Пълно слънчево затъмнение 29 март 2006 град Кемер, Турция

На 26 Март 2006г. любители – астрономи от различни краища на България отпътувахме с автобус от град Кърджали към курортното градче Кемер – Република Турция, за да наблюдавме пълното слънчево затъмнение. Пътуването продължи близо едно денонощие. Изморени и изтощени от дългия път с нетърпение пристигнахме в Кемер. В оставащите два дни до голямото събитие се решаваше откъде ще се наблюдава и се правеха последни тренировки, проверка на слънчевите филтри, фотоапаратите и останалите инструменти, с които се надявахме да направим добри и качествени фотографии.

Рано сутринта на 29 Март се събудихме, очаквайки с трепет и вълнение неповторимо изживяване от предстоящото събитие. Дългоочакваната подготовка по посрещането на пълното слънчево затъмнение започна в 9:00 часа. Хотела, в който бяхме отседнали ни предостави своя бус, за да натоварим цялата техника и телескопите в него и да ни закара до „Шейтан тепе“ – мястото, което избрахме за наблюдение на слънчевия спектакъл. Ние от клуб „Антарес“ се качихме в буса, а останалите от групата пътуваха с автобус донякъде и след това пеша, тъй като пътя до върха беше стръмен и каменист и не позволяваше на автобуса да се качи до горе.

Когато изкачвахме „Шейтан тепе“ вътре в буса звучеше Енигма и това сякаш пресъздаваше музикалния вариант на пълно слънчево затъмнение, повдигайки още повече ентусиазма ни. Във въздуха се усещаше вълна от емоции и смесени чувства. Всички бяхме затаили дъх и в нетърпеливо очакване, носейки се все по-нагоре към върха ние се молихме всичко да мине без проблеми. „Шейтан тепе“ е висок 314 м НВ и разкриваше пред нас изумителна гледка. От върха се виждаше целия град Кемер, а кристалните и спокойни води на Средиземно море, заедно с кейовете и крайбрежните си ивици правеха пейзажа приказно красив.

Една неочаквана новина смути нашето преповдигнато настроение. Съобщиха ни, че група английски туристи, около 200 души след минути щяла да пристигне на площадката там за да си правят барбекю. По предварителни планове тази площадка беше предвидена за нас. Ние останахме с изумени и недоумяващи лица от неприятната изненада и бяхме принудени да се пръснем и да търсим места по-далече от пушаците, които се вдигаха от скарите на печащите се кебабчета и щяха да станат пречка за наблюдаващите и най-вече снимащи слънчевото затъмнение. А времето до началото на първия контакт неумолимо изтичаше. Хладният полах на Eclipse wind-а се усилваше и носеше след себе си това, от което се опасявахме най-много, гъсти бели облаци. Началото на първата фаза започна в 12h37m20s, посрещнато с възсторжени викове и аплодисменти.

Бавно и неусетно Луната постепенно все повече закриваше Слънцето и с това напрежението в нас нарастваше с бързи темпове. Предстоеше краткия момент от 3 минути и половина, на който щяхме да станем свидетели, уникалния небесен спектакъл за който бяхме пропътували над 1000 км.

В оставащите броени минути до пълната фаза настръхналите викове се усилваха и беше трудно в такъв момент да запазиш пълно самообладание. Вятърът постепенно утихна, хоризонта се обагри в червена светлина и в настъпилия здрач заблестя Венера. Неусетно обаче, сякаш по команда настъпи оглушителна тишина, нарушавана единствено от щракането на фотоапаратите. Ослепително ярката слънчева корона, която приличаше на разперени пеперудени криле, засия над нас с величествена красота. На фона на приказната картина, изрисувана от ръката на майстор художник, долу в низината заблещукаха множеството малки светлинки от уличното осветление на града.

В оставащите няколко секунди, някъде в далечината се чуваха гласове „Не, неискам да свършва“, а малко след това настъпи втората поява на броеницата на Бейли и диамантения пръстен. Миг след края на пълната фаза, гъсти и тъмни облаци като завеса се спуснаха и застелиха небосвода и по този начин поставиха завършек на този зрелищен спектакъл.

Много бързо повечето хора се изтеглиха надолу към града и до края на частичната фаза останаха само най-верните почитатели на явлението, чакайки търпеливо и упорито разкъсването на облаците. Всеки изживяваше затъмнението по-различен начин. Едни живо коментираха и обсъждаха видяното, а други замислени, размишляваики в дълбоко мълчание се връщаха към момента на пълната фаза.

Пътувайки обратно към родната България в автобуса се правеха планове за следващото слънчево затъмнение през 2008г., което ще може да се наблюдава от територията на Сибир.

Фотографии от затъмнението може да намерите тук