В организма непрекъснато постъпва информация от външната среда и от тялото. Тази информация се преработва от нервната система.
Рефлексът е реакция на организма в отговор на дразнения от външната или вътрешната среда. Благодарение на рефлексите се координира дейността на органите и системите в човешкия организъм.
Анатомична основа на рефлекса е рефлексната дъга. Тя се състои от рецептори, сетивен неврон, нервен център, двигателен неврон и изпълнителен орган.
Рецептори има по цялото тяло. Това са специализирани клетки или израстъци на неврони, които възприемат дразненията от околната среда и преобразуват приетата информация в нервни импулси. Чрез рецепторите нервната система получава информация за извършващите се процеси и за състоянието на вътрешната среда – телесна температура, кръвно налягане, количество на кръвната захар, хормони и др.
Сетивният неврон провежда нервните импулси от рецептора до нервния център в главния или гръбначния мозък.
Нервният център се намира в гръбначния или главния мозък. В нервния център постъпилата информация се преработва и се издава „заповед за действие“ в отговор на настъпилото дразнене.
Двигателният неврон пренася получените „нареждания“ под формата на нервни импулси до изпълнителния орган.
Изпълнителният орган изпълнява ответна реакция на тялото. Той може да бъде мускул, който се съкращава, или жлеза, която отделя секрет.
Рефлексите са два вида – безусловни и условни рефлекси.
Безусловните се наричат още вродени. Те се проявяват още с раждането. Това са кихане, мигане, отдръпване при болка, сукане, гълтане и др. Тези рефлекси са от решаващо значение за оцеляването. Те помагат на новороденото бързо да се ориентира в околната среда и осигуряват адаптация на организма.
Условните рефлекси са придобити по време на индивидуалното развитие. Такъв рефлекс е например отделянето на храносмилателни сокове още при вида и мириса на вкусна храна. Тези рефлекси осигуряват приспособяването на организма към променящата се среда на живот. Те са в основата на дресировката на животни, на придобиването на нови знания, обучението и възпитанието.