Христо и Георги седнаха в едно кафене на ъгъла на централен булевард.

- Какво искаше да ми покажеш? – заговори по едно време Георги. – Някой обект наблизо ли?

- Всеки ден се появява в 8 и минава точно от тук.

- Жена ли? – Георги се изненада. Досега Христо не го беше водил на оглед на жени.

- Ето я. Виж я. Не е ли хубава? – Христо си извади телефона и й направи няколко снимки.

- Ми... Хубава е. Иди й вземи телефона.

- Не искам. Харесва ми да си играя с нея.

- Ти ме изненада, бе, Ице... Не разбирам.

- Видях я на улицата и я проследих. Викам си тая каквато ми се разхожда такава намахана сигурно има много бижута. Влизам, вратата й се отвори с поглед. Бравата чупена. Разходих се вътре и гледам тук, гледам там и с целия си акъл да надникна в спалнята й, а то... Ангел, бе. Спи усмихната. Затворих вратата и седя в коридора като наказан. Отварям пак. Е, казвам ти, не съм виждал по-красиво нещо.

- Ти сериозно ли?

- Да. – заклати глава Христо. – Седя в коридора и се държа за главата. Иде ми да се гръмна. Дойдох да я грабя и не ми се тръгва. Разбираш ли. Майката ми се разката в тоя коридор. Викам си дай поне да й оправя вратата. Оправих й бравата и си тръгнах.

- Ти майтапиш ли се? – засмя се Георги.

- Не, бе. Сериозно ти говоря. Много съм сериозен. Отнесе ме като... Направо...

- Ти затова ли се държиш като треснат напоследък?

- По-лошо. Нали съм си чалнат реших да й направя номер. Влезнах през деня и изсипах един буркан с хлебарки в банята й. Направих една визитка на някаква фирма за хлебарки и я пуснах в пощенската й кутия.

- Майтапиш ли се?

- Не. Сериозно го направих.

- И? Тя обади ли ти се?

- Не. – и Христо вдигна рамене.

                Георги избухна в смях и си разсипа кафето.

- Ти ме уби, бе! Това сам ли си го измисли или някой ти помагаше?

- Не е смешно. Влизам...

- Влизаш си, излизаш си...

- Да. Извадих си ключ. Нали й оправих вратата. Не искам да я оправям всеки път.

- Толкова ли си вътре?

- Да, бе. Сериозно. Не знам какво сънува, но спи като пън. И аз вече няколко пъти стоя в коридора като наказан.

- И тя не се обажда?

- Не. Оставих визитка на уж друга фирма, с друг номер. Нищо. Гледам натрупала някакви препарати, сложила някакви таблетки. Тия си тичат нощем на воля. Викам си, майката й разказах на тая. А я харесвам. Наистина я харесвам.

- Ми защо не влезнеш да напръскаш докато я няма и не измислиш нещо друго. Явно няма да извика фирма.

- Да махна хлебарките?

- Ми, да. Ако я харесваш... – и Георги пак се засмя – Може да махнеш хлебарките. Какво ще разбере тя? Появили се някакви хлебарки, пък после изчезнали... – и той пак се засмя.

- Така ли да направя?

- Примерно. Щом влизаш когато си искаш. Какво ти пречи. – Георги отпи от кафето – Чудя се само. Не можа ли нещо по-така... Примерно рози, бонбони... Знам ли...

- Ми исках да се запозная с нея по някакъв повод. Ей така си го намислих.

- Ще ти дам повод. Щом искаш да си поиграеш. Размествай. Променяй. Забавлявай се. И като ти писне иди в осем и й поискай телефона. Например.

                Мая влезна и Мелви я подхвана от вратата.

- Виж. Виж ми бравата. Оправи се! Мисля, че ме сваля крадец!

- Чакай, чакай... Какво й има на вратата?

- Ами дръжката падаше и като дръпнеш от външната страна можеше да я отвориш с отвертка. Нали ти казах, че си забравих ключовете и си влезнах без проблем. Затова си носех отвертка в чантата. И един ден вратата оправена! Представяш ли си!?

- Сама се оправи?

- Не. Някой я е оправил. И аз седя и я гледам и си викам който и да е бил станало му е смешно и си е направил майтап да ми оправи бравата. Тя се разпадаше като я хванеш.

- Това не може да бъде! Кой крадец ще ти оправи бравата?

- Който оставя бонбони на масата.

- Ти си почнала да полудяваш. Намери си гадже най-накрая. Секс правиш ли? Да не си слънчасала? Пий витамини. Магнезий с витамин Б. Действа доста успокояващо. Аз го пия в момента.

- Не съм слънчасала. Ставам сутрин и на възглавницата розичка. Бележка...

- Иди в полицията.

- Защо да ходя? Това е забавно. „Много си сладка“, „Неузнаваемо си красива“ и т.н. Знаеш ли колко много имам. И бонбони. През ден имам шоколад до възглавницата.

- Сложи камери. Снимай го. Виж кой е.

- Защо. Той сам ще се покаже. Нали нищо лошо не ми прави. По-забавното е, че откакто имам любовни бележки изчезнаха хлебарките! – и тя се засмя. – Пича изтрепа хлебарките! Представяш ли си?!

- Значи от това, което чувам разбирам следното: у вас живее мъж, който ти оправя къщата, оставя ти цветя и бонбони и нищо не иска? Правилно ли разбрах?

- Да. Не е ли яко?

- Кое му е якото? Влиза докато спиш. Не те ли е страх?

- От какво? Че ще ми остави още един шоколад?

- Ти си точно толкова чалната колкото е и той. Такива като вас се привличат. Смятай какъв е късмета да се нацелите!

- По-интересното е, че оня ден ме спря един сладур на улицата като излизах. Казва дай си телефона.

- Това сега друг ли е?

- Да. Един висок, красив. Много усмихнат. Странното е, че ми е много познат. Все едно съм го виждала преди. Не мога да ти го обясня. Ей така като го видях и тряс. Много странно, нали? Все едно вече се познаваме.

- Може и той да е влизал у вас. Може да е преродено бившо гадже от предишен живот. – Мая се засмя от сърце и без да иска си разсипа колата. – Ходи се прегледай. Намери си нормален мъж.

- Не искам нормален. Тия двамата ми харесват...