своите статии пастор Кнайп посочва, че хвощът стихва и разтваря бавно
всеки доброкачествен или злокачествен тумор. В това можах да се убедя лично.
Защо се оказва толкова малко внимание на статиите на Кнайп? А би могло на
толкова много смъртно болни хора да се даде възможност да живеят, а на
близките им да се спести голямата мъка!
Наблюденията ми показват, че при всякакви тумори най-добре помагат
запарващите компреси от хвощ. Взимат се две пълни шепи хвощ, слагат се в
цедка и тя се окачва върху тенджера с вряща вода. Запарената, омекнала и
гореща билка се слага между ленена кърпа и се налага там, където се намира
туморът, отокът, язвата, кистата, аденомът, меланомът, папиломът или
хематомът. При много тежки заболявания се започва още от сутринта с
налагания в леглото и те се оставят да престоят два часа Върху болното
място. След обяд налагането отново се повтаря два часа В леглото, нощем
още веднъж. С други думи - запарване и затопляне! Една и съща билка може да
се използува от три до четири пъти. По обяд се прави четиричасов компрес
от шведски билки. Преди това мястото трябва да се намаже със свинска
мас или мехлем от невен, слага се напоен с шведска горчивка памук,
върху него за топло защита сух памук, покрива се с найлон и се завързва с
кърпа. С този компрес болният може да се разхожда из къщи. След сваляне на
компреса кожата се напудря, за да не се яви сърбеж.
При тумори, язви или отоци, явили се външно върху кожната тъкан, се
налага каша от пресните листа на остролистия и широколист жиловлек и
ливадния страшник (виж "Злокачествени заболявания на лимфните Жлези").
Налагана редовно и без прекъсване, кашата може да доведе още на петия ден до
подобрение, а след десет до четиринадесет дни да има много добри успехи.
Мазане на болното място с пресен сок от киселица (листата се измиват и във
влажно състояние се изстискват в сокоизстисквачка) води също до добри
резултати.
Вътрешно се взима сутрин, половин час преди закуска и вечер, половин час
преди вечеря, по една чаша чай от хвощ, а през деня се изпива един и
половина до два литра чай от билкова смес от 300 г невен, 100 г бял равнец
и 100 г коприва (билките да се разбъркат добре). В този чай се слагат, ако
е възможно, шест пъти на ден (Все в интервал от един час) в една чаша
три до пет капки сок от киселица.
Една жена от Бавария пише: "Неотдавна ви писах, че нашият съсед - 48-
годишен мъж и баща на четири деца - бе изписан от болницата, много тежко
болен и отчаян, с тумор в главата и проявления на парализа. Едната
половина на лицето беше вече парализирана и от парализата едното око беше
напълно затворено. Лекарите бяха казали, че той вече няма да може да си
отвори окото. Можете да си представите колко радостно бяхме изненадани
всички, когато след няколко дни, в които прилагахме посочените от вас в
"Аптеката на Господ" билки, окото отново се отбори и човекът сега се
чувствува по-добре. Когато домашният лекар дойде на посещение и Видя отвореното око и подобреното състояние на болния, от изненада трябваше да
приседне. Той каза, че такова нещо не се е случвало!"
Господин Йоахим М. от Б. (Алгой) пише на 25. юни 1979 г. до редакцията
на един немски Вестник: "По повод нападките в немската преса против
госпожа Мария Требен и нейната брошура "Здраве от аптеката на Господ",
искам да Ви опиша случая на моето дете: Полагахме най-старателни грижи за
Даниела, родена на 4 август 1973 г. Водехме я на всички профилактични
прегледи, даже и при най-малките болестни симптоми отивахме незабавно на
лекар, и въпреки това нито един лекар не можа да разпознае навреме
смъртоносната заплаха за нашето дете, едва след като беше твърде късно.
Нещата се разбраха едва в началото на август 1978 г. До този момент
детето ни беше много жизнено. От ден на ден то отпадаше Все повече,
ставаше все по-безучастно и беше непрекъснато много уморено. След нови
лекарски консултации, при които не можа да се постави точна диагноза,
настанихме дъщеря ни в една детска клиника до Аугсбург.
След продължилите дни наред изследвания, които направо изтощиха детето
физически, ни бе съобщено, че то е заболяло от нелечим тумор, с който с
днешните средства медицината не може да се справи. Шансът за излекуване бе
назован в цифри с два до пет процента, за да не ни бъде отнета надеждата
съвсем. Започнаха се облъчвания и инжекции с кортизон с цел намаляване тумора
до такава степен, че да стане евентуално оперируем.
В началото на септември 1978 г. беше предприет оперативен опит, който
обаче трябваше да бъде приключен още в самото начало, тъй като, въпреки
всичките трансфузии, детето ни щеше да умре от кръвоизлияния. Туморът се
беше разпрострял из цялата коремна област, беше изцяло покрил с
вегетации най-важните органи, като черен дроб, жлъчка, далак и бъбреци,
както и аортата, беше задушил и тази на артерията на крака, което
обясняваше защо детето ни не искаше вече да тича. Едва тогава започна
истинското страдание на детето. Постоянно му се правеха облъчвания и
инжекции с кортизон. Не можете да си представите какво представляваше това
за нас, родителите. Общо седем седмици бяхме всеки ден до леглото на
детето ни в Аугсбург, при това в негово присъствие със смях и във ведро
настроение. Само това изискваше огромни душевни сили. При това трябваше да
наблюдаваме безсилни как от ден на ден то рухва все повече и повече. От
облъчванията и кортизоновите инжекции то не можеше почти нищо Вече да яде.
Една седмица след операцията детето получи жълтеница, която ставаше все
по-зле. В началото лекарите смятаха, че тя идва от преливанията на кръв.
След множество нови. продължили с часове, изследвания стана ясно, че
туморът е преместил отточния канал на жлъчката; предложена бе повторна
операция, за да се сложи изкуствен отточен канал. На въпроса ми, дали
операцията е абсолютно необходима, ми се отговори с контра-Въпрос, дали съм
бил искал да оставя детето си да умре от отказване на черния дроб. Това
щеше да бъде един опит, който детето ми най-вероятно нямаше да издържи.
В това време обаче операционната зала беше в ремонт. Лекуващият лекар
беше на мнение, че макар и операцията да е спешно необходима, е по-добре
да се изчакат десетте дни, докато залата бъде напълно готова, тъй като
били нужни най-оптимални условия.
По мое настояване ни позволиха да си вземем детето в къщи за тези
десет дни, тъй като в момента не можеше нищо друго да се направи. Това
беше в края на септември 1978 г. Аз този момент. От един познат бях чул
междувременно за госпожа Мария Требен, на която след това се обадих и по
телефона. Тя ме посъветва да се Взимат описаните в "Злокачествени тумори на
брошурата "Здраве от аптеката на Господ” билки. В нашата неволя ние вече не
знаехме накъде, така че по наша преценка, нямаше какво да се влоши повече, а
напротив - можеше само да се подобри. Както научихме впоследствие, на детето
ни давали Живот най-много до Коледа. Госпожа Требен ни каза на телефона, че
след пет дни трябвало да настъпи подобрение. Голямото чудо се случи.
На петата нощ детето ни започна да плаче, макар че малко преди това то все
още викаше от болки. Изведнъж ние бяхме най-щастливите хора Какво се беше
случило? Кръвта, която от задушаването на кръвоносните съдове не можеше да достига до вените в краката, стигаше отново до тях и предизвикваше усещането
за изтръпнали ходила. С това получихме потвърждение, че билките бяха ударили.
Малко преди насрочената дата за операцията забелязахме отзвучаване на
жьлтеницата, така че я отказахме. Междувременно вследствие на инжекциите на
детето му падна цялата коса. Малко преди Коледа 1978 г. бяхме отново на
преглед в Аугсбург. на който професорът, капацитет в тази област, не
установи нито следа от тумора. На рентгеновите снимки се виждаха само
калцирани петна, което ни даде повод за големи надежди. Цялото това нещо се
случи за около девет седмици. Детето до ден днешен се чувствува много добре,
то е отново същото като преди и благодарение на съветите на госпожа Требен ние
можахме да го запазим до днес - вече половин година повече, отколкото
прогнозираха лекарите.
Искам да подчертая, че госпожа Требен помогна безкористно. Затова съм още
повече учуден, че тя бива така атакувана в немската преса. По тази причина
ви и описах този случай. Ако трябва да разкажа всичко, ще трябва да напиша
цял роман. Искам да изкажа още веднъж благодарността си за безкористната
помощ на госпожа Требен. За моето семейство се случи едно голямо чудо."
Разказът звучеше многообещаващо и човек би трябвало да смята, че тук не
би имало повече никакви усложнения. Туморът, който беше обхванал всички
жизненоважни органи и по този начин застрашаваше Живота на малката Даниела,
се беше разтворил и изчезнал заедно с всички вегетации. И въпреки това.
след повече от половин година детето почина. Разбрах това за съжаление не
от родителите, а по един много циничен начин от един немски репортьор, който
припя твърде некрасиво на всеобщото шумолене на немската преса против мен.
Как, след добрия обрат при смъртоносното заболяване на малката Даниела,
се стигна все пак до неочаквания край? След около половин година бащата ми
писа веднъж, че детето вдигнало ненадейно температура; същевременно той
смяташе, че след благоприятния резултат от изследването билките трябвало
да се спрат, тъй като "човек не може да принуждава едно толкова малко
дете да пие чай". Не, разбира се. Родителите обаче могат да постигнат с
ум пиенето на билковите чайове. Болестта беше смъртоносна, лекарите не
можеха да помогнат. Билките от аптеката на Господ бяха тези, които бяха
помогнали. И те сигурно щяха да помогнат и по-нататък. Прочетете, моля
ви, разказа за малкия Петър В. в "Левкемия".