най-старите налични писмени паметници на планетата, свързани с нашите термини, като няма да правим разлика между индикацията  на Атис и Атиз, поради понятни причини :

І. По отношение на изписаните според декодера в прав текст Атис, Инта и Рам, индикирани  на тези плочки в периода V – ІІІ в.пр.н.е., според изследователите дали стратификацията им.

 І.1. Ето какво по-интересно подбрахме за Атиз от книгите на

A. T. Fear, "Cybele and Christ." in Cybele, Attis and Related Cults, Eugene Lane, ed., Brll, 1996.

James G.  Frazer, Adonis, Attis, Osiris. University Books, 1967.

Gasparro, Sfameni. Soteriology: Mystic Aspects in the Cult of Cybele and Attis. Brill, 1995.

M. J. Vermaseren, Cybele and Attis: The Myth and the Cult. Thames and Hudson: 1977.

M. J. Vermaseren, The Legend of Attis in Greek and Roman Art. Brill, 1966:

ІІ. Преди да приложим съображенията на горните автори трябва да съобщим за войната която се води до ден днешен по отношение на тези религии. Тя се състои най-кратко казано в областта на стратификацията на паметниците. Автори, най-известен от които е Франц Кюмон, поддържат становището, че религията на Атиз, Кибела и т.н. е предшественица на християнството и тяхна основополагаща структура. Противниците на това становище са болшинство и най-вече от религиозните християнски среди, които твърдят, че тези религии (ако приемем, че имаме няколко паралелни религии, тъй като други изследователи твърдят, че митраизма на Римската империя е различен от митраизма на Персия ) са копирали  от писанията на християнството в своите изложения, като дават становището, че има налични християнски постулати към 2 в. от н.е. Най-старият такъв християнски паметник обаче , Синайският кодекс, е от 4 в. и то крайно съмнителен, като техническа изработка и състояние, виж: https://sites.google.com/site/runiistorianew/codex-sinaiticus

Свитъците от Nag Hammadi ( http://gnosis.org/naghamm/nhlcodex.html ) и Кумран http://www.christianorigins.com/qumran.html според нашето скромно мнение са по-скоро „късен юдаизъм”, отколкото „ранно християнство”.

Като цяло, единодушното становището на учените по този въпрос е, че персийската религия навлиза в Римската империя след разширението на последната на изток, в посока Персия и Месопотамия. Нашите паметници обаче са точно от противоположната посока, от п-в Иберия и то от V – ІІІ в.пр.н.е., а по това време Римската империя/република още се бори за утвърждаване на самият Апенински п-в и няма как персите да са акостирали през V – ІІІ в. пр.н.е. при Херкулесовите стълбове, поне все още такива източници няма.   

По тази причина приемаме наличието на „свръх  древната” българска реч на Иберийския п-в за домашна,

европейска  проява най-общо казано, без да се заиграваме в националистически ребуси, кое е българско, македонско, сръбско и т.н., поне засега.  Не мога обаче да не заявя „свръх древна българска реч”, той като тези руни бяха разчетени именно чрез тази реч, което предполага и най-плътно стоене до тази реч на съвременният български език. Като основание за такова твърдение сме дали на стр. 177 и 178 от книжното издание на РТ (http://www.booksinprint.bg/Publication/Details/5885c4f7-42fd-4193-b3b1-d7129710e33c   десетки думи, които не са по-различни, като диалект от наличните текстове в изданието на Стефан Веркович от 1874 г. „Веда Словена” http://ziezi.net/veda1/ , без значение от кое време са публикуваните песни. При всички положения те очевидно не са по-ранни  от времето на публикация – ХІХ в. и връзката на текстова диалектна близост много трудно може да се нарече случайна, освен от крайно предубедени радетели на панславизма, тюркизма, иранизма и т.н. изми, ширещи се в интелектуалното пространство на съвременната сателитна българска наука. Ето какво съобщават за Атиз и споменатите няколко автори в т. І.1., без да разграничаваме изявленията им за удобство:

1.       Атис от Фригия дава  следните приликите с Исус, според някои критици:

1.1.             Атис е роден на 25 декември на Дева Нана.

1.2.             Той се счита за Спасител, който е убит за спасението на човечеството.

1.3.             Тяло му като хляб беше изядено  от неговите поклонници.

1.4.            Свещениците на Атис са „скопци за небесното царство.”

1.5.             Той е божествен син и баща.

1.6.            На „черен петък”, е разпнат на дърво, от което  Светата му кръв потича надолу, за да откупи земята.

1.7.             Слиза в подземния свят.

1.8.            След три дни, Атис е възкресен на 25 март като „най-висок Бог.”

1.9.            Атис е представен като „мъж вързан за дърво, в подножието на което е Агнето и без съмнение, също като човек, прикован към дърво”

1.10.        На 22 март е прикован на бор  „”Ликът на Бога  е прикрепена към него, като по този начин е убит и увисна на  дървото”

1.11.          По-късно свещениците се очаква да са намерят  Атис, но гроба е празен.

2.      Първото споменаване на Атис идва от  добре познатите писанията на гръцкия историк Херодот . Според Херодот, Атис е овчар,  сина на цар  Croseus на Лидия и Фригия. Крал Croseus сънува лош сън в които синът му е убит от желязо копие, и поради това, той отказва да позволи Атис, на отиде на лов за свине, докато Атис, го убеждава, че е всичко това е само сън. Все още загрижен за сина си, Croseus наема Гент, наречен Adreastus, за охрана на сина си. За съжаление, Adreastus хвърля копието си по глиган и пропуска, вместо това вие вече знаете кого удря копието и го убива.

3.       Нито Vermaseren, нито всеки модерен учен пишещ за Атис, указва и намек че християнството е откраднало  нещо от култа на Атис – ние наистина  настояваме, че обратното. Vermaseren отбелязва, че цялата ни информация по паралели идва от ранните християнски писатели и се отнася до „тенденция да се добавят  повече сложни теории за фригийския култ с течение на времето.” [Verm.CA, 182] Gasparro [Gasp.Sot, 106] Източниците показват еволюция в култа на Атис в отговор на християнството.

4.       Attis е роден на 25 декември на Дева Нана. Една история, която предполага девствената Кибела, майка на Атис, но това съобщение е от Овидий и би от наблюдение на някои статуи.

5.       Въз основа на календар от 354 АД, имаме шест римски тържества на Атис - март 15 март, 22, 24, 25, 26, 27 и 28. На 22 бор е повален, а фигурата на Атис е прикована, въпреки че тя представлява смъртта му под дървото - фигура, се прикрепят към дървото, следователно е не повече от въпрос на практика изобразяващи сцена, тъй като фигурка на Атис  просто ще плува, докато дървото се носи по течението на реката.. Проблемът с всичко това, обаче, е, че само един от шестте празници, известни със сигурност да са пресекли пътищата с християнството,   един на 27, който е единственият фестивал фиксиран на календара с дата 50AD. Император Клавдий (41-54 г.) създаден фестивал на 22 март, 23-ти е ден на траур, на 24 свещениците  на Атис  се самобичуват.

6.       И какво „възкресението” на 25? Той е на фестивала, наречен Hilaria ( официален римски празник честван на 25 март, виж календара на Анонимният хронограф на съответната дата: (http://www.tertullian.org/fathers/chronography_of_354_06_calendar.htm)  и връщането му  от подземния свят се подразбира, но не е пряко изразено. Това е доказано не  по-рано от 3-ти или 4-ти век. Изображенията на Атис са само танци, който празнува освобождаването си от смъртта.

7.        От ритуалите на Атис, някои критици извеждат практикуването на taurobolium, или бика-жертва, от  която започва нов живот,  „роден отново”, когато се е окъпал в кръвта на бика (или овца, ако те не могат да си позволят бик). Някои критици дори описват тази церемония с терминологията „измит в кръвта на Агнето.”

ІІ. Ето и няколко сведения и за Митра:

1. От около 1500 г. пр.н.е. Митра е бог в Близкия изток,  в царството Митани, което по това време заема Асирия. Mitra богослужението, обаче е известено по същото  това време колкото на изток, така и на запад  в Хетското царство, само на няколко стотин километра на изток от Средиземно море. Това е видно от хетските-Митани таблети, открити при Bogaz-Köy, което сега е в Турция. Боговете на Митани включват  Митра, Варуна и Индра, всички тези имена са намерени във ведически текстове.

2. Страбон, 15.3.13 (стр. 732C), давайки информация за една загубената творба или в Посидоний (ca 135-51 пр.н.е.), или от Аполодор на Artemita (първите десетилетия от Ів. пр..н.е.), посочва направо, че „западните парти наричат слънцето Митра.” Римският култ изглежда се развива в своя специален начин. (Gordon Conwel, " Frequently Asked Questions” – FAQ).

3. Според древноримския историк Плутарх (c. 46-120 г/CE), Mithraismа е приет от римляните по време военната кампания на Помпей срещу Киликийските пирати,  около 70 все. Религията в крайна сметка мигрира от Мала Азия чрез войници, много от които са били гражданите на региона и на Рим. Сирийски търговци разпространяват  Mithraismа  до големите градове, като Александрия, Рим и Картаген, докато пленници го разнасят из  провинцията. От третия век АД/CE Mithraism и нейговите мистерии проникват  в Римската империя и се разширяват  от Индия до  Шотландия. Досега това присъствие е индикирано чрез над 420 храмове, стату, и и надписи в различни страни.

4.  От редица открития, включително  керамика, надписи и храмове ние знаем, че Римския Mithraisъм  завладява голбяма част от империята  80 и 120 АД/CE, когато първите артефакти от този конкретен култ започват да се разпространяват в Рим. Митраизма достигна своя връх по време на втория и третия век, като постепенно затихва в края на четвърти/началото на пети век, следствие настъплението на християнството.  Сред неговите членове през този период са били императори, политици и сенатори. В действителност преди неговото припознаване от християнството, митраизма се радва на защитата  на някои от най-важните лица в Римската империя. В пети век император Юлиан, като отхвърля религията на християнството, приема  митраизма и „въвежда практиката на митраистки поклонение в Константинопол.”. Това е всеизвествият Юлиан Отстъпник.

5. Многото  лица на Митра говорят най-малко за три разновидности на божеството: Митра, - ведически Бог; Митра- Персийския Бог и гръко-римски мистерии на Митра. Въпреки това, Персийския Митра очевидно е представен по различен начин в различни места, например в Армения, откъдето идват и акцента  върху характеристики Римския  Mithraism, т.е. като мотиви в рамките на християнството, включително богиня майка Богородица. Този арменски Mithraism е очевидно приемственост на Mithraism от Мала Азия и Близкия изток.

6. Ако митраистите  наистина са сатанински копия на божествения оригинал, ние сме принудени да заключим, че християнството взе лист от книгата на дявола, когато определи датата раждането на Спасителя на 25-ти декември (това е направено от папа Либерий 17 май 352 г. до 24 септември 366 г – б.м.), тъй като не може да има никакво съмнение, че въпросния ден се отбелязва като рожден ден на Слънцето от народите преди църквата, които честват своя Бог Сътворител между 6-ти януари и 25-ти декември. The Worship of Nature, Sir James G. Frazer.

7. Augustine, Firmicus, Justin, Tertullian и други, като възприемат точно приликата между религията на Христос и религията на Митра,  с наглост само за да се изравнят с жестокия абсурд, настояват, че дяволът от ревност и злоба, предизвикал персите да създадат  религия, като  точното изображение на християнството. Което  твърдение, чрез устите на  достойни светци и грешници на църквата не може да отрече, че поклонението на Митра предхожда този на Христос.

8. Освен това е погрешно да се твърди, че Mithraismат  е „мистерия култ” не е оставил никакви писмени записи. В действителност много доказателства за „Митра поклонението” са  разрушени, включително не само паметници, иконография и други артефакти, но също така много книги от древните автори. Наличието на писмени доказателства е посочено  от египетски „ръкопис” от първи век пр. н.е., на който пише, „мумия погребален надпис на свещеник на Митрас, Ornouphios, син fo Артемида” , инвентарен номер - MS 247.

9. В науката са известни поне двама от  древните писатели на Mithraismа – Pallas и Evbulus, последният от които, според  Йеремий (Срещу Jovinianus, 2.14; Schaff 397), „пише историята на Митра в много томове”. Обсъждайки  писанията на Eubulus и Pallas, Порфирий/ Porphyry  твърди, че там има  „няколко сложни трактата уточняващи религията на Митра”.

Може още дълго да се пише за и против влиянието на митраизма върху християнството, дали писанията на Митра са копирали ранно християнски  текстове, които пък никой не е виждал, или християнството е надделяло над митраизма,  като е погълнало част от ритуалите му и т.н. Нашата задача обаче беше друга – навярно забелязахте вече, че митраизма се явява нова религия за Европа, но легендите и съобщенията за Атис, Рама и Вишну  не напускат пределите на Мала Азия – т.е. Митани, Фригия, Лидия.

Ето какво казва и H.H. Wilson, който през 1840 г. превежда Vishnu Purana на анг. език: „Има голяма вероятност, представените в нашият превод  популярни форми на Индуската религия да са приели действителните си днешни форми не по-рано от осми или девети век”. Той датира също така съобщенията за Кришна религията в Bhagavadgita  от ІІ в. пр.н.е. Това е почти 200 или 300 години след като в рунното писмо  на Иберийските плочки се споменава Атиз, Рам и Индра (под формата си Инта). В ХІХ в. във Веда Словена, също така са споменати бог Вишну и Огненият Бог. Докато за огненият Бог можем все пак да се предположи, че се е запазил в народния фолклор въпреки  1200 г. християнско унищожаване на всякакви „митраистки белези”,  то бог Вишну, както  бог Атиз, Рама и Индра никога не са напускали пределите на Мала Азия и  Близкият Изток чрез каквото и да е налично съобщение в Европа или ако е имало, то е било спорадично и не е оказало никакво влияние върху развитието на религиозната култура. Тяхното присъствие в рунната писменост е най-ранното проявление на тези понятия в цялата световна литература и епиграфски паметници, която са ни известни. Дали тези понятия са присъствали някога в нехристиянски паметници за каквито говорихме по-горе и унищожени от усърдни християни, можем само да гадаем.  При всички положения, за да присъстват тези понятия в писаната на „свръх древната българска реч”, то те очевидно са били в говорно обръщение поне няколко стотин години преди и това. А това отвежда тази писменост далеч преди всички налични разчетени писмености в Европа и Мала Азия  и дори преди древногръцката и древния иврит, чийто налични религиозни паметници съществуват  от 200 до 400 г. по-късни от рунното писмо, като освен това преписите им са със стотици и хиляди години по-късни, което прави в известна степен тяхната автентичност доста съмнителна. Същевременно днешната българска реч, като индивидуалност  е единствената, която е довела до разчитането на епиграфски паметници минимум 2200 г. по-стари от настоящата епоха, като разчитането не се свежда до набеждаването или припознаването на отделни думи като „български” по модела на Ал. Фол, с който откри тракийската реч, а до смислени сакрални текстове, от които поради липса на време и тълкувателни възможности сме превели само няколко изречения. Дори Розетския триезичен камък, с разчетени от Шамполион йероглифи е от ІІ в. пр.н.е. и по-нов от рунното писмо. Не бива да се забравя и най-важното, че декодирането и преведеното от рунните плочки е РЕЧ, адекватна на днешният български говор, а не са декодирани само имената Атиз, Рам, „хини” и т.н., които могат да присъстват във всяка друга реч.

Библиография:

"Chronography of 354," en.wikipedia.org/wiki/Calendar_of_Filocalus

"Mithraic Mysteries," en.wikipedia.org/wiki/Mithraic_mysteries

"Mithraism," www.catholic.org/encyclopedia/view.php?id=8042

"Mithraism and Christianity," meta-religion.com/World_Religions/Ancient_religions/Mesopotamia/Mithraism/ mithraism_and_christianity_i.htm

"Mithras in Comparison With Other Belief Systems," en.wikipedia.org/wiki/Mithras_in_Comparison_With_Other_Belief_Systems

"Mitra," en.wikipedia.org/wiki/Mitra

"Yalda," en.wikipedia.org/wiki/Yalda

Alvar, Jaime, and R.L. Gordon. Romanising Oriental Gods: Myth, Salvation and Ethics in the Cults of Cybele, Isis and Mithras. Leiden/Boston: Brill, 2008.

Amir-Moezzi, Mohammed Ali. La religion discrète: croyances et pratiques spirituelles dans l'islam shi'ite. Paris: Libr. Philosophique Vrin, 2006.

Anonymous. The Existence of Christ Disproved. Private Printing by "A German Jew," 1840.

Badiozamani, Badi. Iran and America: Rekindling a Lost Love. California: East-West Understanding Press, 2005.

Beck, Roger. Beck on Mithraism. England/Vermont: Ashgate Pub., 2004.

Berry, Gerald. Religions of the World. New York: Barnes & Noble, 1955.

Bleeker, Claas J. The Sacred Bridge: Researches into the Nature and Structure of Religion. Leiden: E.J. Brill, 1963.

Boyce, Mary. "Mithraism: Mithra Khsathrapati and his brother Ahura." www.iranchamber.com/religions/articles/mithra_khsathrapati_ahura.php

—A History of Zoroastrianism, II. Leiden/Köln: E.J. Brill, 1982.

Campbell, LeRoy A. Mithraic Iconography and Ideology. Leiden: E.J. Brill, 1968.

de Jong, Albert. Traditions of the Magi: Zoroastrianism in Greek and Latin Literature. Leiden/New York: Brill, 1997.

Forbes, Bruce David. Christmas: A Candid History. Berkeley/London: University of California Press, 2007.

Frazer, James G. The Worship of Nature, I. London: Macmillan, 1926.

Gordon, Richard L. "FAQ." Electronic Journal of Mithraic Studies, www.hums.canterbury.ac.nz/clas/ejms/faq.htm

—"The date and significance of CIMRM 593 (British Museum, Townley Collection)." Journal of Mithraic Studies, II: 148-174). hums.canterbury.ac.nz/clas/ejms/out_of_print/JMSv2n2/ JMSv2n2Gordon.pdf

Halsberghe, Gaston H. The Cult of Sol Invictus. Leiden: E.J. Brill, 1972.

Hinnells, John R., ed. Mithraic Studies: Proceedings of the First International Congress of Mithraic Studies. Manchester: Manchester University Press, 1975.

Kosso, Cynthia, and Anne Scott. The Nature and Function of Water, Baths, Bathing and Hygiene from Antiquity through the Renaissance. Leiden/Boston: Brill, 2009.

Lundy, John P. Monumental Christianity. New York: J.W. Bouton, 1876.

Molnar, Michael R. The Star of Bethlehem: The Legacy of the Magi. New Jersey: Rutgers University Press, 1999.

The New Schaff-Herzog Encyclopedia, VII. eds. Samuel M. Jackson and George William Gilmore. New York/London: Funk and Wagnalls Company, 1910.

Plutarch. "Life of Pompey." The Parallel Lives by Plutarch, V. Loeb, 1917; penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/ Pompey*.html#24

Porphyry. Selects Works of Porphyry. London: T. Rodd, 1823.

Prajnanananda, Swami. Christ the Saviour and Christ Myth. Calcutta: Ramakrishna Vedanta Math, 1984.

Restaud, Penne L. Christmas in America: A History. New York: Oxford Univ. Press, 1995.

Robert, Alexander, and James Donaldson, eds. Ante-Nicene Christian Library, XVIII: The Clementine Homilies. Edinburgh: T&T Clark, 1870.

Robertson, John M. Pagan Christs. Dorset, 1966.

Russell, James R. Armenian and Iranian Studies. Cambridge: Harvard University Press, 2004.

Schaff, Philip, and Henry Wace. A Select Library of Nicene and Post-Nicene Father of the Christian Church, VI. New York: The Christian Literature Company, 1893.

Schironi, Francesca, and Arthus S. Hunt. From Alexandria to Babylon: Near Eastern Languages and Hellenistic Erudition in the Oxyrhynchus Glossary. Berlin/New York: Walter de Gruyter, 2009.

Srinivasan, Doris. On the Cusp of an Era: Art in the Pre-Kusana World. Leiden/Boston: Brill, 2007.

Weigall, Arthur. The Paganism in Our Christianity. London: Thames & Hudson, 1923. 

15/11/2013/Madrid

-----------