Възродителния процес и моето семейство

Спомени от възродителния процес

Помня че когато гледахме едни предавания за бг турците изпитвах някакво неясно привличане и все питах мама какви сме но тя не ми отговаряше. Когато бях на около 24 години тя вече беше започнала да развива шизофрения тогава тя започна да ми разказва за традициите си .и то след като и показах оригинала на акта си за раждане трябваше ми по някакъв повод и трябваше да отида до Плевен да си извадя копие от акта си за раждане и там бях с името Рамаданова, а не Сотирова.каквото е фамилията ми , сякаш гледах акта на друг човек. След като и го показах тя започна да ми разказва семейната ни история.

Някога в нейното селце 5 квартал община Червен бряг хората са правили сватби по 3 дни с кана, имало е вечер на момата с кана преди самата сватба , за баща си Рамадан, който според нея е потомък на турски благородник. Нейния дядо Мечо е имал торба със злато, и е имал търговска кантора в града . Същия е бил учител по български и ходжа в същото време , . В мен по естествен път се преплитат две традиции, баща ми е ром християнин, който беше много привързан към българите и майка с мюсюлманско самосъзнание. Според майка ми когато е била дете на баща и в паспорта е пишело турчин, после българомохамеданин а накрая циганин.

Един ден докато е била дете баща и Рамадан пътували с влак посока Мездра- Червен бряг и той и показвал наследствени земи , в този момент минал кондуктор и го смлял от бой как са се прибрали тя няма спомен. Но ми разказваше че е са били компактна общност в нейното село и като цяло не са имали проблем с властта, но някак все ме учеше да се пазя се пазя от българите а аз растях с амбицията да се докажа.

Тя живее в някакъв смесица от страх и гняв да живее според традициите си. ,

Нейния брат вече покойник когато бях малка ми разказваше приказки за хиляда и една нощ , приказките за Ферхад и Шерин . Когато бях дете имам смътни спомени че братовчедите ми говореха на турски и аз говорех някакви неясни за мен думи на турски. Спомням си че като си играех с децата всички ми казваха турските си имена а аз им завиждах че нямам такова. Имах едно приятелче Ферди , който ми казваше Ферди е моето партизанско име а Антон ми е българското име,

В младежките си години аз бях непокорна бунтарка, която не искаше и да чуе за мюсюлманските си корени но живота ме промени ,тотално .

Сега от позицията на времето се смея на самата себе си , гнева на майка ми го използвах като гориво да се докажа, завърших право , работих за известен период като полицай, но си дадох сметка че трябва да намеря някой отговори за себе си и да примиря културните си противоречия. .

Баща ми обратно неговата мечта беше да се омъжа за българин и да се интегрирам, защото половината му роднини имат смесени бракове.

Пиша това по повод една година от смъртта на моя татко , който преди смъртта си ми каза че е научил от някаква негова леля че сме потомци на някакъв поп от селото естествено незаконни от където идва и цвета на очите ми зелен .

Ако тези истории са верни означава че в мен текат гените на ходжа и поп .

Балканите сме странно място, кръстопът на религии и култури и в някакъв непонятен общ смисъл може би всички сме роднини, така че нека се опознаем за да се обикнем Не бива да допускаме калпави политики спрямо малцинствата да ни настроят едни срещу други защото е нелепо. . Време е да разберем че нашата съда е да бъдем заедно.в мир.Трябва да опазим родината си от това да не стане второ Косово или Босна.