Седем месеца в Тибет

Седем месеца в Тибет

Нарочно озаглавявам тази статия въпреки, че никога не съм била в Тибет.

Преди години попаднах на това място случайно по повод едно гости на мои познати там.

Сприятели се с местните хора и реших да поживея там, всъщност не е важно как съм попаднала там а какво научих там.

Най-добрия начин да се запознаеш с местните традиции е да започеш да общуваш с местните баби,

Там живота започва и свършва с молитва , след което тъй като бях през лятото се свършва къщната работа и се ходи до нивата, Имах щастието да се пробвам да бера картофи с една местна бабка, която по-скоро я разсмях отколкото реално да свърша някаква работа. Докато се учех да правя пататник разбирайте баница с картофи. Жените ме пренесоха в един по –различен свят, На фолклкор , на отдавна забравени начини за забавление. Свят където хората не са имали смартфони, не е имало дискотеки и прочие,

Хората са имали седянки , както в учениците по литература смеели са се и са обичали по един по различен начин ,Сякаш героите на Иовков или Елин Пелин са оживели пред мен,. Сега в днешно време за да си намериш мъж трябва да имаш един тон силикон и изкуствени мигли, то в миналото е трябвало да покажеш колко си работлива,

Имаше една бабка,която ме прие в дома си и беше събрала всичките си комший, за да ме видят дори ме запозна с внука си и в този момент ми даде усещането за дом. Докато ме учеше на местните традиций тя ми разсказа живота си за това колко е трудно да си вдовица и да отгледаш сама децата си, това което я е крепяло е силната и вяра в бога,

Не съм виждала по честни хора в живота си от смолянчани, те не досаждат на никого с проблемите си , когато имат проблем те сядат и пеят така наричат четеното на молитви, Нещо като психотерапия казано на съвременен език,

Една от жените ми показа дори снимки на нейни познати българи , които са и гостували туристи луди глави като мен, независимо от раните на възродителния процес тя харесваше хората беше луда глава и се държеше по младежки от мен даже, нищо че ходеше със забрадка и четеше коран имаше дух на млада жена,

Имаше и една жена на която не помня името вече срещнах я само един път но тя беше местния лечител, когато хората имат проблем се обръщаха към нея .Тя помагаше на хората с молитвите си и добрите си думи , Тя ходеше цялата в черно леко стряскащо, но когато влезеш у тях се държеше нормално и миролюбиво.

Но докато стоях там без кой знае какъв достъп до интернет аз наблюдавах местните хора как живеят, и колко са заедно обичат се по някакъв си техен начин.Аз идвах от друг свят от София, където е нормално да имаш гадже, да живееш на семейни начала , на това място традициите са още живи, Където най-романтичното е да погледнеш мъж, ако искаш нещо повече се жениш и където все още се прави пататник и се става в 5 сутринта за молитва.,

Това е друг свят за който аз нямам думи да го опиша, свят на друго време.

В този свят на строгост аз срещнах Финче , която не се вписваше в този свят и се държеше някак твърде модерно, не я разбирах в началото защото тя плачеше и буйстваше , после разбрах на нея и откриха тумор в мозъка , но майка и не се предаваше и се намериха хора които да и помогнат, сега тя е добре и живее в Германия.

За мен престоя беше точно както в Тибет , защото за да открия някой от тези баби ми се е налагало да изкачвам баири и хълмове и те ме учеха на човещина да приемеш гост , да го нахраниш и да го изпратиш без значение от къде е.Минах през собствения си катарзис, Уроците които дават тези бабки са безценни, а те са простички да обичаш искрено и дълбоко и ако си приятел бъди такъв завинаги,