• Концепция 1: Ролята на положителната обратна връзка.

Изграждане на самочувствие: Когато възрастните предоставят конкретна, конструктивна положителна обратна връзка, те валидират усилията на децата, а не само техните резултати. Това ги насърчава да вярват в своите способности и да оценяват собствения си напредък. Например, вместо да казва: „Ти си умен“, учителят може да каже: „Гордея се с това, че се фокусирахте върху този труден проблем. Усилията ви наистина се отплатиха!“

Подобряване на емоционалното осъзнаване и регулиране: Когато възрастните дават положителна обратна връзка за това как децата управляват емоциите си или се отнасят към другите, това подсилва емоционално интелигентни поведения. Например, казвайки „Показа доброта, когато сподели с приятеля си“, се помага на децата да разберат положителния ефект от действията си върху другите и ги насърчава да повторят тези поведения.

• Концепция 2: Социално-емоционално учене.

Самоосъзнаване: Самоосъзнаването е основополагащо в социално-емоционалното учене (СЕУ) и директно увеличава самочувствието. Като разпознават и разбират своите емоции, силни страни и ограничения, децата развиват положителен образ за себе си. Когато децата бъдат обучени да идентифицират емоции и разбират как те влияят на техните действия, те получават прозорливост за собственото си поведение, което подпомага самоакцептацията и увереността.

Социално осъзнаване и емпатия: Социалното осъзнаване, което включва разбирането на перспективите на другите и проявата на емпатия, е съществено за формирането на здравословни взаимоотношения. Чрез развиването на емпатия децата изграждат по-силни връзки с другите, което укрепва тяхното усещане за принадлежност и самооценка. Позитивните социални взаимодействия помагат на децата да се чувстват ценени, като по този начин допълнително повишават увереността им и подсилват емоционално интелигентни поведения.

• Концепция 3: Насърчаване на автономията и вземането на решения.  

Изграждане на увереност: Когато на децата им се позволява да вземат решения, било то малки (избиране на облекло) или по-значими (избор на тема за проект), те се чувстват доверени и способни. Успешното вземане на решения и виждането на резултатите помага да се повиши тяхното самочувствие, като укрепва вярата, че са в състояние да поемат отговорност.  

Подобряване на уменията за решаване на проблеми: Автономията подпомага критичното мислене и уменията за решаване на проблеми. Когато децата вземат решения, те научават как да оценяват възможностите, да предвиждат резултатите и да размишляват върху своите избори. Този процес насърчава емоционалната интелигентност, като им помага да управляват емоции като разочарование или разочарование, когато нещата не вървят по план.  

Насърчаване на отговорност и отчетност: Като се позволява на децата да поемат отговорност за своите решения, те научават да бъдат отговорни за своите действия. Това подхранва чувство за отговорност и саморегулация, тъй като децата разбират въздействието на техните избори върху тях самите и другите. Това насърчава емоционална зрялост и помага на децата да развият увереност да вземат обмислени решения в бъдеще.

• Стратегия 1: Ежедневни упражнения за изграждане на увереност (например, техники за самоутвърждаване).  

Учителите и родителите могат да включат ежедневни упражнения за самоутвърждаване, при които децата практикуват позитивни твърдения за себе си, като "Аз съм способен" или "Мога да решавам проблеми."

• Стратегия 2: Създаване на подкрепяща класна стая или домашна среда. 

Учителите и родителите могат да предоставят последователни похвали, да празнуват постижения и да създават пространства, в които децата могат да поемат рискове и да учат от грешките си, като знаят, че са подкрепени и ценени.

• Стратегия 3: Насърчаване на решаване на проблеми чрез структурирани дейности.

Учителите и родителите могат да организират дейности, които изискват от децата да размишляват върху проблеми, да правят избори и да рефлектират върху решенията си, което укрепва тяхната увереност в способностите им да вземат решения.

Дейност 1: Дневник на увереността - Децата записват по едно нещо, което са направили добре всеки ден.

Децата могат да водят "Дневник на увереността", в който записват по едно нещо, което са направили добре всеки ден, независимо колко малко е то. Това може да бъде нещо като помощ на приятел, завършване на домашното или опитване на нещо ново. Тази дейност помага на децата да размишляват върху своите силни страни, като повишава тяхното самочувствие и насърчава позитивен образ за себе си.

Дейност 2: Ролеви игри за практикуване на вземане на решения.

Организирайте ролеви игри, в които децата практикуват вземането на решения в различни ситуации, като например избор как да решат проблем с приятел или как да разпределят времето си между училищни задачи и игри. Това им дава възможност да упражняват уменията си за вземане на решения в забавна и подкрепяща среда, което помага да изградят увереност в справянето с реални ситуации.

Подсказки за рефлексия за учители и родители:  

•  "Как сте подкрепяли увереността на детето в миналото?"  

•  "Какви конкретни действия или думи помогнаха на това дете да се почувства по-способно?"  

•  "Как разпознавате моментите, когато детето започва да придобива увереност?"  

•  "Какви начини сте използвали, за да помогнете на детето да преодолее неуспех или грешка?"

Подсказки за дискусия за учители и родители:  

•  "С какви предизвикателства се сблъсквате при насърчаване на увереността у децата?"  

•  "Как реагирате, когато детето изпитва съмнения в себе си?"  

•  "Кои стратегии сте открили като най-ефективни за повишаване на самооценката на детето?"  

•  "Как можем да създадем среда, която насърчава децата да поемат рискове и да учат от неуспехите си?"

Статии за по-нататъшно четене:

1. „Силата на емоционалната интелигентност при децата“ – Разглежда как емоционалната интелигентност влияе на академичния и социалния успех на децата.

2. „Изграждане на самочувствие при децата: Силата на положителната обратна връзка“ – Изследва важността на обратната връзка за развитието на вярата на детето в собствените му способности.

Уебсайтове за по-нататъшно изследване:

1. „Техники за изграждане на увереност при родители и учители“ – Предлага практични съвети и стратегии за повишаване на самочувствието на децата у дома и в училище.

2. „Collaborative for Academic, Social, and Emotional Learning “ – Водещ ресурс за програми по социално-емоционално учене (СЕЛ), предлагащ инструменти и стратегии за изграждане на емоционална интелигентност.

3. „MindTools: Изграждане на увереност при децата“ – Предоставя стратегии, базирани на изследвания, за насърчаване на самооценката и увереността при младите ученици.

• Учителите и родителите играят решаваща роля в помагането на децата да развият емоционална интелигентност и увереност в себе си.

• Чрез насърчаване на самоосъзнаването, саморегулацията и социалните умения, възрастните могат да подкрепят децата в изграждането на позитивен образ за себе си и устойчивост.

• Положителната обратна връзка, автономията и възможностите за вземане на решения са от съществено значение за повишаване на увереността на децата и насърчаване на мислене за растеж.

• Подкрепящата среда, съчетана с последователни насърчения, помага на децата да преодоляват предизвикателства и да изграждат силни емоционални основи за успех.