Какво е да отидеш на международно в Сърбия

Публикувано: 07.03.2019г.

Захари Николаев

Редактор: Николай Ангелов

Много дебатьори, които се занимават от известно време, искат да получат международен опит, но не знаят как. Затова в тази статия ще ви разкажа как протече посещението на българската група на международното състезание ПЕП АйВи 2019 в Сърбия. В нея ще намерите някои от позитивите и негативите страни на ходенето по международни състезания, както и някои от организационните въпроси.

1. Транспорт

• За нещастие на хората, които съвсем спокойно си пътуваха към Белград, 13 от нас се наблъскаха в автобуса им. Особено на връщане, много от нас играха сближаващи игри за споделяне. Билета за отиване и връщане беше около 85 лв.
• Транспортирането в града беше удобно. За около 12 лева си взехме карти за 3 дни за всички мрежи. - "Бус картата ми беше малко безполезна, но ми е любимият сувенир от Сърбия, защото не си взех друг" - Крис В.
• Автобус 26 обикаляше по-голямата част от центъра и ни заведе доста близо до мястото, където се провеждаше състезанието - университетът ПЕП.
• Това разбира се не ни попречи да се изгубим. Уверено и целеустремено, бяхме вървели 15 минути в грешната посока, преди да видим изхвърления в храстите дюшек и да се усетим, че не вървим към университета.

2. Престой

• Организаторите на състезанието бяха предоставили хостел за тези, които се нуждаят.
• Ние решихме да сме елитарни, затова си взехме Еърбнб. Не ни излезе много по-скъпо от хостела, а условията бяха много по-добри (миналата година в хостела нямаше топла вода :) ) Собствениците бяха доста мили и ни закараха до автогарата, когато се оказа, че наблизо няма достатъчно таксита за всички ни.

3. Самото състезание (най-накрая!)

• Организацията не беше много плавна, но това се очкаваше от състезание в Мангустан и не ни попречи да се забавляваме.
• Панелът от главни съдии се състоеше от световно-признати дебатьори (Брайън Уонг, Том Манър, Джиджи Джил) и темите бяха доста различни, от това, на което сме свикнали. На втори кръг забраняваха говорещи играчки, а на пети окуражаваха Папата да подкрепи социализма. Макар да звучат странни, темите бяха близки по трудност на тези от Европейското.
• Храната се състоеше най-вече от банички и тестени изделия, което за едни беше рай, а за други - ад.
• Много от дебатьорите ни получиха ценен опит срещу говорители като Стефан Сиризански (европейски шампион и финалист в тазгодипното състезание). - "В стаите, които не бяха бинове получих добри идеи за кейсове и беше хубаво някакви леджит хора да ме помитат. Това беше моментът, в който видях някакъв смисъл от цялото идване." - Елия П.
• Някои отбори имаха шанса да представят смешните тези, за които често се правят миймове.

4. Странични дейности

5. Научени уроци

• Повече няма да оставяме организацията на един човек - макар гидът ни да беше компетентен и старателен и да нямахме твърде сериозни проблеми, да си сложим всички яйца в една кошница ни изигра неприятна шега при ориентирането из града, затова вече повече от нас ще проучват всичко предварително.
• Подбор на състезанието - отидохме на ПЕП заради близостта до София и силната българска традиция за ходене там, но следващи пъти бихме избрали нещо на по-високо ниво. Въпреки, че имаше много силни отбори, разликата между брейкващите и останалите беше сериозна и отборите ни не бяха впечатлени от предизвикателството в средните стаи.

6. Успехи

• Радко Недялков и Моника Беркова се класираха на полуфинал
• Ники Ангелов се класира на финал и зае 6то място в индивидуалното класиране.

Както казаха и на страницата на асоциацията, лошото време не ни попречи да се забавляваме и да създадем незабравими спомени. Повечето от нас биха повторили. Очакваме да видим и вас!