Краен мозък

Крайният мозък е част от мозъчния ствол. Той е доминиращата част на главния мозък. Състои се от две полукълба, които са свързани с бяло мозъчно вещество, наречено мазолесто тяло. Това е така, тъй като крайният мозък в процеса на еволюцията нараства най-много. Двете полукълба са отделени едно от друго посредством дълбока надлъжна цепнатина. През крайния мозък минават аксони, които свързват симетрични части от двете полукълба. Крайният мозък у човека е толкова силно развит, че покрива почти изцяло останалите дялове на мозъка. Разполага се в черепната кухина и заема черепни ямки. Кората на полукълбата е силно нагъната и има сложен релеф. Чрез няколко дълбоки бразди полукълбата се разделят на четири дяла-челен, теменен, тилен и слепоочен. Мазолестото тяло се ограничава от кората чрез браздата на мазолестото тяло.
Крайният мозък може да се раздели на три части - обонятелен мозък, който е най-старото образувание, централни сиви ядра на крайния мозък и кора, която е най-новото образувание. Всяко полукълбо на крайният мозък е покрито със сиво вещество, които образуват кората. Кората на човешкия мозък се отличава от кората на животните не само със своята големина, но и с високата си диференциация, като в различните участъци нейната дебелина не е еднаква. Средната дебелина е около 2-3 мм и е изградена от огромен брой нервни клетки и техните израстъци. Те се подреждат в шест слоя - молекулярен, външен зърнест слой на пирамидните клетки, вътрешен зърнест слой на ганглийните клетки и полиморфен. Обонятелният мозък е филогенетично най-старото образувание на крайния мозък. Неговите съставни части представляват различните елементи на обонятелния анализатор.