Илия Духлев се събуди и първото нещо, което докосна беше дистанционното на телевизора. На екрана се появи ведра и усмихната жена, която остави листове хартия пред себе си и заговори:

- Добро утро, господин Духлев. Това е вашият персонализиран информационен бюлетин. Времето на вашата улица днес ще бъде прекрасно. Насрочено е орязване на клоните от 10.00 до 13.00 часа. Семейство Георгиеви на номер 5 се изнасят, а семейство Петрови над тях тази година няма да ходят на море и в задният двор на номер 7 довечера ще има благотворително събиране на пари в помощ на малоазийският червей. И днес офиса ви е запечатан заради нововъведената процедура по обезпаразитяване. Но това не трябва да ви притеснява, защото вие днес се чувствате благосклонен, усмихнат и изглеждате прекрасно. Новините от света. Четирите коали бяха пуснати на свобода.

Духлев намали звука и като се огледа нетърпеливо, облече се и излезе. Прекоси две преки и стигна до кабинките на Информационната Агенция. По пътя една жена го спря и му протегна ръка:

- Поздравявам ви за годежа! Честито!

- А!? – Той се усмихна. – Благодаря! – Той се нареди на опашката и нетърпеливо зачака. Когато дойде неговият ред влезе в кабинката, седна и потропа нервно с пръсти по коляното си. Чу се познатия глас:

- Сканиране... Изчакайте моля. Здравейте, г-н Духлев, какъв прекрасен ден за вас! Честит годеж с пожелания за много щастлив съвместен живот!

- Разкажи ми повече... – Той много искаше да разбере подробности за годежа.

- Преди две седмици, когато бяхте на море се запознахте с очарователна дама. Тя владее четири езика, бюста й е с перфектни пропорции. Вече две седмици излизате всяка вечер на вечеря и снощи вие й предложихте да се омъжи за вас.

- И тя какво отговори? – Духлев беше много развълнуван, че ще се жени.

- Тя веднага се съгласи. Тази сутрин рано призори се срещнахте със семейството й и те дадоха своето съгласие.

- О, много се радвам. А говорихме ли за медения ни месец?

Гласът разказа на Духлев в пълни подробности какви са плановете му за сватбеното пътешествие и дори му разказа няколко пикантни подробности за интимните му отношения с неговата годеница. На прозореца на кабинката се потропа и една жена нетърпеливо заговори:

- Хайде, моля ви се, не сте само вие! Колко хора чакаме на опашката...

Духлев излезе доволен от новината, че ще се жени. Деня започна обещаващо и като се прибра включи отново телевизора. Беше време за обедната емисия с новини:

- Здравейте, г-н Духлев! За съжаление неочакван развой на събитията помрачи ведрото настроение на вашата улица. Поставен е знак забранено преминаването и е отцепен района. На номер 11 е открит кърлеж забит в куче. Бърза помощ веднага са реагирали, но се забранява ходенето по тревните площи. Всички паркови пространства са поставени под карантина. Трагедията е овладяна, но за ваша сигурност не се препоръчва да излизате от дома си. Код жълто.

Духлев притеснено зацъка с уста. Това беше много притеснително. Да се случи такова нещо и то в ден петък. Не го очакваше. Той седна на един стол и се опита да не мисли за проблемите на хората. И неговите не бяха малко. Предстоеше му сватба и той трябваше да се подготви. Когато стана 8 часа вечерта той се наметна с едно яке и тръгна към информационните кабинки. Опашката беше значително по-малка и съвсем скоро дойде неговия ред. Влезе, седна и нервно забарабани с пръстите си по коляното:

- Сканиране... Здравейте г.н Духлев, за съжаление днес ви се случи нещо ужасно!

- Наистина?! – Той се надигна леко и отново седна.

- Да. За съжаление вие днес умряхте.

- Ужас... Аз съм мъртъв... Как стана? Да не ме е блъснала кола?

- Не. За жалост извършихте самоубийство. Предвид вашето влошено здраве това се очакваше.

- Толкова ли съм болен?

- Направо сте мъртъв! Имахте хемороиди, подагра, високо кръвно, бяхте предразположен към инсулт и психическото ви състояние беше много лошо.

- Ужас! От колко високо скочих? Аз се страхувам от високи места... Аз...

- Много високо. Тялото ви беше открито разчленено на парчета...

- Кога ще бъде погребението? – Той се просълзи, а от колонката се чу пиукащ сигнал и след това гласа проговори:

- Изчерпан кредит. Заредете нов кредит.

- Кажи ми повече за тялото...

- Заредете кредит...

Духлев излезе от кабинката и закриволичи по тъмната улица в пълен шок. Спря се, огледа се. Тръгна към къщи. После тръгна обратно към кабинката. Загледа се в прозорците на хората. После отново към къщи. Не знаеше какво да прави. Беше умрял. И сега!?..

Той се прибра у дома и пусна телевизора с надеждата да чуе нещо повече за себе си в новините. На екрана се появи водещата, която имаше много напрегнат вид:

- Добър вечер, г-н Духлев. Ужасно стечение на събитията! – Ето, помисли си той, сега ще кажат повече за това как съм умрял. – Но на екрана се появиха кадри на мъж, който блуждае по тротоара и гледа към прозорците на хората. Напред, назад. Криволичи. Духлев видя собствената си осанка и зацъка тревожно. Гласа на водещата се чуваше зад кадър. – Код червено. Целият регион е отцепен заради криминално проявено лице, което дебне жилищата на хората. Полицията е завардила всички входове на сгради. Района е под блокада от жандармерията. Обявява се вечерен час. Всеки, който излезе ще бъде арестуван.

- Ужас, ужас... Убийци, крадци... Много опасно стана вече...

Той легна на леглото и се замисли над смъртта си. Прилоша му. Очите му се ококориха. Лежа два дни и бра душа, че живота му е приключил. Беше толкова мъчително, че когато понеделник сутрин се надигна от леглото едвам ходеше. Той набра бърза помощ и след половин час една диспечерка прие обаждането му и той проплака:

- Моля ви, помогнете ми. Много съм зле. От два дни съм мъртъв...

- Гражданино, заявката ви е приета. След 6 седмици е първият свободен час за преглед.

И диспечерката му затвори. Духлев едвам се надигна от леглото си и обу обувките. Дори не посегна към дистанционното. Излезе и тръгна траурно към кабинките на Информационната Агенция. Нареди се на опашката и когато дойде неговият ред влезе отчаян вътре. Седна и отпусна дланите си мъртвешки.

- Сканеране... Г-н Духлев, благодарение на вашата социална отзивчивост и това, че гласувахте на изборите ви беше отпуснат допълнителен кредит.

- О, радвам се, че съм гласувал. А какво стана с тялото ми?

- Тялото ви беше закарано в реанимация. За съжаление по време на възкресението ви се наложи да ви бъдат отстранени далака, жлъчката и единия бъбрек. Но това не е най-страшното. Страшното е, че... – Гласа в колонката направи многозначителна пауза. – За съжаление няма да можете да изпълнявате съпружеският си дълг защото един от органите ви не бе открит.

- Ужас! – Внезапно възкресен той събра малко сили. - И сега какво?!

- Ех... – Въздъхна гласа. – Чувствате се изтощен. Емоционално изпомпан. Съсипан... Не ви се живее...

- Така е! Така е! Съсипан съм!

- Но поне сте жив...

- Така е! Така е... Жив съм. Това е добре.

- И не забравяйте... Другият път, когато простатата ви алармира бъдете по-отговорен.

- Да. Обещавам...

На стъклото се потропа и един мъж отвън му направи знак, че прекалява. Духлев стана и като заклати главата си излезе:

- Обещавам...