Кометите – как да ги наблюдаваме

Макар че откриването на комета до голяма степен е случайно, счита се, че откриването на комета е доказателство за „зрелостта“ на астронома любител. Много често комети са откривани и от съвсем начинаещи любители. Всяка година телеграфът разнася вестта за 5-6 нови комети. По-голямата част от тях се откриват от любители (особено през последните години). Някои любители са открили по няколко комети.

Тук става дума за комети, които преди тяхното появяване не са наблюдавани. А „стари“ комети, които са регистрирани през време на предишните им приближавания до Слънцето, се наблюдават още по-често. В табл. 21 от приложенията са приведени кометите, които са добре известни. В табл. 22 от приложенията са дадени някои комети, които са били зарегистрирани, но впоследствие тяхното завръщане не е наблюдавано.

Кометите стават видими, наблюдаеми, когато, движейки се по своята орбита, се приближат на достатъчно близко разстояние до Слънцето. Тогава от Земята те могат да се наблюдават с телескоп като петънце с малки ъглови размери, което е белезникаво и при обикновени визуални наблюдения по нищо не се отличава от огромния брой галактики, звездни купове, мъглявини.

Още Месие (Сh. Messier, 1730-1817) е съставил списък на обекти, които трябва да се познават от всеки наблюдател на комети, включващ ярки галактики, звездни купове и мъглявини. По-късно някои от обектите в каталога на Месие са запазили своето означение и в други клонове на астрономията – например М31 (номер на обекта по Месие) е известната галактика в съзвездието Андромеда и обикновено така се означава в астро-номическите изследвания.

Поради важността на каталога, съставен от Месие, и то не само за откривателите на комети, а и за отъждествяването и наблюдаването на най-ярките галактики и звездни купове, в табл. 23 от приложенията са приведени най-важните данни за обектите, включени в този каталог.

Как се откриват кометите?

За целта е необходим кометотърсач – зрителна тръба с голямо поле (тъй като ще се прави обзор на голяма област от небесната сфера) и неголямо увеличение. Впрочем един най-обикновен бинокъл би могъл да свърти добра работа. С този наблюдателен инструмент се провеждат регулярни наблюдения на небето, като е необходимо оглеждането на колкото е възможно по-голяма зона. Изисква се добро познаване на съзвездията, трябва да се знаят разположенията на планетите и да се запомнят местата на обектите от каталога на Месие. Най-добре би било, ако се разполага и със звезден атлас, включващ всички звезди до 8m-8,25m, например „Звезден атлас“ на Михайлов (големият). Всяко петънце върху небесната сфера, което не се включва към каталога на Месие или при направената справка се оказва, че отсъствува от звездния каталог, веднага се нанася на скица, в която са нанесени положенията и на по-ярки близки опорни звезди, по които може отново да се намери петънцето. Огледът продължава. След около 1-2 часа отново трябва да се върнем на нашия обект. Една нова скица със същите опорни звезди вече позволява с голяма вероятност да се заключи дали сме наблюдавали комета. Ако положението на петното се е променило по отношение на звездите (естествено преместването трябва да бъде по-голямо от възможните грешки, които могат да се направят при нанасянето), заключението е недвусмислено: наблюдавали сме комета!

Най-важните първоначални изследвания при всяко откриване на нова комета включват два пункта:

1. Определянето на координатите на кометата. На съставената скица се нанасят номерата на звездите съгласно атласа (ако се работи с атласа на Михайлов, към него има приложена книжка – каталог на координатите на звездите по номера). След това върху милиметрова хартия се означават положенията на звездите в правоъгълна координатна система – по абсцисата се нанася ректасцензията, а по ординатата – деклинацията. Трябва да се внимава в мащаба – удобно е например да се работи така: на 6 см по абсцисата да отговарят 4m по ректасцензия, а по ординатата на 6 см да отговаря 1°, тъй като 1h=60m съответствува на дъга 15°. След като звездите са нанесени съгласно своите координати (за дадена епоха!), нанася се и кометата. Тогава лесно могат да се отчетат координатите на кометата за същата епоха.

2. Определяне на часовото или денонощното движение на кометата. Горната процедура трябва да се повтори за интервал от време 1, 2 или повече часа. След като се отчетат коорди-натите на кометата за дадените моменти на наблюдения, лесно могат да бъдат определени и часовите (съответно денонощните) промени както в ректасцензията, така и в деклинацията на кометата.

Трябва да се помни, че отбелязването на моментите на наблюдение е от съществено значение, макар че точност 1- 2 мин. е напълно достатъчна.

При всяко откриване на комета любителят трябва веднага да съобщи с телеграма или по телефона до най-близката астрономическа обсерватория или астрономически институт. Новите комети се наименуват по имената на първите наблюдатели. Известни са много случаи при откриване на комети, когато закъсняването на съобщението само с няколко часа е решаващо за въпроса, кой е открил новата комета.

По един или друг повод астрономите контролират много внимателно по-голямата част от небесната сфера. Най-невнимателно обаче се следят областите, които са в съседство със Слънцето. Най-често любителите откриват комети в тези зони. Ето защо трябва да се съсредоточи вниманието около западната част от небесната сфера, по-ниско над хоризонта, почти веднага след залеза на Слънцето, или в източната, преди изгрева на Слънцето.

Известни са куриозни случаи при откриването на комети. Нерядко комети са откривани върху плаки, получени преди години, но тъй като техните изображения са незначителни, необходимо е да се направи отъждествяване на известните околни галактики, за да се установи присъствието на комета. Освен това една комета е открита в близко съседство със Слънцето през време на пълно слънчево затъмнение.

Любителите, които имат за цел да откриват нови комети, трябва да бъдат готови за големи разочарования. Те често могат да наблюдават комета, която, макар и само преди едно денонощие, вече е „открита“. Това налага да се намери начин за по-бързо получаване на информация, да се знаят наблюдаваните в момента и вече открити комети. Освен това някои дефекти в оптиката могат да предизвикат „бликове“ – проблясъци, които при дадено положение дават изображения, аналогични на изображенията на комети. Известни са няколко случая, когато бликове от Венера или Юпитер са били съобщавани като „комети“. Разбира се, при проверка веднага се установява комета ли е обекта, или не е.

Могат да се проведат наблюдения и върху известни вече комети. При слаби комети е интересно да се оценява системно техният блясък – по същите методи, прилагани за изследване на променливите звезди. Съставя се таблица, която дава оценките за блясъка на кометата по отношение на околните звезди. Ако звездните величини на звездите са известни, в табличката се привеждат направо звездните величини на кометата.

Интерес представляват и рисунките на кометите, които пре-дават подробности. Безспорно най-важни са фотографическите наблюдения. Фотографират се както ядрото, така и главата и опашката на кометите.

За фотографиране на ядрото е необходима дългофокусна камера с F>3 м. Главата на една комета обаче трябва да се фотографира със светлосилна камера, като при това, колкото е по-голямо фокусното разстояние, толкова по-голяма ценност има снимката. Светлосилата на инструмента трябва да е между 1/2 и 1/5. При фотографиране с такъв инструмент трябва да се следи за експонацията – тя не трябва да е по-голяма от 10-15 мин., като при наличието на Луна експонацията се намалява до 3 мин.

Опашката може да бъде получена също със светлосилна камера, тъй като е необходимо голямо зрително поле. Най-удобни инструменти са камерите на Шмид и Максутов.

Литература: М. Калинков, Ив. Памукчиев, „Любителски телескопи и астрономически наблюдения“, „Наука и изкуство“ 1970