Вера Пенева

Видях песен.

Жълта, като лятно слънце.

После синя, като небе през юни... зеленото - трева през май...

Цинобър!?... червено като смях, любов и гняв.

И малко есен имаше - горчива охра...

Стъпих боса.

Черга!

...баба ми беше написала писмо. Чета го.