Тук е необходим предимно пресен слез. При изсушаването слезът губи една
трета от лечебната си сила. Следователно, трябва да се взима прясна билка,
която се накисва и оставя да пренощува в студена вода. На ден са необходими
четири чаши чай за пиене и шест чаши за изплакване или гаргара, което прави
общо два и половина литра. На чаша се смята една препълнена чаена лъжичка
билки. Вечерта билките се сипват в студена вода и се оставят да киснат в
нея до следващата сутрин, след което те леко се затоплят. прецеждат и чаят
се сипва в предварително изплакнат с гореща вода термос, или пък всеки път
преди употреба той се затопля на водна баня. Четири чаши чай се изпиват на
глътки, шест чаши се взимат за гаргара и плакнене.
Тези десет чаши довеждат много бързо до отзвучаване на съществуващото
злокачествено заболяване на ларинкса даже когато болестта е вече в последен
стадий. Остатъците от билките след приготвяне на дневната доза чай се
оставят в чайника и вечер се претоплят с малко вода. След това тези билки
се разбъркват с ечемичено брашно (получава се в мелниците или
специализираните магазини за естествени витаминозни храни) и се подгряват
отново. Топлата каша се размазва върху ленена кърпа, която се поставя върху
ларинкса. Отгоре се превързва с топла кърпа. (Още с първия компрес болният
усеща облекчение, често пъти на четвъртия или петия ден се възвръща
загубеният глас.
При заболяване на хранопровода се провежда същата терапия, както при
заболяване на ларинкса. Наред с топлите компреси от ечемичено брашно нощем
се налагат и запарващи компреси от хвощ (за запарващи компреси виж "Обща
част" и "Хвощ"), а с прясно енювче се правят дълбоки гаргари (виж и
'Заболяване на езика").