Карина Попова

Приемам това като една игра, в която съм си поставила за задача да проследявам променящите се мигове, символи и знаци около нас. Тук червеното е използвано като опит да покаже, че всичко се изменя, но все пак е красиво, ярко и може да разсъфне - независимо от условията в които сме поставени. Това е една визуална образност, обръща се и към подсъзнателното, а в същото време е реалност предадена чрез образ, който умишлено не е конкретен. По някакъв начин огледалата и отраженията са дублиране на реалността. Търся какво има в определени ситуации, които ако не биват уловени, ще бъдат изгубени изобщо: ,,Всичко е символ, дори най - разкъсващата болка. Ние сме спящи, които викат насън. Не знаем дали нещо, което ни сломява, не е тайно начало на нашата по - сетешна радост. ''per speculum in aenigmante'' - буквално: ''В загадка посредством огледало.'' Хорхе Луис Борхес. Огледалото е една многолика тема, неизчерпаем източник на вдъхновение и провокация. Опитвам се да предам и въображаемата страна в процесите на създаване на дадена идея и разбира се, че изкуството е най-високата форма на вяра и надежда, тези неща за мен са основополагащите елементи, върху които постепенно изграждам своите работи.