Слушам как протестите нищо няма да решат, как тия дето щели да дойдат или ще са същите или не знаели какво точно искат. Също слушам как видиш ли щяло да стане по-лошо, защото не се знаело коя партия щяла да спечели изборите и така нататък.

Във всичко това описано горе има доза истина. Така е, тези протести ще решат само едно – оставката на това правителство. Да, на следващите избори най-много гласове ще получат пак най-големите банди наречени партии (вече съм го писал) и да сегашните опозиционни групи и най-вече гражданите вероятно нямат ясна представа с какво се захващат и колко е дълбок проблема.

Но, едно е сигурно, ако сега не се започне последователно и системно прочистване на политическия терен от джебчиите и апартаментните крадци, крахът на държавността е неизбежен в рамките на следващите 10 до 15 години.

Какво може да се направи – гражданите трябва да започнат да се самоорганизират и политизират, защото нито след тези избори, нито след следващите, нито дори след по-следващите ще се види светлина в тунела. Много ми се иска да е по-бързо, но законите на еволюцията в обществото са неумолимо жестоки и логични.

Тези същите политизирани граждани трябва да изискват от собствените си избраници отговорност по същия начин, по който я искат в момента. Трябва ясно да бъде заявено на тези партии, които се заявяват за противници на статуквото, че не трябва да влизат по никакъв начин и по никакъв повод в никакви коалиции – ЯВНИ, ТАЙНИ или пък ТЕМАТИЧНИ с тези съществуващи банди, които са на терена.

Представителите на партиите, ако са обединени около политика, трябва да натрупват опит в парламентаризма, който е тотално загубен в последните 20 години и трябва да са готови да поведат следващите протести срещу следващото бандитско управление възможно най-бързо след сформирането му, което към момента е неизбежно (най-добре е на 6-тия месец от съставянето му).

За да се лекува обществото, то трябва да сме наясно с диагнозата на болестта, а тя е че съществуващите субекти НЕ са политически партии, а организирани крадци, които не се вълнуват от гласоподавателите. Тези организирани крадци НЕ са Мафия, независимо от митологията, която сами си създават и разпространяват чрез техните си медийни канали. Ясно се вижда, че ги е страх от предсрочни избори, протести и от каквито и да е граждански активности. Неслучайно всеки протест веднага се брандира като „преврат“, задължително има намеса на Сорос, Джендърите или пък Извънземните.

Нито един мафиот не се страхува от протести, защото ползва и има подкрепа на населението, тъй като създава базова стабилност и някаква форма на справедливост. Естествено не и просперитет или свобода, но не за това ми е текста. Даже и диктаторите в управлението си са „легитимни“ дотогава, докато създават тази базова стабилност и елементарна справедливост. Нека да е ясно, че под „елементарна справедливост“ имам предвид чувството за спокойствие и сигурност. Нито едно от изброените не се случва при управленията в България през последните 20 години.

Миксът между депутати, министри, бизнесмени, медии, съдии и прокурори съществува едно заради тази митология за „мафията“, която създава естествен страх в хората и заради директната връзка с публичните средства. И докато второто ще е по-трудната задача, то първото е лесно за решаване. Гражданите трябва да престанат да мислят за тези като за „политици“ като за „мафия“(обяснил съм в други текстове защо не са мафия). Трябва да започне систематично „публично поругаване“ на последните като бъдат освирквани на публични места, гонени от заведения, замервани с яйца и постоянни протести за абсолютно всяко тяхно решение.

Нека не се самозалъгваме – тези банди имат към момента пари и ще се опитват да се връщат отново и отново в политиката. Затова и гражданите не би трябвало да очакват, че като отидат до урните и гласуват и след това спокойно ще изпаднат в „летаргичен сън“ 4 години до следващите избори. Този „летаргичен сън“, който се наблюдава в българското общество от 1999 г. насам де факто дава възможност на бандитите в политиката да се окопаят и отнема възможността на политиците да бъдат политици, защото последните престават да чувстват, че биха били подкрепени за едно или друго действие, изявление или решение.

Заедно с това политизацията трябва да започне да излъчва и налага личности, които да са готови да понесат, както „хорската любов“ със стоицизъм, така и да доказват непрекъснато чрез думи и действия, че са „представителство“.

На хората, които биха ми опонирали по остта „ляво-дясно“ бих казал отново – разговор за политическото „ляво“ и „дясно“ в България не съществува практически пак от 20 години. Преповтарят се марксистки дефиниции по откровено дебилен начин в опит да се брандират някакви криминални субекти Истински разговор за тези понятия може да има само, ако се случва между политически субекти, но как да ги разпознаем. Ами по връзката между думи и дела – само по този начин може да се разбере кой е автентичен. Автентичността от своя страна може да се случи само, ако е на база на групи, групички, организации от граждани, които се обединяват, за да подкрепят дадено виждане как би трябвало да изглежда обществото.