От гледна точка на познатото ни в Европа изглежда странно защо е необходимо да се занимаваме с изборите през 2022 г. Нали току-що приключиха тези избори и естествения въпрос, който изниква е - Не е ли рано?

Отговорът може да се даде само, ако сме запознати с американската политическа действителност, а тя е, че там са в непрекъснати избори. Мандатът на камарата на представителите е 2-годишен, а на Сената е 6-годишен, но на всеки 2 години 1/3 от Сената е на избори. Така че, независимо кой е победил сега, предизборната кампания за 2022 г. започна приблизително 3 месеца преди 03.11.2020 г.

През 2021 г. ше стане ясно кой ще се кандидатира като претендент в рамките, както на ГОП, така и на Демс, а в началото на 2022 г. започват предварителните избори в рамките на двете партии. При така описания политически пейзаж всеки сам може да си направи извода, че никой не е оставен да си „почива“ и да се „наслаждава“ на спокойствие.

За целите на текста, както и заради спецификата на американската институционална уредба ще разгледам позициите, от които тръгват ГОП и Демс отделно за Камарата на представителите и за Сената. Това е така, защото двете камари на Конгреса трябва да се разглеждат като два отделни парламента, а не като едно съвкупно цяло.

Камара на представителите

От днешна гледна точка позицията на ГОП за връщане на контрола върху Камарата изглежда по-силната. Де факто след изборите през 2020 г. можем спокойно да кажем, че предимството е на страната на републиканците по няколко причини.

• Независимо, че Демс запазиха мнозинството си, то е много по-малко, отколкото след изборите през 2018 г. Демс загубиха със сигурност 9 места на изборите през 2020 г. и в момента са с мнозинство едва от 4 гласа. Разбира се трябва да сме наясно с един много важен факт в САЩ, а той е, че статистически 92% от избраните вече конгресмени се преизбират.

Това означава, че едва ли повече от 20 места от Камарата на представителите ще бъдат оспорвани (максимум 4,5% от цялата Камара). В последните 30 години само 3 пъти има огромни победи на ГОП или Демс – през 1994 г., когато ГОП спечелва +54 места, през 2010 г., когато ГОП спечелва +64 места и през 2018 г., когато Демс спечелва +42 места.

Също трябва да се отбележи, че Демс имат непрекъснат контрол върху Камарата(с две изключения 1946-1948 и 1952-1954) в периода от 1932 г. до 1994 г. Едва в последните 30 години имаме честа(от гледна точка на историята) смяна на мнозинството и заради това малките мнозинства са рискови за Демс.

• Важен момент, който дава предимство на ГОП и който външната публика едва ли може да разбере е, че предстои прерайониране на избирателните райони. Тези райони се преначертават на всеки 10 години след всяко преброяване на населението и основната отговорност за това прерайониране е на щатските легислатури(щатски конгреси).

На последните избори, независимо че ГОП загубиха близо 200 места в тези легислатури, те успяха да придобият и/или запазят контрол върху 31 щата. Демс имат контрол върху 18 щата и в 1 щат контрола е разделен между двете партии.

Контролът върху щатските конгреси дава предимство на ГОП при прерайонирането, от което те със сигурност ще се възползват. Самото прерайониране се нарича „геримандъринг“ (gerrymandering) по името на губернатор Гери, който през 1812 г. така е разчертал районите, че да облагодетелства собствената си партия и един от районите е заприличал на саламандър. В тогавашните вестници излиза карикатурата със саламандъра (виж. Фиг. 1).

Разбира се това прерайониране, следствие на дългогодишни съдебни дела, се подчинява на базисни принципи, но въпреки това, тъй като е действие с политически произход, то и партиите се стремят да придобият предимство чрез него като например окрупняват вота на противниковата партия в малко на брой райони или сепарират същия вот в много на брой като по този начин го правят малцинствен.

Известен пример, който мога да посоча като даващ предимство е прерайонирането извършено през 2001 г., което едновременно е спряло Обама да може да спечели избори за Камарата на представителите през 2002 г. и му е помогнало при победата муза Сената през 2004 г.

През 1999 г. Обама, вече сенатор в Илинойс, решава да се кандидатира за Камарата като се явява на предварителните избори срещу Боби Ръш (демократ 4-ти мандат в Конгреса). Независимо, че районът е с мнозинство от чернокожо население, Обама губи. При прерайонирането през 2001 г. границата, която определя новите избирателни райони е внимателно разчертана, така че къщата на Обама и къщата на Ръш да не бъдат в един район като по-този начин Обама не може да се кандидатира отново срещу Ръш на следващите избори. Също така загубата му срещу Ръш му показва, че това че си чернокож с диплома от Университета в Чикаго не ти дава предимство при работника афроамериканец и не е задължително да създава доверие. Но новия район, в който попада Обама е по-бял, по-богат, по-еврейски, по-добре образован и по-малко работнически. Обама бива избран за Сената в Илинойс от новия район и го поставя в по-изгодна позиция, предвид това, че успява да създаде контакти с донори и разпознаваемост в средите на белите, което от своя страна му помага през 2004 г. при кандидатурата му за Сенат на САЩ.

Описаното дотук показва, че ГОП са с предимство за изборите през 2022 г., независимо каква политика(добра или лоша) провежда, както Байдън, така и Демс като цяло. Но това не означава, че са спечелили изборите, защото имат да решат основния си проблем с разделението, което Тръмп нанесе върху партията и от решаването на този проблем зависи издигането на печеливши кандидати. Естествено изборите зависят и от действията на противника, както и от непредвидени кризи, които биха се появили, но това не е темата на този текст.

Сенат

Точно наобратно стои ситуацията в изборите за Сенат. Демс имат предимство за запазване, ако не и за увеличаване на мнозинството си в Сената през 2022 г.

• През 2022 г. ГОП ще трябва да защитава 20 места срещу 14 на Демс. Към това трябва да се добави и разделението, за което писах вече, нанесено от Тръмп в партията. Самият Тръмп и съюзниците му от близо 2 месеца водят явна кампания срещу републиканците, които не са съгласни с бившия президент и ясно заявяват, че се готвят да издигнат кандидати на предварителните избори срещу такива. Дали това ще се случи и доколко ще има успех е отделен въпрос и не е цел на този анализ, но е факт, че такива действия обикновено водят до даване на предимство на отсрещната страна (исторически случаи за това има много).

• Към горното трябва да се добави, че има вероятност част от сегашните сенатори от ГОП да се пенсионират или да откажат да се кандидатират – двама вече ясно го заявиха Ричард Бър от Северна Каролина и Партик Тууми от Пенсилвания. Към тях е възможно да се присъединят и Чък Грасли от Айова, който към 2022 г. ще бъде на 89 г., Рон Джонсън от Уисконсин и Ричард Шелби от Алабама, който е на 86 г.. Последните трима все още не са заявили какви са им намеренията.

Мястото на Шелби едва ли към момента можем да го определим като рисково, но трябва да се има едно наум, защото при неподходящ кандидат може да се случи изненада (аналогична на спечелването на демократа Дъг Джоунс през 2018 г.)

Трябва да се добавят като потенциално рискови и Рой Блънт от Мисури, независимо че той към момента заявява, че смята да се кандидатира отново, Роб Портман от Охайо и Марко Рубио от Флорида.

За Блънт има съмнения дали все пак ще се кандидатира независимо от твърденията му, а и победата му през 2016 г. беше с по-малко от 5%.

При Портман проблема идва, че това е Охайо(част от Ръст Белт) и със сигурност Демс ще направят всичко възможно да издигнат силен кандидат.

При Рубио заплаха не идва от Демс, а от тръмпистите, от които определено има заявки, че искат да издигнат кандидат на предварителните избори.

С други думи картата за Сената през 2022 г. за ГОП определено не изглежда в тяхна полза с потенциални 7 проблемни в различна степен места.

Разбира се трябва да се отчете, че не всичко при Демс е „розово“.

• През 2022 г. мястото, което Рафаел Уорнок спечели на балотажа в Джорджия отново ще е на избори за пълен мандат. Същото важи и за мястото, което Марк Кели спечели в Аризона, но както видяхме тръмпистите нанасят сериозно вреди на републиканските партии и в двата щата.

• Към горните две места трябва да добавим и местата в Ню Хемпшир и Невада. В Ню Хемпшир, ГОП успя да обърне щатските Камара и Сенат на изборите на 03.11.2020 г. и независимо, че Байдън спечели с близо 7,5%, то резултата на щатско ниво не е за подценяване.

• В Невада, Тръмп загуби минимално, така че е възможно това място да стане конкурентно.

В заключение бих казал, че отсега е ясно, че голямата битка ще бъде в Джорджия, Пенсилвания и Северна Каролина като и Демс и ГОП ще се стремят към разширяване на конкурентните места. Последното, както видяхме от последните избори е в пряка корелация с действията на Президента Байдън и задържане и разширяване на изградената от него коалиция от избиратели, която към момента поне изглежда нестабилна. Тази коалиция се състои от младите, жените, цветнокожите, умерени републиканци и независимите, но е по-слаба при латиносите и белите работници, които гласуваха за Тръмп в сериозен процент.