Една равна чаена лъжичка корен от аир се сипва и оставя да пренощува в 1/4 л.
cmyдена вода, на сутринта леко се претопля и се прецежда. От тази отвара
се пие по глътка непосредствено преди и след всяко ядене - това прави шест
глътки на ден, но не повече!
Освен това е необходима следната смес за чай: 300 г невен, 100 г бял
равнец и 100 г коприва, които се разбъркват хубаво. За приготвянето на чая
се взима на 1/4 л вода една препълнена лъжичка от сместа. За дневна доза са
нужни от един и половина до два литра запарен чай. Болният пие точно по
часовник на всеки четвърт час или всеки 20 минути по една глътка - така
чаят се приема добре от стомаха. Опитът показва, че този чай премахва бързо
безапетитието на болния. Освен това от дневното количество чай се отсипва по
половин чашка сутрин, обед и вечер преди всяко ядене, в нея се прибавя една
супена лъжица шведска горчивка и това количество, разделено на две половини
се пие на глътки половин час преди и половин час след всяко ядене. Ако
количеството шведска горчивка не се понася добре от болния, тогава то се
редуцира на по една чаена лъжичка.
Чаят трябва да се съхранява топъл в термос. Освен това се правят
компреси от шведски билки върху цялата коремна област. За целта се взима
голямо парче памук, което се напоява с капките и се разстила в тънък слой
върху корема. Запарващите компреси от хвощ облекчават също така болките.
Поради това те трябва да се налагат, колкото е възможно по-често - може би
сутрин и след обяд no два часа В леглото, u след това през нощта (за
двата компреса виЖ "Обща част").
На 1. октомври 1979 г. при мен дойде семейство Хелмут и Берта Е. от
Хамбург, за да ми изкаже благодарността си за помощта, получена чрез
брошурата "Здраве от аптеката на Господ". На госпожа Берта Е., днес на 53
години, се образувал след едно падане по стълбите тумор в корема, който
бил свързан със силни болки. През януари 1977 г. в една Хамбургска клиника
последвала операция, чиято диагноза гласяла: Туморът неоперируем поради
силни сраствания! След седем седмици престой в болницата и пълно опадане
на косата, през февруари 1977 г. последвало изписване от болницата. По
това време г-жа Берта знаела вече за раковото си заболяване. През ноември
1978 г. болната постъпила отново на лечение в същата болница. Този път
последвал разрез в корема от дясната страна. И тя отново била лекувана
стационарно в продължение на седем седмици. При едно допълнително лечение
през февруари 1979 г. в горната лява част на корема се установил
кистовиден тумор с големината на детска главичка. На 20. март 1979 г.
Жената отново била оперирана. Резултатът показал вече несъмнено
метастази. Пет седмици пациентката била изкуствено хранена, подобрение не
настъпило. Дори даваната й като каша храна тя малко след това повръщала.
По това време лекуващите лекари съобщили на съпруга, че състоянието на жена му е безизходно. Стремителното намаляване на теглото от 80 на 62 кг
говорело само за себе си. Тогава г-н Е. получил като подарък брошурата ми
"Здраве от аптеката на Господ". Той незабавно се снабдил с няколко литра
шведска горчивка, чай от невен, бял равнец и коприва, както и корени от
аир, от една аптека в Хамбург. Със съгласието на лекуващите лекари от
Хамбургската клиника шведската горчивка била налагана под формата на
компреси върху целия корем, както е описано в брошурата. Също и
билковите чайове, както и шестте глътки чай от корените от аир, били
изпивани от г-жа Берта Е.
След непрекъсната употреба, след 48 часа дошъл вече нечаканият обрат
към по-добро, който изумил цялото лекарско съсловие и всички участници.
След десет дни, на 24 април 1979 г., пациентката била изписана с
посоченото от лекарите "относително благосъстояние" за по-нататъшно
амбулаторно лечение. След изписването от болницата, г-жа Е. била толкова
изтощена, че седмици наред трябвало да пази леглото. Билковата и чайова
терапия била съвестно продължена. Общото състояние се подобрявало с всяка
измината седмица. Апетитът бил отново добър и теглото постоянно се
повишавало. Господин Хелмут Е. казва по-късно в едно писмо от 8 август 1979
г., че това "чудо" станало само благодарение на благословената Божия
помощ. Чрез този случай много от неговите приятели, познати и близки
станали любители на билките. Накрая Хелмут Е. пише между другото и
следното: "Жена ми и аз авторизираме изрично публикуването на нашия
случай, за да вдъхнем по този начин надежда на търсещите помощ хора."