Победата на републиканците на изборите през 2016 г. за Камара на представителите и Сенат и загубата на президенството, постави мейнстриима в Демократическата партия в тежка ситуация – от една страна беше загубата на изборите, но от друга натиска от страна на лявото крило (известни като „прогресивисти“ и „много либерални“), които обвиняваха партията в завиване надясно. Това крило, през годините маргинално и раздробено, беше успяло и благодарение на Бърни Сандърс да се организира и да има възможност да задава политически теми на национално ниво.

През 2018та, благодарение и на „неоценимата“ помощ на Президента Тръмп, демократите успяха да си върнат контрола върху Конгреса, да консолидират анти-Тръмп вот, но това премина през консолидация и на „прогресивния“ вот, които застанаха зад аналога на Тръмп – дългогодишния сенатор от Върмонт Бърни Сандърс. Самият Сандърс никога не е бил Демократическа партия, а е стоял и стои встрани от нея.

Затова и на предварителните избори тази година от ключово значение беше мейнстриима в ДП да успее да излъчи адекватна, избираема и консолидираща фигура, която да се противостави на Бърни Сандърс и да го победи на избори (през 2016 г. победата на Клинтън над Сандърс беше проблемна, защото беше заради суперделегатите основно). Независимо от първоначалните си неуспехи, Байдън успя да се превърне в такава фигура. Значението на победата на такъв тип политик в предварителните избори беше заради по големите цели, а именно Сенат и Президентство, където фигура като Сандърс би отблъснал умерените и независимите гласоподаватели

Политически Байдън стои в „центъра“ на американската политика ( сравнено в Европа той политически би стоял „вдясно“). Дългогодишен сенатор, политик, за който са гласували и демократи и републиканци, известен с добрите си контакти, както с профсъюзите, така и с богатата част на американското общество и много добре приеман от чернокожите гласоподаватели.

Независимо, че политическата обстановка в САЩ в момента е благоприятна за Демократическата партия и независимо от „подаръците“, които Тръмп направи, то победата му в предстоящите избори въобще не е толкова сигурна.

Двата месеца на епидемия и локдаун, де факто „потопиха“ кампанията на Байдън за Президент. Независимо от постоянните обвинения на Тръмп срещу големите медии в „цензура“, „манипулации“ и „пропаганда“, цялото медийно внимание през тези два месеца беше насочено към Тръмп и последният имаше неограничен достъп до медиите чрез ежедневните си брифинги. Байдън и демократите не можеха да поставят друг политически дневен ред, освен този, който задава Тръмп. Тръмп не се възползва от това, но загубените два месеца на кампания на Байдън могат да се отразят през ноември.

Вторият проблем пред Байдън е известната му от години слабост при воденето на публичен дебат. Тази слабост се прояви и на предизборните диспути в Демократическата партия, където той не успя да спечели нито един. Разбира се тази му слабост се компенсира с непринудеността му, с която общува с избирателите в директен разговор.

Третият голям проблем е невъзможността му да стигне до избирателите на възраст под 30 г. (независимо от расата). В този сегмент безспорен лидер е Сандърс. За младите и „гласуващите за първи път“, Байдън олицетворява нещо архаично. Естествено те не приемат и Тръмп, но в случая това, че няма да гласуват нито за Байдън, нито за Тръмп е в полза на републиканците. Като допълнение „младите чернокожи“ реагират по същия начин и де факто дилемата пред демократите е в тези „суинг-вотъри“, които се колебаят между това дали да гласуват или не, а не между демократи и републиканци. Тук е връзката между кампанията за Президент и кампаниите за Сенат, особено в „суинг-щатите“, където разликите ще са в рамките на 1-2%. Т.е. Независимо, че ГОП е в по-тежка позиция, то накрая може да излезе победител като победата ще бъде заради негласуване.

Следващият по-значимост проблем е, че Байдън все още не може да обедини Партията като „прогресивното“ крило не е застанало напълно зад него. За да се случи това и избирателите на Сандърс да го припознаят за Кандидата (а те в голямата си част не са традиционни избиратели на ДП), той трябва да завие „наляво“. През 2016 г. избирателите на Сандърс масово не отидоха да гласуват, а една част от дори гласуваха за Тръмп (защото Клинтън беше статуквото, кото те не приемаха и защото тя не зави “наляво”). Това особено ясно се видя в Уисконсин, Пенсилвания и Мичигън, където според следизборните проучвания и анализи “Сандърс-Тръмп” избирателите дадоха победата на Тръмп.

Виж Таблица 1

Голямата дилема и въпрос е „Колко наляво може да завие, без да загуби традиционната си подкрепа от умерените (демократи и републиканци), както и от независимите?“. Вече посочих, че „прогресивното“ крило е много по-организирано и силно в сравнение с предишни избори. Тук трябва да се допълни, че Байдън все още изпитва трудност да обедини и „Анти-Тръмп“ вота, който е по-голям като размер от вота само за демократите.

За сравнение – през 2016та Тръмп, за да успокои републиканското статукво, избра един доста крайно-консервативен Вице – Майк Пенс.

Т.е. Очакванията са, че профила на Вице-то на Байдън ще бъде от „лявото крило“ на партията и тук идваме до голямото НО.....

Но този път изборът на Вице е от огромно значение в сравнение с друг път:

1. Ако бъде избран Байдън , той ще бъде най-възрастния Президент на САЩ. Той е на 78 години и чисто биологически има риск да не довърщи мандата си.

2. При резултат за Сената 50-50, Вицепрезидентът ще играе огромна роля, защото неговият глас ще бъде решаващ в Сената.

3. Вицепрезидентът ще бъде най-вероятният кандидат за Президент през 2024 г. и ще определи облика на Демократическата партия за дълъг период

Т.е. Вице-то трябва да бъде добре подготвен човек, със сериозен политически бекграунд, който даже и да е от „лявото“ крило лесно да може да се премести в „центъра“ на американската политика, за да може Демократическата партия да печели избори.

И последният проблем пред демократите и Байдън – те не могат да атакуват Тръмп за погрешна икономическа политика, защото независимо че повечето сегменти гласоподаватели дават предимство на Байдън за различните теми, при въпрос „На кой се доверявате, че може да се справи с икономиката?“ - Отговорът е категорично в полза на Тръмп.

Заключение:

Всичко гореописано е само и единствено първоначален опит за анализ на предизборната обстановка в САЩ и то само от гледна точка на Демократическата партия.

Пак ще уточня, че тепърва кампаниите ще търпят развитие и е напълно възможна промяна на настроенията в една или друга посока. Определено шансовете за избиране на Байдън сега са доста по-големи, отколкото в началото на 2020 г., но недостъчно големи, за да се твърди, че това ще стане.

Възможностите могат да се увеличат, при минимизиране на ефекта от грешките на Байдън, и максимизиране на ефекта от непоследователното и в някои случаи даже неадекватно поведение на Тръмп, както и реализиране на стратегия на противодействие на най-силната страна на Тръмп – медийната комуникация с публиката.