Phlipopolis или Phlipopolis

І.  Коя е първата църква в Европа ?

    Под понятието „църква” се разбира не само църковната постройка, но най-вече християнската общност. И тъй като всяка общност в началото си е съставена само от един човек (основателя на първото ядро от  вярващи), то суетната човешка природа винаги се е стремяла да търси кой е първият християнин и откъде е, как се казва и т.н.  Популярното разбиране за изначалното място, където е пуснало корени  първохристиянството в Европа се счита градчето Philipi, където Ап. Павел въвел в християнска религия Лидия. Тъй като това схващане беше аргументирано опровергано от д-р Чилингиров през 2005 г., то ние ще използваме  неговата книга  „Готи и гети” за сюжет на нашата фабула, както и фактологията на една стара карта.

ІІ.  Деяния на апостолите (16,6 – 40)

А. „..Пред Апостол Павел се явява като видение един „мъж-македонец”, който го моли: „Ела в Македония и ни помогни”. Готи и Гети (ГиГ), стр. 63

Апостол Павел разбира се не се мае много, когато видението го моли и потегля:

В. „ Двамата се качват на кораб, след един ден са на о-в Самотраки, а на следващият ден пристигат в пристанищният град Неаполис (днес Кавала). От там двамата отиват във Филипи, „първият град на Македония – римска колония”. ГиГ, стр. 63

1. В интерес на истината трябва да споделим, че до вчера бяхме твърди привърженици на тази визия, че Ап. Павел не е посещавал Филипи ( разликата между Philipi и Phlipopol е качествена, а не етимологична. С Philipi се именуват малки градчета и села, на български това звучи като Филипово, Филиповци – селище на името на Филип, докато Phlipopol означава „градът на Филип”, което е нещо по-мащабно по население и значение от първото ). Като вътрешното ни убеждение се основаваше на железният факт посочен от д-р Чилингиров, че в крайбрежното Филипи на 5-6км от брега ( координати 41. 023, 24. 337 по Mars Google ) няма река. Действително това е една изключително безводно  и каменисто място.  Преди 1800 г. климата е бил друг и 100 % по обилен на дъждове, за което споменахме и нагледно показахме в материала за „блатото Меотита”. Тук обаче самият ландшафт и камениста почва изключват образуването на река, дори да има 300 дъждовни дни годишно.

2. Днес си променихме мнението, че Ап. Павел е посещавал Пловдив по много проста причина – попаднахме на една стара карта. Виж файла. От общопопулярната информация четем, че крепостта край р. Струма се е казвала Petra, а в картата от файла имаме означено точно такова име. Т.е. тази карта се основава на сведения от Тит Ливий или аналогични. Тук по-долу представям част от нея със съвременни обозначения.

Червено петно – Петрич: „Петрич е един от старите градове по долината на средна Струма. Според местни краеведи, днешния град Петрич е наследник на древното тракийско селище, разположено в южното подножие на възвишението Кожух. В тази местност, разположена на 10 км североизточно от съвременния град, през 4 век пр.Хр., възниква тракйско селище на племето меди. През 1 век пр.Хр. римляните завладяват земите на медите и тогава малкото селище при Кожух се превръща в добре укрепен римски град – крепост, който е опазвал средното течение на Струма и Рупелския пролом. Според интерпретацията на сведенията на римският историк Тит Ливий се допуска, че този град се казвал Петра. Археологическите разкопки показват, че той е съществувал до 6 век сл.Хр., когато е опожарен от славяните. Предполага се, че останалите живи жители са напуснали опожарения град и се заселили в подножието на близката планина Беласица, с което поставили началото на днешния град Петрич, като към старото име е добавено славянското окончание„ич“   bg.wikipedia.org

Зелено кръстче – Рупите:

На 2 километра източно от селото в местността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашните исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Досега този град бе локализиран на юг от Беласица. bg.wikipedia.org

Синьо петно – с. Митино:

Хераклея Синтика е античен град в днешна Югозападна България, център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид. Останките му се намират край село Рупите в подножието и южните склонове на изгасналия вулкан Кожух. Доказателство за това е откритият през 2002 година надпис от 308 година, в който император Галерий се обръща към хераклейците в отговор на молбата им да възстанови изгубените им граждански права. bg.wikipedia.org

Жълта мярка за разстояние – 5 км. - приблизителен мащаб на местността.

1. Дали Митино е Хераклея Синтика или Хераклея е древният Philipopol,  засега не можем да отговорим, но че сведенията за Хераклея Синтика и Ретра се припокриват в историческите сведения е очевидно. Как археологическите находки индикират, че градът е опожарен от „славяни” няма да коментираме. Навярно са намерили факлите и кибритените клечки останали от подпалвачите , модел „Мade in Slaviania”, произведени в  славянската  фабрика „Червен папагал”. За града Philipopol от нашата карта никой не споменава, поне на нас не ни е известно. Нека направим един паралел между предложеният Philipopol (Пловдив) от д-р Чилингиров и Philipopol от картата и да видим техните „за” и „против” сведенията, най-вече от Деяния на апостолите като най-авторитетно произведение, като ще включим и гръцкия само за да покрием критериите на Обединена Европа.

ІІІ. Philipopol тракийския, македонския или гръцкия ?

    Ще ги отбележим съответно със Philipopol (Тр),  Philipopol( М) и Philipi (Гр)

1. „Мъж-македонец явил се на Ап. Павел”, за : Тр – не, М – да, Гр – да.

Основания ни за „Philipopol Тр. – не” са, че дори при най-далечното си разпростиране на Македония на изток през вековете (като провинция, като тема и като общопонятийно име за област) тя никога не стига до Пловдив. По отношение на меридиана го е подминавала, но по отношение на паралела, никога не е била по на север от Родопите.

1. „Първият град на Македония – римска колония”

2.1.            Първи глад по големина – М – не, Гр – не.

2.2.           Първи град станал римска колония: М - ?, Гр - ?

2.3.           Първи град по военно значение: М – може би да, ако Хераклея Синтика е латинското име на Philipopol М., Гр – не. Например край Петричкият Philipopol също е  възможно да се срещнали в битка привържениците на Крас и Марк Антоний, поради стратегическата важност на крепостта Хераклея Синтика, както и обширната равнина.

1. „Седалище на архонта на пазарният площад”: Тр. – да, М – не, Гр – да.

Липсата не само на пазарен площад, но и на значими градоустройствени развалини от Петричкият Philipopol (поне такива няма в нет пространството представени), ние отдаваме на действието на вулкана Кожух. Обикновено когато се каже „вулкан”, тривиалното виждане е холивудската представа за вулкани, но който е ходил на Рупите, може да си представи една клокочеща от вряла кал равнина, всмукваща в недрата на земята сгради, пътища и дървета и пепелният вулкан Кожух, гарнирал с тонове пепел и камъни за пълнота краткият катаклизъм . Вулкан следствие на движението на тектоничните континентални плочи, отколкото под въздействието на вътрешни земни вертикални напрежения спукали тънката земна кора и т.н. Аз не съм подготвен да дам по-квалитетни геотектонични характеристики на този процес, но наличието на град Philipopol в Рупите в картата, сведенията за вулкан ( за какъвто говореше и баба Ванга –лека й пръст) и днешната димяща рекичка от горещите подземни води могат да обяснят пустото и плодородно поле на това място.

1. „При първото си пътуване Павел и Сила отиват в съботния ден „при реката край града” . . „ ГиГ., стр.65

Река има край: Тр. – да, М – да, Гр – не.

Тук е уместно да споменем и сведението на  C. PLINII SECUNDI (61 AD – ca. 112 AD)  „NATURALES HISTORIAE LIBRI XXXVII”, р.93  – „Silla martyrise a Phlippe” -  „Сила мъченик от Филипе”. Дали посещенията на Сила в Филипе са се оказали съдбоносни и последни в живота му ?

1. Павел „предал учението на Христос чак до Илирик”.

Диоцезът Тесалия на  провинция Илирия обхваща: Тр. – не, М – да, Гр – да.

    Тук е редно да посочим още данни, че става въпрос за Илирик и Македония, а не за Тракия.

„Във Филипопол (Пловдив) първият епископ е свети Ерм (Hermas), комуто апостол Павел в своето Послание до римляните, написано не по-късно от 52 година сл. Хр., изпраща своите поздрави, също както до Епе(ме)нет и Андроник, първите двама епископи на Сирмиум. Специално към Андроник апостол Павел се изказва дори с особено почитание, като на негов сродник и съзатворник, повярвал в Христа преди него”. Д-р Чилингиров,”Филипи или Филипопол”

     Посланието е „До римляните”, а Тракия по това време е подвластна на Одриското царство, което по времето на Калигула (45г. на Ів.) преминава като съюзник на Рим. Те преминават доброволно, а не „падат” под римска власт следствие на военна сила. Така, че тези „не по-късно от 52 г.” указани от д-р Чилингиров и година 45 г. погледнато исторически си съвпадат. Едва ли за мах. 7 г. ( а може посланието „До римляните” да е писано и преди 45 г.) одрисите са станали известни като „римляни”, та дори Ап. Павел да йм пише специално послание.

„. . . Петър Сицилийски, чиято История на ересите на павликяните и манихеите се счита за главния и най-достоверен извор за павликянското учение. Според този автор „арменските павликяни“ не само твърдели, че тяхната църква е македонската (к.м.) и е основана от апостолите Павел и Сила, но и един от техните главни учители и реформатор на тяхното учение, Константин, който от 653 до 684 година застанал начело на тяхното религиозно общество, приел името Силуан, т.е. Сила, и бил считан от неговите последователи за реинкарнация (преродената душа) на този апостол”.Д-р Чилингиров,”Филипи или Филипопол”

В този пасаж отново виждаме, че още в древни времена се е считало, че Павел и Сила са проповядвали в Македония.

Като заключение:

    Имаме в наличност 3 населени места с еднакви имена за първата половина на първото столетие на н.е.:  Philipopol край Петрич в района на Рупите, Philipopol – Пловдив и Philipi в Гърция, на 5-6 км. от Мраморно море. Със материалите  си за мястото на първата християнска църква в Европа, д-р Чилингиров напълно изключи Philipi като  внушавано първохристиянско седалище, като забеляза, че няма река край Philipi, нито има данни някога да е имало. Слабото място беше, че Пловдив никога не е бил в Македония. С указания, реален Philipopol от картата за района на Рупите, и това слабо място отпадна и този Philipopol има абсолютно всички указани дадености от Библията. Е, вярно е, че днес реката край Рупите в момента е поток и по него не може да се плава, но такъв поток е и р. Янтра, така, че повсеместната днешна засуха на планетата не може да бъде основание, че преди 2000 г., по нея не са плавали лодки. А гръцките „кораби”, са били по-малки и от казашките „шалани”, които се водят  „лодки”. По този начин въпроса за първохристиянството, кои са първохристияни, къде е първата християнска църква си остава вътрешен българо-македонски въпрос, тъй като още през ІV –Vв. тези македонци се самонаричат „българи”. Естествено това не е окончателното решение, а един суров материал, който ние или съмишленици ще допълним, ако е дал Бог.

---------------