Боряна Накова - Боко

Стария орех

Когато бях малка , имаше един орех там най високо на баира.Всяко лято дядо изкарваше овцете на паша и често спирахме под дебелата му сянка. Много обичахме орехи и често дядо ни събираше в кръг и ги хапвахме още неузрели .Сезоните се меняха , а ние всяка година го посещавахме. И до днес все се взирам в него извисяващ се сякаш до небето и си спомням пакостите и белите , които скроявахме на горкия старец. Една есен така запленена хукнах сама и се качих при това дълголетно дърво . Грабнах скицника и направих скици. После ядох голям пердах , а рисунките останаха в скицника. Минаха години и те спяха в шкафа със спомените за дядо и онзи достолепен орех. Пораснах, учих, омъжих се и ми се роди син. Наскоро докато разчиствах случайно попаднах на скиците. Много мило ми стана, а после си поплаках и взех ножиците. Трябваше да увековеча този орех и тези мои спомени. С няколко шева и много търъпка сътворих картината „Всичко е преходно, а той е там” , която носи спомените на едно безгрижно детство. Може днес дядо да го няма, може къщите да са други и да има ново строителство, но ореха все още е там над поляните и гордо пази спомените за един детски смях и едно щастливо момиче .