Проектът на котли ст. №№ 7 и 8 е на база на разработка от 1968г. като проект „БКЗ 220-100 ПТ”. Базовия проект има четири изменения: изменение „а” от 1969г, изменение „б” от 1969г., изменение „1” от 1975г. и изменение „2” от 1978г. Проектът на котли ст. №№ 7 и 8 е по изменение „2” на базовия проект от 1968г. като проект „БКЗ 220-100 ПТ-2”. Конструкция на основния каркас на котлите се състои от пълностенни стоманени колони и греди от композирани сечения, които се съединяват в корави рамкови възли. Колоните са кораво свързани с фундаментите и по височина променят сечението си. Фундирането е решено като плоско с кота фундиране на к.-5.90. Не са предвидени вертикални връзки между колоните или връзки към конструкцията на сградата, всички хоризонтални сили и деформации се поемат от пространствена рамкова конструкция. Обследването е завършено през 2016г.
След аварията на Котел ст. №5 от Февруари 2016г. конструкциите в зоната на пещна камера са получили значителни повреди и деформации, конструкциите в зоната на конвективната шахта са в добро състояние. Възложителя е взел решение за възстановяване на Котел ст. №5 като се извърши и реконструкция на екраните на пещна камера и замяната им с мембранен тип. Реконструкцията на екраните води до значително изменение на геометрията на пещта и съответните тръбопроводни системи и изолации. Поради изменението на проекта за изолациите и тръбопроводите теглото на пещна камера се редуцира с 100 т. Конструкциите на конвективна шахта и таванна рамка, за които се установят деформации или повреди следва да се възстановят по оригиналната проектна документация. Архитектурата на площадките и стълбищата за обслужване както и таванната рамка се запазва с оригиналната геометрия с изключение на площадка на к.+21.100 в зоната на конвективната шахта, която се мести на к.+20.214 (на едно ниво с площадката около пещта). Измененията в технологичната част налагат и съществена промяна в конструктивната схема на каркаса в зоната на пещта. Проектът е завършен през 2025г.
Проектът е завършен през 2021г.
Помещението на смесителите се намира в Блок А на Материален цех. Помещението има размери в план 24.0 x 18.0m и височина до тавана (главно ребро подови панели) 10.5m. Към момента на обследването са налични и работят два смесителя EIRICH D23/2 и линиите към тях, а третият смесител EIRICH DZV29 е предвиден за демонтаж. Смесителите са разположени на стоманена площадка в дъното на помещението. Новият смесител EIRICH R28/41 има размери в план 3.36m x 4.74m и височина 3.2m, собствено тегло (без смесван материал) 17.5т при максимален капаците 5.2т и минимален капацитет от 2.0т. съгласно черт. 2-41-5217-0а от 03.04.23 изготвен от производителя се препоръча транспортирането да се осъществи чрез помощна стоманена конструкция с транспортни греди HEB300, върху които посредством транспортни колички с ролки и дърпане с тирфори да се премести машината до постоянното си местоположение и на кота с 300mm по-висока от настоящата кота на площадката. Проектът е завършен през 2024г.
На 10.08.2018г. следствие на удар на тежкотоварен камион е пострадала западната опорна рамка при отвор 9.50m над път III-554 Русе – Свиленград. Следствие на удара колоната от страната на „Русе” е „срязана” в основата си и е изместена хоризонтално в посока „Свиленград” ~60cm. Освен хоризонтално ударената колона е „потънала” вертикално ~40cm, като подпираните от нея греди са останали „във въздуха”. Надколонната част на колоната, която предпазва гредите от изместване, е разрушена.. Гредите от страната на удара не стъпват на колоната и при все че стоят „във въздуха”, видимо са запазили проектното си положение (хоризонтално и вертикално). Зидът върху тези греди видимо е в добро състояние и няма съществени пукнатини. Колоната от обратната страна на удара (страна „Свиленград”) е преместена хоризонтално в посока „Свиленград” ~34cm и е „потънала” вертикално ~10cm. Подпрените носещи греди са останали върху колона и също са се преместили. Проектът е завършен през 2018г.
Технологична естакада на ИБД Етап II е участъка от островчето до парокотелката – колони №101 до №79 (съществуваща). Фундаментните конструкции са композирани от “висящи” изливни ф350 пилоти с дължина 8м и стоманобетонов ростверк с подколонник, на който е предвиден монтаж на пълностенна рамкова или конзолна стоманена носеща конструкция. Предвид лошите инженерно - геоложки условия и изграждането на трасето в непосредствена близост до стари вероятно плитко фундирани производствени сгради, както и строгите технологични изисквания за минимални слягания е избран и горния начин на фундиране. Разстоянията между опорите на естакадата варира между 5.5м и 14.0м (минимален брой фундаменти). Стоманената конструкция е предвидено да се монтира върху точно позиционирана и нивелирана подложна горна плоча на анкерния блок (без подливка). По този начин се цели гарантиране на указаните в част Технологична коти на монтаж на тръбопроводите. Опорите са композирани от пълностенни колони от спирално заварени тръби ф219х8. При рамковите типове конструкции са предвидени вертикални връзки между колоните в равнината на рамката. При кулообразните типове опори (неподвижни) са предвидени вертикални връзки по четирите страни (опора Р15). При преминаването покрай сградата на склад 55 ригелите са скъсени до минимума. Ригелите на опорите са композирани от кутиени профили 150х100х5 на две нива, като по този начин освен якостните изисквания се удовлетворяват и технологичните за опиране на тръбите върху ригелите. Ригелите са заварени на главни греди от пълностени профили IPE 360 или IPE 400. По периферията на ригелите са предвидени вертикални елементи (кутиени профили 100х100х5), към които се прикрепват носещите конзолните конструкции на кабелните трасета.
Проектът е завършен през 2010г.
Концептуалният проект е изготвен от EUREMI S.A. – Белгия. Всички технологични натоварвания и приемания са запазени съгласно концептуалния проект.
Основната стоманена конструкция е естакаден тип, композирана от две пълностенни стоманени греди IPE360, пълностенни напречни греди IPE200, и връзкова система от ъглови профили, осигуряваща устойчивостта на основните греди и поемането на хоризонталните сили. Естакадите са под наклон 18о. Стъпването на к. +9980 е в Скрийн тауър и е посредством болтови връзки и е тип „плъзгаща опора”
Проектът е завършен през 2010г.
Първия етап е проектиране на димоходи към ВК ст.№1, ст.№2 и е завършил през Октомври 1973 г. Вторият етап е проектиране на димоходи към ВК ст.№3, ст.№4 и е завършил през Май 1974 г. Трети етап е проектиране на димоход към ВК ст.№5 и е завършил през Февруари 1980 г. Конструкцията на димоходите се състои от напречни монолитни стоманобетонни рамки, върху които стъпват надлъжни монолитни стоманобетонни греди. Подовата и покривната плоча са предвидени като еднопосочно армирани полета. Димоходите са проектирани като изцяло монолитни стоманобетонни. Страничните стени на връхните конструкции са изчислени като греди с дебелина 20 cm и височина 404 cm. Гредите са оразмерени за отваряне на пукнатини с ширина < 0.20 mm. Стените са изолирани с 8 cm стъклена вата и 12 cm киселиноустойчиви тухли клас Б по БДС 3534-70. Фугите между тухлите са запълнени с киселиноустойчив разтвори са подмазани от вътрешната страна. След подмазването е направен фиксаж с 20% разтвор на сярна киселина. Външно димоходът е изпръскан с цименто-пясъчен разтвор като мазилка. Покривната плоча е с дебелина 10 cm. От вътрешната страна плочата е изолирана с 4 cm перлитобетон и 3 cm плочи от лят базалт. От външната страна плочата е изолирана с 3 ÷ 10 cm перлитобетон, върху него армирана циментова замазка 3 cm и измазване с асфалтов грунд – 2 пласта. Подовата плоча е с дебелина 12 cm. От вътрешната страна плочата е изолирана с 0.5 mm епоксидна шпакловка, 8 cm перлитобетон и киселиноустойчиви тухли с дебелина 6.5 cm. На подовата плоча са оставени два отвора ф650 за почистване на димохода. За обслужване на димоходите е предвидена обслужваща площадка и отвор 60/80 cm за влизане в димохода.
Проектът е завършен през 2012г.
Сградата е масивна с условно един етаж и сутерен, строежа е извършен през 40-те години на XX век. Размерите на сградата в план са 38.80 / 18.20m и височина до кота корниз 10.74m. Конструкцията на сградата е масивна с носещи тухлени стени, без колони и пояси, покривът е скатен с керемиди. През годините до основната сграда са изградени на един етаж административно битови помещения.
В надземната част на сградата са обособени две нива стоманобетонни резервоари за отлежаване на вино, като покрива на наземните резервоари е дъно резервоарите над тях. За насипване на гроздето резервоарите на второ ниво „отстъпват” ~1m като в отстъпа е оформен люк за горно пълнене. Върху покривната плоча на втория ред резервоари стъпват дървени колони подпиращи дървена скатна покривна конструкция. В покривната конструкция е оформена и вертикална вентилационна шахта излизаща ~ 1m над билото на покрива. Връзката между нивата на резервоарите е чрез стоманобетонното стълбище.
Подземната част на сградата е организирана като изба за отлежаване на виното в дъбови бъчви. Сутеренът е ситуиран под цялата надземна част, в план е правоъгълен с бетонови зимнични стени с дебелина 60cm. По дължина на сутерена в средата е изпълнена бетонова разделителна стена с дебелина 30cm. Във всяка от обособените две зони на сутерена има по два реда колони с осови разстояния 2.85 m надлъжно на сутерена и 2.50 / 3.65 / 2.80m в напречна посока. Колоните с напречни сечения 27 / 75cm. Между колоните са наредени дъбовите бъчви, а в средната ивица от 3.65m е обособен коридор за обслужване. В сутерена е предвидена и смукателна принудителна вентилация, която към момента на огледите не функционира и като резултат се наблюдават гнилостни процеси и влага.
Сградата има топла връзка със съседната „Нова сграда с бетонови резервоари” на партерно ниво и на ниво второ ниво резервоари.
Проектът е завършен през 2014г.
Подобекта се състои от два едно корпусни, цилиндрични, вертикални резервоари (етикирани Т1 и Т2) за бензин с вместимост 400 m3. Височината на резервоварите е 7.45m диаметърът е 8.60, които размери са измерени от покривите им. Двата резервоара са разположени в стоманобетонна обваловка с височина 1.35-1.5m. Резервоарите са поставени върху асфалтова запечатка, под която вероятно е направена типична пясъчна възглавница. Във височина резервоарите са средно на ~ 30cm от бетонната настилка на обваловката. Височината над настилката не е постоянна, тъй като настилката е направена с наклони ~2% към отточни воронки. Денивелацията е оформена чрез ограничаващи стоманобетонни пръстени със средна дебелина 30-35cm (използвани са метални кофражни платна с ширина 50cm) отстоящи на ~1.50m при резервоар Т1 и ~1.35m при резервоар Т2 от корпусите на резервоарите. Проектът е завършен през 2013г.
Установено е, че съоръжението не е в експлоатация >10г, като не са взимани обичайните мерки за консервация на съоръжението. Към момента на обследването основата беше гъсто обрасла с дървесна и храстова растителност (впоследствие разчистена). Установено е действителната облицовка и дебелината на бетонната стена чрез проходно пробиване на отвори с боркорона. Извършено е фотографиране и документиране на състоянието на външната бетонна повърхност към момента на обследването. За външен оглед на тръбата на комина е използван дрон с камера с фотограметрична точност, като облитането е по четири диаметрално противоположни височини на тръбата и позиции на всеки 5m височина. След изкопаване на проучвателен шурф са установени формата, размерите и състоянието на фундамента, котата на фундиране и е взета земна проба за лабораторен анализ. При разкопаването е нарушена значителна част от съществуващата предпазна настилка около комина . Установеното „отклонение” на върха на комина е 203.42mm, което е по-малко от „пределно допустимата стойност” от 420mm. Проектът е завършен през 2023г.
Във връзка с обследването бе предоставена от Възложителя наличната проектна и екзекутивна документация за обект: Стоманобетонен комин с височина 64m към Пещ №3 – една папка с чертежи по части СК. След запознаване с наличната проектна документация се установи, че първоначалното проектирането на съоръжението е извършено през 1963г.. от проектантската организация ИПП Заводпроект. Установено е, че съоръжението не е в експлоатация >10г, като не са взимани обичайните мерки за консервация за такъв тип съоръжения. Извършено е фотографиране и документиране на състоянието на външната бетонна повърхност към момента на обследването. За външен оглед на тръбата на комина е използван дрон с камера с фотограметрична точност, като облитането е по четири диаметрално противоположни височини на тръбата и позиции на всеки 5m височина. Установено е, че между защитната бетонната настилка и бетонната стена на комина липсва температурна фуга и така на практика настилката „спъва” температурните разширения особено в случаите на прегряване. Липсата на температурна фуга обяснява установените надлъжни пукнатини над кота терен. Установеното „отклонение” на върха на комина е 287mm, което е по-малко от „пределно допустимата стойност” от 420mm съгласно ПБ 03-445-02 „Правила безопасности при эксплуатации дымовых и вентиляционных промышленных труб. След изкопаване на проучвателен шурф са установени формата, размерите и състоянието на фундамента, котата на фундиране. При разкопаването е нарушена значителна част от съществуващата защитната бетонна настилка около комина. Установено е действителната облицовка и дебелината на бетонната стена чрез проходно пробиване на отвори с боркорона. Бетонната повърхност като цяло е в добро състояние, като под 5% от повърхността се налага възстановяване на бетонното покритие. Защитната чугунена шапка на върха на комина е силно разместена и не предпазва коректно вътрешната тухлена облицовка от омокряне. Променливата якост на бетона под котата на терена, невъзможността за изваждане на цяла ядка в участъка срещу фукса на комина, както и изменението на цвета му са признаци за дълговременно прегряване над 200ºС (горна граница за използване на нетоплоустойчиви бетони). Установена е силна дезинтеграция и голямата напуканост на бетона в зоната под кота терен срещу фукса, както и два пъти по-ниска якост на бетона в дълбочина. Установеното отслабване крие риск за съоръжението като цяло и изискват мерки за укрепване и / или усилване. Проектът е завършен през 2024г.
След запознаване с наличната проектна документация се установи, че проектирането на строежа е извършено през 1965 г. Проектирането на сградата е извършено от проектантската организация ИПП Заводпроект като обект „Цех за буркани”. Носещите конструкции на „ниските части” – температурни халета и „средна част” е на един етаж с типова конструктивна система по номенклатурата на едноетажните промишлени сгради без кран с покривни конструкции от виренделови греди, покривни панели и фонар със стоманена конструкция. Температурните халета са предвидени със статически отвори по 15m, а тези на средната част със статически отвори по 12m. Бетонните колони са сглобяеми с напречни размери по ос А 45/30cm и 35/30 без конзолна част, а по останалите оси са 35/30cm с конзолна част на върха откъм стъпването на виренделовите греди. Виренделовите греди са от обикновен стоманобетон (без предварително напрягане) и посредством закладни части се заварени към закладни части по върховете на колоните. Сглобяемите бетонови колони са замонолитени в чашките на бетонови фундаменти стъпили плоскостно върху земната основа от глинест льос. По ос 1 е изграден калкан от монолитни вертикални и хоризонтални пояси, който повтаря контура на виренделовите греди а пълнежа е от плътни единични тухли. В конструкцията на калкана е вградена бетонна греда за козирката. Рампата – дебаркадер е покрита с монолитна бетонна козирка с дължина 5m подпряна на един ред колони по ос 1’ (на 3m от ос 1 на калкана) и бетонната греда в конструкцията на калкана. Покривното отводняване на халетата е посредством вертикални спусъци Ø100 в уламите през 12m, които се заустват посредством шахти в канализационни клонове Ø150 положени в бетонови корита под настилката.
Проектът е завършен през 2023г.
За сградата няма запазена проектна документация. Документацията е възстановена по следната методология: извършено е конструктивно заснемане, сканирани са армировките на основните елементи, определени са типовите сглобяеми елементи, заснети са нестандартните сглобяеми елементи, картотекирани са повредите и несъответствията по елементите и съединенията им. Сградата видимо няма деформации и повреди, които застрашават сигурността й
Конструкцията на сградата е едноетажна четирикорабна, композирана е от сглобяеми стоманобетонни елементи: фундаменти, колони, надлъжни греди (подстропилни ферми), виренделови греди и покривни П – панели. Надлъжно на корабите частично са запазени релсови пътища за окачен транспорт по номенклатурата РПОТ’77. Сглобяемите колони са изготвени съгласно типовата конструктивна документация КЕП’76. На две места е установено, че горният ръб на фундаментите на колоните е на 1.50m от кота настилка. Покривната конструкция е изготвена съгласно типовата конструктивна документация ПКВ’76. Съгласно терминологията на системата сградата е вид III – с конструктивни полета 18/12m. Отворите с дължини 12m по оси 2.A, 2.B, 2.C и 2.D се преодоляват с надлъжни греди (подстропилни ферми). Върху надлъжните греди стъпват виренделовите греди за отворите 18m. По ос 2.E няма надлъжни греди и виренделовите греди стъпват на колони.
Проектът е завършен през 2011г.
Проектът е завършен през 2019г.
Основната сграда (хале) представлява едноетажна, рамкова, ст. б. конструкция. Размерите в план са: 134.0m дължина и 55.0m широчина. Общата височина е 13.60m (кота корниз), а светлата конструктивна височина от настилка до долен ръб на главна греда е 11.0m. В надлъжна посока (по направление на буквените оси) са обособени 24 (16+8) междуосия по 5.50m, а в напречна посока (по направление на цифровите оси) междуосията са 9 по 6.0m. В надлъжна посока при 16-то междуосие е реализирана деформационна фуга с ширина от 45cm. При тази ос граничат Етап 1 и Етап 2 на изпълнението на строежа. Носещата конструкция е изпълнена от две многоотворни сглобяеми стоманобетонови рамки с колони 90/80cm с подпорно разстояние на главните греди от 22.0m. Върху рамковата конструкция и фасадните греди стъпват покривите столици с Т-сечение с височина 109cm и подпорно разстояние от 18.0m. Елементите на сглобяемата стоманобетонна конструкция и фундаментните чашки са изпълнени в заводски условия. Стенното и покривно ограждане е посредством послоен монтаж. Проектът е завършен през 2018г.
Проектирането на Естакада №2 е извършено през 1972г., 1973г. 1975г. и 1976г. от проектантската организация ИПП Промпроект. През 2016г. Главболгарстрой АД изготвя проект и извършва СМР (инженеринг) за укрепване и усилване на зона „пресипна кула”. Естакада №2 е предвидена да свързва Отделението на смесителите в Материален цех с пресипната кула посредством две гуменотранспортни ленти за суровини. В пресипната кула лентите са прехвърляли товара си посредством посредством пресипки и са сменяли направлението на траспортиране към вече съборения Цех №1 и намиращите се в него четири пещи за стъкло. Естакада №2 има обща дължина в план от ~88m, като тръгва от кота +9.10 на Материален цех и достига кота +10.84 в пресипната кула с приблизителен надлъжен наклон от 5.56% (3.2º). Съоръжението е подпряно със седем П-образни бетонови рамки с по две колони 35x45cm с по три междинни ригела и горен ригел 35x60cm. Рамките са разположени през ~12m, като в средата рамката е двойна и се оформя температурна фуга. Фундирането е плоскостно посредсвом един общ бетонов фундамент за рамка с размери на основната плоскост 3.95x5.45m. Върху горния ригел на рамките стъпват две главни 2Т бетонови греди, върху долният фланш на които се заварява гредова скара от стоманени профили П16 през 1м. Върху стоманените профили са заварени капаци от рифелна ламарина с дебелина 5мм. Върху горния фланш на главните 2Т бетонови греди се заваряват стоманени рамки от профили 2Т12 (колонки и ригел) през 3м, върху които стъпват столици от профили П6.5 през 65см, а странично по колоните горе и долу са заварени два винкела L90.9. Така оформеното помещение за транспортните ленти е облечено с ламрина ЛТ45 без отвори за прозорци.
Пресипната кула е била част от сградата на Старо Материално отделение, като съседните помещения са съборени заедно с основната сграда като е реализирано и укрепване и усилване на запазената част със стоманобетонни кожуси на колоните, нови греди по всички нива, шест бетонни шайби и усилване на основи чрез ивици вършу съществуващите фундаменти. Запазената бетонова конструкция има три бетонни етажни нива (±0.00, +3.48, +6.78) и наклонен бетонов покрив на к.+16.40-16.70. На нивото на влизането на транспортните ленти (+10.84) на к.+11.95 е изградено допълнително ниво (площадка, стълби) от стоманени профили, на които са били окачени бункери, пресипки и двигателите на самите транспортни ленти. Върху бетоновата конструкция по стени покрив посредством квадратни тръби 100.5 закрепена с планки и анкерни болтове, върху която е закрепена поцинкована ЛТ ламарина.
Проектът е завършен през 2024г.
Обекта е композиран от подобекти: Складова зона, Административен блок, Експедиция, Акумулаторно, КПП и Спринклерен резервоар.
Конструкцията на подобект Складова зона е едноетажна, трикорабна, рамкова, стоманена конструкция. Конструкцията на Административен блок е в непосредствена близост от тази на Складова зона и е разделена на фуга от неговата конструкция. Конструкция на сградата е монолитна стоманобетонна с гладки плочи, колони и шайби. Конструкцията на подобект Експедиция е разположена под покривната конструкция на Склада. Конструкция на сградата е монолитна стоманобетонна с гладки плочи, колони и шайби. Конструкцията на подобект Акумулаторно е разположена под покривната конструкция на Склада. Конструкция на помещението е монолитна стоманобетонна с гредова плоча и колони. Конструкцията на подобект КПП предвидена лека, демонтируема от студеноогънати кутиени профили, върху които се закрепват покривни и стенни панели. Конструкцията на подобект Спринклерен резервоар е монолитна стоманобетонна със стоманобетонни стени 40cm, дънна плоча 50cm и покривна гредова плоча. Проектът е завършен през 2016г.