Как да набюдаваме окултации на звезди от Луната

Други наблюдения, които са свързани с Луната, се отнасят до окултациите (покритията) на звезди от Луната.

При своето движение по небесната сфера Луната последователно закрива за земен наблюдател онези звезди, които се намират зад нейния диск. За едно денонощие Луната се премества върху небесната сфера приблизително на 13° спрямо звездите. Нейното видимо движение е право, т. е. от запад на изток, така че лунният диск винаги закрива звезди откъм източната си част, а ги открива откъм западната си част. Вследствие на това не е без значение в каква фаза на Луната се правят наблюденията. Трябва да се има пред вид, че моментите на окултации се определят твърде неточно, ако частта от диска, където се наблюдава покриването или закриването, е осветена от Слънцето. Грубо казано, най-изгодно е да се наблюдават покрития от новолуние до пълнолуние, а открития – от пълнолуние до новолуние. Както се вижда от рисунка 1, тогава осветената част от Луната не оказва голямо влияние.

Задачите при наблюденията на окултации на звезди от Луната се състоят в това да се определят моментите на откриване или закриване. Както споменахме по-горе, Луната изминава дъга от 0″,1 върху небесната сфера за 0,2s. Ако моментите се определят с точност до 1 сек., резултатите не представляват никакъв интерес. Целите на тези наблюдения в крайна сметка водят до твърде сложни астрономически проблеми. Най-напред ефемеридата на Луната не може да бъде пресметната с голяма точност, както биха желали астрономите. Ето защо координатите на центъра на лунния диск трябва да бъдат определяни с огромна точност. Обикновените визуални наблюдения на окултациите позволяват наистина да се достигне много голяма точност.

Ако ние определим момента на дадено покриване с точност 0,1 сек., след като познаваме координатите на звездата и радиуса на лунния диск, можем да пресметнем координатите на центъра на Луната с точност около 0″,05. Освен това наблюденията на окултациите дават възможност да се изследва граничният релеф на лунната повърхност – различните неравности, които ускоряват или забавят момента на откриването (съответно закриването). Окултациите дават възможност да се изучава и либрацията на Луната.

Ясно е, че наблюденията на окултациите представляват голям научен интерес. Но за да бъдат използваеми моментите на покриване или откриване, е необходимо да бъдат спазени някои предварителни условия.

Звездите могат да се разглеждат като точкови обекти. Следователно интересуващите ни явления практически стават мигновено – при покриване звездата изчезва и при откриване звездата се появява мигновено. Но това е така, ако частта от диска, където се правят наблюденията, не е осветена от Слънцето. В противен случай съществува голяма неувереност, особено при слаба звезда. Както закриването, така и откриването не могат да бъдат схванати като мигновени явления.

При обработката на резултатите от наблюденията на окултации е нужно да се знаят точните координати на пункта, откъдето се провеждат наблюденията. Oт едромащабна карта могат да бъдат отчетени необходимите координати.

Най-трудният въпрос обаче си остава точното време. Наблюдателят трябва да разполага, така да се каже, със своя система точно време. Необходимо е да се следи и то системно за хода на часовника, да се определя неговата поправка. Моментите на окултации трябва да се определят с точност до около 0,1″ Всички наблюдения трябва да се правят с помощта на секундомер (хронометър), който позволява да се отчита 0.1″. Прилагат се два метода за наблюдение. Според първия метод, след като е известен приблизителният момент на окултацията, 2-3 мин. преди него се пуска в ход секундомерът, и то в началото на минутата по основния часовник. Наблюдавайки с телескопа, в момента на окултацията засичаме секундомера и неговите показания прибавяме към показанията на основния часовник, когато секундомерът е бил пуснат. При втория метод се работи в обратен ред. Прави се наблюдение и секундомерът се пуска в момента на окултацията. Веднага след това в началото на някоя минута по основния часовник се прави засечка на секундомера и моментът на окултацията се получава като разлика от показанията на двата часовника. Този втори метод има преимущество, тъй като точният момент на явлението не може да се определи (освен това той зависи и от положението на наблюдателя върху земната повърхност).

Наблюденията на окултациите трябва да се провеждат с телескопи при диаметър на обектива, по-голям от 10-15 см, и при големи увеличения – около 120-250 и повече пъти.

Данните за предстоящите oкултации могат да се получат от астрономическите ежегодници или календари. В тях се съдържат и важни указания за положението на онази точка от лунния диск, където се наблюдава окултацията. Точката се определя с помощта на ъгъл, измерван от най-северната точка на лунния диск, в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка.

При наблюдаване на покриване така определеният ъгъл не е от съществено значение, тъй като звездата се вижда преди окултацията, но при откриване познаването на ъгъла е необходимо, тъй като явлението много лесно може да се пропусне.

Моментите на окултациите трябва да се записват в специален дневник, в който се включват сведения за инструмента, поправка на часовника (при работа със секундомер трябва да се определя и ходът му), увеличение, атмосферни условия, видимост и някаква оценка на точността. Самият наблюдател винаги е в състояние поне приблизително да определи с каква точност е засякъл момента. Случва се, че състоянието на наблюдателя (нервност, възбуденост, сънливост) му е позволило да определи момента с точност приблизително 0,2-0,3 сек. В този случай наблюдението не се изхвърля, а се взема под внимание със забележка.

Наблюденията на окултациите имат много голямо значение и любители, които се занимават с тях, би трябвало на всеки 2-3 месеца да изпращат своите материали в онази астрономическа обсерватория или институт, с която те поддържат връзка.

Понякога, макар и твърде рядко, се наблюдават окултации на планети от Луната. Тяхното наблюдение представлява още по-голям интерес, но те изискват по-мощни инструменти.

Литература: М. Калинков, Ив. Памукчиев, „Любителски телескопи и астрономически наблюдения“, „Наука и изкуство“ 1970