Виктория Михайлова
Виктория Михайлова
Днес
Светло-виолетово начало,
с оранжево-камбанен звън.
Отляво на водата
са поляните и глъчката.
Кънтят в зелено дълги детски дни.
Почти до бяло трепти в простора
всеки земен цвят.
Странна ненужна колекция,
напълно достатъчна да си жив.
Когато реките са жълта тревога -
изкрещи ме в червено до болка,
ще дойда в снега.
Днес съм синя мистерия,
утре ти - поука за оцеляване.
Но ето, че навън заваля...
Време е за смирение.
Време е за тиха лилава мечта.
В. МИХАЙЛОВА