Вегетативно-нервна система

Дейността на вегетативната нервна система не е под волеви контрол. Тя функционира в голяма степен самостоятелно (автоматично) и за това се нарича автономна нервна система. По този начин вътрешните органи, сърцето, кръвоносните съдове, потните жлези, глатките мускули на космите в кожата и др. Функционират без човешкия волеви контрол. Вегетативната нервна система контролира и постоянството на телесната температура. Някои нейни функции могат да се повлияват от емоционалното състояние и волята на човек. Например при изживяване на страх ,напрегнато очакване, , радост, любов, при напрегната умствена дейност е възможно да се повлияе вегетативната нервна система и в резултат настъпят сърце биене, повишено кръвно налягане, изпотяване (включително на дланите), зачервяване, побледняване, изправяне на космите (,,гъша" кожа) сухота в устата усилване на активността на червата и на пикочния мехур.

• Строеж. Вегетативната нервна система се състои от две части:

Симпатикова и парасимпатикова, които се различават по структура и функция. Всяка от тях има централна част,разположена в централната нервна система, и периферна част - в периферната нервна система. В централната част са разположени нервни клетки, чиито аксони достигат до нервни възли в шията, гръдния кош, коремната кухина и таза и се свързват с невроните в тях. Аксоните на тези неврони образуват нерви, достигащи до вътрешните органи, сърцето, кръвоносните съдове, жлезите и мускулите на космите.

Централната симпатикова част се намира сивото вещество на гръдната част на гръбначен мозък. Централната парасимпатикова част е разположена в мозъчния ствол и в сивото вещество на кръстцовата част на гръбначния мозък.

• Функции

Симпатиковата и парасимпатиковата част на вегетативната нервна система обикновено имат противоположно действие. Симпатиковата ускорява сърдечната дейност, стеснява кръвоносните съдове (вследствие на това се повишава кръвното налягане), намалява образуването на храносмилателни сокове, понижава перисталтиката на стомаха и червата, разширява вдухоносните пътища белите дробове, разширява зеницата. Под действието на симпатиковите импулси организмът се мобилизира, повишава своята физическа активност, за да преодолее определени критични състояния. Израз на това е ускорената сърдечна дейност, усиленото дишане и повишената температура, намалената активност на храносмилателната система. Парасимпатиковата част, обратно - забавя сърдечнта дейност, понижава кръвното налягане,свива бронхиолите в белите дробове (така че понижава дихателната активност), засилва перисталтиката на стомаха и червата, усилва дейността на храносмилателните жлези, стеснява зеницата. Парасимпатиковите импулси позволяват на организма да понижи своята активност, да се успокои и да запазим енергия.

Тези две части на вегетативната система контролират също изпразването на пикочния мехур и правото черво и половата функция.

Централната симпатикова и парасимпатикова част са под висшия контрол на подхълмието на междинния мозък.

Със своето действие вегетативната нервна система така променя вътрешната среда на организма, че му позволява да се приспособи при повишени изисквания, каквито са физическата работа, спортната дейност, приемането на храна и на голямо количество течности, повишена или понижена температура на средата и други.