Междинният мозък е част от главния мозък и от централната нервна система. Той се намира в сърцевината на главния мозък, разположен е след средния мозък и е изцяло покрит от двете полукълба на крайния мозък. В него е разположено третото мозъчно стомахче. На границата между средния и междинния мозък се намира не добре ограничена клетъчна група, до която достигат нервни влакна от зрителната кора и от ретината.
Към междинния мозък се отнасят двата хълма, таламус, и подхълмието, хипоталамус. Смята се, че заедно с мрежестата формация и мозъчната кора, междинният мозък е един от центровете на болевата чувствителност. Тук се намира най-важният център на вегетативните функции, както и на някои форми на поведение. От прикачената за него ендокринна жлеза епифиза се контролират и функции от сетивен и хуморален характер.
Междинният мозък се състои от таламус, метаталамус, епиталамус, субталамус и хипоталамус. Таламусът е удължена структура от два дяла, която изгражда най-горната част на мозъчния ствол и включва осем групи ядра. Дяловете са разположени отстрани на третото мозъчно стомахче. В таламуса се намират пластинки от бяло вещество. Метаталамусът има две коленчати тела – медиално и латерално.
Медиалното коленчато тяло е подкоров център на слуха, a латералното коленчато тяло е подкоров център на зрението. Епиталамусът е изграден от няколко образувания, едно от които е белезникава ивица, за която чрез снопчета бяло вещество се прикрепва епифизната жлеза. Субталамусът е разположен под таламуса, а хипоталамусът се намира базално от таламуса, разполага се под двата зрителни хълма и се отделя от тях чрез бразда.