Те лежаха на канапето прегърнати в тишийната. Само някъде навън се чуваше далечното притихване на града. Колко красиви мигове можем да споделим с онези, които обичаме нежно и чисто като докосване на ангелско крило по върха на душата.

                Но едно друго докосване наруши този красив момент и тя трепна нервно с ръка. Той видя комара и се подразни. На фона на цялото удоволствие да я прегръща и да се наслаждават на неделното свечеряване сега това.

                Той замахна да го прогони, но тя се размърда и леко промърмори нещо неразбираемо. Заложник на прегръдката той застина и започна да се ослушва и да се оглежда. Сякаш го прогони. Стисна я силно и я целуна по челото като отпусна глава назад. Точно както някога на брега на морето в оная приветлива сянка до палатката. Беше я прегърнал по същият начин и вълните шумоляха само на метри от тях в пълен и обожаем покой.

                Бзззз. Комара се върна и се засили право към лицето й. Той замахна пак и тя отвори очи и като го видя промърмори пак нещо още по-неразбираемо и пак се отпусна.

- Ти спи, аз ще го махна. – Не можеше да го убие без да мърда затова затърси комара във въздуха и с неудоволствие установи, че не е един, а са няколко. Леко започна да движи ръката си над нея за да ги гони. А те право в нея отиваха. Явно им беше сладка.

                Той отпусна пак глава назад и последното, което видя преди да затвори очи беше проблясък на стената от залеза. Оранжево розов и много наситен. Точно като онзи залив вечерта на морето в притихналата вечер. Само те двамата наслаждаващи се на последните дни на лятото. Спомни си как този ден се возиха на лодка и морето приветливо ги клатушкаше докато те се смееха на чайките. Гладните чайки крадящи банички на сушата. Море, простор, спокойствие и...

                Бзззз. Комарите неумолимо долетяха. Той замахна леко и като видя, че не може да ги прогони, нито да ги убие застина с вдигната ръка и при всеки опит да се приближат до рамото й леко махваше. Леко, нежно като танц с някоя пеперуда. Е, вярно, пеперуда с дълъг кръвосмучещ хобот, която беше по същество една много досадна пеперуда и съвсем не толкова красива, но той се опита да гледа на нещата по различен начин.

                Какво искаше един комар? Да си пийне малко кръв. Колко кръв щеше да изпие този комар? Колко милилитра щяха да изпият няколко комара. Той се опита да си представи какъв е обема на това,което ще погълнат и се запита защо изобщо се занимаваме да се борим с тях. После се запита защо още не е купил устройство, което да ги пъди, а след това започна да размишлява над въпроса защо искат да стигнат до нея.

                Той продължи леко да вее с ръка и да им пречи да кацнат и в един момент си даде сметка, че докато не се напият те просто няма да ги оставят на мира и спря да движи ръката си. Нека пият.

- Пиййте. – Прошепна тихо като поднесе ръката си, но комарите се насочиха отново към нейното рамо. Явно наистина им беше по-сладка. Може би кожата й беше по-тънка, а може би им ухаеше по-вкусно. Той леко започна да подлага ръката си на пътя им и след кратко първият кацна. Друг се въртеше неориентирано в чудене къде да се закачи. Той премести леко ръката си и започна нежно да му я предлага.

                И вторият комар кацна на ръката му и започна жадно да пие. А той ги гледаше с тънка усмивка. Ах ако другата му ръка не беше затисната какво щеше да ги направи.

                Комарите отлетяха и кацнаха пак. Забиха хоботите си в него и той ги гледа през цялото време докато се нахранят. Когато отлетяха той усети как сърбежа и гъделичкането пропълзяха по кожата му. Ах какво гъделичкане. Той отпусна ръката си и си представи, че не усеща нищо. Нищо друго освен допира до нея.

- Много ми е уютно. – Промърмори тя като се сгуши още повече в него.

- И на мен. Почивай си.

                И той отпусна глава назад да се наслади на последните лъчи на слънцето. Топло, нежно и галещо като чувствата, които изпитваше към тази жена.