Историята на Ани

История за човечността която получих от една монахиня.

. Имаше един филм с песен на Васил Найденов , където попа,. ходжата и равина си пиеха ракията заедно, но в края на филма цялото село изгоря, Разказвам тази история неслучайно за болница, монахиня и още нещо.,Не искам моята държава да се подпали като това село от агресията на пияни и неграмотни хора , които грубо погазват закона и вече си носят наказанието, но обществения мир трябва да се запази,

Преди години, когато лежах в болницата на МВР и нямах пари да направя едно изследване на черния дроб. Лежах си в болницата изоставена от приятели и роднини и тогава се появи Ани Маринова тогава преподавател по богословие в семинарията,

С нея се познаваме покрай едни семинари за религиите на Авраам и бяхме обядвали няколко пъти. Тогава тя дойде като истински божи служител и ми помогна с пари от българската православна църква, при положение, че аз изповядвам ислям. Помня че бях отчаяна единствените приятели в този момент бяха гълъбите, които весело чуруликаха а , и българската версия на корана.

Ани е монахиня по душа .

Харесвам я защото тя не носи типичното облекло за монахиня и понякога пие бира и слуша рок, но в сърцето си тя е омъжена за бога. точно като любимата ми светица Раббиа ал Басри /мюсюлманския вариант на майка Тереза/, Но за мен в този момент беше просто Ани . Тя не се вълнуваше от моя произход просто дойде донесе ми плодове и ме попита от какво имам нужда. След няколко минути извади 150 лева и ми ги даде , аз после ги възстанових, но в този момент беше важен жеста на добрина.

Помня че седеше до мен и ми вдъхваше вяра че ще живея, като се шегуваше. И с това ми вдъхна смелост., няколко месеца по –късно ми направиха биопсия, където срещнах добрина от едни иракчанки но това е предмет на друга история,

Ани е българка и то монахиня аз съм ромка и то мюсюлманка но в този момент това нямаше значение имаше само момент на добрина и разбрах че това са само човешки етикети, ,Докато съм жива ще помня този случай и няма да забравя този момент. Това ми напомня за онази дух на българина, който е спасил хиляди евреи и е живял мирно с арменци и турци

Аз самата съм събирателно от няколко етноса, въпреки че се чувствам ромка просто защото живея на балканите, .

Докога в името на властта някой ще пали етническо напрежение , докога ще се мразим българи и роми само защото някой има интерес да сме разделени, Винаги съм казвала че проблемите не са между различните култури, а в адекватна социална политика , образованието и ефективна съдебна система, които са пътя към етническия мир,