По материали на „Московский астрономический клуб„

Автор: Виктор Рубцов

Програма за обработка на изображенията: Photoshop CS2 (v 9.0)

ИЗХОДЕН МАТЕРИАЛ:

– Фотографии на слънчевата корона с различни експозиции (В моя случай съм използвал 4 серии по 13 снимки с експозиции от 2 до 1/2000с, получени с помощта на рефрактор Megrez 80мм, F=555мм и фотоаппарат Canon 350D в режим RAW)

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ОБРАБОТКАТА:

1. Всички първични снимки RAW трябва да превърнем във формат TIFF16 (за първия път е добре да потренирате на намалени 16 пъти (примерно 800х550) JPEG-файлове без изваждане на тока на тъмно и точно съвпадение (пропуснете т.2-5,7,8), това ще ви отнеме примерно 50 пъти по малко време, т.е. 2 часа вместо 100 часа и красивата корона пак ще се получи).

2. Получаваме усреднен ток на тъмно от всички експозиции (на представените снимки това не е направено, защото снимките са във формат JPG).

3. Изваждаме от всяка снимка съответно усреднения ток на тъмно.

4. Превръщаме всички снимки в Gray Scale.

4а. Правим маска за центриране на изображението. Избираме един от кадрите на който лимба на Луната не е размазан и достатъчно контрастен (напр. с експозиция 1/125 с). Правим дубъл на слоя Background в нов слой. В новия слой максимално повишаваме контраста на диска с помощта на нивата. С помощта на Magic Wang разделяме диска на Луната с параметър tolerance=200, инвертираме разделеното с командата Shift-Ctrl-I и отстраняваме всичко, освен лунния диск, с командата Del. Избираме инструмента Move – около останалия диск на Луната се появява рамка. Щракаме с мишката в ъгловата рамка – отгоре под менюто се появява панел с параметри. Установяваме X=1728, Y=1152 (Координати на центъра на кадъра за 350D: 3456/2=1728, 2304/2=1152, за други размери на кадъра координатите на центъра се изчисляват аналогично), W=102%, H=102% (Увеличаваме размера на диска с 2%). Запълваме кръглото поле на диска на луната с бял цвят. Разделяма диска на луната и го отстраняваме. Инвертираме изображението с командата Ctrl-I. Получаваме слой с черен цвят в който има строго центриран прозрачен кръг, с размер на луната. Съхраняваме получената маска за центриране в отделен файл.

5. Центрираме всяка снимка на короната. За тази цел отваряме файла с маската за центриране, разделяме горния слой с маската и го копираме в буфера с Ctrl-C. Отваряме файл с поредната снимка на короната, два пъти копираме слой фона (background). За горния слой с нивата максимално повишаваме контраста на лунния диск. Разделяме с мишката двата горния слоя едновременно като задържим Shift и ги обединяваме в група с командата Ctrl-G. С командата Ctrl-V поставяме от буфера горния слой с маската за центриране. Разделяме с мишката обединените в група слоеве с изображения на короните. Избираме инструмента Move. Увеличаваме изображението така че лунния диск да заеме възможно най-голяма част на прозореца и при това да бъде видим целия. Със стрелката местим изображението на лунния диск и го центрираме по маската. При точното съвпадане на лунния диск на основното изображение трябва да бъде точно в центъра на маската. При това се получава тънък бял пръстен около диска на луната, който се образува за сметка на големия размер на отверстието в маската, трябва да има еднаква ширина от всички страни. отстраняваме слоя с маската. Разделяме групата на отделни слоеве с командата Ctrl-Shift-G. Отстраняваме слоя с повишен контраст. Обединяваме центрираните слоеве с командата Ctrl-E (това позволява да се избегне бялата ивица на края на центрираното изображение). Съхраняваме центрираното изображение в нов файл. Аналогично центрираме всички снимки на короната.

6. От всички центрирани снимки на короната разделяме детайлите. За целта: копираме изображение в нов слой, инвертираме дадения слой с командата Ctrl-I, размиваме го с филтъра Radial Blur с параметър 10, установяваме за дадения слой Opacity = 50% и обединяваме слоя. В резултат имаме <<сиво>> (яркост 50%) изображение, на което детайлите имат яркост 50%.

7. Подаваме шум на периферните части на снимката, където няма детайли.

7а. Изчисляваме съотношението на Луна/Слънце в пиксели за всяко изображение в зависимост от времето на снимката. За целта избиране две снимки на частична фаза (едната преди пълната фаза, а втората – след), в която Луната закрива примерно половината диаметъра на Слънцето. Копираме двете снимки в различни слоеве на един файл. Поставяме във файла маската за центриране в отделен слой. Центираме всеки слой с частична фаза по диска на Слънцето. Преместваме слоя с маската за центриране, центрираме го с диска на луната с първата снимка от частичната фаза. Измерваме и записваме координатите в пиксели на отверстието в маската. Местим маската и я слагаме на диска на луната на втората снимка от частичната фаза. Така измерваме и записваме координатите на отверстието на маската. Изчисляваме разликата в координатите на диска на луната на снимките с частична фаза и ги разделяме на интервала от време в секунди между дадените снимки. Получаваме скоростта на движение на Луната спрямо Слънцето в пиксели/секунда (в моя случай VX=0.123 pix/s, VY= 0.126 pix/s). От снимките на короните избираме средните по време на снимане (не задържаните) и ги приемаме за базови, т.е. че на дадената снимка Луната е в средата. Изчисляваме интервалите от време между моментите на всяка получена снимка на короната и момента получен на базовата снимка. Умножаваме тези интервали на скоростта на преместване на Луната, получаваме трябващото ни преместване на Луната за дадения кадър(в моя случай за краен по време кадър се получава по 11 пиксела на различните страни от центъра, т.е. грешката при центрирането по диска на Луната е около 30 пиксела). Базовата снимка се оставя в центъра на кадъра.

8. Позициониране на всяко <<сиво>> изображение с детайлна корона на кадъра в съответствие с изчисленото преместване на Луната. За целта отваряме поредния файл със <<сиво>> изображение, копираме слоя фон в нов слой, установяваме максимална степен на увеличение. Наместваме слоя на нужното количество пиксели по всяка ос. Обединяваме слоя с командата Ctrl-E.

8а. Получаване на обединено <<сиво>> изображение с детайли. За целта отваряме всички файлове със <<сиви>> изображения. Избираме първото изображение и с помощта на командата Image / Apply Image в режим Blending = Softlight (ако снимките са малко, то по-добре е Hardlight) последователно добавяме детайли от всички други изображения. Последователността на добавяне на изображения няма значение. При необходимост увеличаваме контраста така, че ширината на хистограмата да заема примерно половината от диапазона. Съхраняваме полученото <<сиво>> изображение с обединени детайли в отделен файл (снимка 1).

8б. Позициониране на всяко центрирано изображение на короната, получени по т.5, в съответствие с изчислените положения на Луната (аналогично позиционирайте <<сивите>> изображения).

9. Получаване на усреднено изображение на позиционираните снимки на короната. За целта: отворете файловете със всички позиционирани снимки на короната, направете активна една от снимките и последователно добавете към нея останалите изображения с помощта на командата Image/Apply Image в режим Blending=Normal, за всяко добавено изображение изменете параметъра Opacity=50%, 33%, 25%, 20% ….(т.е. 1/2, 1/3, 1/4, 1/5 …). Последователността на снимките няма значение, тази операция изчислява средно аритметическото от изходните снимки. Съхранете полученото усреднено изображение в отделен файл (снимка 2).

10. Добавяне на детайли към усредненото изображение на короната. За целта отворете файла с усредненото изображение на короната, получено в т.9, и файла с обединени <<сиви>> изображения, съдържащи детайли. Добавяме към усредненото изображение на короната <<сивото>> изображение с детайли с помощта на командата Image / Apply Image в режим Blending = Soft Light (снимка 3).

11. При необходимост леко подравнете нивото.

12. Превърнете полученото изображение в RGB.

13. Разкрасете по вкус.

14. Добавете протуберанси.

15. Добавете диска на Луната